№ 9920
гр. София, 10.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110120113 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Сдружение
......................... колективно управление в частна полза правата на продуцентите на
звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите- изпълнители -
„п.......................““ с ЕИК /////// против Фондация „а...................... с ЕИК //////// иск за 5
400 лв., които се претендират като неплатено възнаграждение за месеците януари,
февруари и март 2022 г., за предавани и излъчвани звукозаписи от репертоара на
Сдружението в програмата на кабелна телевизия Алфа ТВ, съгласно фактури №№
48325/01.03.22 г.; 47999/15.02.2022 г.; 48308/01.03.2022 г. и дължимо по силата на
сключен между страните договор от 30.07.2019 г.
От страна на ответника не е упражнено правото на отговор и на участие в
съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
От страна на ответника не е оспорено заключението на приетата съдебно-
счетоводна експертиза, от което се установява, че две от процесни фактури №№
48325/01.03.22 г.; 47999/15.02.2022 г., са осчетоводени по надлежния ред от ответника
в съответствие със Закона за счетоводството, Закона за данък върху добавената
стойност и приложимите счетоводни стандарти за данъчните периоди. Ответникът е
ползвал право на данъчен кредит за посочените данъчни периоди.
Осчетоводяването на фактурите представлява извънсъдебно признание на
получилото услугата дружество за факта на сключване на договора за услуга и
извършването на услугата в посочения обем и за посоченото в документа на фактурата
възнаграждение.
Съгласно решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които
1
представляват задължителна за прилагане съдебна практика (разяснения в ТР №
1/19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК) - Решение №
96/26.11.2009г. по т.д. № 380/2009 г. на ВКС, I т.о., Решение № 42/19.04.2010г. по т.д.
№ 593/2009 593/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 166/26.10.2010г. по т.д. №
991/2009г. на ВКС, II т.о. и Решение № 23/7.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на ВКС, II
т.о., отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, респ. ползването на
данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване.
От страна на ответника не се твърди плащане или друг начин на погасяване на
задълженията за месеците януари и февруари 2022 г. по фактури №№ 48325/01.03.22 г.;
47999/15.02.2022 г., поради което съдът намира, че задълженията по същите
съществуват и към момента на приключване на съдебното дирене.
Относно претендираното възнаграждение за месец март 2022 г., за което е
издадена фактура № 48308/01.03.2022 г.:
Съгласно неоспорения документ на договор от 30.07.2019 г. за предаване и
излъчване на звукозаписи от кабелната /сателитна телевизия, ищецът Сдружение
......................... колективно управление в частна полза правата на продуцентите на
звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите- изпълнители - „п.......................““
отстъпва на ответника Фондация „а...................... право да излъчва и предава
звукозаписи от репертоара на сдружението в програмата на своята кабелна/сателитна
телевизия, срещу възнаграждение, което се определя според пролжена към договора
Тарифа и на база заявения от ползвателя дял на музиката в общото програмно време на
телевизията. Възнагражденията са два вида – процент от приходите и в твърд размер.
Според изричната клауза, оформена като Таблица 1-Тарифа на т. 1.2 от Приложение №
1 към договора, гарантираното минимално месечно възнаграждение е в размер на 1500
лв. без ДДС, или 1800 лв. без ДДС – въз основа на която клауза, независимо че не се
установява подписана или приета от ответника фактура № 48308/01.03.2022 г., съдът
намира претенцията на ищеца и за този месец а основателна.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 1952,20 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фондация „а...................... с ЕИК //////// да заплати на Сдружение
......................... колективно управление в частна полза правата на продуцентите на
звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите- изпълнители -
„п.......................““ с ЕИК /////// сумата 5 400 лв., представляваща общо неплатено
възнаграждение за месеците януари, февруари и март 2022 г. за предавани и излъчвани
звукозаписи от репертоара на Сдружението в програмата на кабелна телевизия Алфа
ТВ, съгласно фактури №№ 48325/01.03.22 г.; 47999/15.02.2022 г.; 48308/01.03.2022 г. и
дължимо по силата на сключен между страните договор от 30.07.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от подаването на исковата молба (14.04.2022 г.) до
2
окончателното изплащане, както и сумата 1952,20 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3