Решение по дело №13719/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260965
Дата: 16 март 2022 г.
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20201100513719
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                 РЕШЕНИЕ

                                       16.03.2022 г.,гр.София          

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд,ІV А въззивен състав в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:                                                    

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                           мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА

При секретаря Цветелина Добрева-Кочовски с участието на прокурора……с докладчик съдия ТАШЕВА  сложи на разглеждане въззивно гр.д.13719 по описа за две хиляди и двадесета година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

                  С решение от 30.07.2020 по гр. д. № 74864/2018 г. по описа на СРС, 44 състав ОСЪЖДА В.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 11423,73 лв., представляваща дължимо обезщетение за лишаване на „С.“ АД от правото на ползване на недвижим имот - апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. Симеоново-север, ул. „*********, за периода от 4.01.2018г. до 30.09.2018г„ ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 23.11.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част - за разликата над 11423,73 лв. до пълния претендирай размер от 12321,72 лв.ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу В.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 на сключения от В.Н.договор за наем с ищцовото дружество, те са неотносими към спора, тъй като ответницата не е страна по този договор и претенцията на ищеца спрямо нея е предявена на извъндоговорно основание, за период след преустановяване на наемнотоЗЗД за присъждане на консумативни разноски при ползване на недвижим имот - апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. Симеоново-север, ул. „*********, съответно в размер от 101,20 лв. за потребена електрическа енергия за периода от 4.01.2018г. до 2.03.2018г., в размер от 206,42 лв. за потребена вода за периода от 4.01.2018г. до 1.08.2018г., и в размер от 750,59 лв. за потребена газ за периода от 4.01.2018г. до 30.06.2018г., с които „С.“ АД твърди да се е обеднил за сметка обогатяването на В.П.Н. ;ОСЪЖДА В.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1225,37 лв. - разноски в настоящото производство, и сумата от 34,15 лв. - разноски в производството по гр.д.№ 68010/2018г. по описа на СРС, 76 с-в.;ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 233,92 лв. - деловодни разноски.

  В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК решението е обжалвано от ответника,с искане да бъде отменено в осъдителната част като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди се,че с привременни мерки по дело за развод й било предоставено ползването на семейното жилище и В.Н.,управител на ищцовото дружество, не може да иска наем от ненавършилите пълнолетие деца,живеещи в жилището ,съобразно чл.57 ал.2 СК.Същият е подписал договор за наем,обявен за нищожен,поради договаряне сам със себе си.По иск да опразни и предаде имота на дружеството съдът е постановил неоснователност,поради липса на валидно правоотношение -нищожен договор за наем.Съдът неоснователно не уважил искането за отвод,не допуснал искани свидетели,искане за повторна или тройна експертиза.  Моли да се отмени решението и да се отхвърлят предявените искове.Претендира разноски .

               Въззиваемият е подал отговор,с който твърди,че решението е законосъобразно постановено и следва да се потвърди.Претендира разноски .

               Софийският градски съд, действащ като въззивна инстанция, като обсъди наведените доводи и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: 

  Искът, с правно основание чл.59 ЗЗД ,е основан на твърдения на ищеца ,че ответницата го е лишила без основание от  ползване на собствения му недвижим имот.Не е спорно,че собственик на процесния имот е „С.“ЕООД,преобразуван в „С.“АД.

  Първоинстанционният съд правилно е преценил, че имотът е бил във фактическа власт на ответницата за исковия период 04.01.18 г.-30.09.18 г.без правно основание за упражняването й.Договорът за наем с дружеството, със срок на действие от 04.01.2015 г.-04.01.18 г.,е бил обявен за нищожен с влязло в сила решение на СГС. Не са ангажирани доказателства за наличие на правно основание за ползването на имота, произтичащо от валидно съществуващо между страните облигационно правоотношение или от надлежно учредено вещно право на ползване. Постановеният по реда на чл. 323, ал. 1 ГПК на 06.03.2019 г съдебен акт не съставлява правно основание за безвъзмездно ползване на имота през исковия период. Определените от съда по този ред привременни мерки относно ползването на имота не обхващат исковия период. Дори и предоставено за този период ползването от ответницата не би било безвъзмездно, по арг. от чл. 57, ал. 1 СК, съгласно която разпоредба съдебният акт, предоставящ ползването на семейното жилище на единия от съпрузите създава наемно правоотношение с неползващия съпруг, респ. трето лице - собственик. Собственик на имота не е съпругът йН., а дружеството, което притежава самостоятелна правосубектност и съответно имущество отделно от това на лицата с членствено правоотношение.Ползването на имота и от общите на съпрузите деца е ирелевантно за обема на отговорността на ответницата спрямо ищеца. В отношенията с ищеца ответницата отговаря за целия размер на дълга.

Не са налице твърдяните процесуални нарушения.Свидетели не са допуснати от съда ,поради настъпила преклузия.Допълнителна експертиза не е допусната,тъй като не са били налице основанията на чл.201 ГПК.

          Не се доказаха твърдяните пороци на обжалваното решение и поради съвпадане с изводите  на първоинстанционния съд, то следва да бъде потвърдено.

        Въззиваемата страна не е сторила разноски и такива не следва да се присъждат.

          Воден от горното, съдът

             

                                                    Р        Е        Ш       И:

             ПОТВЪРЖДАВА решението от 30.07.2020 по гр. д. № 74864/2018 г. по описа на СРС, 44 състав.

             РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                           

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                         

                                 

 

                                                                          2.