№
гр. София, 26.07.2019 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия
Илчева в. гр. д. № 3850 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№ 13208 от 17.08.2016 г., постановено по гр. д. № 44669/2012 г. на СРС, 123
състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.Й.С. и С.Й.И. обективно
кумулативни съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1609,03 лева – стойност на
неплатена топлинна енергия за периода 12.2005 г. – 04.2011 г. и с правно
основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 638,35 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 31.01.2006 г. – 06.06.20012 г. Отхвърлени са и предявените срещу С.Й.С.
и В.Й.С. искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 804,52 лева – стойност на неплатена топлинна
енергия за периода 12.2005 г. – 04.2011 г. и с правно основание чл. 415, ал. 1,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 319,18 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.01.2006 г. –
06.06.20012 г.
Недоволен
от постановеното решение е останал ищецът „Т.С.“ ЕАД, който в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, което счита
за неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че заключенията на СТЕ и ССчЕ са приети и същите
доказват доставената, изразходена и незаплатена топлинна енергия. Намира, че по
делото е постъпил законосъобразно изследван и събран фактически и
доказателствен материал и вещите лица са базирали заключенията си на всички
налични относими документи на хартиен и електронен носител и са извършили
проверка, дали оспорените документи отговарят на действителното фактическо
положение. Излага, че след като е прието, че ответниците са потребители на
топлинна енергия искът е установен по основание и съгласно чл. 162 ГПК съдът следва
да определи размера му, като по своя преценка вземе заключение на вещо лице.
Претендират разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Й.С.,
С.Й.И., С.Й.С. и В.Й.С., които оспорват същата като неоснователна. Намират, че
няма как да се установят определени факти, щом сочените за тях доказателства не
се намират по делото и не са събрани по предвидения ред. Предявена е и насрещна
въззивна жалба с искане съдът да се произнесе относно погасяване на вземанията
по давност, което възражение било своевременно наведено.
С
разпореждане № 27416 от 17.08.2018 г. СГС е върнал подадената насрещна въззивна
жалба, който акт е потвърден от САС с определение № 3138 от 15.10.2018 г. по ч.
гр. д. № 4788/2018 г.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна в
процеса, поради което е допустима, разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата. Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати и нарушения на
императивни материалноправни норми.
СРС, 123
състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да
постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е
установил количеството и стойността на доставената топлинна енергия за
процесния период, поради което е отхвърлил предявените искове.
По общите
правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да
установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154,
ал. 1 ГПК). Ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1) по иска за главницата - че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на
топлоенергия, както и качеството на ответниците на потребители на топлоенергия,
обема на реално доставената топлоенергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума; 2) по иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва - че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че
размерът на обезщетението възлиза именно на спорната сума.
По делото
се установява, че сградата - етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е топлоснабдена - представен е договор на етажната собственост с
дружество за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ от 29.07.2002 г. и
протокол от общо събрание на етажната собственост от същата дата за сключване
на такъв договор.
Първата
предпоставка, за да бъде уважен предявеният иск, е съществуването на договорно
правоотношение за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответниците.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съобразно легалната
дефиниция, дадена в § 1, т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ "потребител на
енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ от
доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Следователно, по изрично
разпореждане на закона, по договора за доставка на топлинна енергия за
процесния имот потребител на топлинна енергия е неговият собственик или
физическо лице, на което е учредено вещно право на ползване. Именно такова лице
е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като топлопреносното предприятие публикува общите
условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл. 150, ал. 3, 4, 5
ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
представените Общи условия, които обвързват ответниците, дори и без да са ги приели
изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
От н. а.
№ 111 от 26.12.1969 г. по н. д. № 8511/1969 г. се установява, че Й.С. А. е
придобил собствеността върху ап. ******* в гр. София, ж.к. „Т.“ – ул. „У.“.
Представено е удостоверение, според което адрес в гр. София, ж.к. „***********е
идентичен с адрес в гр. София, ж.к. „***********, ап. **
От
удостоверение за наследници от 30.10.1990 г. се установява, че наследници на Й.С.
А. са Ц.Т.А.а, С.Й.И. и Й.Й.С..***, район „Н.“ от 29.07.2011 г. е посочено, че
наследници на Ц.Т.А.а са С.Й.И., Т.Й.С. и Й.Й.С. - последният починал и оставил
за свои наследници С.Й.С. и В.Й.С..
От
изложеното следва, че Т.Й.С., С.Й.И., С.Й.С. и В.Й.С. са потребители на
топлинна енергия, за което е достатъчно единствено качеството им на собственици
на процесния имот.
За
установяване доставката и размера на топлинна енергия по делото са приети СТЕ и
ССчЕ, които настоящият състав счита за професионално и компетентно изготвени,
поради което и няма пречка да основе изводите си на тях. Обстоятелството, че
същите не са били кредитирани от СРС не задължава въззивният съд безкритично
също да ги изключи от доказателствения материал по делото. СГС намира, че
експертизите установяват в достатъчна степен обстоятелството, че е доставена
топлинна енергия, както и нейната цена, тъй като и СТЕ е изготвена въз основа и
на документи, приети по делото: формуляри за отчет, изравнителни сметки за
периода 2009 г. – 2011 г. и документ за отчет показанията на топломера в
абонатната станция. Така посочените документи установяват количеството
потребена топлинна енергия в абонатната станция и в имота на ответника.
СТЕ е
посочила, че сумите за топлинна енергия, дължими за процесния период с включен
ДДС, начислени от „Т.С.“ ЕАД, коригирани с тези, изчислени при дялово
разпределение, са в размер на 4927,64 лева.
В
отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване по давност на
вземането за главница за периода 12.2005 г. – 04.2011 г., както и вземането за
лихва за периода 31.01.2006 г. – 06.06.2012 г., което настоящият състав намира
за основателно. В правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно Общите
условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г. доставената топлинна енергия се остойностявана
от дружеството всеки месец, като сумите стават дължими от купувача в 30-дневен след
изтичане на периода за който се отнасят, т.е. изискуемостта на всяко едно от
месечните задължения настъпва поотделно след изтичане на предвидения срок. По
делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че давността е спирана
или прекъсвана, съгласно изрично изброените хипотези на чл. 115 - 116 ЗЗД. С
оглед процесния период и при приложението на чл. 111, б. „в“ ЗЗД съдът счита,
че за процесните вземания от 22.06.2009 г. до 04.2011 г. е изтекла кратката
тригодишна погасителна давност – така ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС. Същото се отнася и за акцесорните вземания за лихви за
периода 31.07.2009 г. – 06.06.2012 г., които също следва да се считат погасени
по давност. ССчЕ е посочила, че дължимата сума за периода 22.06.2009 г. до
04.2011 г. е в размер на 1596,57 лева, а лихвата е в размер на 285,40 лева,
изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до
06.06.2012 г.
Така СГС
намира, че предявените искове следва да се уважат до посочените суми, като
съобразно определените квоти в заявлението по чл. 410 ГПК всеки от ответниците
ще дължи заплащането на следните суми: Т.Й.С. – 532,19 лева - главница и 95,13
лева – обезщетение за забава, С.Й.И. – 532,19 лева - главница и 95,13 лева –
обезщетение за забава, С.Й.С. – 266,09 лева – главница – 47,56 лева –
обезщетение за забава, В.Й.С. – 266,09 лева – главница – 47,56 лева –
обезщетение за забава.
Поради
частично несъвпадане на изводите на въззивния и първоинстанционния съд
решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове в общ размер на
1596,57 лева главница и 285,40 лева лихва, следва да бъде отменено, а
въззивната жалба съответно уважена в тази част. Решението в частта, в която
исковете са отхвърлени над тези части, следва да бъде потвърдено с
допълнението, че вземанията са погасени по давност.
При този
изход на правния спор, предмет на въззивното производство, разноски биха се
дължали и на двете страни, съразмерно уважената, респ. отхвърлената част от
предявените искове, като присъждането на такива е поискал само въззивникът.
Пред въззивната инстанция последният е заплатил държавна такса от 214,36 лева и
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП настоящата инстанция определя в размер на
100 лева. Съобразно уважената част от предявените искове на въззивника следва
да се присъдят разноски в размер на 87,74 лева за въззивната инстанция. Поради уважаването
на част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски за първата
инстанция. Същият е сторил такива в общ размер на 2010,98 лева, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК. Съразмерно уважената част от предявените
искове на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 561,33 лева за
първата инстанция.
С оглед
цената на иска на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горното, Софийски градски съд, ІІ-Г
въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 13208 от 17.08.2016
г., постановено по гр. д. № 44669/2012 г. на СРС, 123 състав, в частта, в която
са отхвърлени предявените обективно кумулативни съединени искове от „Т.С.“ ЕАД
срещу Т.Й.С. с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 532,19 лева – стойност на неплатена топлинна енергия
за периода 12.2005 г. – 04.2011 г. и с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 95,13 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 31.01.2006 г. – 06.06.20012 г.;
срещу С.Й.И. с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 532,19 лева – стойност на неплатена топлинна енергия
за периода 12.2005 г. – 04.2011 г. и с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 95,13 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 31.01.2006 г. – 06.06.20012 г.;
срещу С.Й.С. искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 266,09 лева – стойност на неплатена топлинна
енергия за периода 12.2005 г. – 04.2011 г. и с правно основание чл. 415, ал. 1,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 47,56 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.01.2006 г. –
06.06.20012 г.; срещу В.Й.С. искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 266,09 лева – стойност на
неплатена топлинна енергия за периода 12.2005 г. – 04.2011 г. и с правно
основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 47,56 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 31.01.2006 г. – 06.06.20012 г., както и в частта, в която са присъдени
разноски на Т.Й.С., С.Й.И. и В.Й.С. над сумата от 360,43 лева за адвокатско
възнаграждение и над сумата от 216,25 лева – присъдени разноски на С.Й.С., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, срещу Т.Й.С.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Т.Й.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК********, сумата от 532,19 лева – стойност на неплатена топлинна енергия за
периода 22.06.2009 г. до 04.2011 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 95,13 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 31.07.2009 г. – 06.06.2012 г. за топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. „***********, ап. 150, ведно със законната лихва от
22.06.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, срещу С.Й.И.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че С.Й.И., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК********, сумата от 532,19 лева – стойност на неплатена топлинна енергия за
периода 22.06.2009 г. до 04.2011 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 95,13 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 31.07.2009 г. – 06.06.2012 г. за топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. „***********, ап. 150, ведно със законната лихва от
22.06.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, срещу С.Й.С.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че С.Й.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК********, сумата от 266,09 лева – стойност на неплатена топлинна енергия за
периода 22.06.2009 г. до 04.2011 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 47,56 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 31.07.2009 г. – 06.06.2012 г. за топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. „***********, ап. 150, ведно със законната лихва от
22.06.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, срещу В.Й.С.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че В.Й.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК********, сумата от 266,09 лева – стойност на неплатена топлинна енергия за
периода 22.06.2009 г. до 04.2011 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 47,56 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 31.07.2009 г. – 06.06.2012 г. за топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. „***********, ап. 150, ведно със законната лихва от
22.06.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13208 от
17.08.2016 г., постановено по гр. д. № 44669/2012 г. на СРС, 123 състав, в
останалата обжалвана част, в която са отхвърлени предявените искове, като
погасени по давност.
ОСЪЖДА Т.Й.С., ЕГН **********, С.Й.И.,
ЕГН **********, С.Й.С., ЕГН ********** и В.Й.С., ЕГН **********, да заплатят на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 87,74
лева, представляваща разноски за въззивното производство, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 561,33 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
Решението
е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца – „Б.“
ООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.