Р Е Ш Е Н И Е
№ R- 379/22.5.2019г. 22.05.2019 година град Ямбол
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХVI граждански състав
На
двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Георги Гeoргиев
при
секретаря И. Г.
като
разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 4950 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, предявена от А.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,чрез пълномощник
адвокат срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
с адрес: гр. С.,район Лозенец,бул.“Джейм Баучер“ № 87
1407, обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 432 Кодекса за застраховането, вр. чл. 45 и чл.52 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата 20 052,86 лева,частичен от 26 000 лева,от които 20 000,00
лева в обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на
здравето му при ПТП, настъпило на 14.04.2018 г., заедно със законната лихва за
забава от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата, сумата от 52,86 лева - обезщетение за имуществени вреди –
извършени разходи за лечение на получените телесни увреждания,заедно със
законна лихва за забава от деня на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба А.Д.Г. твърди, че на 14.04.2018 г. като
пътник е участвал в пътно-транспортно произшествие. На посочената дата В. И. Й.управлявал
лек автомобил марка „Форд“,модел „Транзит“ с рег.№ У 1981 АТ по АМ Т. При км
297+300,в посока гр.С., водача нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.21,ал.1 ЗДвП, като се
движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови
ограничения, не контролирал непрекъснато превозното средство,което
управлявал,вследствие на което предизвикал ПТП. Твърди се,че при настъпилия
удар били причинени телесни увреждания на пътника в лекия автомобил ищеца А.Д.Г.,
който след настъпилото ПТП бил транспортиран в МБАЛ“***“ АД гр.С., където му
била поставена диагноза-травматичен шок, разкъсно-контузна
рана в дясната ингвинална област, наличие на ескориации в дясната бедрена кост, мекотъканни
увреди фронтално и множество охлузвания. Ищеца изпитвал силна болка в главата, корема
и десния крак, което наложило извършването на ревизия и сутура
на разкъсно-контузната рана. След проведената му
медикаментозна терапия, лечението му продължило в дома му. Конците му били
свалени на 27.04.2018 г., но настъпила инфекция на кожата и подкожната тъкан, което
пък от своя страна е довело до гнойна секреция. Наложило се хирургичната й
обработка на 02.05.2018 г. и на 08.05.2018 г. Движенията в дясната тазобедрена
става продължавали да бъдат ограничени. Също така в резултат на получените
увреждания ищеца изпитвал силно главоболие,имал е световъртеж и гадене,които
още не били отшумели. Наложило се спазване на хигиенно-диетичен режим,като не
можел да се възстанови физически и психически. Поради разкъсно-контузната
рана на крака бил неподвижен за продължително време, като изпитвал и силно
главоболие. Не можел да извършва елементарни ежедневни дейности, като постоянно
приемал обезболяващи и бил нетрудоспособен. С протокол на медицинска комисия
бил освободен от тежък физически труд и работа на слънце за срок от шест месеца
до 15.01.2019 г. Отделно от това имал проблеми със съня си,често сънувал
кошмари,бил силно раздразнителен. Вследствие на преживяното ищеца развил остра
стресова реакция и душевно разстройство, а останалия му белег напомнял за
случилото се. Ищеца сочи, че е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
извършени разходи за лечение,за закупуване на медикаменти,заплатени на „*** Б.“
ООД с фиксален бон от 21.04.2018 г. в размер на 52,86
лв.
Ищеца твърди,че имайки предвид степента и интензитета на
причинените неимуществени вреди,както и обстоятелството,че същите ще бъдат
търпени продължително време, които претендира да бъдат обезщетени със заплащане
на сумата 20 000,00 лева, представляваща част от общо дължимите
26 000,00 лв.
Във връзка с настъпилото ПТП било
образувано досъдебно производство № ***/2018
г. по описа на РУ-С. и пр.пр. № ***/2018 г. по описа
на ЯОП..
Виновният за причиненото
ПТП водач бил страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен с ответника, поради което се претендира осъждането му да заплати
причинените вреди, ведно с лихвата за забава върху претендираните суми,
включително законната такава след предявяването на исковете до окончателното
заплащане на обезщетенията.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди липса на вина у водача В. И. Й., в
качеството му на водач на застрахованото МПС, като липсвало доказателства за
влязла в сила присъда, наказателно постановление или друг акт, установяващ по
категоричен начин неговата вина. С оглед на това застрахователя не дължал
повече от дължимото от прекия извършител
на непозволеното увреждане,а погасяването,респ.невъзникването на деликтното право води и до погасяване,респ. невъзникването
на прякото притезание по чл.226,ал.1 КЗ/отм./,респ.
по чл.432,ал.1 КЗ. Оспорват се твърденията за възникналите неимуществени
вреди,като същите не са възникнали и не са търпени в посочения период. Релевира възражение за съпричиняване
на вредите в резултат на противоправното и виновно
поведение на ищеца, който не бил поставил обезопасителен
колан, като пътник в буса, като същия нарушил
разпоредбата на чл.137а,ал.1 ЗДвП, като се иска намаляване на обезщетението и
същото да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Твърди се,
че претендираното обезщетение за неимуществените вреди не съответства на
съдебната практика, както и на принципа на справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД. Иска се определяне размера на претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди да бъде съобразено с трайната съдебна практика заложена в
чл.52 ЗЗД, като същото било прекомерно завишено. В частта за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за претърпени от
ищеца стрес, уплаха и негативни преживявания,както и посттравматичното стресово
разстройство в резултат на ПТП-то,тези вреди не подлежали на репариране по
силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите,като иска следвало да бъде насочен към прекия причинител,като
иска следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Възразява се за присъждане
на законна лихва от датата на непозволеното увреждане с оглед на това,че
ответното дружество не е било уведомено за настъпилото ПТП от страна на Й., а
било сезирано с искане за заплащане на застрахователно обезщетение посредством
писмена застрахователна претенция едва на 08.05.2018 г., повече от месец след
настъпване на увреждането. Като изцяло неоснователен се оспорват и акцесорните искове за заплащане на лихва от деня на
непозволеното увреждане и ако бъде уважена исковата претенция, тя да бъде
уважена от датата на завеждане на исковата молба.
В о.с.з.предявения иск се поддържа изцяло от пълномощника
на ищеца, като пледира за уважаването му, с присъждане на разноски по делото. Представя
и подробна писмена защита.
В о.с.з. ответника се представлява от пълномощник адвокат,като
пледира за отхвърляне на предявения иск,с присъждане на разноски по делото.
Представя и подробна писмена защита.
Ямболският районен съд, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства,прие за установено от фактическа страна следното :
Видно от представения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 03/2018 г. се установява, че на
14.04.2018 г. е посетено ПТП от мл.АК““ПП“ при гр.“ОП“ дежурен ПТП при РУ-С.,около
17.00 ч. на АМ“Т.“,км.297+300,в посока гр.С. с участник лек автомобил ППС с
рег.№ У 1981 АТ марка „Форд“,модел „Транзит“ собственост и управляван от В. И.
Й.от с.***,обл.Я,ул***. Водача на автомобила
притежавал СУМПС № *** валидно до 18.09.2025 г.,като не било констатирано
употреба на алкохол и наркотични вещества и техните аналози.За автомобила имало
сключена „ГО“ в ЗД“Бул Инс“ АД с полица № BG /*** валидна до 14.04.2018 г.,като са изброени
имената на пострадалите десет лица, като под № 10 е посочен ищеца А.Д.Г.
/пътник ППС/ на 26 год.,ЕГН **********, с диагноза :телесни увреждания съгласно
медицинска документация,като за обстоятелствата и причините за ПТП е
посочено,че е образувано ДП № ***/2018 г. по описа на РУ-С..
За установяване конкретния механизъм на ПТП и
уврежданията на пострадалия,по делото бе изслушена
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, извършена от в.лица
д-р Й.И.С. и инж.М.Г.М.,чиито заключения не са оспорени от страните и съдът
кредитира изцяло,намирайки ги за обективни и компетентни.
От заключението
е установено,че на 14.04.2018 г. ,около 17.00 ч.,по автомагистрала „Т.“ в
посока от гр.Б. към гр.С. се движил лек автомобил Форд Транзит с рег.номер У
1981 АТ. Движението на автомобила се извършвало със скорост от около 130
км./ч.,при дневна условия,по сухо запазено асфалтово покритие,с налична
надлъжна пътна маркировка, разделяща платното за движение на три ленти-аварийна,лява
активна и дясна активна. Преди произшествието автомобилът се е движил в левия
край на лявата активна лента.
В определен момент от движението си, около километър
297 +300, водача насочил автомобила косо надясно, в резултат на което е
изпаднал в режим на аварийно безконтролно движение,изразяващо се в странично
плъзгане надясно по посока на движението си,с водеща предна лява част.В това си
състояние и завъртайки се около вертикалната си ос, автомобилът е пресякъл косо
съседните му две пътни ленти-дясна активна и аварийна,след което е напуснал
платното за движение отдясно. В процеса на аварийното движение по асфалтовото
покритие,автомобила се завъртял на около 180 градуса спрямо вертикалната си ос.
След това същия преминал през десния банкет, “прелетял“ през ската и
отводнителния окоп и със задните си десни състави се „приземил“ в затревените
площи, намиращи се отдясно на десния отводнителен окоп. В следствие на
това,задните десни състави на автомобила са „заорали“в крайпътните площи,което
довело до преобръщането му.В процеса на преобръщане на автомобила в десните
крайпътни площи,от автомобила изпада един от пътниците,който е премачкан от
преобръщащия се автомобил. След това си поведение,автомобилът преустановил
окончателно движението си по таван,с насоченост обратна на първоначалното му
движение,като масовия му център е отстоял на около 16,5 м. преди мерната
линия,в позицията ,посочена върху мащабна скица.Тялото на втория починал пътник
било намерено на около 17 м. преди мерната линия,на около 2,0 м. вдясно от автомобила.Аварийното
движение на автомобила се изразявало в загуба на контрол над управлението,вследствие на което
започвало транспиращо движение по асфалта,косо
насочено надясно,след което навлиза в десните крайпътни площи и преминал в
режим на плъзгане,“прелитане“,заораване и преобръщане.Аварийното движение на
автомобила било инициирано от рязкото завъртане на волана на дясно от страна на
водача му.
Скоростта на движение на лек автомобил Форд Транзит ,с
рег.№ У 1981 АТ преди и към момента на настъпване на произшествието била около
130 км./ч.,като в материалите по делото липсвали данни,от които можело да се
направи заключение,че преди изпадането на автомобила в аварийна
ситуация,водачът му е предприел действия за намаляване на скоростта. В тази
връзка скоростта на движение на автомобила към момента на настъпване на
произшествието била равна на скоростта преди ПТП.
Като причина за ПТП вещото лице сочи поведението на
водача на МПС,който е следвало да контролира непрекъснато управлението по такъв
начин,че да запази праволинейната му траектория
на движение върху пътното платно,без да го напуска и навлиза в
крайпътните площи,където е настъпило преобръщането му,както и да съобрази
радиусът на завиване,с наличната постъпателна скорост. Същия е имал техническа
възможност да предотврати ПТП ,ако е действал адекватно с органите на
управление на автомобила,като по този начин запази контрол над него,като всички
мерки за недопускане на ПТП е следвало да се предприемат единствено и само от
водача на автомобила. По време на огледа на местопроизшествието не са открити
следи,които да посочат възникване на някаква техническа неизправност по
автомобила,която да е станала причина за последвалото ПТП.На 11.04.2019 г.
експертизата извършила непосредствен оглед на процесното МПС,което се намирало
в двора на гараж на ОДМВР-Я.,което било разположено по таван. По време на
огледа било констатирано, че всички места в автомобила са оборудвани с
предпазни колани,като вещото лице е посочило, че предвид сложните движения, които
осъществил процесния автомобил по време на произшествието,не можело да се даде
еднозначен отговор дали е било възможно да бъдат избегнати или ограничени
получените от ищеца травматични увреждания
при поставен обезопасителен колан към момента
на ПТП. В процеса на аварийност,лекия автомобил
извършил преобръщания,при които различни състави на автомобила са контактували
с настилката и крайпътните площи,при което телата на пътуващите са били
екстремно натоварени от различна по сила и посока динамични сили.Според
регистрационното свидетелство на автомобила същия бил произведен ,като
пътнически вариант /категория М1/ с общо брой места 9,като една седалка за
водача и осем за пасажери.Седалките били изработени в три редици,като на всяка
от тях имало по три места,като броя на пътуващите в автомобила били 16. В
материалите по делото липсвало обективна информация дали по време на ПТП
настъпило на 14.04.2018 г.,дали ищеца е бил с поставен обезопасителен
колан и дали е бил седнал,респективно изправен към момента на пътния инцидент.
Липсвало информация къде точно се е намирал,на кое място е седял ищеца към
момента на пътния инцидент,като от проведения разговор от вещото лице д-р С.
ищеца депозирал,че е седял на предната седалка,в дясната и позиция/т.е.до
предна дясна врата/. Не можело да се изготви мащабна скица на
местопроизшествието с оглед на това,че не бил приложен протокол за оглед на
местопроизшествие,като произшествието настъпило през светлата част на
денонощието,при оптимални атмосферни пътни условия.В тази връзка ,избрания режим
на движение бил съобразен с пътно климатичните условия.
От заключението на д-р С. се установява,че в резултат
на настъпилото ПТП на 14.04.2018 г. ищецът А.Д.Г. получил автомобилна травма/травма като пътник на предна дясна седалка в пътнически
микробус в резултат на обръщането му върху пътното платно с последващо
изпадане от автомобилния салон/,изразяваща се в следните телесни увреждания :
-контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна
рана в дясната половина на челната област с размери 2-3 см. и данни по делото
за сътресение на мозъка.
-контузия на гръдния кош с наличие на охлузване на
кожата по предната му повърхност.
-контузия в областта на корема с наличие на охлузвания
по кожата по предната му повърхност.
-разкъсно-контузна рана в
горния край на бедрото на десния крак,по неговата предна повърхност,разположена
под и успоредно на ингвиналната /слабинната/
гънка с неравни ръбове,дължина около 10-12 см.,обилно замърсени с пръст.
След ПТП пострадалия е приет за лечение в ОАИЛ при МБАЛ-С. с диагноза травматичен
шок,като бил откаран до там със специализиран медицински транспорт. Относно
лечението на тези увреди,вещото лице посочило,че по време на престоя в
болничното заведение до 17.04.2018 г. му било проведено лечение съгласно приетите
стандарти при този вид болестни състояния. Била е извършена хирургична
обработка на раните,като след изписването му от болничното заведение,ищецът
продължил лечението си в домашни условия. На 02.05.2018 г. посетил амбулаторно споциалист по хирургични болести по повод забавено
зарастване и умерена гнойна секреция от раната в дясната ингвинална
област,както и от инфектирани крусти по предната
повърхност на дясното бедро.Била му извършена хирургична обработка на раната и
са му били изписани медикаменти,като закупените такива с касов бон имали
отношение към лечението на тези наранявания. Според вещото лице,в началото
ищецът е изпитвал силна болка,която се определяла най-вече от обширните и
множествени охлузвания по кожата на тялото и от сравнително голямата разкъсно-контузна рана в дясната ингвинална
област,достигаща в дълбочина до подкожните тъкани. Постепенно с времето тази
спонтанна болка намалявала по интезитет.Увреждането,което
предполагало най-продължително усещане за болка,особено придвижение
било разкъсно0контузната рана в дясната ингвинална
област. Към настоящия момент ищеца се оплаквал от непостоянна слаба до умерена
изразена болезненост в областта на
главата,шийно-гръдния сегмент на гръбначния стълб и
мястото на разкъсно-контузната рана на дясното бедро.
Времето за възстановяване на дадено увреждане зависило от множество фактори,но
най вече от характеристиките на това увреждане и възстановителните способности
на организма на пострадалия. По принцип повърхностите охлузвания на кожата
отзвучавали за срок от около 7-10 дни.По
дълбоките охлузвания,със засягане на кожата в по-голяма дълбочина зараствали за
по-продължителен период от време. Инфекцията винаги водила до забавяне на
оздравителния процес.Масивната разкъсно-контузна рана
в дясната ингвинална област ,наложило хирургична
обработка и шев при нормален ход на оздравителните процеси,следвало да
заздравее в рамките на 20-25 до 30 дни.Инфекцията довела до развитие на гноен
процес е довела до забавяне на възстановителните процеси. Последиците от сътресение
на мозъка с краткотрайна или без загуба на съзнанието обикновено отзвучавали в
рамките на 1-2 месеца.Възможно било тези възстановителни процеси да продължат и
по- дълъг период от време,което налагало тяхното специализирано изследване.
Описаните в медицинските документи по делото увреждания имали травматична
генеза,дължали се на действието на твърди тъпи тъпоръбести
предмети,както и на предмети с широка грапава повърхност и добре отговаряли да
са получени по време на процесното пътно-транспортно произшествие настъпила на
14.04.2018 г. на автомагистрала „Т.“,км.297+300 в посока гр.С.. Черепно-мозъчната
травма,изразяваща се в охлузвания,разкъсно-контузна
рана вдясната половина на челната област и
сътресението на мозъка се дължало на удар/и/ с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети. Разкъсно-контузната
рана в дясната ингвинална област се дължало на
действието на твърд тъпоръбест предмет. Останалите
увреждания се дължали на удар,сътресение и тенгенционално
действие на твърди предмети,както и на предмети с широка грапава
повърхност,каквато характеристика притежавала и пътната настилка.Причината за
инфектирането на разкъсно-контузната рана в дясната ингвинална област било нейното контаминиране с гноеродни микроорганизми.Условията за развитието на този гноен процес са били
налице при самото получаване на раната,с оглед обилното й замърсяване с
пръст,като тя винаги съдържала в себе си изобилие от микроорганизми,някои от
които гноеродни. По принцип ,при нарушена цялост на
кожата в определен участък водило до елиминация на нейната защитна функция и в
случай на вторично замърсяване било възможно да се инфектира раната,но
експертизата не разполагала с данни за такава причина за възникване на гнойно
възпаление на раната в дясната ингвинална област. На петнадесетия
ден след дехоспитализацията ищецът бил на амбулаторен
преглед при специалист хирург. В издадения амбулаторен лист от 02.05.2018 г.,в
графата терапия било отразено,че на ищеца са били изписани антибиотик,аналгетик /обезболяващ медикамент/ и антисептичен препарат.
По преценка на лекуващия лекар било нужно изписването на болкоуспокояващ
медикамент,заради най вероятно изпитвана от ищеца болка в областта на раната.
При изслушването на вещите лица по реда на чл.200 ГПК ,вещото
лице М. е отговорило,че ако пътниците са били с предпазни колани,вероятностна
да изпаднат била много по-малка,отколкото ако са без такива.Правилно поставения
колан притискал торса на пътника към облегалката на седалката,но главата и
краката не. Също така отговори,че автомобила е доста стара изработка,като
конструкция и коланите просто висели,като се виждало,че всички осем позиции
имало конзола за поставяне на колани и самата лента на колана,но не можел да
отговори дали има повреди по тях.
Вещото лице д-р С. отговори,че уврежданията
свидетелствали затова,че по време на произшествието ищеца е изпаднал вероятно
от автомобилния салон,като това се потвърдило и в съдебното заседание от
разпитаните свидетели. Също така изхождайки от характеристиката на
уврежданията,а именно две разкъсно-контузни рани и
охлузвания,то срокът на възстановяване бил обикновено около 10-15 дни.Разкъсно-контузната рана в дясната слабинна
област и охлузването по предната повърхност на дясното бедро са получени и
вторична инфекция,което довело до удължаване на срока за тяхното
възстановяване,като се имало предвид и възрастта на ищеца около 25-30 год. Тази
пръст която се е намирала в раната,това гнойно възпалително усложнение се
дължало на обилно зацапване с пръст на тези две по-дълбоки наранявания,като
говорил за раната и охлузването на десния крак. Също така най общо можел да
отговори,че една занижена хигиена,можело да доведе до инфектиране на раната,но
според него инфектирането било в резултат на именно това първоначално
замърсяване с пръст,на база на водородни микроорганизми. Ако са били извършвани
редовно превръзки и манипулации по-голяма била вероятността такова усложнение
да се избегнело. Ако през тези две седмици от момента на изписването до момента
на медицинския преглед не са сменяни превръзките,това можело да е причината,но
това нямало откъде да се знае.когато били дълбоки нараняванията,кислородната
вода не можела да изкара всички мръсотии.
За установяване за развитие на остра стресова реакция
и душевно разстройство у ищеца по делото е изслушена
съдебна-психиатрична експертиза,извършена от вещо лице д-р Л.Д.,чиито
заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира изцяло,намирайки го за
обективно и компетентно. От заключението е установено,че от медицинските
документи-епикриза и история на заболяването № *** и други,ставало ясно,че
освидетелствания бил насочен към МБАЛ „***“ в състояние на травматичен шок.
Същия получил контузия на главата,сътресение на мозъка с данни за загуба на
съзнание /отбелязано в мед.документи/,контузия на гръдния кош,контузия в
областта на корема,разкъсно-контузна рана на
бедрото.В случая билоналице ограничен
фактор-мозъчното сътресение с краткотрайна загуба на съзнанието,което и давало
основание да се произнесе,че възможността за справяне със стресогенната
ситуация са намалели и тежестта и продължителността на състоянието можели да се
персистират във времето и да продължат под формата на
остатъчна сиптоматика. Само по себе си мозъчното
сътресение имало определен ход и клинична картина. От медицинската документация
се разбирало,че състоянието не било тежко,нямало е усложнения в
протичането,което й давало основание да се произнесе,че можело да се стигне до
клинично оздравяване,но можели да възникнат и късни последици от типа на вегетативно-вестибулатни нарушения или емоционална
неустойчивост със стойност-минимални мозъчни увреждания. Болковата
симптоматика и последвалото продължително лечение на телесните проблеми
обичайно водели до астенизация на организма,като цяло
и намаляване възможност за физически труд. Това се виждало и от издадените
болнични листи за временна нетрудоспособност и протокол ЛКК по хирургия.налице
била положителна динамика в психичните процеси,емоционалната реактивност не
била засегната грубо и значимо и следвала обичайния клиничен ход.Предвид подпраговите психични симптомики
имало голяма вероятност за клинично оздравяване. Налице било непосредствена и
ясно изразена по време връзка между влиянието
на стресора в случая ПТП и началото на
симптомите и състояние довели до боледуването.
Разпитаните по делото свидетели С. Д.Г. и С. И. Г.,съответно
брат и майка на ищеца,са дали показания,че ищеца е пострадал от катастрофа на
автомагистрала „Т.“,като се връщали от работа. Буса
го управлявал В.,като и двамата били в друг бус който
се движел след буса който катастрофирал. В буса в който се возил ищеца били 16 човека,като същия след
катастрофата бил на земята,като бил седнал на една страна,като това го твърди
свидетеля Г.,като свидетелката Г. твърди,че буса
който управлявал В. и в който бил ищеца се движил много бързо, като излязъл
черен дим и се завъртял. Същия се обърнал по таван,като много от хората в него
били изхвърлени от буса,защото се превъртял. Тя като отишла синът й бил в канала и буса бил върху него. Видяла го там и го изкарали от канала,
като преди това вдигнали буса.Ищеца целия бил в кръв,като
лапето й било в шок,като тя говорила с него,но той не
и обърнал никакво внимание. Очите му били преобърнати,като тя му говорила но
той не реагирал ,бил целия в
кръв,гърдите охлузени,десния му крак бил порязан. И двамата свидетели
твърдят,че дошла полиция,като ищеца бил откаран с линейка. Само свидетелката Г.ходила
до болницата, като ищеца три дни бил в реанимация. След това се прибрал в домът
си,като се оплаквал от болки в десния крак и главата,гърба го болял,също така и
гърдите отпред. Ходил на превръзки,като се възстановявал около 3-4 месеца.
Започнал да събира гной,като пак го
закарали в болницата. Приемал лекарства за успокояване на болката. След
катастрофата се променил,станал много изнервен,не можел да понася децата
си,станал по избухлив,като имало голяма промяна в него. Като излезел на слънце
му ставало лошо,не ходил на работа 4-5 месеца. На предната седалка стояли
шофьора и още двама човека,като свидетеля Г. не може да посочи дали брат му е
сложил колан.
Представена е молба-претенция от 08.05.2018 г.,видно
от което ищеца е заявил пред ответното дружество-застраховател претенцията си
за обезщетяване на претърпените от него вреди-имуществени и неимуществени в
размер на 30052,86 лв.,вследствие на ПТП от 14.04.2018 г.,като няма спор,че
преди предявяване на иска ответника не е определил и заплатил на ищеца
обезщетение.
При тази
фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на
вредата,като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят
се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.432,ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение,породено от договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ между прекия причинител на вредата,респ.собственика на автомобила
и застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за
отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди-следва да се установи следните факти :настъпило ПТП и
неговия механизъм,противоправно поведение на виновния водач,претърпените
неимуществени вреди,наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП. Съгласно изискванията на чл.498 КЗ ,установяващ абсолютна
положителна процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател,увреденото лице ,когато желае да
получи застрахователно обезщетение,следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователя не е
платил в срока по чл.496 КЗ,откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,пострадалия
може да предяви претенцията си пред съда.
В случая ответника е предявил извънсъдебно претенцията
си пред застрахователя-ответник,като същия не е платил обезщетение,като иска е
допустим и следва да се разгледа по същество.
Разгледан по същество ,искът е частично основателен.
Осъществени са законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника-застраховател.
В настоящия случай няма постановена и влязла в сила
присъда,с която виновния за процесното ПТП водач да е осъден и от която
съгласно чл.300 ГПК настоящия съд е обвързан относно извършването на
деянието,неговата противоправност и виновността на
дееца,т.е. за всички елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност.Затова тези елементи трябва да са доказани в настоящото
производство.
Не се оспорва от ответника наличието на валидно
застрахователно правоотношение с деликвента по
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпването на ПТП.
От заключението на комплексната съдебно медицинска и
автотехническа експертиза по делото ,се
установи механизма на ПТП,причините на неговото възникване,причината за
телесните увреждания на ищеца и наличието на причинна връзка между ПТП и настъпилите
телесни увреждания.
Според вещото лице инж.М.М.
в частта на автотехническа експертиза се установяват техническите причини за
възникване на ПТП и това са : водачът на лекия автомобил Форд да контролира
непрекъснато управлявания от него автомобил и да не допуска същият да напусне
платното за движение и преминаването му в крайпътните площи,както и да съобрази
радиусът на завиване,с наличната постъпателна скорост.
Експертът заключава,че водача на л.а. „Форд“ е имал практическа
възможност да предотврати произшествието,ако е действал адекватно с органите на
управление на автомобила,като по този начин запази контрол над него. От
практическа гледна точка мерките за недопускане на ПТП е следвало да се
предприемат само от водача на лек автомобил Форд.
Възприемайки изцяло заключението на комплексаната експертиза в тази й част,съдът намира,че
вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на лек автомобил
„Форд“,модел „Транзит“ с рег.номер У 1981 АТ.
Неговото поведение е виновно и противоправно,и е
довело до причинна връзка до настъпването на смърт и телесни увреждания на
возещите се в посочения автомобил лица,в т.ч. и на телесните увреждания на
ищеца.
С действията си водачът на лек автомобил „Форд“,модел
„Транзит“ с рег.номер У 1981 АТ нарушил разпоредбите на чл. 5,ал.1 ЗДвП,чл.20,ал.1 ЗДвП,чл.133,ал.1 ЗДвП,чл.180,ал.1 ЗДвП,в
резултат та което е предизвикал ПТП и е причинил на ищеца -контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в дясната половина на челната област
с размери 2-3 см. и данни по делото за сътресение на мозъка,контузия на гръдния
кош с наличие на охлузване на кожата по предната му повърхност,контузия в
областта на корема с наличие на охлузвания по кожата по предната му повърхност,разкъсно-контузна рана в горния край на бедрото на десния
крак,по неговата предна повърхност,разположена под и успоредно на ингвиналната /слабинната/ гънка с
неравни ръбове,дължина около 10-12 см.,обилно замърсени с пръст. В настоящия
случай не се установи ищеца да е допринесъл за настъпването на ПТП.
Вредите по вид,интензитет и продължителност са
безспорно установени от събраните по делото писмени и гласни
доказателства,поради което възражението на ответника в тази насока е
неоснователно и следва да се отхвърли.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.Справедливостта изиска претърпени
болки и страдания от ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.Съгласно
ППВС № 4/23.12.1868 г.,понятието „справедливост“ е свързано с преценка на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането,начина на
настъпването,обстоятелства,при които е станало,допълнителното влошаване на
здравето,причинените морални страдания и др.Преценявайки събраните по делото
доказателства-комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,съдебно-психиатричната
експертиза и свидетелските показания за преживяните
от ищеца болки и страдания от получените травми,последвалата хирургическа
намеса относно получената умерена гнойна секреция от раната в дясната ингвинална област,продължителността на възстановителния
период,последствията от травмите и прогнозата за състоянието на ищеца,съдът
намира,че общия справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на сумата от 5000,00 лв. Съдът приема,че при
настъпването на ПТП в началото ищеца е изпитвал силна болка от обширните и
множествени охлузвания по кожата на тялото и от сравнително голямата разкъсно-контузна рана в дясната ингвинална
област,достигаща в дълбочина до подкожните тъкани,последващата
хирургическа намеса относно получената умерена гнойна секреция от раната в
дясната ингвинална област,последиците от сътресението
на мозъка с краткотрайна или без загуба на съзнание са продължили и в период от
общо 1-2 месеца,както и възможността възстановителните процеси да продължат и
по-дълъг период от време. Оздравителния процес и последиците от сътресението на
мозъка продължават и към настоящия момент с оглед на това,че като излезел на
слънце му прилошавало. Причинените телесни увреждания,изживения стрес,промяната
на начина на живот на ищеца,промяна в психиката му и в личността му,безспорно
са негативни емоционални изживявания,които съдът също отчита.
Съдът намира за неоснователно възраженията на
ответника за съпричиняване на вредосносния
резултат от страна на пострадалия А.Д.Г. който се возил в превозното средство
без поставен колан,че се е качил в процесния автомобил,който е бил препълнен и
е приел да пътува при реално съществуващ риск като неоснователно и следва да се
отхвърли. Ответника по никакъв начин не установи,че ищеца се е возил в
превозното средство без поставен колан. От приетата и неоспорена от страните
комплексна експертиза в частта й относно автотехническата
част,безспорно се установява,че автомобила е бил оборудван с предпазни
колани,но дали същия е бил без предпазен колан не бяха ангагжирани
никакви доказателства. Също така съгласно ЗДвП ищеца няма задължение да следи
дали в автомобила са качени повече пътници от това което се предвижда в
регистрационния талон на автомобила,като това е задължение на собственика и
управляващ същия.
Също така съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за съпричиняване от страна на ищеца във
връзка с причината за инфектирането на разкъсно-контузната
рана.В тази насока отговора на вещото лице д-р С. не е еднозначен,но в
проведеното съдебно заседание се установи,че гнойното възпалително усложнение
се дължи на обилното зацапване с пръст на дълбоките наранявания,като дори и
кислородната вода не можела да изкара всички мръсотии при дълбоките
наранявания. Също така настоящия съдебен състав счита,че ответника не ангажира
никакви доказателства в насока за занижена хигиена от страна на ищеца.
При така изброените релеватни
обстоятелства,отчитайки размера на обезщетенията,присъждани в практиката при
сходни случаи,ЯРС намира,че обезщетение в размер на сумата общо 5000,00 лв. се
явява справедливо да репарира претендираните от ищеца вреди от ПТП,като за
разликата над 5000,00 лв. до предявения размер от 20000,00 лв.неимуществени
вреди следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Върху главницата от
5000,00 лв. следва да се присъди и законна лихва за забава,като предвид нормата
на чл.497,ал.1 КЗ следва да се начисли считано от 08.08.2018
г.-датата,на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне от
ответника-застраховател по претенцията на ищеца,която е подадена на 08.05.2018
г.Претенцията за плащане на лихва за забава върху исковата сума за
неимуществени вреди от датата на увреждането 14.04.2018 г. до 08.08.2018 г.,слева да се отхвърли
като неоснователна.
Иска за неимуществени вреди в размер на 52,89 лв.
следва изцяло да се уважи с оглед представените по делото писмени доказателства
касов бон на страница 17 по делото за закупуване на медикаменти имащи отношение
към лечението на тези наранявания. Върху главницата от 52,89 лв. следва да се
присъди и законна лихва за забава, от датата на подаване на исковата молба
14.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските :
На основание чл.78,ал.1 ГПК ищеца има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска и такива следва да му се присъдят
в размер на 481,51 лв.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза на ЯРС сумата от 250,00 лв. държавна такса върху
уважения размер на иска.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ответникът съща има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и такива следва да му се
присъдят в размер на 882,67 лв.
Поради направено възражение за прекомерност на
платеното от ответника адв.възражение в размер на 1631,00 лв.,което е
основателно,съдът намали адв.възнаграждение от 1631,00 лв. на 880,00 лв.
Делото не се отличава с правна и фактическа сложност,проведено
е едно съдебно заседание,поради което съдът приема,че платения адвокатски
хонорар е прекомерно висок и го намали до размера съгласно разпоредбите на
Наредбата за минимални адв.възнаграждения.
Мотивиран от горното, Ямболският районен
съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД,със седалище
и адрес на управление гр.София,район Лозенец,бул.“Джеймс Баучер“
№ 87,представлявано от изпълнителен директор С. С. П., ЕИК *********,да заплати на А.Д.Г. ***,ЕГН **********,със
съдебен адресат адв.С. С. Ч.-САК,гр.С.,***,
на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата от 5000,00 лв./пет хиляди лева/,представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди-болки и страдания от телесни
увреждания от ПТП на 14.04.2018 г.,причинени виновно от застрахования при „ЗД
Бул Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“
водач В. И. Й. на лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“ с рег.номер У 1981 АТ, ведно със законната лихва върху
сумата,считано от 08.08.2018 г. до окончателното й
изплащане,като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 5000,00 лв. до предявения размер
до 20 000,00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН,като
ОТХВРЪЛЯ иска и в частта за лихвата за забава върху сумата 5000,00 лв. за
периода 14.04.2018 г. до 08.08.2018 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД,със седалище и адрес на
управление гр.С.,район Лозенец,бул.“Джеймс Баучер“ №
87,представлявано от изпълнителен директор С. С. П., ЕИК *********,да заплати на А.Д.Г. ***,ЕГН **********,със
съдебен адресат адв.С. С. Ч.-САК,гр.С.,***,
на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата от 52,89 лв./петдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/,представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди от ПТП на 14.04.2018
г.,причинени виновно от застрахования при „ЗД Бул Инс“
АД по застраховка „Гражданска отговорност“ водач В. И. Й.на лек автомобил
„Форд“,модел „Транзит“ с рег.номер У 1981 АТ,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 14.12.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД,със седалище и адрес на управление гр.С.,район
Лозенец,бул.“Джеймс Баучер“ № 87,представлявано от
изпълнителен директор С. С. П., ЕИК *********,да заплати на А.Д.Г. ***,ЕГН **********,със съдебен адресат адв.С.
С. Ч.-САК, гр.С.,***,на основание чл.78,ал.1 ГПК направените по делото разноски
пред първата инстанция в размер на сумата
481,51 лв./четиристотин осемдесет и един лева и петдесет и една стотинки /.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД,със седалище
и адрес на управление гр.С.,район Лозенец,бул.“Джеймс Баучер“
№ 87,представлявано от изпълнителен директор С. С. П., ЕИК *********,да заплати
на основание чл.78,ал.6 ГПК в полза на ЯРС,по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 250,00 лв.
ОСЪЖДА А.Д.Г. ***,ЕГН **********,със съдебен адресат адв.С.
С. Ч.-САК,гр.С.,***,да заплати на „ЗД Бул Инс“
АД,със седалище и адрес на управление гр.С.,район Лозенец,бул.“Джеймс Баучер“ № 87,представлявано от изпълнителен директор С. С.
П., ЕИК *********,на основание чл.78,ал.3 ГПК разноски пред първата инстанция в размер на сумата 882,67 лв. /осемстотин
осемдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки /.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: