№ 36069
гр. София, 08.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110109469 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление с вх. № 51961/16.02.2024г. на /ФИРМА/,
ЕИК ************** срещу С. Т. С., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 600,00 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 523442 от 09.05.2021г., сключен между
/ФИРМА/, като кредитодател и С. Т. С., като кредитополучател, вземането по който е
прехвърлено на заявителя по силата на Договор за цесия от 21.07.2022г., ведно със
законната лихва за периода от 16.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
40,50 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 09.05.2021 г. до 09.08.2021 г.,
сумата в размер на 106,08 лева, представляваща законна лихва за забава, за периода от
09.08.2021г. до 13.02.2024г., за сумата в размер на 305,16 лева, представляваща неплатени
дължими такси по договора и за сумата в размер на 247,50лева, представляваща неустойка
по чл.6.2. от договор за потребителски кредит 523442.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 08.03.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата в размер на 600,00 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 523442 от 09.05.2021г.,
сключен между /ФИРМА/, като кредитодател и С. Т. С., като кредитополучател, вземането
по който е прехвърлено на заявителя по силата на Договор за цесия от 21.07.2022г., ведно
със законната лихва за периода от 16.02.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата в
размер на 40,50 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 09.05.2021 г. до
09.08.2021 г., за сумата в размер на 106,08 лева, представляваща законна лихва за забава, за
периода от 09.08.2021г. до 13.02.2024г. и за сумата в размер на 72,39 лева за разноски,
присъдени с оглед уважената част от заявлението.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата в
размер на 305,16 лева, представляваща неплатени дължими такси по договора и за сумата в
размер на 247,50лева, представляваща неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски
1
кредит 523442, съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит от 09.05.2021 г., който намира правното си основание в чл.
9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенцията за присъждане на неплатено възнаграждение за договорна
неустойка и за такси, чийто размер възлиза на повече от половината от размера на
предоставения кредит обосновава вероятна основателност за наличието на неравноправни
клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за
посочените суми следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 51961/16.02.2024г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на /ФИРМА/, ЕИК ************** срещу С. Т. С., ЕГН
**********, за сумата в размер на 305,16 лева, представляваща неплатени дължими такси
по договора и за сумата в размер на 247,50лева, представляваща неустойка по чл.6.2. от
договор за потребителски кредит 523442.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3