№_______
гр.
Варна,___________________________2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на трети април, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Камелия Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 702 по
описа за 2023 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на И.А.Р., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора гр. Ловеч срещу Заповед № 266/10.03.2023г. на Началника на Затвора гр.
Варна, с която на основание чл. 122
ал. 2 от ЗИНЗС е отнета в полза на държавата сумата от 0.11 лева – монета от
0.01 лв. и монета от 0.10 лв., държани от жалбоподателя без да има право на
това, които да се внесат във фонд „Затворно дело“.
В
жалбата се твърди, че фактическата обстановка, описана в заповедта не отговаря
на истината. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Направени са
доказателствени искания – да се приложи преписката по издаване на оспорената
заповед и събиране на гласни доказателства.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа.
Ответникът – Началник на
Затвора гр. Варна в писмено становище с.д. № 4866/29.03.2023г., с което е
изпратена оспорената заповед и преписката по издаването й, е описал фактите
относими към издаването на акта. Оспорва наличието на правен интерес от страна
на оспорващия, тъй като със заповедта не се променя правното положение на
лишения от свобода. Поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
установената форма, в съответствие с всички административно-производствени правила.
Счита жалбата за неоснователна.
В съдебно заседание, чрез
процесуален представител – жалбата се оспорва, поддържа се писменото становище.
Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2023г. в 13.55 ч. жалбоподателят, при придвижването си съм спалното помещение, след като е бил във временната приемна на затвора гр. Варна, съобщава на П.А. – командир на отделение че е намерил две монети. Същите са предадени на надзирателя М.Ж.. В изпълнение на процедурата по чл. 103 от ППЗИНЗС е съставен протокол № 7523/27.02.2023г. за изземване, подписан от мл. исп. Ж. и жалбоподателя Р.. От Р. е снето обяснение. На 10.03.2023г. е издадена Заповед № 266, с която е отнета в полза на държавата сумата/предмета.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 111 ал. 1 вр. с чл. 122 ал. 3 от ЗИНЗС, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт. Оспорената заповед е връчена на 21.03.2023 г., жалбата е изпратена на 24.03.2023г. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваният административен акт
е с правно основание чл. 122 ал. 2 ЗИНЗС – „Предметите и
парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост
са, се изземват. Собствеността им се отнема в полза на Фонд „Затворно дело“ със
заповед на началника на затвора“. За издаването заповедта за отнемане по чл.
122 ал. 2 ЗИНЗС, в чл.
103 от Правилника за прилагането на ЗИНЗС е въведено единствено изискване
да бъде налице протокол за изземване на вещите и на парите и вещите, държането
на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, като началникът
на затвора действа при обвързана компетентност.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, поради което не страда от пороци, обосноваващи нейната нищожност и при спазване на посочения ред – след съставяне на протокол по чл. 103 от ППЗИНЗС.
В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че въз основа на събраните доказателства и докладна записка рег. № 176/28.02.2023 г. на надзирателя М.Д.Ж., за това че л. св. И.А.Р. е държал при себе си без да има право на това предмета/сумата 1 бр. монета от 0.01 лв. и 1 бр. монета от 0.10 лв., на обща стойност 0.11 лв., след съставяне на протокол за иззети вещи № 7523/27.02.2023г. е постановено отнемане в полза на държавата на предмета/сумата, които да се внесат във фонд „Затворно дело“. Посочено е, че фактическата обстановка е доказана от докладна записка рег. № 176/28.02.2023 г., проверка ИСДВР, обяснение от нарушителя, обяснения от лишените от свобода.
Представената в съда административна преписка съдържа изисканата от съда Заповед на министъра на правосъдието № ЛС-04-268/17.06.2022г., с която се утвърждава списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, ведно със списъка, оспорената заповед № 266/10.03.2023г., докладна записка рег. № 176/28.02.2023 г., обяснение от л. св. И.А.Р. и Протокол № 7523/27.02.2023г. Обяснения от други лишени от свобода не са снети.
Съгласно чл. 97 т. 1 от ЗИНЗС,
лишените от свобода, настанени в заведения от закрит тип не могат да притежават
пари, т.е. забраната произтича от закона, а не от приложената заповед на
министъра на правосъдието. В
случая, видно от представените от административния орган писмени доказателства,
в това число – и от даденото от л. св. И.Р. обяснение, както и изслушаните в
с.з. свидетели, се установява, че същият е видял монетите в приемната на
затвора, взел ги е и ги е предал на служител от затворническата администрация,
тъй като не бе установено, че те са намерени в него при личен обиск. Обстоятелството, че не е установено някой да е осъществявал
фактическа власт върху двете монети до момента, в който това е направил Р., е
индикация, че преди неговото въздействие върху тях, собствеността им не е била
установена, а след установяване на фактическа власт върху тях, за колкото и
кратко време да е било това, тези вещи са били държани от него в нарушение на
чл. 122 ал. 2 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 97 т. 1 от ЗИНЗС и чл. 87 ал. 4 от ППЗИНЗС.
Видно още от първия запис в нея, непосредствено след посочване на номера и датата на оспорената заповед, е означено, че същата се издава за „отнемане в полза на държавата на пари /предмети/, иззети от лишени от свобода, които са ги държали при себе си неправомерно“. Доколкото не се спори, включително и от жалбоподателя, че при изземването им същите са били под неговата фактическа власт, както и видно от съдържанието на приложимите материалноправни норми, обсъдени по-горе, съгласно които основанието за упражняване на тази фактическа власт е без значение (намиране, завладяване, получаване от друг лишен от свобода или от което и да е трето лице), то следва да се приеме, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба – неоснователна.
Съдът констатира, че жалбоподателят не е внесъл следващата се държавна такса в размер на 10 лева и на основание чл. 76 и чл. 77 ГПК вр. чл. чл. 151 т. 3 АПК и следва да бъде осъден да я заплати в полза на Административен съд Варна.
Водим от горното и на основание чл. 111 ал. 5 и ал. 6
т. 3 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 266/10.03.2023г. на
Началника на Затвора гр. Варна.
ОСЪЖДА И.А.Р., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Ловеч, да заплати по сметка на Административен съд Варна държавна такса по делото в размер на 10 лева.
Решението се обяви в съдебно заседание.
Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Варна в 14 дневен срок от обявяването му.
СЪДИЯ: