Решение по дело №160/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 28
Дата: 23 февруари 2024 г. (в сила от 15 март 2024 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20241630200160
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Монтана, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630200160 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 23-0996-002492/29.12.2023г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана са наложени на К. М. К., с
посочен адрес в гр.Оряхово, в т.ч. съдебен адрес, чрез адв.В. Д. В. от АК –
Враца, административни наказания - глоба в размер на 300 (триста) лева и
лишаване от право да управлява мпс за срок от 7 (седем) месеца на основание
чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за административно нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Спрямо водача К. са отнети 10 (десет) контролни точки на основание
чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Із – 2539/2012г. на МВР.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя К. лично и
чрез адв.В. В. от АК - Враца, моли да бъде отменено. В съдебно заседание
след събиране на гласни доказателства, се поддържат доводите за отмяна на
НП, поради не извършване на нарушението от субективна страна.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, като АНО – Началник Сектор ПП към ОД МВР –
Монтана, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
1
На 06.12.2023г. в 10:40 часа в гр.Монтана по ул.Диана с посока на
движение от ІІ – 81 към гр.Монтана, в рамките на извършвана
специализирана полицейска проверка, бил спрян водача на т. а. „ФОРД
ТРАНЗИТ” с рег. № АN ххх (италиански рег. номер) от мл. авто-контрольори
към Сектор ПП към ОДМВР - Монтана. Повод за полицейската проверка,
било установеното, че липсва предна регистрационна табела на управлявания
т.а. На практика предната регистрационна табела била принтирана на хартия
и зелепена с тиксо. Водачът К. бил проверен за употреба на алкохол чрез
техническо средство Алкотест 7510 null с фабричен № ARDM 0227, като
техническото средство отчело 0.00 промила алкохол.
За установеното административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на
водача на л.а. – жалбоподателя К. М. К. бил съставен АУАН Серия GA №
2492, бл. № 1091208/06.12.2023г. от св.П. Д. Л. – мл. авто-контрольор към
Сектор ПП към ОДМВР - Монтана в присъствието на св.Е. Л. Н., инспектор
пътен контрол към Сектор ПП към ОДМВР - Монтана.
Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, като административно-
наказващ орган, оправомощен със Заповед № 8121з-1632/21г. на МВР издал
обжалваното НП, с приложение на чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят К. лично и чрез адв.В. В. от АК - ВРАЦА, пледира за
отмяна на НП. Синтезирано изложените доводи в жалбата за отмяна на НП са
следните:
Намирам, че в случая атакуваното наказателно постановление е издадено
при несъобразяване и в нарушение на материалния закон. Деянието, за което
е санкциониран К. не осъществява признаците на състав на административно
нарушение.
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН
процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание.
От посочените в наказателното постановление разпоредби - нарушена и
санкционна, е направил извод, че са обособени три вида нарушения -
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежен ред, което е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер и когато табелите са
налични, но не са поставени на определените за това места. Ето защо е
наложително посочването на коя точно хипотеза е нарушена в конкретния
случай, за да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл.42, т.5 и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН. От фактическото описание на нарушението се установява,
че управляваното МПС е с табели, които не са поставените на определените
за това места, което е прието като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Формулировката на обвинението може да се тълкува двояко - че МПС е без
регистрационна табела и че тя не е поставена на определените за това места.
Това е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице.
Посочените нарушения са съществени и водят до незаконосъобразност на
наказателното постановление, поради което същото следва да бъде отменено
2
като такова.
Налице е и липса на доказателства, дали водача е знаел и/или е имал
възможност да отстрани или предотврати претендираното в АУАН
нарушение.
Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното
нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава
на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла - арг. от
чл.14, ал.1 от НК, вр. с чл.11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи
отговорността. При така установените факти в производството намирам, че
макар от обективна страна да са налице елементите от състава на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.
В хода на съдебното следствие актосъставителя П. Д. Л. и свидетеля по
АУАН – Е. Л. Н., поддържат посочените обстоятелства в АУАН, допълвайки
повода и начина на извършване на проверката. В рамките на извършената
полицейска проверка на водача К., не са установени други нарушения,
представени са изискващите се документи на водача и на т.а., управляван от
К., м т.ч. талон на МПС, не е липсвала задната регистрационна табела, а
предната е била принтирана на хартия и залепена с тиксо.
Жалбоподателят К. и св.Б. М. К. (брат на жалбоподателя), посочват
причините поради които предната регистрационна табела е била принтирана
на хартия и залепена с тиксо. На 06.12.2023г. К. и брат му св.Б. К., пътували
от гр.Оряхово за гр.Берковица, където К. трябвало да се срещне с лице, което
му бил продал двигател, който не работел. По пътя двамата установили, че
предната регистрационна табела липсва на управлявания от К. т.а. „ФОРД
ТРАНЗИТ“ с надлежна италианска регистрация, чийто срок не бил изтекъл.
Поради това в най – близкото населено място, тъй като трябвало да
продължат движението си, К. и брат му св.Б. К., направили копие на
регистрационната табела и я залепили с тиксо. Към настоящия момент К.
изчаква да изтече срока на италианската регистрация на т.а., за да го
регистрира в РБ и да получи български регистрационни табели. Тези
обяснения на жалбоподателя, се потвърждават от показанията на
актосъставителя П. Д. Л..
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, според
настоящия съд е установено, че на 06.12.2023г. К. М. К. е управлявал товарен
автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ” с рег. № АN ххх, чиято предна регистрационна
табела е липсвала, поради това, че някъде по пътя в процес на движение на
МПС от гр.Оряхово за гр.Берковица, е изпаднала.
Съгласно разпоредба на чл.175, ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
3
с регистрационен номер. Санкционната норма съдържа в себе си и
материално-правните разпоредби, нарушението на които обуславя налагането
на визираното в същата наказание и въвежда, две хипотези при които е
възможно налагане на административно наказание на виновно лице – при
управление на МПС което не е регистрирано по надлежния ред или при
управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер. Всяка една от тези две хипотези съдържа в себе си отделно правило за
поведение насочено към водачите на превозни средства, неизпълнението на
което води до осъществяване на отделно административно нарушение.
Текстът на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.“
Съдът намира, че при визиране в НП на сочената за нарушена разпоредба
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, АНО е длъжен да посочи кое от изброените
предложения е нарушено, тъй като видно от текста нормата съдържа три
отделни административни нарушения. Липсата на индивидуализация е
съществено процесуално нарушение, което води до нарушаване правото на
защита на административно-наказаното лице и само по себе си се явява
основание за отмяна на Наказателното постановление.
Отделно от това, за да се приеме за съставомерно описаното нарушение,
законодателят изисква МПС да е без табели с регистрационен номер. В
случая е безспорно установено, че при проверката е констатирана липса само
на предната регистрационна табела, което означава, а и не се твърди, МПС да
не е имало поставена регистрационна табела с регистрационен номер на
неговата задна страна, т.е. не се установява липса на регистрационни табели,
каквото е изискването на закона. Следва да се има предвид, че е недопустимо
разширително тълкуване на административно-наказателните разпоредби,
поради което описаното нарушение се явява несъставомерно. От значение в
тази връзка е и обстоятелството, че описаното деяние не води до
невъзможност да бъде индивидуализирано конкретното МПС, неговият
собственик, както и да му бъде извършена цялостна проверка от страна на
органите на Сектор ПП към ОДМВР - Монтана. ( В същия смисъл е Решение
№ 169/05.02.2024г. по КАНД № 776/23г. по описа на АС – Монтана).
С обжалваното НП са били отнети 10 (десет) контролни точки на
основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. изд. от МВР и
чл.175, ал.3 от ЗДвП, като същото подлежи на отмяна и в тази част.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя К. М. К.,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва присъдено поискано чрез адв.В. Д. В. от АК - Враца
4
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. АНО с придружителното писмо е направил възражение за
прекомерност. Поисканите разноски от адв.В. от АК – Враца са в размер на
400 (четиристотин) лева, които следва да бъдат присъдени, тъй като
настоящия съд не установява прекомерност. Като размер поисканите
разноски са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.). Предвид изложеното, настоящия съд
намира, че следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на
жалбоподателя К. на сумата 400 (четиристотин) лева разноски за адвокатско
възнаграждение. Присъдените разноски следва да бъдат заплатени от ЮЛ –
ОДМВР – Монтана.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0996-002492/29.12.2023г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което на К. М. К., с посочен
адрес в гр.Оряхово, в т.ч. съдебен адрес, чрез адв.В. Д. В. от АК – Враца, са
наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 (седем) месеца на
основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана да заплати на жалбоподателя К. М. К.
сумата 400 (четиристотин) лева, представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5