Определение по дело №452/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 195/19.11.2013 г., постановена по н.ч.х.д. № 851/2013 г., Кърджалийският районен съд се е произнесъл по тъжбата против подсъдимите Х. Т. Х., И. Х. Х. и Г. Х. Т., както следва:

Признал е подсъдимия Х. Т. Х. за виновен в това, че на 12.07.2013 г. в с. Р. Л., О. К., обл. К., в съучастие като съизвършител с И. Х. Х. и Г. Х. Т., причинил на А. Ф. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1 000,00 лв.

Признал е подсъдимия И. Х. Х. за виновен в това, че на 12.07.2013 г. в с. Р. Л., О. К., обл. К., в съучастие като съизвършител с Х. Т. Х. и Г. Х. Т., причинил на А. Ф. Д. лека телесна повреда, изразяÔаща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1 000,00 лв.

Признал е подсъдимия Г. Х. Т. за виновен в това, че на 12.07.2013 г. в с. Р. Л., О. К., обл. К., в съучастие като съизвършител с Х. Т. Х. и И. Х. Х., причинил на А. Ф. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1 000,00 лв.

С присъдата подсъдимите Х. Т. Х., И. Х. Х. и Г. Х. Т. са осъдени да заплатят солидарно на А. Ф. Д. сумата от 1 000,00 лв. като обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2013 г. до окончателното й изплащане. Районният съд е отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди за сумата над 1 000,00 лв. до пълния предявен размер от 3 000,00 лв. като неоснователен и недоказан. С присъдата подсъдимите са осъдени също и да заплатят направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от адвокат Н. К., в качеството му на защитник на подсъдимите Х. Х., И. Х. и Г. Т.. С жалбата постановената от районния съд присъда се атакува изцяло - в наказателната и в гражданската й част, като неправилна с твърдения за необоснованост, нарушение на закона и явна несправедливост на наложените наказания. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства, че подсъдимите с действията са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, а присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка, включително и относно механизма на телесното увреждане и по-конкретно, по какъв начин подсъдимите са осъществили престъпното деяние - дали с ритане с крака или с удари с ръце в областта на тялото и лицето на А. Д.. В жалбата се твърди, че подсъдимите са се защитавали от непосредствено и явно нападение на Д., като са действали при условията на неизбежна отбрана и не са предвиждали, че с действията си могат да увредят неговото здраве. Излагат се и съображения, че съдът не е взел предвид агресивното и провокативно поведение на тъжителя, с което той е допринесъл до възникване на сбиването, същият държал в ръцете си нож и е имал намерението да извърши убийство. Сочи се, че тъжителят, от своя страна, също е нанесъл удари на подсъдимите Г. Х. и Х. Х., с които причинил на първия силни болки в ръката, а на втория – болки и страдания в областта на лицето и бъбреците. Твърди се също, че А. Д. е конфликтна личност с агресивен характер, същият системно злоупотребявал с алкохол и не се ползвал с добро име в селото. В жалбата се навежда и довод, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Н.Ш., тъй като същите са противоречиви, неясни и нелогични по отношение на арматурата, с която е бил ударен А. Д.. Твърди се, че И. Х. изобщо не е участвал в сбиването, предвид което и неправилно е бил признат за виновен в извършването на инкриминираното деяние. Сочи се също и че отговорността на подсъдимите не е индивидуализирана от първоинстанционния съд. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваната присъда, като вместо нея постанови нова, с която да оправдае подсъдимите Х. Х., И. Х. и Г. Т.. Алтернативно се иска от съда да измени присъдата като намали размера на наложеното на всеки от подсъдимите наказание към предвидения законов минимум.

В хода на съдебните прения защитникът повтаря изложените в жалбата доводи, като добавя, че не е изяснено от първоинстанционния съд дали е имало удари с метален предмет, от кого са нанесени ударите и по кои части от тялото на пострадалия. Заявява също и че присъдата е постановена при непълнота на доказателствата, тъй като не са били предприети действия за установяване дали в инкриминирания времеви период А. Д. се е намирал в нетрезво състояние, държал ли е в ръцете си нож и отправял ли е закани и заплахи за убийство спрямо подсъдимия Х. Х.; не е изискана справка от МВР относно личността на пострадалия Д., която да установи конфликтния характер на последния, системното му злоупотребяване с алкохол и недобрата му репутация в обществото. Защитникът излага съображения, че в мотивите на първоинстанционната присъда не е отразено, че с агресивното си и провокативно поведение А. Д. е допринесъл за възникване на сбиването. В пледоарията си сочи също, че от приобщената по делото медицинска документация от 12.07.2013 г. на ЦСМП – К. е видно, че при осъществения преглед подсъдимият Г. Т. се е оплакал от болки в лявата предмишница, била му е направена превръзка и е бил насочен към личния си лекар, а Х. Х. е бил без оплаквания. Заявява също и че намира присъдата за постановена при съществени процесуални нарушения, тъй като районният съд не е приложил института на реторсията, с оглед на което пледира алтернативно и за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира заплащане на разноски.

Тримата подсъдими - Х. Х., И. Х. и Г. Т., заявяват, че поддържат изцяло изложените от защитника им доводи.

Повереникът на тъжителя – А. Г. Б., в хода на съдебните прения заявява, че намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, постановена при правилно изясняване на фактическите обстоятелства и липса на допуснати процесуални нарушения. Счита, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че и тримата подсъдими са се намирали в положение на неизбежна отбрана. Намира, че не е могло да бъде приложен институтът на реторсията, тъй като не са налице конкретни действия, извършени от тъжителя, свързани с причинени от него телесни увреждания, които да обосноват прилагането на този институт. По отношение на представените в хода на въззивното съдебно следствие медицински документи сочи, че същите не следва да бъде кредитирани, тъй като в същите имало извършена с химикал поправка на датата – от 13 на 12, без да е отбелязано нито кой я е извършил, нито е поставен печат върху нея. Намира също, че по делото не са събрани доказателства, установяващи, че пострадалият А. Д. да се е държал агресивно и да е провокирал нападението над себе си. Напротив - счита, че единственият уплашен, смутен и притеснен човек е бил именно пострадалият, който е бил нападнат от три лица, причинили му посочените в съдебномедицинското удостоверение увреждания чрез нанасяне на удари с ръце и крака. Освен това, самият Х. Х. признал, че лично е нанесъл удар върху А. Д. с железен прът.

Окръжният съд, след като извърши изцяло проверка на правилността на протестираната присъда по реда на чл. 314 от НПК – независимо от посочените от страните основание, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирани лица, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна.

Въз основа на доказателствените материали, събрани както в хода на първоинстанционното, така и във въззивното съдебно следствие, и при цялостния анализ на тези доказателства настоящият съд намира за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х. Т. Х. е роден на **.**.**** г. в с. Р. Л., О. К., български гражданин, живущ в с. Р. Л., О. К., с основно образование, женен, пенсионер по болест, ЕГН *, неосъждан.

Подсъдимият И. Х. Х. е роден на **.**.**** г. в Г. К., български гражданин, живущ в с. Р. Л., О. К., със средно образование, неженен, безработен, ЕГН *, неосъждан.

Подсъдимият Г. Х. Т. е роден на **.**.**** г. в Г. К., български гражданин, живущ в с. Р. Л., О. К., с основно образование, неженен, безработен, ЕГН *, неосъждан.

На инкриминираната дата – **.**.**** г. около 21,00 часа подсъдимият Х. Х. и сина му - подсъдимият Г. Т. се намирали в дома си в с. Р. Л.. Х. Х. пиел кафе в двора, а Г. Т. гледал телевизия вътре в къщата. По това време подсъдимият И. Х., също син на Х. Х., бил извън къщата, в която също заедно с другите двама подсъдими живеел. Тъжителят А. Д. живеел в съседство с подсъдимите и по това време се намирал на улицата пред двора си и разговарял с негов роднина, който го помолил да го закара на следващия ден до автогарата в Г. К.. Подсъдимият Х. Х. чул А. Д. да казва на своя роднина, ¸е не може да го закара, тъй като е лишен от правоуправление заради подсъдимия Х. Х., когото посочил, тъй като го видял пред дома му. Х. Х. чул, че тъжителят се заканил по негов адрес, след което влязъл в къщата и се оплакал на сина си Г. Т.. Последният от своя страна излязъл на улицата и поискал сметка на А. Д. за казаните по адрес на баща му думи. Между двамата възникнал словесен конфликт, прераснал във физическа саморазправа, при която Г. Т. нанесъл няколко удара с юмруци и ритници по лицето и тялото на А. Д.. В същото време към дома си се прибирал и третият подсъдим И. Х.. Виждайки случващото се, той се намесил в разправата и също нанесъл удар с ритник по крака на пострадалия А. Д.. Конфликтът продължил в двора на къщата на подсъдимите, където те влезли заедно с тъжителя. Там Г. Т. отново удрял с юмруци пострадалия по цялото тяло. Х. Х., от своя страна, също нанесъл няколко удара на пострадалия А. Д. с намерен наблизо метален прът, вследствие на което пострадалият паднал на земята. Междувременно на мястото на инцидента дошъл свидетелят Н.Ш., който заварил пострадалия Д. в двора на подсъдимите, свит на земята и целият в кръв, с разкъсани дрехи. Свидетелят Шериф помогнал на тъжителя и го изкарал на улицата, където изчакали пристигането на линейка. След около 15 минути пострадалият А. Д. бил транспортиран до Спешното отделение в Г. К. за оказване на медицинска помощ. Малко по-късно същата вечер на местопроизшествието пристигнали сигнализирани за инцидента полицейски служители, единият от които бил свидетелят И. И.. Той и колегите му извършили проверка на място, при която установили, че от страна на тримата подсъдими бил нанесен побой над тъжителя. На 12.07.2013 г. в 22,30 часа Г. Т. и И. Х. били задържани по реда на ЗМВР за срок от 24 часа. По отношение на дееца Х. Х. не било постановено задържане, поради здравословното му състояние.

Във връзка със задържането подсъдимите Г. Т. и И. Х. били прегледани в Спешното отделение към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”, вследствие на което двамата били освидетелствани като годни за задържане, видно от карти за медицинско освидетелстване, находящи се на л. 10-11 от приобщеното н.а.х.д. № 763/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд. По отношение на подсъдимия Г. Т. била установена контузия на лява предмишница, а по отношение на подсъдимия И. Х. не били установени наранявания. В Спешното отделение към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” бил прегледан и подсъдимият Х. Х., за което бил съставен амб. Л. с № 10260 от 12.07.2013 г., видно от който пациентът бил без оплаквания при извършване на прегледа.

На 13.07.2013 г. тъжителят А. Д. бил прегледан от съдебен лекар, видно от съдебномедицинско удостоверение № 147/2013 г. В същото са описани констатираните при прегледа наранявания, а именно: в областта на дясната скула било установено розово-червено охлузване на кожата с размери 2/1 см, разположено на нивото на околната здрава кожа; в областта на долния ъгъл на лявата лопатка било установено синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 2/2,5 см; по предно-страничната повърхност на дясната ребрена дъга било установено синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 4/2,5 см; по задната повърхност на дясното рамо било установено ивицовидно охлузване на кожата с хоризонтално разположение и размери 8/0,3 см, покрито от розово-жълтеникава корица, разположена на нивото на околната здрава кожа; задно-външната повърхност на дясната мишница била кръвонаседната, със синкаво-мораво-червен цвят, на площ 22/9 см; по задната повърхност на дясната предмишница, в средната й трета, била установена рана с неправилно цепковидна форма и размери 1/0,3 см, с неравни охлузени ръбове; меките тъкани около раната били значително оточни; по задно-външната повърхност на лявата предмишница, в горната й трета, било установено косо разположено ивицовидно синкаво-мораво-червено кръвонасядане с по-бледа централна част и размери 8/1,5 см; по предната повърхност на лявата подбедрица, в горната й трета, се установило хоризонтално разположено ивицовидно синкаво-мораво-червено кръвонасядане с по-бледа централна част и размери 7/1,5 см; във вътрешния му край била установена цепковидна рана с неравни ръбове и дължина 1 см, меките тъкани в тази област били оточни; по външната повърхност на лявото бедро, в горната му трета, било установено косо разположено ивицовидно синкаво-мораво-червено кръвонасядане с по-бледа централна част и размери 10/1,5 см; видно от заключението в съдебномедицинското удостоверение, описаните и констатирани увреждания - разкъсно-контузни Р., оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето, гръдния кош и крайниците, са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщавал освидетелстваният. Разкъсно-контузните Р. са причинили на пострадалия разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са довели до болка и страдание.

Срещу тримата подсъдими бил съставен акт за констатиране на дребно хулиганство по повод извършеното от тях деяние на 12.07.2013 г. в с. Р. Л.. Този акт бил предмет на разглеждане от състав на Кърджалийския районен съд по н.а.х.д. № 763/2013 г., по което с решение № 30/15.07.2013 г. подсъдимите Х. Т. Х., И. Х. Х. и Г. Х. Т. били признати за виновни в извършване на дребно хулиганство по чл. 1 от УБДХ, за това, че на 12.07.2013 г. около 21,00 часа в с. Р. Л., О. К. са извършили непристойни действия, изразяващи се в отправяне на удари с ръце и крака в областта на тялото и лицето на А. Ф. Д., с които действия нарушили обществения ред и предизвикали възмущението на гражданите. За това нарушение всеки от тримата подсъдими понесъл административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от следните доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Н.Ш., Н. Е. и И. И., отчасти от обясненията на подсъдимите, съдебномедицинско удостоверение № 147/13.07.2013г., материали по н.а.х.д. № 763/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд – акт за констатирано дребно хулиганство, съставен от И.И., служител при РУП – К. на 12.07.2013 г., докладна записка от 12.07.2013 г., изготвена от И. И., служител при РУП – К., заповеди за задържане с рег. №№ 253 и 254/12.07.2013 г. на РУП – К.; карти за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещението за задържане от 12.07.2013 г. – два броя; експертно решение № 1906 – 175/19.09.1985 г., листове за преглед на пациент в спешно отделение №№ 014583/12.07.2013 г. и 014584/13.07.2013 г., справки за съдимост и характеристични справки на тримата подсъдими.

Приетите от първоинстанционния съд фактически положения са правилно установени, като оценката на събраните доказателствени материали е извършена прецизно и в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Единствените промени, които въззивният съд внесе по направените от първоинстанционния съд фактически констатации, са свързани с обстоятелствата около извършените спрямо тримата подсъдими медицински прегледи в Спешното отделение към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”. Внасянето на промените е мотивирано от направените пред въззивния съд доказателствени искания и приетите въз основа на тях писмени доказателства, цитирани по-горе.

Настоящият състав намира, че в мотивите на първоинстанционната присъда са обсъдени всички събрани от районния съд доказателствени материали и не е допуснато тяхното превратно тълкуване. След направения им самостоятелен анализ въззивната инстанция напълно се солидаризира с изводите, до които е достигнал първостепенният съд.

Настоящият съдебен състав на свой ред също кредитира изцяло показанията на свидетелите Н. Ш., Н. Е. и И. И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Тук е мястото да се посочи, че съдът намира за неоснователен доводът на защитата за противоречивост и нелогичност на показанията на свидетеля Ш.. На първо място, не е налице вътрешно противоречие във въпросните показания, тъй като свидетелят първо заявява да е видял подсъдимия Г. Т. да държи в ръцете си „пръчка или желязо”, след което в същите показания сочи, че отново Г. Т. е държал „тояга или желязо”. Между тези изявления не е налице каквото и да било противоречие. На следващо място, въпросните показания не са и нелогични, тъй като в същите е отразена възприетата от свидетеля фактическа обстановка чрез последователно и свързано изложение. Следва да се посочи и че възприетият от свидетеля факт подсъдимият Г. Т. да е държал железен прът по никакъв начин не влиза в противоречие спрямо установеното от обясненията на подсъдимия Х. Х. обстоятелство, че последният е „хванал нещо метално” от стената, на която имало подпрени сопи, и е ударил с него „един или два пъти” пострадалия А. Д.. И това е така, защото ±видетелят Н. Ш. е възприел възникналата между подсъдимите и пострадалия конфликтна ситуация, едва след като е бил повикан от свидетеля Н. Е. и е отишъл в двора на подсъдимите, където е заварил А. Д. паднал в ъгъла на двора, в кръв и с разкъсани дрехи, т.е. свидетелят не е бил очевидец на относимите по делото факти, свързани с механизма на изпълнителното деяние. Още повече - самият той заявява, че не е видял никой от подсъдимите да удря пострадалия. Освен това, подсъдимият Х. Х. в обясненията си сочи, че лично той е ударил А. Д. с метална сопа. По тази причина съдът намира, че показанията на свидетеля Шериф не влизат в противоречие с останалите събрани по делото доказателствени материали, и по-конкретно с обясненията на подсъдимите, дори напротив – допълват ги, тъй като съдържат описание на факти, последващи непосредственото изпълнение на процесното деяние.

Що се отнася до обясненията на подсъдимите, първоинстанционният съд е приел, че същите следва да бъдат кредитирани досежно обстоятелствата кога, къде и при какви обстоятелства са нанасяни ударите спрямо пострадалия. В мотивите си съдът е приел, че в тази им част обясненията, доколкото са подкрепени и от останалите доказателствени материали по делото, съставляват годно доказателствено средство и са ценени като такова, а не като средство за защита. Настоящата инстанция напълно споделя тези изводи на решаващия съд, предвид обстоятелството, че обясненията и на тримата подсъдими са подробни, безпротиворечиви и кореспондиращи си както помежду си, така и с останалите доказателствени материали. Още повече, че макар и подсъдимите да не се признават за виновни по повдигнатото им обвинение, същите не отричат да са нанасяли удари на пострадалия А. Д. и в обясненията дават детайлно описание на обстоятелствата във връзка с механизма на извършване на деянието на всеки от тях.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, изброени по-горе, които безпротиворечиво установяват приетата по делото фактическа обстановка – нараняванията на тъжителя, съставянето на тримата на подсъдими на актове за установяване на административно нарушение, задържането им по ЗМВР и извършените в тази връзка медицински прегледи, както и развилата се впоследствие процедура по налагане на административни наказания по реда на УБДХ.

Предвид гореизложеното, решаващите изводи на първоинстанционния съд относно авторството на деянието в лицето на тримата подсъдими, общият умисъл и формата на тяхното участие в извършването на престъплението, относно квалификацията на деянието и относно приложението на материалния наказателен закон се явяват напълно обосновани и почиват на една правилна и вярна интерпретация на всичките събрани доказателства, от значение за формирането на вътрешното убеждение на съда по отношение на квалификацията на деянието и приложимия спрямо него материален наказателен закон. Събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства по никакъв начин не променят съществено нито установената по делото фактическа обстановка, нито направените въз основа на тази фактическа обстановка правни изводи. Проверяваната присъда не е необоснована, като при разглеждането на делото от първоинстанционния съд не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правата на страните. В мотивите си към присъдата първоинстанционният съд е изложил аргументирани правни съображения за изводите си относно правната квалификация на деянието на всеки от тримата подсъдими, която според въззивния съд се явява именно правилната квалификация - по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. По делото бе установено, че на 12.07.2013 г. в с. Р. Л. тримата подсъдими са причинили на частния тъжител телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни Р., оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето, гръдния кош и крайниците чрез нанасяне на удари с ръце и крака от страна на подсъдимите Г. Т. и И. Х. и с метален прът от страна на подсъдимия Х. Х.. Телесни увреждания от този вид причиняват разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, същите са довели до леко увреждане на анатомическата цялост на организма на пострадалия и представлява временно разстройство на здравето без опасност на живота. По своята медико-биологична и правна характеристика уврежданията представляват лека телесна повреда ´о смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Деянието е извършено от тримата подсъдими при условията на съучастие под формата на съизвършителство, тъй като всеки от тях е участвал в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, а извършеното от всеки от тримата при общност на усилията им обективно е допринесло за причиняването на престъпния резултат. Налице е и причинна връзка между деянието на всеки от подсъдимите и настъпилия общ престъпен резултат, която се извежда от обясненията на подсъдимите, показанията на свидетеля Н. Ш., както и от съдебномедицинското удостоверение.

Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, свързани с наличие на изключващи обществената опасност обстоятелства, по-конкретно с наличието на непосредствено и противоправно поведение от страна на пострадалия. Твърденията за агресивно и провокативно поведение на А. Д., с което той е допринесъл до възникване на сбиването са голословни и неподкрепени с доказателства. Не бе установено по делото също и тъжителят да е държал в ръцете си нож, с който да е имал намерение да извърши убийство.

По отношение на оплакванията, че съдът не е предприел действия за установяване дали в инкриминирания времеви период А. Д. се е намирал в нетрезво състояние, държал ли е в ръцете си нож и отправял ли е закани и заплахи за убийство спрямо подсъдимия Х. Х., както и че не е изискал справка от МВР относно личността на пострадалия Д., която да установи конфликтния характер на последния, системното му злоупотребяване с алкохол и недобрата му репутация в обществото, следва да се посочи, че същите са неоснователни. Фактите, свързани с личността на пострадалия, нямат отношение изясняването на обективната истина по делото, тъй като характеровите и личностни особености на тъжителя не подлежат на доказване в наказателното производство доколкото, първо, не са включени в състава на инкриминираното деяние и второ - не съставляват по съществото си обстоятелства, от значение за отговорността на привлечените към наказателна отговорност лица. От друга страна, обстоятелствата дали тъжителят е държал в ръцете си нож, дали е отправял закани и заплахи за убийство, както и дали се е намирал в нетрезво състояние в инкриминирания времеви период, тези обстоятелства не се установяват от нито едно от събраните по делото доказателства, поради което и следва да се приеме, че установената по делото фактическа обстановка е напълно изяснена, без наличие на противоречия или празноти и не налага служебно събиране на доказателства в тази насока за изясняване на обективната истина по делото.

Що се отнася до доводите за прилагане института на реторсията, тъй като А. Д. бил нанесъл удари на подсъдимия Г. Х. и на Х. Х., с които причинил на първия силни болки в ръката, а на втория – болки и страдания в областта на лицето и бъбреците, съдът намира и тези доводи за неоснователни. Съображенията за това са следните: на първо място, по отношение на подсъдимия Х. Х. не се установява наличие на каквото и да било нараняване на телесната му неприкосновеност. А по отношение на подсъдимия Г. Т. се установява, че по време на извършения му преглед в Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”, Г. К., на 12.07.2013 г. в 23,30 часа същият се е оплакал от болки в областта на лявата предмишница и е бил превързан. Дори без изобщо да се изследва механизмът на извършване на описаното нараняване, както и авторството му, съдът намира, че няма как да бъде приложен институтът на реторсията, тъй като по своя характер тази повреда съставлява причиняване на болка без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, докато нанесената на тъжителя телесна повреда е по-тежка по степента си на увреждане, тъй като разкъсно-контузните му наранявания са довели до разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и 129 от НК т.е. до лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Съгласно чл. 130, ал. 3 НК, ако пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, т.е. само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 от НК, съдът може да освободи и двамата от наказание. В този смисъл е константната съдебна практика, обективирана и в тълкувателно решение № 51/16.ІХ.1989 г. по н. д. № 41/1989 г., ОСНК.

От субективна страна деянието на всеки от подсъдимите е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като същите са предвиждали общественоопасните последици от деянията, които извършват, съзнавали е общественоопасния им характер и са целели настъпването на тези последици. Същевременно всеки от подсъдимите е съзнавал участието на останалите в престъплението, общественоопасния характер на деянията им и е целял осъществяването на престъплението да бъде постигнато именно чрез задружност на усилията и на тримата подсъдими. Първоинстанционният съд правилно е определил формата на вината на всеки един от тях, като е взел предвид както обективно извършените от подсъдимите действия, така и начина на осъществяването им, субективното им отношение към извършеното чрез съзнателното насочване на общите им усилия към пряко засягане телесната неприкосновеност на пострадалия.

По отношение на наказанието първоинстанционният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал.1 НК за освобождаване на всеки от тримата подсъдими от наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление телесна повреда и е приложил по отношение и на тримата института на освобождаване на наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от всеки от подсъдимите умишлено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. И тримата подсъдими не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Раздел ІV от Глава осма на НК, а от престъплението не са причинени имуществени вреди. Не са налице и отрицателните предпоставки, предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК.

При индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд правилно е приел, че степента на обществена опасност на деянието на всеки от тримата подсъдими е типична за извършеното престъпление, както и че личната им обществена опасност е ниска, тъй като и че тримата са неосъждани, с добри характеристични данни по местоживеене. По отношение на подсъдимия Х. Х. за смекчаващо отговорността му обстоятелство правилно е прието неговото здравословно състояние, а по отношение на останалите двама – Г. Т. и И. Х. – младата им възраст. По тези съображения и с оглед постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, отчитайки и имотното състояние на подсъдимите (Х. Х. – пенсионер по болест, а Г. Т. и И. Х. - безработни), районният съд правилно е определил и размера на глобата спрямо минимално предвидения в чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно – 1 000,00 лв. за всеки от подсъдимите.

По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди, причинени от престъплението, първоинстанционният съд правилно е преценил, че са доказани общите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 45 от ЗЗД – наличие на вреда (накърнени са честта и личното достойнство на пострадалия, на който освен това е причинено увреждане на телесния интегритет), противоправно поведение (нарушена е забраната на нормата на чл. 130 от НК), причинна връзка (увреждането на защитените от закона обществени отношения е в пряка причинна връзка с деянията на подсъдимите) и вина (под формата на пряк умисъл). Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Всички посочени аргументи относно носенето на наказателната отговорност и свързаната с нея индивидуализация на наказанието са в сила и относно определянето размера на обезщетението по гражданския иск. Единствено трябва да се отчете разликата в целите на двата вида юридическа отговорност - докато наказателната е с цел най-вече да поправи и превъзпита извършителят на престъплението, то гражданската има за задача да запълни причинената от деликта празнината в правната сфера на увреденото лице. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е оценил наличието на повече от едно причинено на пострадалия увреждане, а така също и недълготрайното състояние на травмите, които от своя страна не са довели до състояние на опасност за живота на увредения, като критерии, обуславящи размера на причинените неимуществени вреди. В този смисъл въззивният съд намира, че правилно е уважен гражданският иск до размера от 1 000,00 лв. и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3 000,00 лв. като неоснователен и недоказан.

По изложените дотук съображения въззивният съд намира жалбата за неоснователна, с оглед на което същата следва да бъде оставена без уважение, а постановената от районния съд присъда - да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 195/19.11.2013 г., постановена по н.ч.х.д. № 851/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.