№ 15
гр. Харманли, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20215630100384 по описа за 2021 година
Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание
чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс вр. чл.92 от Закон за задълженията и
договорите.
В исковата молба се твърди, че по повод договори за мобилни услуги от
01.ІІ.2019г., сключен с ищеца - мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, ответникът Н.
ИБР. М. АМ., бил абонат на дружеството -доставчик на мобилни услуги с клиентски номер
№***** и титуляр мобилен номер *****, избрана абонаментна програма Тотал 26.99 с
неограничени национални минути и изходящ роуминг в ЕС, с уговорен срок на действие за
24 месеца, до 01.ІІ.2021г.
За отчетния период на потребление 05.І.2019г. до 04.ІІІ.2019г. абонатът не
изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги в общ размер на 186.55лв., за което били издадени
фактури, както следва:
- фактура №**********/05.ІІ.2019г. за отчетния период на потребление от
05.І.2019г. – 04.ІІ.2019г., с дължима стойност за плащане в размер на 159.56лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които: 25.70лв./без
ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Тотал и потребление извън месечния пакет в
размер на 170.05лв./без ДДС/, генерирано за Роуминг таксуване (общо). Дължимата сума
била платима в срок 20.ІІ.2019г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура №**********/05.ІІІ.2019г. за отчетния период на потребление от
05.ІІ.2019г.- 04.ІІІ.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 26.99лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които: 22.49лв. /без
ДДС/ за месечен абонамент Тотал. Дължимата сума била платима в срок 20.ІІІ. 2019г.
Сочи се , че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 186.55лв. ангажирало договорната
отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с
чл. 196в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти и издал крайна фактура № **********/
05.V.2019г. за начислена неустойка в размер на 67.47лв. Твърди се, че мобилнят оператор
разполагал с потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги,
1
при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за
прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез смс- известяване до този момент.
Твърди се, че на 06.ІV.2019г. до ответника била изпратена покана от Оператора,
в която били описани задълженията, посочена била общо дължимата сума, както и бил даден
подходящ -10 дневен срок за изпълнение на задължението. Абонатът бил предупреден, че
при неплащане на дължимата сума договорът му ще бъде прекратен. Датата на деактивация
на процесния абонамент била 29.ІV.2019г., като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Сочи се, че по този начин, абонатът бил в неизпълнение на договора си, като
същия не спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 26.99 за мобилен номер
***** до 01.ІІ.2021г., съгласно Допълнителното споразумение от 01.ІІ.2019 г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.
11 от договора, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба
между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на
неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент,
начислената на абоната неустойка в размер на 67.47лв. била формирана съобразно новите
правила за изчисление, уговорен в т.11 от договора.
Претендираната неустойка в размер на 67.47лв. представявала стойността на
три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т.
11 от договора, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на
уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на
задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият бил
длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1)
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не можела да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че
била предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребитялят дължал и
възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съотствщи на оставащия срок
на договора. (3) В случаите, в които на абоната било предоставено мобилно устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не бил изтекъл, Потребителят дължал такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства
на оставащия срок на договора.
Сочи се, че неустойката в размер на 67.47лв. е формирана, както следва: -
67.47лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
01.ІІ.2019г. за мобилен номер *****, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, взети без ДДС, а именно: 3 х 22.49 = 67.47лв.
В исковата молба са изложени съображения, че според чл.92 ал.1 изр.1 ЗЗД
неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служила като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза
предварително се определял размерът на обезщетението, което ще дължи неизправната
страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност
между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнявала и наказателна функция,
т.е. длъжникът заплаща неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок
месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на
месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването
на услугите.
Изложеното в исковата молба обосновало правния интерес у ищцовото
2
дружество да подаде Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Н. ИБР. М. АМ.. По Заявлението било
образувано ч. гр. д. № 33/2021г., по описа на Районен съд Харманли, и издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 67.47лв. -дължима договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти. Заповедта била връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, за което заявителя получил указания да предяви
установителен иск за вземането си, което обосновало правния интерес от предявяване на
настоящата искова претенция
Моли съда да постанови Решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника Н. ИБР. М. АМ. ЕГН **********, с адрес 6490 гр. Симеоновград
ул.„*****, че към него съществувало изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД
в размер на 67.47лв. - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 01.ІІ.20219г., за която е издадена фактура №**********/05.V.2019г.
Претендира се присъждане на разноски по заповедното и настоящото
производство.
Ответника по делото Н. ИБР. М. АМ., не е открит на установените по делото
адреси и не му е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са
визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия. С Определение № 250/
20.ІХ.2021г. за особен представител на ответника е назначен адв. В.Г. К. от АК Хасково.
В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становището, че предявения иск е
допустим, но неоснователен и недоказан.
Особения представител на ответника заявява , че неустойката съставлявала
акцесорно съглашение, предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да
престира определена парична сума като обезщетение за вредите от неизпълнението на
породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Счита, че от
приложена като доказателство по делото последна покана за доброволно изпълнение от
06.ІV.2019г. не било видно тази покана да е получена от ответника, т.е. не се установявало
кога били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната -
ищец, която упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата страна
ответник. Ето защо счита, че не било доказано осъществяването на последната предпоставка
- да е уведомен длъжникът, от което следва, че не било възникнало в полза на ищеца
правото да начислява претендираната неустойка.
В отговора се сочи, че надлежното упражняване на потестативното право на
разваляне било елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка,
тъй като същата била уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение. Счита, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинявало на общите правила на чл.87 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и
писмените договори подлежали на прекратяване с изявление в същата форма. Това не се
опровергавало от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвиждала възможност за
едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на
длъжника, но не уреждала хипотеза на автоматично прекратяване на договора, без
насрещната страна да бъде уведомена за това. Особения представител счита, че когато
развалянето се извършвало извънсъдебно, прекратителното действие настъпвало от момента
на достигане на уведомлението до длъжника.
Изложени са съображения, че от съдържанието на ОУ, била видно че
прекратяването и спирането на достъпа до услугите били уредени отделно, поради което не
можело да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора било равнозначно на
прекратяване на облигационната връзка. Исковата молба не можела да послужи като
изявление за разваляне на договора, тъй като препис от нея не бил получен от ответника, а
от назначения особен представител и то след като бил изтекъл срока по договора -
01.ІІ.2021г. Връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, не можело да замести отправеното от кредитора
уведомление за разваляне на договора, тъй като тя представлявала акт на съда, а не
волеизявление на изправната страна по договора.
С оглед на изложеното в отговора , назначения особен представител счита, че
3
ищецът не установява, че е уведомил ответника за прекратяването на договорните
правоотношения преди датата на подаване на исковата молба, поради което липсва
основание за възникване на вземане на неустойка, тъй като ищецът не упражнил надлежно
правото си да прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срокът му, и не бил
осъществен фактическият състав, пораждащ заплащането на начислената неустойка,
доколкото се касаело до неустойка, дължима при разваляне на договора поради виновно
неизпълнение от страна на длъжника.
Моли съда да постанови решение с което отхвърли на иска като неоснователен.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено следното:
Не се спори, че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за
мобилни услуги от 01.ІІ.2019г., по силата на който ответника Амин с клиентски номер
№***** и титуляр мобилен номер *****, избрал абонаментна програма Тотал 26.99 с
неограничени национални минути и изходящ роуминг в ЕС, с уговорен срок на действие за
24месеца, до 01.ІІ.2021г.
Не се спори, че в изпълнение на задълженията си по договорите, ищцовото
дружеството е предоставило съответните мобилни услуги.
Не е спорно между страните , че за отчетния период на потребление 05.І.2019г.
до 04.ІІІ.2019г. ищцовото дружество издало фактури: №**********/ 05.ІІ.2019г. и
№**********/05.ІІІ.2019г.– приобщени като доказателства по делото – ксерокопия,
задълженият по които не са изплатени от абоната .
Поради изпадането на ответника в забава, ищцовото дружество предсрочно
прекратило процесните договор за мобилни услуги - по негова вина, като издало крайна
фактура № **********/ 05.V.2019г. за начислена неустойка в размер на 67.47лв.
В хода на настоящото исково производство е изискано и приобщено ч.гр.д. №
33 по описа на Районен съд Харманли за 2021г. От него се установява, че е издадена Заповед
за изпълнение №260018/14.І.2021г. срещу длъжника Нуралдин Амин за сумата от 67.47лв. –
главница, дължима като неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 01.ІІ.2019г. и разноски в размер на общо 205.00лв. Доколкото заповедта е връчена
на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в
1-месечния срок по чл.415 от ГПК, ищцовото дружество е предявило установителния иск по
чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни
искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са допустими, като е налице
правен интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д. № 33 по описа
на РС Харманли за 2021г., по което има издадена срещу ответника Заповед №
260018/14.І.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от
67.47лв. – главница, дължима като неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за
мобилни услуги и разноски в размер на общо 205.00лв. Цитираната Заповед е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което на Заявителя е предоставена
възможност да предяви установите иск. Исковата претенция по чл.422 от ГПК е предявена в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал.1 от ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира главница в общ
размер на 67.47лв., дължима като неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги от 01.ІІ.2019г.
По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно съглашение с
предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира определена
(глобално или в процент) или определяема парична сума като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице
уговорка за заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги, както и че
договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е
доказано осъществяването на последната предпоставка, от което следва, че не е възникнало
4
в полза на ищеца правото да начислява претендираната неустойка. За да достигне до този
извод, съдът съобрази, че от събраните доказателства не се установява кога са били
прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е
упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук следва да се
отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от
право пораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази
връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора
не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е
уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне
се подчинява на общите правила на чл. 87 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не
се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за
едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на
длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора, без насрещната
страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде
даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника
В настоящата хипотеза от страна на ищцовото дружества не се твърди, а и не се
доказва да е отправяно до абоната – ответник по делото писмено предизвестие. Дори
изложените в исковата молба твърдения за изпращане на кратки текстови съобщения до
ответника за заплащане на дължимите месечни суми, да са осъществени (доказателства в
тази насока не са ангажирани), те не могат да заместят изричното изявление за прекратяване
на договора. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до
услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на
услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. В
разглежданата хипотеза и исковата молба не може да послужи като изявление за разваляне
на договора, тъй като препис от нея не е получен от ответника , а от назначен особен
представител и то след като е бил изтекъл срока по договора - – последния от които с краен
срок 29.ІХ.2021г.
Следва да се отбележи и че връчването на длъжника на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, не може да замести
отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като тя представлява
акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора. С оглед всичко изложено,
съдът намира, че ищецът не е установил, че е уведомил ответника за прекратяването на
договорните правоотношения преди датата на подаване на исковата молба, поради което
липсва основание за възникване на неустоечното вземане.
По изложените съображения, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да
прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срокът му, съдът намира, че не е
осъществен фактическият състав, пораждащ заплащането на начислената неустойка, тъй
като безспорно в случая става въпрос за неустойка, дължима при разваляне на договора
поради виновно неизпълнение от страна на длъжника .
Предвид всичко изложено, съдът счита, че установителния иск за дължимостта
на неустойките в общ размер на 67.47лв. – главница, дължима като неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 01.ІІ.2019г., следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България” ЕАД ЕИК ****, гр. София,
против Н.И. М. А**** ЕГН ********** от гр. Симеоновград иск по чл.422 от ГПК вр. чл.92
от ЗЗД, за установяване съществуването на вземането за сумата от 67.47лв. - претендирана –
главница, дължима като неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 01.ІІ.2019г., (посочена във фактура № № **********/ 05.V.2019г.), за която сума е
издадена Заповед № 260018/14.І.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
5
ГПК по ч.гр.д. № 33 по описа на РС Харманли за 2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6