№ 1676
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110113353 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ищецът М. Д. СЛ. ЕГН
********** срещу ответника „К.К.М." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***** представлявано от Л*****, с която съгласно становище №
48506/02.12.2021г. е предявена искова претенция с правно основание чл.55, ал.1, пр.І
от ЗЗД, както следва:
- за осъждане на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца, сумата в размер на 50.00лв.,
частичен иск от сума в размер на 180.00лв., представляваща получена сума без основание,
като уговорено възнаграждение, на основание Договор за кредит тип „кредитна
линия“№***** и свързан с него Договор за поръчителство, между „К.К.М.“ЕАД и
„К.Г.“ЕООД, при наведени в условията на евентуалност възражения за
нищожност/унищожаемост на договорите, както следва:
- нищожност, с оглед нарушения на разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11 т.7 и т.10, чл.22 от
ЗПК във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД,
- унищожаемост, на основание чл. 29, aл. 1 от ЗЗД, поради измама
- унищожаемост,на основание чл. 28, ал. 1 поради грешка,
- унищожаемост,на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването им поради крайна
нужда и явно неизгодни условия.
- нищожност на отделните клаузи от процесиите договори на основание чл.26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите
1
нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени
в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи се, че на 06.10.2017г. М. Д. СЛ. е
сключил договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия" № ***** с „К.К.М." ЕАД.
В договора е посочено, че минималната сума, която може да бъде усвоена по кредита е
200.00 лева, кредитния лимит е 1000.00 лева, лихвения процент при максимален срок на
кредита е 36%, а Годишния процент на разходите при максимален срок на кредита е 50 %
при подробно описани в договора допускания. В договора е посочено, че за кредита следва
да бъде представено едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица,
наети на безсрочен трудово договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в
размер на 1500.00 лева, или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
Кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от Кредитодателя дружество.
В чл. 2, ал. 2 от договора е посочено, че усвояването на суми се заявява от
Кредитополучателя чрез подаване на искане за усвояване на място в търговски обект на
дистрибутора, или посредством наличните канали за дистанционна комуникация като
електронна поща, уеб-сайт, мобилни приложения, IM съобщения и кратки текстови
съобщения и обаждане на кол център.
На същата дата /06.10.2017 г./ М.С. е подал Искане за кредитна линия № ***** до „К.К.М."
ЕАД, с която е помолил да му бъде направено предложение за условията, при които може да
се усвои сума по кредит тип „Кредитна линия" със следните параметри: 1000.00 лева - сума
за усвояване.
На същия ден на ищеца е бил отпуснат заем в размер на 1000.00 лева. В погасителен план
към кредит № ***** към договор за кредитна линия № *****, било посочено, че
погасителният план има силата на споразумение между страните относно размера на
усвоената сума от 1000.00 лева за срок от 1 месец, размерът на погасителна вноска е 1030.00
лева, като сумата от 1000.00 лева по кредита е усвоена в брой в търговския обект, където е
подписан договора за кредит.
Отново на същия ден /06.10.2017 г./ в изпълнение на договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия" № ***** М.С. сключил Договор за възлагане на поръчителство с
посочено от Заемодателя лице, а именно с „К.Г." ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление: гр. ***** В договора е уговорено, че същият влиза в сила в момента на
неговото подписване, но ще породи действие само ако Кредитополучателят в петдневен
срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по
Договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия" не осигури като обезпечение по
кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудово
договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева,
одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от „К.К.М." ЕАД банка и не представи съответните доказателства за
това.
2
В договора е посочено, че за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване
по кредита, Клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера
на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по
кредита, редовност на Клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с
кредитоспособността и лоялността на Клиента, чиито конкретни размери при съответните
условия са посочени в Погасителен план, неразделна част от този договор.
Възнаграждението по смисъла на договора, представлява сбора от вноските по
Погасителния план.
Също така е посочено, че Клиентът заплаща възнаграждението съгласно представения
погасителен план по банковата сметка на Посредника /„К.К.М." ЕАД/, или в брой в
търговските обекти на Посредника /„К.К.М." ЕАД/.
На М.С. е представен и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, в
който е посочено, че в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство общо
дължимата сума по усвоения кредит № ***** и възнаграждение за предоставено
поръчителство възлиза в размер на възнаграждение за поръчителство е 180.00 лева за 1
месец, като общата сума на вноската е 1180.00 лева.
Сочи се, че под № ***** фигурира единствено искане за кредитна линия. Изрично се
заявява, че след отправеното от М.С. искане не е сключван нарочен договор /а не искане/ за
потребителски кредит № ***** с „К.К.М." ЕАД за сумата в размер на 1000.00 лева, както е
посочено в представените погасителен план към искане за кредитна линия и погасителен
план към договор за възлагане на поръчителство.
Ответното дружество е предоставило на ищеца единствено гореописаните погасителни
планове, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити /Преддоговорна информация/ и Общи условия.
М. Д. СЛ. е погасил изцяло сумата по предоставения заем, а именно в общ размер на 1180.00
лева /включваща главница, лихва и възнаграждение за поръчителство/. Последната е
изплатена изцяло и единствено на ,К.К.М." ЕАД.
Настоява се, че гореописаните договори са нищожни /недействителни/ на основание чл. 22
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /33/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила.
Счита се, че процесиите договори са нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК,
тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Счита се, че е нарушено изискването процесиите договори да са сключени в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, да са написани по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от ст раните по договорите.
Счита се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал. 1, т. 7
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно общият размер на кредита.
3
За действителността на договора е необходимо в общия размер на кредита да е правилно
посочена сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се
изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и кога следва да бъде изплатена. В случая е
налице единствено формално посочване на размера га отпуснатия заем /1000.00 лева/. Също
така липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.
Счита се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал. 1, т. 10
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.
Счита се, че в нарушение ш императивните правила, в договора за потребителски кредит не
е посочен размер на ГПР за конкретно предоставения кредит в размер на 3000.00 лева.
Налице е единствено общо посочване на ГПР в сключения договор за потребителски кредит
тип „Кредитна линия" № *****, които обаче се отнася до всички възможни хипотези и суми,
които могат да бъдат отпуснати на Кредитополучателя по време на действието на договора.
Също така размерът на този ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са
описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
На отделно основание се счита, че липсата на ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия" ГПР от 50.00 %, е в
пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а,
ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от
36.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Освен
посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички
останали такси и разходи (в това число възнаграждение по сключения договор за
поръчителство), индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР
от посочения.
Сочи се, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в
договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче
да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се
счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на
подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички
данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му".
На следващо място се счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 216.00 % за конкретния
договор, с който е предоставена сумата в размер на 1000.00 лева/ е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от доверителя ми.
4
В договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия" е посочено, че за кредита следва
да бъде представено едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица,
наети на безсрочен трудово договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в
размер на 1500.00 лева, или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
Кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от Кредитодателя дружество.
В изпълнение на горното, на същия ден М.С. сочи, че е сключил Договор за възлагане на
поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а именно с „К.Г." ЕООД, ЕИК: *****, като
се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в общ размер на 180.00 лева, която
сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по Договора за паричен
заем единствено на „К.К.М." ЕАД.
Счита се, че в настоящия случай сключеното с „К.Г." ЕООД съглашение не отговаря на
принципното значение и цел на договора за поръчителство. Смисълът на последния се
изразява в гарантиране на изпълнението на задължението на длъжника към кредитора.
Предвид обстоятелството, че ищеца е сключил такъв договор за поръчителство, с лице,
избрано и посочено от заемодателя, за което е заплатил такса, по-голяма от размера на
отпуснатия заем, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова страна, може да
се направи единственият обоснован извод, че сключеният договор за поръчителство излиза
от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел единствено начисляване на
допълнителни разходи по кредита.
Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе.
В този смисъл се счита, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, което впоследствие се предоставя от
точно определено от Заемодателя лице - „К.Г." ЕООД, в полза на „К.К.М." ЕАД, се намира в
пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.
Счита се, че с тези действия „К.К.М." ЕАД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Всички приложими към сключването,
изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални
нормативни актове /ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз
основа на присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това задължения
за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Ето защо се считам., че
приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно
духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити.
Във връзка с горното ищеца счита, че неизпълнението на задължението за правилно
посочване на размера на ГПР, злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има
5
единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не
може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми
да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това
да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя. Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява на
база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и
транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно значение. Гореописаните
такси /в това число и възнаграждение за поръчител/ безспорно попадат в изискванията на
Директивата - те са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора
при тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват
размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР.
Ето защо ищеца счита, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно
основание за недействителност на договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че
посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора. Това следва и от
сравнително-правния прочит на уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива
2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно е
формулирано и затвърждавано.
Сочи се от ищеца, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното посочване на
размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
На самостоятелно основание счита, че договорът е недействителен, тъй като грешно
посоченият размер на ГПР води и до неправилно посочване на общата сума, дължима от
потребителя по кредита. В процесният договор липсва посочване на общата дължима
сума, като в предоставения погасителен план е посочено, че се дължи 1 вноски от 1030.00
лева, но ищеца реално е изплатил на „К.К.М." ЕАД сумата в общ размер на 1180.00
лева. По този начин е нарушена и втората част от задължителното съдържание на договора,
уредена в разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и
Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС „Търговска практика, състояща се в
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на
разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и
2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики"),
доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за
6
сделка, което в противен случай не би взел.
Счита се от ищеца, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като липсва посочване на
лихвения процент по кредита /ГЛП/. В договора за потребителски кредит тип „Кредитна
линия" № ***** е посочен размер на ГПЛ от 36.00 %, но същият не се отнася до размера на
ГЛП по конкретно предоставения заем от 1000.00 лева.
На отделно основание ищеца счита, че клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ в договора
за потребителски кредит тип „Кредит на линия" е нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
Счита определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се
включва и възнаграждението за юръчител) за изключително висок и противоречащ на
добрите нрави, тъй като надвишава триктатния размер на законната лихва за необезпечени
заеми, респ. двукратния размер на законната jлихва за обезпечени заеми. В тази връзка
недействителността на уговорката относно договорната л яхва води до нищожност и на
целия договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК/.
На самостоятелно ocнование счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 11 »р. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от
неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ и нформация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дъл; кими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването.
В нарушение на императивните изисквания в процесния договор фигурира погрешно
изчислена и посочена обща сума, дължима от потребителя /1 вноска от 1030.00 лева всяка,
вместо реално изплатената сума в размер па 1180.00 лева/, което води и до погрешно
изчисление и размер на погасителната вноска.
Ето защо ищеца настоява, че клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин,
съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в
съвкупност с останалите уговорки, не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл. 143, ai. 2, т. 19 от ЗЗП.
Във връзка с гореизложеното счита, че процесният договор следва да бъде обявен за
недействителен и на основание чл.11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК.
Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който
това право може да бъде упражнено, и другите у:ловия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
С оглед на гореизложеното счита, че нищожността на процесния Договор за паричен заем
7
води до нищожност и на свързания с него Договор за предоставяне на поръчителство.
В случай че се приеме, че процесиите договори за валидни, смята, че същите са унищожаеми
на основание чл. 29, aл. 1 от ЗЗД, поради измама или евентуално на основание чл. 28, ал. 1
поради грешка.
С оглед всички изложени съображения в настоящата искова молба е единствено изводимо,
че към момента на сключване на Договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия",
предоставянето на заем в размер на 1000.00 лева съгласно погасителния план, и свързания с
него Договор за възлагане на поръчителство, в съзнанието на ищеца са били наведени
неверни представи относно съществените елементи от тяхното съдържание. „К.К.М." ЕАД е
въвело в заблуждение М.С. относно действителните размери на отпуснатия заем, на общата
сума, която следва да върне, на ГПР и на погасителните вноски. При условие, че ищеца е
бил запознат с действителното съдържание на тези многобройни и съществени уговорки,
той със сигурност е нямало да сключи процесния договор
Счита се, че процесиите договори са унищожаеми на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед
сключването им поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
М.С. е бил принуден да сключи Договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия" и
свързания с него Договор за възлагане на поръчителство, предвид обстоятелството, че се е
намирал в крайна нужда. Към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови
средства да задоволи своите и на неговото семейството основни потребности - заплащане на
разходи за комунални услуги, храна и други разходи от не отложен характер. Именно тези
обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи
договорите. При условие, че тези факти не бяха налице М.С. е нямало да сключи процесиите
договори, а най-малкото със сигурност нямаше да ги сключи при тези условия.
Настоява се , че са налице явно неизгодни yсловия по процесния договор с оглед
драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации.
Ищецът е получил сумата в размер на 1000.00 лева, като впоследствие е върнал сумата от
1180.00 лева, респективно ответното дружество реално е получило възнаграждение за
предоставения заем в размер на 180.00 лева или печалба за предоставената услуга в размер
на повече от 15 %. Това обстоятелство се сочи, че явно не съответства на пазарните и
икономически условия в страната към момента на предоставяне на заема - 06/10/2017 г.
Евентуално, ако се приемат договорите за валидни и действителни, се настоява, че са
нищожни отделните клаузи от процесиите договори на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите
нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност.
Ответното дружество е отпуснало на ищеца заем в размер на 1000.00 лева, като
впоследствие М.С. е погасил и превел единствено на ответното дружество изцяло сумата в
общ размер на 1180.00 лева.
Цитира серазпоредбата на чл. 23 от ЗПК, „Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
8
дължи лихва или други разходи по кредита". Ето защо, ищеца счита, че е налице правен
интерес за него от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на
основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за сумата от 180.00 лева -
разликата между заплатената от ищеца на ответното дружество сума (1180.00 лева) и
получената от него сума (1000.00 лева).
Посочва банкова сметка, по които да бъдат преведени присъдените суми, а именно: БАНКА:
„***" АД, IB AN: *****, BIC: *****, Титуляр: „***** ООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник, с който изразява становище по същество за
неоснователност на исковите претенции.
Наведени са твърдения за недопустимост на исковите претенции, поради липсва правен
интерес от установяване нищожността на договора за потребителски кредит тип „Кредитна
линия" *****, с оглед обстоятелството, че същият е предсрочно погасен от
кредитополучателя на 06.11.2017г., както и фактът, че действието на договора е прекратен
на 14.11.2017г. В тази връзка се цитира т.1 от TP № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тьлк.д. №
8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно
право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването.
По основателността на иска: Оспорват се предявените искове по основание и размер.
Същите се сочи, че са неоснователни и недоказани и се настоява за отхвърлянето им. Сочи
се, че изложените в исковата молба твърдения са неправилни, необосновани, недоказани и
противоречащи с възникналите между страните правоотношения и относимите към правния
спор доказателства. Договорът за кредит тип „Кредитна линия" съдържа всички, предвидени
в чл. 11 от Закона за потребителския кредит реквизит, като включително отговаря на всички
изисквания на действащото в Република България законодателство, предвид което същият е
действителен и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 50%. Кредитът върнат на 1
вноска в размер на 1030 лв., от които 1000 лв. главница и 30лв. лихва.
На 06.10.2017г. между ищеца и ответника „К.К.М." ЕАД, се сочи, че е сключен договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия" № 3-1-1027 1-147048. На същата дата ищецът е
усвоил главница в размер на 1 000 лв., с лихвен процен по кредита 36.00 % е следвало да
бъде лв. лихва. Оспорва се размерът на предявения иск. Размерът не съответства на
развилите се правоотношения по договора за кредит, като по никакъв начин е става ясно как
е формиран.
Относно изложените в исковата молба доводи за недействителност, излагам следните
аргументи: Оспорват се изцяло твърденията за недействителност на основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) вр. чл. задълженията и договорите ЗЗД), като
считам че същите на законоустановените императивни правила. Оспорват се твърденията
за недействителност на договора на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК. В съответствие
с цитираната разпоредба, договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма,
на хартиен, по ясен и разбираем елементи на договора са предоставени с еднакъв по вид,
9
формат и размер шрифт, а именно вид Calibri, с размер на шрифта 12, като същият е
сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. За неправилни се
считат твърденията за липсата на реквизити по чл.11, ал.1, т.7 ЗПК. Оспорват се твърденията
за нищожност на процесния договор на 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че в чл. 1, ал. 4, т.
7 от Договора е посочен годишния процент на разходите, а именно 50%, като в същата графа
от таблицата са включени взетите предвид допускания за неговото изчисляване. На базата
на допусканията и конкретните параметри на кредита, Годишният процент на разходите
може да бъде изчислен посредством законоустановената в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
от ЗПК формула за изчисляване. За изчисляването на ГПР е използвано посоченото в
Приложение № 1, (1уква „д" допускане като в същата буква се посочва, че когато се
прилагат различни разходи, се приема че кредитът е усвоен при най-високите стойности на
лихвен процент и разходи. В тази връзка следва да се отбележи, че договорът за
потребителски кредит тип рамков договор за кредит, по който могат да се усвояват суми за
различни периоди на погасяване и по-конкретно налице са 156 различни комбинации от
сума и срок. Предвид заложената в закона формула за изчисление на ГПР, размерът на с
щото се променя в зависимост от това на коя дата е усвоена сумата по договора, като именно
поради тази причина е използвано заложеното в буква „д" от Приложение № 1 допускане,
като е посочена най-високата стойност на ГПР, която стойност ще бъде най-високата
стойност при усвояването на някоя от по-високите суми за усвояване по рамковия договор.
Оспорват се и изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с неправилно
изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство и считам, че
ГПР е изчислено правилно, како включително и че са взети предвид всички, изискуеми от
закона, „общи разходи по кредита за потребителя" съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В така
посочената разпоредба се указва, че „общи разходи по кредита за потребителя" са „всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати...". Предвид
обстоятелството, че ГПР трябва да бъде записан като реквизит в договора за потребителски
кредит, то неговото изчисляване следва да се извърши преди сключването на договора, като
използваните за изчисляването „общите разходи по кредита за потребителя" следва да са
били известни на кредитора именно към момента на сключване на договора за кредит.
Сочи се, че са неправилни снаведените в исковата твърдения, че ищецът е сключил договор
за поръчителство. Приложеният по делото от ищеца договор, сключен между него и К.Г.
ЕООД не е договор за поръчителство, а споразумение, по силата на което ищецът е
възложил на юридическо лице, срещу възнаграждение да се задължи солидарно по
процесния кредит, като сключи договор за поръчителство. Видно е, че задължението за
заплащане на възнаграждение по договора за възлагане на поръчителство възниква след
поемането на поръчителство, което съгласно чл. 138 от Закона за задълженията и
договорите се извършва с договор за поръчителство. В тази връзка на 11.10.2017г. е сключен
договор за поръчителство, по силата на който К.Г. ЕООД се е задължило да поръчителства
10
по кредита на ищцата. Предвид изложеното се счита, че изложените доводи в тази връзка, в
това число и твърдения, че ищецът не е получил никаква престация, са абсолютно
неправилни и недоказани.
Сочи се, че видно от чл. 2, ал. 1 предоставения с исковата молба Договор за възлагане на
поръчителство, възнаграждението за поръчителя е дължимо за оценяването и поемането на
задължението за поръчителство. В чл. 1, ал. 2 от същия договор е записано, че договорът
поражда действие, само ако Кредитополучателят в петдневен срок от одобряване на
усвояването не осигури друго обезпечение на задълженията си. От Договора за
поръчителство, сключен между кредитора „К.К.М." ЕАД и поръчителя „К.Г." ЕООД, е
видно, че ангажиментът за поръчителство от страна на „К.Г." ЕООД е възникнал 5 дни след
сключване на договора за кредит, а именно на 11.10.2017г. От същата дата е възникнало и
задължението на клиента за заплащане на възнаграждението за поръчителство. С цел
запазване на характера на предоставяната услуга, а именно „бърз кредит", в договора за
кредит е предвиден 5-дневен срок в полза на кредитополучателя, течащ от одобряването на
искането за усвояване, в рамките на който същият може да предостави обезпечение по
кредита си под формата на поръчителство от физически лица или гаранция. В случай че
клиентът не предостави към датата на сключване на договора за кредит предвиденото
обезпечение, а се възползва от 5-дневния срок, кредиторът няма как да знае какъв би бил
видът на обезпечението, нито конкретните условията и цена на обезпечението, както и
индивидуалните договорки (били под формата на писмени договори или устни) с
физическите или юридическите лица, които биха поръчителствали по кредита или с банките,
с които се договори банкова гаранция.
Като абсолютно неправилни и в явно противоречие както с българското законодателство,
така и със законодателството на Европейския съюз, се сочи, че са твърденията за това, че
уговарянето на задължение за обезпеченост на договора за по i ребителски кредит е в пряко
противоречие със съображение 26 от Директива 2008/48 по повод задължението за
кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността. В чл. 1 който пряко
кореспондира с чл. 10, параграф 2, буква ,,о)" от директивата, е предвидено, че в договора за
кредит следва да се съдържат „обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави,
ако има такива". Именно в изпълнение на посочените разпоредби е разписан и чл. 1, ал. 2 от
договора за кредит.
Оспорват се твърденията на ищеца, че сочената за поръчителство сума в размер на 150 лв. е
била част от общо дължимата сума по кредита, както и че същата е била реално заплатена от
ищеца на „К.К.М." ЕАД. Кредиторът не е получавал така посолената сума. В тази връзка са
неправилни и противоречащи действителността изложените твърдения относно това, че
действителният размер на ГПР е 216 %, г ю бъде включено договореното между клиента и
„К.Г." ЕООД възнаграждение за услугата за поръчителство. Видно от документите е, че
посоченият разход ищеца и поръчителя и е възникнал след сключването на договора
неговото включване при изчисляване на ГПР е както неправилно, невъзможно.
По твърденията за недействителност по чл.22 вр. с чл.11 ал.1, т.9 ЗПК, се счита, че са
11
неоснователни, както и че процесният договор за потребителски кредит съдържа така
посочените реквизити. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора за потребителски
кредит следва да се съдържа: „лихвения процент по кредита, условията за прилагането му"
В чл.1 ал. 4, т. 3 от Договора за потребителски кредит е посочен имен ю лихвения процент в
размер на 36%, както и условието, че същият се прилага при „максимален срок на кредита",
който съгласно погасителния план е 24 месеца. Наред с това и предвид изложените в
табличен вид параметри на кредита в чл. 1, ал. 4 от Договора, следва да се има вземе
предвид, че същите се прилагат кумулативно, като промяна на един компонент би довело до
промяна на друг, предвид което и всеки компонент се явява условие за прилагането на всеки
един от останалите компоненти.
Оспорват се и изложените доводи за нищожност на лихвата в paзмер на 36 % поради
твърдяното й противоречие с добрите нрави. Както вече беше по: отговор Законът за
потребителския кредит е специален спрямо общите норми включително разпоредбите на
Закона за задълженията и договорите, уговарящи предоставянето на заеми и
недействителността. Специална спрямо чл.26 ЗЗД се явява и нормата на чл. 22 от ЗПК,
където изчерпателно са изброени основанията, на които договорът за потребителски кредит
може да бъде обявен за недействителен. Нещо повече, Законът за потребителския кредит
предоставя на потребителя специфична защита срещу завишени стойности на
възнаградителната лихва, като в същия е уговорена горна граница на Годишния процент на
разходите, в който се включва като основенкомпонент именно лихвения процент.
Оспорват се и изложените доводи за недействителност на договора за кредит на основание
чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 11, aл. 1, т. 11 от ЗПК в договора за
потребителски кредит следва да се съдържат: „условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването". В чл. 1, ал. 3 от Договора е записано, че
кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да върне,
предоставения кредит, както и да заплати, уговорената лихва и други разходи съгласно
Договора, Общите условия и приложимия към всяко усвояване на сума погасителен план. В
чл. 1, ал. 4, т. 6 от Договора са посочени условията за издължаване, както и изрично е
препратено към погасителния план. Същевременно в погасителния план са посочени
размерът, броят, периодичността и конкретните дати за заплащане на погасителните вноски,
както и разпределението на различните компоненти - главница и лихва към всяка една от
погасителните вноски. „Общата сума, дължима от потребителя" също е посочена в
погасителния план и се изразява в сбора на погасителните вноски, а именно 3 926.34 лв. В
тази връзка ответника оспорва изложените твърдения за неправилно изчисляване на броя и
размера на погасителните вноски.
Оспорва изложените доводи за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т.
20 вр. чл. 22 от ЗПК. Правото на отказ е подробно разписано в чл. 4 и чл. 5 от Договора и чл.
12
22 - чл.27 от Общите условия на „К.К.М." ЕАД към договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия".
Оспорва като неоснователни и недоказани изложените твърдения за унищожаемост на
договорите на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД поради измама или евентуално на основание
чл. 28, ал. 1, от ЗЗД - поради грешка. Изложените твърдения за сключване на договора
поради крайна нужда не отговарят на действителността, като считам същите и за
недоказани. Към момента на сключване на процесния договор, ищецът е бил упражнявал
трудови функции по трудов договор, като е декларирал получаване на заплата в размер на
над три хиляди лева.
По повод всички, изложени в исковата молба, твърдения за нищожност, поради
неравноправност на договора /в цялост или на отделни негови членове/, счита, че в исковата
молба не се предоставят никакви доказателства за липсата на „индивидуално уговорени"
клаузи, което предвид изключението, предвидено в чл.146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, изключва възможността същите да бъдат нищожни.
Предвид всичко изложено моли да се приеме, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан, и съответно да се отхвърли като такъв. Моли да бъдат присъдени и разноските по
делото, ведно с адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че е сезиран с предявен иск на плоскостта на твърдения за неоснователно
обогатяване - по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за връщане на даденото при липса на основание.
В случая ищецът както в исковата си молба, така и в уточнителната молба е поддържал
твърденията си , че съгласно чл. 22 ЗПК целият договор за кредит тип „кредитна
линия“№***** е нищожен, както и негови отделни клаузи, имащи за предмет лихвите и
т.нар. възнаграждение за поръчителство по Договор за поръчителство, сключен между
„К.К.М.“ЕАД и „К.Г.“ЕООД, досежно уговорената сума в размер на 180.00лв., от която
30.00лв. платени като лихва и съответно заплатена от тази сума 150.00лв., като
възнаграждение за поръчителство, което заплащане се установява от заключението на
приета по делото ССЕ/л.90-92/, което съда кредитира като компетентно дадено и
обосновано.
Възраженията за недопустимост на исковите претенции, съдът намира, че са неоснователни,
поради факта, че същите са осъдителни, а не установителни, както твърди ответната страна.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен и дали страна от най –тежкия порок
- поради противоречие със закона , следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста
от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит „Неравноправни клаузи“,
сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
13
Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 о т ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена
в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 36 % , описани са
условията за прилагането му , посочен е ГПР – 50 % и общата сума, дължима от потребителя
, изчислена към момента на сключване на договора, а взетите предвид допускания са
описани в чл.2 от ДПК . Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане
на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен
лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Максималният размер на договорната
лихва (възнаградителна или за забава ) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД,
съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и
несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за
справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят
от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг
и пр.
Съгласно установена съдебна практика на касационната инстанция, противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр.
ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния
размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003
г. на ВКС, II г. о. , Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о. ,
Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение №
901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).
Уговорената в процесния договор (обезпечен с договор за възлагане на поръчителство)
възнаградителната лихва действително надвишава трикратния размер на законната лихва и
по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно
уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва има за
14
юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Уговорката за
размера на годишния лихвен процент не може да бъде заместена от друга разпоредба на
закона, доколкото липсва акт по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който да определя размера
на договорна лихва по сключени между страните договори, а законната лихва по чл. 86, ал. 2
от ЗЗД има различни функции от възнаградителната лихва. Нормата на чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките,
която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит,
доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение
на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се
прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него –
търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за
размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на
изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 предл. 3 от
ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки (в този смисъл Решение №
88/22.06.2010г., постановено по т.д. № 911/2009г. на ВКС, I т.о.).Предвид изложеното,
клаузата в ДПК относно договорената възнаградителна лихва е нищожна. Разпоредбата на
чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кр
За нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, свидетелства вписания в договора за поръчителство
допълнителен разход по ДПК под формата на „възнаграждение за поръчителство“.
Възнаграждението формално посочено в чл.1 ал.2 от ДПК по своята същност съставлява
скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в
годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, а не да бъде изводимо от ПП
към договора за възлагане на поръчителство.
Със сключване на договор за поръчителство с посочено именно от ответника трето лице, с
отделен договор за възлагане на поръчителство всъщност за кредтополучателя се въвеждат
допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и
съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения от 50%. Така
размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната
лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за
поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява
плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля
допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК,като остава извън самия Договор за
потребителски кредит.
Настоящият съдебен състав намира, че уговарянето на посоченото допълнително основание
на задължение като възнаграждение за поръчителство в чл.2 от Договор за поръчителство,
между „К.К.М.“ЕАД и „К.Г.“ЕООД противоречи на императивни норми, ограничаващи
свободата на договаряне на кредитна услуга.
При сравнение на ПП към ДПК със ПП към договора за поръчителство се вижда и разликата
в размера на дължимата се от потребителя месечна вноска – по ДПК е в погасителния план /
15
л.12 / вноската по кредита е от 1030,00лв., по инкорпориран в договора за възлагане на
поръчителство /л.14 / Погасителен план в табличен вид в 10 графи са посочени 11 колони
срещу кредитен лимит от 200.00 до 2000.00лв., като по начина на изписване липсва яснота
коя колона е главница, лихва, такса и др. Заявеното вземане за възнаграждение за недадено
обезпечение за поръчителство, по твърдяните от ответника хипотеза на възникване и начин
на формиране, противоречи на закона и е неравноправно по смисъла на чл.143 ЗЗП,
защото: На първо място вменява на длъжника дълг за осигуряване обезпечение на кредита,
след като той вече е отпуснат, което не е допустимо, защото кредиторът е длъжен да отчете
стопанския риск от кредита преди сключване на договора и с оглед на него да встъпи или не
в правоотношението. Уговореното възнаграждение по договора за възлагане на
поръчителство е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като противоречи на
разпоредбата на чл. 16 ЗПК. Посочената разпоредба на чл. 16 от ЗПК предвижда
императивно задължение на кредитор да оцени кредитоспособността на потребителя преди
да предостави кредит на последния. На второ място последица от неизпълнението на това
задължение е нарастване на общия паричен дълг, несъответен на начално договорените
условия за ползване на отпуснатата сума и на практика осигуряващ на кредитора чиста
допълнителна печалба, прикрита формално като „възнаграждение“. Тази клауза де факто
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени с
нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на
задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за
уговаряне на възнаграждение при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната
норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. На
следващо място чрез договаряне на такова възнаграждение за неосигурено поръчителство, се
заобикаля императива на чл.33, ал.1 ЗПК, че при забава се дължи само обезщетение за нея,
като тя на практика добавя още едно акцесорно задължение, т.е. кумулира санкции,
недопустимо. Очевидно крайната цел на кредитора от включване на тази клауза в договора
не е да обезпечи изпълнението на задълженията по него, а да си осигури завишен размер на
крайната сума, която следва да бъде върната. И на последно място – условие за договаряне
на такова възнаграждение за неосигурено поръчителство, е несключването на договор от
трети лица (които би следвало да сключват такъв само по своя воля), които сами по себе си
отговарят на редица дискриминиращи критерии. Уговорката по естеството си позволява на
заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер надвишаващ
възнаградителната лихва, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в
съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне
при потребителско кредитиране, регламентирани в чл. 19 ЗПК.
При така изложените правни съображения, съдът намира, че договорът за кредит се явява
недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл.26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Крайният извод, по същество на спора, който
16
прави настоящият първоинстанционен съдебен състав е, че процесния ДПК тип кредитна
линия се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 във вр. чл.11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 от ЗПК. При установената недействителност на ДПК, ВРС не следва да излага
мотиви затова налице са евентуално релевираните от ищеца порои в договора, водещи до
унищожаемост на процесния ДПК.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в настоящото производство, за които е представен
списък по чл. 80 ГПК/л.80/ и са ангажирани доказателства за тяхното извършване, а именно:
общо 230,00лв., от които 50,00лв. за заплатена държавна такса, 180,00лв. депозит за ССЕ.
Налице са основания за присъждане на сумата от 300,00лв., представляваща възнаграждение
за процесуално представителство на адвокат, осъществено на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА.
Така мотивиран, Районен съд - Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД във вр. с чл. 23 вр. с чл. 22 от
ЗПК, ответника „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК: ***** , със седалище и адрес на управление: гр.
***** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца М. Д. СЛ. ЕГН **********, с настоящ адрес:
с.***** сумата в размер на 50.00лв., частичен иск от сума в размер на 180.00лв.,
представляваща получена сума без основание, като уговорено възнаграждение, на
основание Договор за кредит тип „кредитна линия“№***** и свързан с него Договор за
поръчителство, между „К.К.М.“ЕАД и „К.Г.“ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК: ***** , със
седалище и адрес на управление: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. Д. СЛ. ЕГН
**********, с настоящ адрес: с.***** сумата от 230.00лв., представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство, сбор от следните суми: 50,00лв. за заплатена
държавна такса, 180,00лв. депозит за ССЕ.
ОСЪЖДА „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК: ***** , със седалище и адрес на управление: гр.
***** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.И.Н., със съдебен адрес: гр.***** сумата в размер
на 300.00лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдвокатурата.
17
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
18