№ 216
гр. Стара Загора, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20215530105629 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. и чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД.
В исковата си молба първоначално ищецът М. Г. Х. сочи, че е
предявил искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3
ЗЗДкр. против трима ответници Х.Т., Г.Р., Е.М. първите два неоценяеми, а
третия цена шест лева за солидарно осъждане на тримата ответници,
алтернативно разделно осъждане за по два лева всеки. Впоследствие /в о.с.з.
от 10.03.2022 г./ оттегли исковата си молба против ответника Е.М.
/производството бе частично прекратено/, като увеличи паричната си
претенция /чл. 214 ГПК/ спрямо останалите ответници на 10 2000 лв. с искане
за солидарно осъждане, алтернативно по 5100 лв.
Ищецът М. Г. Х. твърди, че в периода 09.12.2016 г. до 09.12.2021 г. бил
настанен принудително в ****** където изтърпявал наложеното наказание
1
„*****“. В същия затвор в периода 09.12.2016 г. до 09.12.2021 г. били
настанени и ответниците ХР. Т. Л., Г. Д. Р. и ЕР. Н. М.., които изтърпявали
наказание – „****“.
Ищецът сочи, че от 1990 г. до настоящият момент, ревностно
изповядвал религията „****“, като стриктно спазвал всички заложени в ****а
правила /като моленето по специфичен начин по пет пъти в денонощието/,
препоръки /като начин на поведение на търпимост и въздържание от пороци и
съблазни/, забрани /като забраната да се храни със свинско месо, както и да
докосва нещо свинско – мас, кожа, кости, месо и др./, богослужения,
практикуване и спазване на ритуали. Ответниците обаче по предварителен
сговор помежду им, всеки ден, винаги и всячески забранявали, пречели и
възпрепятствали ищеца свободно да изповядва религията си и религиозните
си убеждения, индивидуално и/или колективно, публично и/или в частен
кръг, чрез богослужения, преподаване и спазване на обреди и ритуали.
Същевременно, за същия период от време ответниците, никога и по никакъв
начин не забранявали, пречели или възпрепятствали затворниците християни,
свободно да изповядват религията си и религиозните си възгледи и
убеждения, индивидуално и/или колективно, публично и/или в частен кръг,
чрез богослужения, преподаване, практикуван и спазване на обреди и
ритуали. Конкретно извършвали следните действия - 1/ според ****а, прасето
било мръсно животно, поради което ****ът забранявал, *****ите да се хранят
с и да се допират до каквото и да е произхождащо от прасе /месо, мас, кости,
кожа, косми и др. под./, и всяко нещо до което се е докосвало нещо свинско
се счита за замърсено и осквернено. За процесният период, като *****ин
ищецът се молел всеки ден най-малко по 5 пъти дневно. В същия период
когато ищецът започвал да изпълнява своя молитва ответниците започвали да
крещят – „Аллах и Мохамед са терористи.“, „****а е религия на терористи“ и
отправяли устна забрана на ищеца да продължи да се моли на Аллах. В
случай, че продължавал да се моли запушвали устата му, издърпвали
молитвеното килимче, сваляли от главата на ищеца ритуалната молитвена
шапчица /Кааба/, плюели върху свещения коран и го ритали от ръцете на
ищеца. Докосвали ищеца и корана му със свинска опашка напоена със
свинска мас, смеейки се и казвайки, че сега и ищецът и коранът са омърсени
и това прави молитвите безсмислени. Карали ищеца да целува християнски
кръст и библия, и да се отрече от ****а като ответникът Х.Л. крещял – „Аз
2
нося името на *** спасител и за това няма да позволя да се молиш на друг бог
освен на ***“, същото правел и ответникът Г.Р., защото той пък носел името
на свети ***, 2/ по време на свещеният месец „Рамазан“ въпреки, че изрично
казвал на тримата ответници, че през рамазана по религиозни причини
ищецът няма да се храни и пие вода през светлата част от денонощието,
ответниците пъхали парче сланина в устата му, крещейки – „яж, *** ти
позволява“, и пълнели устата му с вода, крещейки – „пий *****ино, това е
кръвта Христова.“, 3/ Когато ищецът празнувал „Шекер Байрям“ раздавал на
другите затворници баклава, бонбони и сладкиши, но ответниците му
отправяли устна забрана да прави това, защото не било християнско, а на
другите затворници казвали да не вземат от сладките храни, защото ****ът
бил е религия на терористи, 4/ когато ищецът давал ****ска милостиня
„Зекят“ на други затворници /под формата на храна, дрехи, обувки и др.под./,
ответниците му отправяли устно забрана да го прави, а в случай, че въпреки
това някой затворник получел такъв „Зекят“, ответниците вземали всичко, и
го унищожавали, 5/ Всеки ден когато ищецът, проповядвал и разяснявал сред
другите затворници религията **** тримата ответници отправяли устна
забрана да не го прави казвайки, че се намира в български затвор, а не в
турски затвор. В случай, че ищецът не изпълнявал забраната ответниците го
издърпвали настрани, а на затворниците започвали да говорят, че това което
проповядва ищеца е религия на терористи, че Аллах и Мохамед са терористи,
5/ За целият процесен период всеки ден ответниците отправяли към ищеца /
на всеослушание пред другите затворници/ устно забрани да споменава и
изрича дори на ум имената на Аллах и Мохамед, да чете дори на ум свещения
коран, да носи ритуалната си молитвена шапчица /Кааба/, и да ползва по
какъвто ритуалното си, молитвено килимче.
По описания начин ответниците ежедневно за целия процесен период от
време са нарушавали заложеното в чл. 9, ал.1 ЕКПЧОС /Европейска
конвенция за правата на човека и основните свободи/ правото на ищеца
свободно да изповядва религията си и религиозните си убеждения по
описания по-горе начин. Така ответниците били нарушавали заложеното в
чл.4, ал.1 ЗЗДискр. правото на ищеца да не бъде подлаган на дискриминация
като в конкретния случай ищецът бил поставен в по-неблагоприятно
положение /по см. на чл.4, ал.3 ЗЗДискр./ в сравнение с настанените в ******
лишени от свобода, изповядващи християнска религия, както и с всички
3
останали лишени от свобода в затвора.
В резултат на извършените от ответниците действия ищецът претърпял
неимуществени вреди в периода 09.12.2016 г. до 09.12.2021 г. и по-конкретно
в него се породили и били налични силни /по своя характер и начин на
проявление/, интензивни /по честотата им на проявление/, трайни /по
времетраене и отражение във времето/, негативни чувства емоции,
изживявания и състояния на: пренебрегнатост, отхвърляност, отритнатост,
низвергнатост, изолираност, потиснатост, напрегнатост, тревожност,
нервност, страх, унижение, срам, безсъние, психоемоционален стрес, гняв и
плач.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи
наличието на дискриминация спрямо него осъществявана от ответниците ХР.
Т. Л. и Г. Д. Р. в периода 09.12.2016 г. до 09.12.2021 г. и да осъди
ответниците да му заплатят солидарно, сумата от 10200,00 лв. /десет хиляди и
двеста лева/, като обезщетение на понесените от него неимуществени вреди за
периода от 09.02.2016 г. до 09.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от датата 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В случай, че искането за солидарно осъждане не бъде уважено прави
искане за разделно осъждане като претендира от всеки един ответник сумата
от 5100,00 лв. /пет хиляди и сто лева/, ведно със законната лихва, считано от
датата 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
На 12.01.2022 г. е постъпило възражение от ответника Г. Д. Р., който
сочи, че изтърпяващите наказания „****“ са отделени в коридор със
специална охрана и никой не можел да си позволи да прави каквото и да било
и ако някой затворник си позволи да наруши вътрешния ред ще има докладна
от охраната. Обвиненията на ищеца, че в периода 09.12.2016 г. до 09.12.2021
г., ответникът Р. се е подигравал с *****ската религия, говорил за сланина и
свински опашки и че го е карал да яде с думите, че ответникът бил кръстен на
св. *** победоносец били пълни глупости. Ответникът нямал никакъв допир с
ищеца, нито били близки. Ответникът нямал наказания и спазвал вътрешния
ред. Свидетелят ИВ. СТ. СТ. постоянно бил с наказания, вече 3 г. не бил
излизал на престои на открито.
Моли за отхвърляне на иска.
Постъпил е отговор и от ответника ХР. Т. Л., като е заета позиция за
4
неоснователност на иска. Нямало никакви доказателства спрямо ответника от
ищеца и всичко било на лъжи от ищеца. Ответникът сочи, че е настанен в
„ЗПС“ – зона с повишена сигурност на дата 13.04.2011 г. където изтърпява
наказание – „**** ****“. Не е запознат изобщо, че ищецът изповядва религия
„****“ и от кога я изповядва изобщо. За упоменатия период от 09.12.2016 г.
до 09.12.2021 г. тримата ответници не били настанени в „ЗПС“ заедно с
ищеца. Ответниците Г.Д. Р. и Е.Н. М., по време и дати изобщо не са се
заварвали в „ЗПС“. Тоест тримата ответници не са били заедно в „ЗПС“!
Заедно в „ЗПС“ в споменатия период от 09.12.2016 г. до 09.12.2021 г. Били
само ответника Л. и Р., но в по-кратък период. Някъде през лятото на 2018 г.
Р. бил преместен от „ЗПС“ в 5-та група. А Е.М. го докарали в „ЗПС“ на дата:
13.11.2018 г. Тъй, че ответниците Р. и М. не са се засичали във въпросната
„ЗПС“ зона.
Поради това за това за упоменатия период от ищеца /от 09.12.2016 г. до
09.12.2021 г./ няма как ответниците да са се договаряли изобщо за нещо
каквото и да е то, тъй като тримата ответници никога не са били по едно и
също време във въпросната „ЗПС“. Освен това Е.М. също изповядвал религия
****. По време и съвпадение за въпросният период от време от 09.12.2016 г.
до 09.12.2021 г. само ответниците Р. и Л. били заедно в „ЗПС“ заедно с ищеца
и други лишени от свобода. Но не са се наговаряли за абсолютно нищо,
свързано с твърденията на ищеца, че ежедневно – всеки ден и всячески му
били пречка да си изповядва свободно религията, която била свързана с
неговите възгледи и религиозни убеждения. Ответникът не е виждал ищеца
да се моли или да прави нещо свързано с изповядваната от него религия, от
целият си период откакто ответникът бил в „ЗПС“ от 13.04.2011 г. до днешна
дата. Дори напротив, ищецът ходел постоянно на църква - всеки четвъртък до
днешна дата. През 2017 г. временно съжителствал с ищеца в едно спално
помещение за неопределен период от време два до четири месеца по изрична
молба на ищеца да Администрацията на Затвора. Нелогично било ищецът да
желае да съжителства с ответника ако ответникът го е тормозел. Ищецът
убеждавал ответника да завежда две дела: 1/ срещу ръководството и
администрацията на затвора гр. Стара Загора по отношение на лоши условия
за пари и 2/ че ответникът си е сменил религията, т.е. делото да е за
религиозни възгледи. Ответникът обещал на ищеца да помисли. През цялото
съжителство с ищеца нито веднъж, той не се е молил и изпълнявал някакви
5
молитви в присъствие на ответника. Никога не се е подигравал или обиждал
ищеца.не било възможно ответниците да са крещяли, че Аллах и Мохамед са
терористи и други подобни, че ****а е бил религия на терористи, тъй като в
********* има ред и правила, които лишенито от свобода трябва да спазват и
за това няма как да са крещяли, викали на висок тон. В противен случай щели
да бъдат наказани. Отрича да е издърпвал килимче на ищеца, да го е ритал
или плюл. Всички обвинения за докосване на ищеца със свинска опашка,
подигравки, смях не били верни. Но това нямало как да се случи – имало
видеонаблюдение, охрана и никой нямало да стои безучастен. Твърденията на
ищеца за това, че е бил докосван и „корана“ му също със свинска опашка,
напоена със свинска мас не били верни, тъй като в затвора гр. Стара Загора не
се разрешавало да бъдат получаване такива хранителни продукти. Отрича
ищецът да е раздавал каквито и да било дрехи, обувки и др. на затворниците.
Лудост били твърденията на ищеца, че по време на свещения месец рамазан
са му слагали в устата парче сланина и то нарочно и умишлено, като сме му
били крещели „яж, *** го позволява“, както и че са му наливали едва ли не
вода в устата след сланината и са му крещели „пий *****ино, това е кръвта
Христова“.
От 2017 г. до ден днешен, ищецът бил сам самичък в килия. Така че
нямало къде да му се правят тези неща, които той твърди освен на престоя на
открито, което било невъзможно. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за
безспорно, че ищецът М. Г. Х. и ответниците ХР. Т. Л. и Г. Д. Р. през
процесния период от 09.12.2016 г. до 09.12.2021 г. са изтърпявали и
продължават да изтърпяват наказание **** в **********, както и че от
06.12.2018 г. ответникът Г.Р. е изведен от ***** на ***** и работи в мебелен
цех към Затвора, а ответникът Х.Л. през прецесния период 09.12.2016 г. до
09.12.2021 г. и до този момент се намира в ***** в *********. В този смисъл
е и писмо от Затвора гр. Стара Загора /л. 88 от делото/, като единствено бе
уточнено от страните, че Г.Р., а не Х.Л. е бил изведе от зоната за повишена
6
сигурност и работи в мебелен цех от 2018 г. От същото писмо се установява,
че ищецът не е подавал жалби да затворническата администрация срещу
ответника Х.Л..
От показанията на св. ИВ. СТ. СТ. /преценени по чл. 172 ГПК/ се
установи, че ищецът изповядва религията „****“. Свидетелят изяснява, че е
имал лични ежедневни наблюдения в периода 2016 г. – 2021 г. за това как
ищецът спазва религиозните забрани, вкл. и тази за консумация на свинско
месо и свински продукти. Ищецът отправял редовно /пет пъти дневно с
посочени от свидетеля часове/ молитви и възхвали към аллах, както в своята
килия, така и на открито по време на престоя на открито /поне две от
молитвите/. Свидетелят изяснява, че молитвите и възхвалите не са едно и
също нещо и са в различни часове, като в показанията си сочи точните часове
на възхвалите. Притежавал религиозно килимче и шапка. Спазвал *****ските
празници и обичаи. Ищецът, двамата ответници /Г.Р. до 2018 г. когато бил
преместен в зона с по-лек режим/ и свидетелят се намирали в Зоната за
повишена сигурност на Затвора. Освен това ответникът Х.Л. бил в една килия
с ищеца през 2016-2017 г. – за няколко месеца. Ответникът Р. бил възмутен от
това, че от 2015 г- на ищеца било предоставено специално меню във връзка с
религията „****“. Ищецът изяснява, че е виждал ответниците да пречат на
ищеца да се моли по време на престоя на открито през 2018 г., 2019 г., 2020 г.
– издърпвали му шапката, изтегляли му килимчето под краката, изтръгвали
корана от ръцете му, ритали го в гръб, бутали го. Сочи, че самият той е
участвал в началото /около една седмица през 2016 г./ когато ответникът Г.Р.
наговорил свидетеля и другия ответник да пречат на ищеца да изповядва
религията си. Когато ищецът е бил в килията свидетелят не е виждал как са
му пречели да се моли, като единствено е чувал молитвите на ищеца.
Охраната на Затвора не се е намесвала, тъй като е нямало сбиване или друг
сериозен инцидент. По време на Шекер Байрям когато през деня *****ите не
консумирали храна и вода двамата ответници тъпчели храна и вода в устата
на ищеца. Освен това ищецът се сдобивал от свижданията си с малки
количества баклава, локум и други сладки за Шекер байрям и като Зекят /дар/
е раздавал на други затворници някои дрехи и обувки. Ответниците обаче
отнемали тези дарове от ръцете на другите затворници и ги унищожавали,
като казвали „няма нужда от *****ската ти милостиня“. Когато ищецът
разяснявал ****а на другите затворници ответниците се намесвали и
7
разпръсвали събраните хора. Ответниците директно забранявали на ищеца да
изповядва религията ****, а ищецът се е опитвал да ги убеди да го оставят на
мира, но ответниците не преставали. Въпреки пречките и забраните ищецът
продължавал да изпълнява своите ритуали, но в някои случай ответниците
успявали да го накарат да спре. Дори когато ответникът Р. бил преместен в
друга зона на Затвора се премествал под килията на ищеца и му е крещял да
престане на се моли, като ищецът въпреки това е довършвал молитвата си в
по-ниски децибели. Ответниците непрекъснато обиждали религията на
ищеца.
В резултат на описаните действия свидетелят сочи, че ищецът се
почувствал пренебрегнат, отхвърлен, потиснат, отритнат и като цяло
изолиран. Бил стресиран и депресиран, страдал от безсъние. Свидетелят
изяснява, че лично е наблюдавал ищеца, както и че е разговарял с него -
споделя свои лични впечатления поради честите си контакти с ищеца - по
няколко пъти на ден. Отделно от това ищецът търпеливо се е опитвал да
убеди ответниците да го оставят намира, но безуспешно.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл.
71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. - за установяване на дискриминационно третиране на
ищеца, чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр – за преустановяване на извършените
действия и чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за обезщетение за
неимуществени вреди.
По допустимостта на исковете:
Производството по предявените искове е допустимо, тъй като са
релевирани твърдения за извършени действия на дискриминация на база на
признака „религия“, с конкретни прояви с точно посочени моменти на
извършването. Или, в настоящото производство следва да се установи дали
ответниците са извършили действия, съставляващи дискриминация спрямо
ищеца на базата на посочения признак „религия“. Едва след установяване на
това обстоятелство следва да се установи и наличието на вреди от тези
действия, тъй като отговорността за вреди от дискриминация безспорно е
деликтна и специална проява на принципа „Да не се вреди другиму“.
Освен това административното производство по Раздел І Глава ІV на
8
ЗЗДискр. и съдебното производство по Раздел ІІ са алтернативни и
засегнатите от дискриминационно третиране лица имат право да изберат
единия или другия ред за защитата си /определение № 540/17.12.2019 г. на
ВКС по ч.гр.д. № 4452/2019 г., IV г.о. и сочената в него съдебна практика/.
По правната квалификация:
За да квалифицира исковете като такива по чл. 71, ал. 1, т. 1-3 от
ЗЗДискр., настоящият решаващ състав съобрази следното: влезлият в сила от
01.01.2004 г. Закон за защита от дискриминация е приет в изпълнение на
препоръките на Комисията срещу расизма и нетолерантността на Съвета на
Европа, на Върховния комисар на ООН по правата на човека към страните-
членки на ООН и на Директиви 2000/43 и 2000/78 на Съвета на ЕС за
създаването на антидискриминационно законодателство. Същият създава
правен инструментариум за определяне на понятията „пряка“ и „непряка“
дискриминация и свързаните с този институт форми на проява, както и
средствата за защита на индивидите /ФЛ и ЮЛ/, пострадали от
дискриминация, каквато и съгласно чл. 6, ал. 2 от КРБ не е допустима /в
последната норма неизчерпателно са изброени критерии, по които не могат да
се упражняват ограничения на правата или привилегии/. Вярно е, че нормите
на общностното право, вкл. и ЕКЗПЧОС /по-специално чл. 14/ и протоколите
към същата /особено Протокол № 12 от 2000 г. и неговият чл. 1/, както и
Европейската социална харта, имат предимство пред нормите на вътрешното
законодателство, които им противоречат /чл. 5, ал. 4 от КРБ/, но в случая
цитирания Закон за защита от дискриминацията не влиза в противоречие с
международните актове, третиращи основните права и свободи и начина им
на защита, за да се определи правната квалификация на предявените искове
въз основа на същите. Вярно е, че при изясняване смисъла на понятието
„дискриминация“ следва да се имат предвид нормите на цитираните
международни актове и юриспруденцията на Съдът на ЕО и Европейския съд
по правата на човека, но пряко приложимите норми са на националния закон.
В тази връзка следва да се изясни още, че в случая важното е не
правната квалификация, а основанието на иска, т.е. фактите от които
произтича претендираното спорно материално право. Спорното материално
право се индивидуализира посредством основанието и петитума на исковата
молба, не съгласно правната квалификация. Дали твърдените факти водят до
9
сочената от ищеца форма на дискриминация или до друга форма на
дискриминация е въпрос на правна квалификация, която се дава от съда, т.е.
спорното материално право, се определя от неговите индивидуализиращи
белези - юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и
субектите на правоотношението, но не и от приложимия според съда
материален закон. Затова ищецът е освободен от задължението да посочи
правна квалификация на претендираното от него право, вкл. формата на
дискриминация – тя се дава от съда съобразно изложените от ищеца факти.
По основателността на исковете:
С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно
доказателствената тежест в съдебния процес за защита от дискриминация. За
да е налице фактическият състав по чл. 71, т. 1 от ЗЗДискр, законодателно е
възприет принципът на разпределяне на доказателствената тежест между
ищец и ответник, като в тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на
които може основателно да се предположи, че той е жертва на
дискриминация. В този случай законът възлага в доказателствена тежест на
ответника да установи обратното, а именно че правото на равно третиране на
ищеца в конкретния случай не е нарушено. В този смисъл е константната
практика на Върховния касационен съд, обективирана както в определение
№ 819/29.11.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2596/2019 г., III г.о., решение №
511/27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 587/2009 г., III г.о., решение №
85/13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4328/2015 г., IV г.о. По иска за вреди
съгласно правилото на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже, че е претърпял
посочените имуществени и неимуществени вреди, които са в причинна връзка
с неравноправното третиране.
По отношение на защитения признак „религия“ може да се посочи, че
Конституцията на Република България прогласява вероизповеданията за
свободни /чл. 13, ал. 1/, т.е. всеки има право свободно да избере и да
упражнява вероизповеданието, чиито принципи и убеждения споделя,
свободата на вероизповедание за ненакърнима /чл. 37, ал. 1/, като поставя
единствените ограничения в това, че религиозните общности и институции,
както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели
/чл. 13, ал. 4/, а също и, че свободата на съвестта и на вероизповеданието не
може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред,
10
народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани
/чл. 37, ал. 2/. Според чл. 9 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи /ЕКПЧОС/ „всеки има право на свобода на мисълта,
съвестта и религията; това право включва свободата да променя своята
религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или
убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез
богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Свободата да се
изповядва религия или убеждения подлежи само на такива ограничения,
които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично
общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения
ред, здраве и морал или за защита на правата и свободите на другите“.
Специалната уредба за вероизповеданията се съдържа в Закона за
вероизповеданията. Същият предвижда, че „вероизповедание“ е
съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и
нейната религиозна институция /§ 1, т. 1/, а правото на вероизповедание
включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения,
както и да избира, променя и изповядва - съответно практикува - свободно
своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или
частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали /чл. 2, ал. 2 ЗВ/.
Предвидено е и, че правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране
и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна
общност, организиране на институции на общността, осъществяване на
верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното
убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на
лектории, семинари, курсове, програми и други /чл. 5, ал. 1/, като верското
убеждение може да се изразява чрез осъществяване на съответни
богослужения, ритуали и обичаи /чл. 5, ал. 2/, а то може да се изразява частно
или публично /чл. 5, ал. 3/. В допълнение към това в чл. 6 ЗВ е предвидено, че
правото на вероизповедание включва и други права, измежду които и да се
създават и поддържат религиозни общности и институции със структура и
начин на представителство, които са подходящи според свободното
убеждение на членовете им. Според дефинициите по § 1, т. 1, 2 и 3 от ДР на
ЗВ „вероизповедание“ е съвкупността от верски убеждения и принципи,
религиозната общност и нейната религиозна институция, „религиозна
общност“ е доброволно обединение на физически лица за изповядване на
11
дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и
церемонии, а „религиозна институция“ е регистрираната в съгласие със
Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на
юридическо лице, свои ръководни органи и устав.
В обобщение - правото на вероизповедание е основно, абсолютно,
субективно, лично и ненакърнимо право по смисъла на чл. 37 от
Конституцията на Република България, чл. 2, ал. 1 от Закона за
вероизповеданията и Решение № 5 от 11.06.1992 г. на КС на РБ по
конституционно дело № 11/1992 г., поради което свързаните с него
обществени отношения са уредени в Закона за вероизповеданията.
Ограниченията по отношение на правото на вероизповедание са
закрепени в разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Конституцията, която предписва,
че свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена
срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала
или срещу правата и свободите на други граждани. Тези основания за
ограничения съответстват на чл. 9, ал. 2 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи. Към тези ограничения, чл. 13, ал. 2 и ал. 4 от
Конституцията добавя забраните за сливане на религиозните институции с
държавата и използването на религиозни общности, религиозни институции и
верски убеждения за политически цели. Според Европейският съд по правата
на човека чл. 9 от ЕКПЧОС не дава на местните власти правото на преценка
нито относно легитимността на съдържанието на съответната религия и
убеждения-традиционни и нетрадиционни, официално признати или
непризнати, нито на средствата, чрез които техните последователи изразяват
вътрешните си убеждения. Единствените възможни ограничения на свободата
на религия или убеждения при обстоятелства, които будят сериозни тревоги
за обществения ред са както следва: 1. Основани са на вътрешно
законодателство, което е достъпно, предвидимо и прецизно; 2. насочени са
към действителна и належаща социална необходимост; 3. са в състояние да
постигнат законна цел, необходима в едно демократично общество, по един
пропорционален и недискриминационен начин. В случая така, като е
формулирано ограничението от наредбата не отговаря на посочените
критерии. Според Европейският съд държавните органи могат да
предприемат ограничителни решения само при преценка на всеки конкретен
случай, като вземат под особено внимание принципите на необходимост,
12
пропорционалност и забрана за дискриминация /така и решение №
1181/24.01.2020 г. на ВАС по адм.д. № 3106/2018 г., III о., решение №
8184/03.06.2019 г. на ВАС по адм.д. № 12729/2017 г., III о., решение №
9077/14.06.2019 г. на ВАС по адм.д. № 533/2018 г., III о./.
При този преглед на нормативната уредба е явно, че: 1/ всяка физическо
лице е свободно да изповядва и практикува всякакво верско убеждение, без
значение дали е регистрирано или нерегистрирано, признато или непризнато
от държавата, стига да не нарушава ограниченията по чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал.
2 КРБ; 2/ при същите условия верското убеждение може да се изповядва и
практикува и от група /общност/ от физически лица, без да е задължително
тази религиозна общност да се регистрира като религиозна институция; и 3/
религиозната общност може да се регистрира като религиозна институция, с
което да придобие качеството юридическо лице, стига да са изпълнени
минималните изисквания за това по ЗВ - главно относно нейното
наименование /чл. 15, ал. 2 ЗВ/ и относно съдържанието на устава /чл. 17 ЗВ/.
В исковата молба ищецът М.Х. сочи най-общо, че ответниците са му
забранявали и пречили да изповядва религията „****“ /в исковата молба са
конкретизирани и сътоветните действия/. Същевременно сочи, че спрямо
затворниците изповядващи християнска религия ответниците не са
извършвали подобни действия. Т.е. в настоящия случай в исковата молба
ищецът въвежда именно твърдения, че ответниците са му пречили и
забранявали /с посочени конкретни действия/ да изповядва религията „****“,
т.е., сочи конкретно свое качество по защитения признак „религия“, твърдян
като признак, по който е осъществен спрямо него дискриминация под
формата на „тормоз“, като за тази форма на дискриминация е без значение
отношението на ответниците към останалите затворници от други
религии по следните съображения: Дискриминацията са проявява в
различни форми: 1/ пряка дискриминация, 2/ непряка дискриминация, 3/
тормоз или 4/ подбуждане към дискриминация. Определящ елемент на
пряката дискриминация е различното третиране: трябва да се докаже, че
предполагаемата жертва е била третирана по-неблагоприятно поради
наличието на характеристика, попадаща в обхвата на „признак, предмет на
защита“. Наличието на по-неблагоприятно третиране се установява
посредством сравнение между предполагаемата жертва и друго лице в сходно
13
положение, което не притежава характеристиката предмет на защита -
защитения признак. Възможно е „признакът предмет на защита“ да не е
пряката причина за различното третиране. Достатъчно е пряката причина да е
неразривно свързана с признака, предмет на защита. Съдът на Европейския
съюз и националните съдилища са възприели понятието за дискриминация
поради връзка, отнасящо се до ситуации на по-неблагоприятно третиране на
физическо лице поради връзката му с друго физическо лице, което притежава
„характеристика, предмет на защита“. Въпреки, че правото на ЕС
разглежда тормозът като отделно нарушение, той представлява
специфична проява на пряка дискриминация. Съгласно директивите
срещу дискриминацията тормозът се приема като форма на дискриминация,
когато е налице нежелано поведение, свързано със защитен признак; имащо за
цел или водещо до накърняване на достойнството на дадено лице; и/или
създаване на смущаваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна
обстановка. Съгласно това определение, за доказване на наличието на тормоз
не е необходим случай за сравнение. Самият тормоз представлява
правонарушение поради формата, под която се реализира /словесно,
несловесно или физическо насилие/ и потенциалното въздействие, което
може да окаже, а именно накърняване на човешкото достойнство. Тормозът
като форма на дискриминация може да има проявления в различни сфери на
обществените отношения, но следва да бъдат изтъкнати като ключови
сферите на трудовите и служебни правоотношения, свързаното с тях членство
в професионални организации, образование, социална интеграция на хората с
увреждания и упражняване на правата им, а сексуалният тормоз е изведен
като самостоятелна дискриминационна проява. Дискриминационните
практики могат да съдържат съчетани елементи на фактическия състав на
пряка дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и
тормоз по см. чл. 5 от закона. Има множество форми на поведение, които биха
могли да се определят като тормоз, например: нежелан физически контакт;
груби, обидни шеги; лични нападки; неприятни забележки относно външния
вид; етнически произход или семейно положение на дадено лице; изолиране
от останалите колеги; разпространяването на обидни материали с открито
сексуален характер или физически тормоз. Затова следва да се направи
разграничение между деянията на пряката дискриминация по см. на чл. 4, ал.
2 и тормозът по см. на чл. 5 от ЗЗДискр. от обективна и субективна страна.
14
Поради това правния спор следва да се разреши с така изложеното и
възприето тълкуване на закона, а фактите, въз основа на които може да се
направи предположение за създаването на посочената в пар. 1, т. 1 ДР
ЗЗДискр. среда, могат да са най-различни, осъществили се в живота и
социалните контакти, на работа, при почивка и пр. на засегнатия ищец – напр.
отказ за наемане на работа или на квартира, пренебрегване при достъп и
обслужване на публични места, конкретно отправени заплахи по
местоживеене или месторабота и други подобни, предизвикани с /следващи/
твърдяното нежелано поведение на причинителя. Ищецът следва да ги
представи /обективира/ на осн. чл. 9 ЗЗдискр., а за доказването им са
допустими всички доказателствени средства /така решение №
1800/13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11775/2015 г., V о./.
Действително Законът за защита от дискриминация съдържа абсолютна
забрана за дискриминация, като чл. 4, ал. 1 очертава кръга от защитени
признаци. В закона липсва легална дефиниция на понятието „защитен
признак“, но тъй като чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр дава определение за пряка
дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата
на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то препращащата
разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се
свързва с „признаците“, които са посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Законът
урежда и специалната защита срещу неравно третиране под формата на
нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или
установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти,
основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1, във вр. с чл. 4 от
ЗЗДискр. Аналогично е положението и при защитата при твърдяна
дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. Във
всеки отделен случай следва да се конкретизира и установи точно
признакът/признаците, по които лицето е неравно третирано, съответно е
осъществен актът/овете на тормоз. За да се констатира наличието на
дискриминация е необходимо коректно да бъде посочено лице сравнител,
поставено в по-благоприятни условия от ищеца на базата на признаците по
ал. 1 на чл. 4 от закона или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий
или практика“. С изменението на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. от ДВ, бр. 105 от
30.12.2016 г. са конкретизирани лицата, към които може да се приложи
15
непряката дискриминация - лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал.
1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с
първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение. Сравнението се приема като основен и
задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида
дискриминация - пряка и непряка, като липсата му е основание да се приеме,
че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо „друго
лице при сравними сходни обстоятелства“ или „чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или
практика е обективно оправдан“. В случая, в съдебното производство са
изложени твърдения и събрани доказателства не за по-неблагоприятно
третиране и липсват лица в сравнимо сходно положение, а за редица
действия на ответниците пряко насочени към ищеца. Следва да се изясни,
че пряката/непряката дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. и
тормозът по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр са две различни, самостоятелни
форми на дискриминация /така и решение № 6532/01.06.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 2531/2021 г., V о./. Фактическите им състави разкриват съществени
разлики. Разликата е, че пряката/непряката дискриминация е различно
третиране, докато за тормоза различното третиране е ирелевантно /в случая е
без значение дали ответниците за пречели на останалите затворници да
изповядват своята християнска религия/. Поради това дискриминацията по
чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. изисква сравнител, а за тормоза, той не е
необходим. За тормоза релевантна е специалната цел или резултат на
поведението, визирани в § 1, т. 1 ЗЗДискр. - накърняване достойнството на
лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За
дискриминацията чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. и за резултатния състав на
тормоза умисълът е ирелевантен, докато за формалния състав на тормоза - той
е елемент на фактическия състав. И двете форми на дискриминация обаче
се основават на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
Именно обусловеността от защитения признак, а не самото деяние, без оглед
на характеристиката, която е негово основание, го прави дискриминация,
закононарушение по ЗЗДискр. /така изцяло решение № 690/20.01.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 10531/2020 г., V о./. Освен това в решение №
13981/20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6232/2015 г., V о. , също се сочи, че
е неправилно да се счита, че за осъществяване на състава на чл. 5 вр. § 1, т. 1
16
от ДР на ЗЗД следва да е налице неблагоприятно третиране и наличие на лица
в сравнимо сходно положение, които да не притежават защитен признак. За
доказване наличието на тормоз не е необходим случай за сравнение, тъй като
самият тормоз представлява правонарушение поради формата, под която се
извършва /словесно, несловесно или физическо насилие/ и потенциалното
въздействие, което може да окаже - накърняване на човешкото достойнство.
В случая ищецът твърди и представя доказателства именно за това – наличие
на осъществено нежелано поведение, свързано с признак, предмет на защита,
имащо за цел или резултат накърняване на достойнството на дадено лице
и/или създаване на враждебна, унизителна, обидна или застрашителна среда.
В практиката на гражданските и административните съдилища
/обобщена в решение № 02/19.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 3203/2018 г., III
г.о., вж. и решение № 4070/03.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2846/2016 г.,
III о./, се приема, че определението на понятието „тормоз“ изисква нежелано
поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел
или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна,
обидна или застрашителна среда. За да е налице нежелано поведение по см.
на пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр., следва да бъдат осъществени всички елементи на
приложимата правна норма. За да е налице накърняване достойнството на
лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда следва да
се установят конкретни факти, изразяващи необективно и негативно
отношение към засегнатото лице, свързани със защитен признак. В
обобщение - за да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на
приложимата разпоредба, следва да са налице нежелано поведение, въз
основа на защитени признаци с посочената специална цел или резултат.
Законодателят е последователен при определяне персоналния субстрат на
обекта на дискриминация. Това е видно както от легалното определение на
понятието „неблагоприятното третиране“ - § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., така
също и в дефинирането на сексуалния тормоз - § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр.,
расовата сегрегация - § 1, т. 6 от ДР на ЗЗДискр. и преследването - § 1, т. 3 от
ДР на ЗЗДискр. Тълкуването на последната част от разпоредбата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗЗДискр. води до извод за изисквана от законодателя кумулация между
нежеланото поведение, целящо накърняване на обекта на дискриминация и
създаването на негативната среда. Тази среда като вид социум следва да е с
конкретно обособима топография – частен или търговски обект, работно
17
място, учреждение, университет, училище, религиозен храм, дом, затвор и др.
В доктрината /напр. В. П. – „Тормоз на етническа основа чрез публикация“/
също се застъпва разбирането, че с разпоредбата на пар. 1, т. 1 от ЗЗДискр.,
която дефинира тормоза, законодателят не е искал да санкционира абстрактни
съждения, писания и идеи, насочени към неопределен кръг лица от различни
етноси, раси, религиозни общности, полове и пр., а конкретно поведение
/изразено чрез слово, писмо, телодвижение и пр./, насочено срещу
конкретно лице или лица и накърняващо правата и доброто му име. Колкото
до тълкуването на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. /“създаване на враждебна,
обидна или застрашителна среда“/, следва да се приеме, че то има предвид
създаването на атмосфера, наситена с враждебност на конкретно място –
работно място, учебно заведение, държавно учреждение, търговски обект и
пр. Систематическото тълкуване на пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. налага извод за
необходимостта от кумулативно наличие на нежелано поведение, което има
за цел или резултат накърняване на достойнството на конкретно лице и
създаване за него на враждебна, обидна или застрашителна среда.
Каккто се посочи тормозът като самостоятелен вид дискриминация
съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните
разпоредби на ЗЗДискр., е дефиниран като всяко нежелано поведение на
основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически,
словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда. За да е налице дискриминация под формата на тормоз
следва да са налице всички елементи от фактическия състав на специалната
норма, който включва няколко елемента. Първият е нежелано поведение,
което да се основава на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Вторият елемент е
начинът на изразяването му, а именно - физически, словесно или по друг
начин. Третият елемент е постигането на определена цел или резултат,
изразяващи се накърняването на достойнството на лицето и създаване на
враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Четвъртият елемент е субектът на дискриминацията, т.е. конкретно лице, а не
абстрактен, неопределен кръг от субекти. Санкционните последици при
наличието на дискриминация засягат определено лице, което е
дискриминирано /вж. решение № 636/15.01.2019 г. на ВАС по адм.д. №
7229/2018 г., V о., решение № 6532/01.06.2021 г. на ВАС по адм.д. №
18
2531/2021 г., V о./.
В конкретния случай са налице всички посочени елементи от
фактическия състав на осъществен тормоз на основата на признака
„религия“. От показанията на св. И.С. се установиха редица действия на
ответниците /макар и не със сочения от свидетеля интензитет, вкл. неводещи
до прекратяване на извършвани от ищеца ритуали/, че чрез използване на
обидни изрази спрямо религията на ищеца, викане с цел да му попречат да се
моли, унищожаване на дарове, принудително даване на храна и вода и
разговори с други затворници да не слушат разсъжденията на ищеца за
религията „****“ е извършено нежелано поведение спрямо лице изповядващо
религията „****“, изразено словесно и физически, което е довело до
накърняване на достойнството му и е създадена унизителна и принизяваща го
среда /дори следва да се посочи, че при „Сексуален тормоз“, който
разновидност на тормоза по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с
Препоръка 92/131 ЕЕС се осъществява посредством поведение, проявено във
времето, което поведение продължава, след като е станало ясно, че се
възприема от реципиента като обидно, като същевременно и единичен
инцидент би могъл да съставлява „сексуален тормоз“, ако е достатъчно
сериозен - решение № 690/20.01.2021 г. на ВАС по адм.д. № 10531/2020 г.,
V о./. Освен това тормозът предполага поведение, свързано със защитен
признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Защитените признаци са легално
дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в
дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка
за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или
изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества
отсъстват. В случая защитения признак е „религия“, като е налице „нежелано
поведения“ спрямо този признак. На преден план е изведено отрицателното
отношение на ответниците спрямо религията на ищеца, като те са извършили
редица десйтвия с цел да го накарат да извършва ритуалите предписани от
нея. Това е възприето от ищеца като забрана и създаване на фактически
пречки да изповядва религията си /св. И.С. сочи, че ищецът се е оптивла да
разговаря с ответниците, за да го оставят намира, но безуспешно/, което е
възприето като тормоз. Независимо дали ответниците са целяли създаване на
среда на тормоз, достатъчно е, че резултатът е такъв и ищецът е възприел
написаното в исковата молба като накърняващо достойнството му, същият се
19
е засегнал, направил е опити да убеди ответниците да го оставят намира. Не е
необходимо, за да е съставомерно деянието по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1,
т. 1 ДР на ЗЗДискр., авторът на процесното поведение да е целял
настъпването на негативни последици спрямо конкретно лице или лица
изразяващи се в накърняване достойнството на лицето и създаване на
враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Редакцията на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. не оставя никакво съмнение относно
точния смисъл, вложен в текста на разпоредбата, която кореспондира и с
аналогичния текст от Директива 2000/43/ЕО, закрепен в нормата на чл. 2, § 3
от този акт – „Тормозът се приема като форма на дискриминация по смисъла
на параграф 1, когато нежеланото поведение, свързано с раса или етнически
произход, се извършва с целта или последицата на уронване на достойнството
на личността и създаването на сплашваща, враждебна, срамна, унизителна
или обиждаща среда“. В настоящия случай, както бе посочено по-горе, без
значение остава конкретното намерение на ответниците, доколкото
достатъчен е фактът, че действията им са от естество да причинят очертания в
нормата на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. недопустим правен резултат, рефлектиращ
върху правната сфера на ищеца, обект на процесното нежелано поведение.
Поради изложеното в предходния абзац настоящият съдебен състав
приема, че в процесния случай са налице елементите от фактическия състав
на сочената от ищеца форма на множествена дискриминация – „тормоз“ по
защитения признак „религия“. При визираното третиране по чл. 5 ЗЗДискр.
следва да е налице поведение на дискриминатора, изразено по вербален или
друг начин, имащо отрицателен резултат върху определени сфери от
личността на ищеца, касаещи неговата самооценка, и създаващо унизителна,
обидна или оскърбителна работна среда. От събраните по делото гласни
доказателства се установява третиране на дискриминираното лице чрез
словесно и физическо поведение на ответниците за процесния времеви
интервал 09.12.2016 г. - 09.12.2021 г., което има за цел накърняване
самооценката на лицето, и което безспорно е довело до специфичен резултат-
създаване на негативна среда. В проведеното съдебно производство /предвид
разпределението на доказателствената тежест по чл. 9 ЗЗДискр. и съобразно
представените доказателства/ е установено и доказано наличие на
отрицателно поведение на ответниците в процесния период чрез словесно
поведение, изразено в отправяне на обидни думи и закани със специфичен
20
характер, и чрез действия - физическо насилие и особено поведение, имащо за
цел накърняване достойнството и самооценката на лицето, което е довело до
създаване на обидна и унизителна работна среда за ищеца. Налице е
изискваната от закона цел на поведението на сочения за дискриминатор -
накърняване самооценката на лицето, създаване на описаната по-горе
негативна среда, както по принцип, така и на основата на твърдения от лицето
признак – „религия“. В конкретния казус по отношение на дискриминираното
лице са установени субективни преживявания, сочещи на крайно негативно
възприемане от това лице на последиците от отрицателното поведение, който
негативен ефект е засилен и от физическите действия на ответниците.
Установен е също така изискуемия от правната норма резултат по отношение
средата - в случая затвора, а именно: индивидуализирано отрицателно
отношение под формата на обида, унижение и физически действия, който
комплекс от действия са извършени от лица в същата среда /други
затворници/, и са конкретно насочени спрямо него. На следващо място,
тормоза предполага поведение, свързано със защитен признак по чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. Действията на ответниците са били свързани именно с признака
„религия“. Изборът на Х. като обект за дискриминиране в случая е обусловен
от неговите религиозни предпочитания /*****ин и единствен изповядващ
религия „****“ в процесната среда, няма доказателства за обратното/, а
установените специфични действия на ответниците, предвид техния характер,
са имали за цел да предизвикат чувство на унижение на основание именно
този признак. В случая релевантния факт на самоопределянето на Х. като
*****ин, изповядващ определена религия - в случая ****, е безспорен по
делото, както и знанието за това от ответниците /вж. решение №
896/21.01.2020 г. на ВАС по адм.д. № 1934/2019 г., V о. , постановено по
аналогичен случай/. Освен това по отношение на случаите на тормоз в § 1,
т. 1 ЗЗДискр изрично е посочено, че поведението на нарушителя или става
причина за накърняване на достойнството на пострадалия, или цели
накърняването на достойнството на пострадалия. Ето защо според настоящия
съдебен състав при действия, за които се твърди, че представляват тормоз,
следва да се докаже, че същите са годни по принцип да доведат до
накърняване на достойнството на пострадалия по съответния защитен от
чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр признак. Предвид гореизложеното и с оглед
разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр достатъчно е ищецът да докаже поведение,
21
обективно годно да доведе до засягане на достойнството на лице,
притежаващо съответния защитен признак. Ирелевантни за уважаването на
иска са субективните негативни преживявания на конкретни лица, тъй като
негативните емоции не са част от фактическите състави, дадени в чл. 5
ЗЗДискр. Законът изхожда от идеята, че дискриминацията е обективно вредно
за обществото явление, поради което то е забранено независимо от чувствата
на засегнатите. Следва да се изхожда не от субективни, а от обективни
критерии, когато преценява, че в даден случай е или не е налице
дискриминация. При успешно доказване от ищеца на наличието на поведение
на ответниците, обективно годно за доведе до засягане на достойнството на
лице по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, за последния възниква
задължението да докаже, че неговото поведение не засяга принципа на равно
третиране /така и решение № 5442/21.07.2017 г. на Софийски градски съд
по в.гр.д. № 15087/2016 г./. Следва да се посочи още, че преценката дали
дадено поведение е годно да доведе до накърняване достойнството на лицето
и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда следва да се извършва в зависимост от съвкупност от
обективни критерии, дефинирани от конкретните обстоятелства във всеки
отделен случай. Към тези критерии без съмнение спадат естеството на
използваните изрази и начинът на тяхното поднасяне, контекстът, в който са
били изказани, общественото положение на техния автор и това на
адресата/адресатите им. Нито субективната оценка на потенциално засегнатия
от изказването за това как е възприел информацията, нито обясненията на
сочения като дискриминатор за действителните му намерения при
обективиране на обсъжданото изявление, съставляват достатъчно обективен
критерий за извършване на горната преценка. Във всеки отделен случай
компетентният правоприлагащ орган следва да прецени, въз основа на
фактите по спора, дали въпросното поведение на лицето, изразено словесно
или по друг начин, е от естество да породи у един безпристрастен и разумен,
с нормална чувствителност и възприятия наблюдател, поставен в същите
условия като претендиращите дискриминация, усещането, че се намира във
враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда /така
решение № 6976/09.06.2021 г. на ВАС по адм.д. № 11591/2020 г., V о./. Дори
не е необходимо наличие на елемента системност на проявеното негативно
отношение, с оглед доказване създаването на враждебна среда по смисъла на
22
§ 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. Такъв извод не може да се изведе от определението за
„тормоз“ в посочената допълнителна разпоредба на закона. Дефиницията не
поставя изискване за определена продължителност или повторяемост във
времето на нежеланото поведение, носещо характеристиките на „тормоз“. Не
е налице каквато и да е законова пречка да се приеме, че единично и
еднократно поведение може да съставлява „факти, въз основа на които може
да се направи предположение, че е налице дискриминация“ по смисъла на чл.
9 ЗЗДискр., респективно чл. 8 от Директива 2000/43/ЕО относно прилагане на
принципа на равно третирате на лица без разлика на расата или етническия
произход /така решение № 6976/09.06.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11591/2020 г., V о. и цитираната в него практика на СЕС, постановена с
решение по делото Firma Feryn NV, C-54/07, ECLI: EU: C: 2008: 397 и
решение по делото Asociatia Accept срещу Consiliul National pentru Combaterea
Discriminarii, C-81/12, ECLI: EU: C: 2013: 275/.
В случая особено значение в съвкупността от обстоятелства, обхванати
от преценката за реализиране на състав на дискриминация, изразена в
действия на ответниците и представляващи „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1
ДР на ЗЗДискр., имат естеството на конкретните действия и фактът, че
същите биват възприети както от останалите затворници, така и от
затворническата администрация. По своето естество, процесните действия и
дори изявления на ответниците надхвърлят допустимото в случая тяхно
отрицателно отношение към друга религия. Използваните изразни средства
„аллах и Мохамед са терористи“ и др. – цит. св. показания носят ясното и
недвусмислено послание, че негативните характеристики се приписват на
цялата *****ска общност посредством използвания похват на обобщаването.
Без съмнение изрази като: „аллах и Мохамед са терористи“, „****а е религия
на терористи“, „нямама нужда от *****ската ти милостиня“ не могат да бъдат
тълкувани по друг начин освен като стигматизиращи и представящи цялото
*****ско население под знака на негативната, осъдителна оценка. По този
начин се създава внушението и се отправя посланието, че описаните
негативни свойства се отнасят до всеки един от представителите на тази
общност. Подобно обобщаване на личностите на всеки, който се
самоопределя като *****ин без съмнение може да накърни и накърнява
достойнството на представителите на религиозната група, като същевременно
допринася за създаването на трайно негативни, потенциално враждебни и
23
конфликтогенни нагласи, насажда отношение на недоверие и нетърпимост в
обществото спрямо всеки представител на *****ската религия. Това
неминуемо унизява, а следователно и накърнява човешкото достойнство на
хората, които се определят като *****и, защото ги представя с колективния,
стигматизиращ образ на правонарушители.
В тази връзка следва изрично да се подчертае, че в своята практика
/решение по делото Aksu v. Тurkey, жалби № 4149/04 и № 41029/04/
Европейският съд по правата на човека сочи, че „... всяка негативна
стереотипизация на група, когато достигне до определено ниво, е в състояние
да засегне чувството за идентичност на групата и чувствата на самоуважение
и самочувствие на членовете на групата. В този смисъл, тя може да се
разглежда като засягаща правото на личен живот на членовете на групата“,
гарантирано в чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, в чийто
обсег попадат и правото на добро име в обществото и на лично достойнство,
както и ненакърнимостта на личната идентичност, в случая – проявена чрез
защитения от закона признак „етническа принадлежност“. По друго свое дело
/Будинова и Чапразов срещу България, жалба № 12567/2013 г./ /макар и
касаещо ромите/ ЕСПЧ отново има повод да защити тезата, че силно
стереотипизиращите форми на изказвания спрямо ромите могат значително
да повлияят на чувството за идентичност на групата или на чувствата за
себестойност и самочувствие на нейните членове, което съставлява засягане
на правото на личен живот по чл. 8 от ЕКПЧ и се свързва със създаването на
враждебна, унизителна, обидна среда. Възникването на такава среда не е
обвързано с настъпването в обективната действителност на други
неблагоприятни последици за потърпевшите членове на обособената по своя
защитен признак общност, различни от произтичащите от самото деяние
неблагоприятни въздействия, свързани с уронване на човешкото достойнство,
засягане правото на добро име, личностен и етнически интегритет.
В случая не са налице противоречиви доказателства, тъй като има
показания на свидетел очевидец, а ответниците от своя страна не са
ангажирали нито едно доказателство, което да внесе съмнения в тези
свидетелски показания.
В обобщение се налага извода, че спрямо М. Х. е осъществена
множествена дискриминация –„тормоз“ по см. на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР
24
на ЗЗДискр. на основата на признака „религия“ по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. След
като ищецът установи факти за упражнен спрямо него тормоз в затвора,
съществува вероятност, че е обект на пряка дискриминация по смисъла на чл.
4, ал. 2 ЗЗДискр. На основание чл. 9 ЗЗДискр. се обръща доказателствената
тежест за ответниците да установят, че правото на равно третиране не е
нарушено. Същите не проведоха успешно доказване в тази насока /не
представиха нито едно доказателство/, поради което искът по чл. 71, ал. 1, т. 1
ЗЗДискр. за признаване на нарушението е основателен.
С оглед изхода от първия иск съответно е основателен искът по чл. 71,
ал. 1, т. 2 ЗЗдискр., който има акцесорен характер, защото предпоставка за
основателността му е установяването на факта на дискриминационно
третиране. При установяване на дискриминация ищецът може да иска
осъждане на ответника съобразно трите хипотези на чл. 71, ал. 1, т. 2.
ЗЗдискр. В случая ищецът е поискал, и ответниците следва да преустановят
нарушението – да преустановят своите действия съставляващи
дискриминация, т.е. да не пречат и забраняват на ищеца да изповядва
религията си.
По отношение на осъдителния иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. -
основателността на първия главен иск за установяване на нарушение на
правата на ищеца по ЗЗДискр. обуславя основателността, оттам – и
уважаването на обусловения от него като материална предпоставка иск за
присъждане на обезщетение за вреди. Предпоставките за уважаване на този
иск са доказване на дискриминационно третиране от страна на ответника;
вреди, причинени от това поведение за ищеца, и причинна връзка между
поведението и вредите. По този иск не следва да се доказва вина за
дискриминационното третиране, тъй като законът не предвижда такава, а
допуска предявяване на иска и срещу държавни органи. Последните са
юридически лица и не могат да формират вина, тъй като същата представлява
вътрешно психическо преживяване на физическо лице.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съд
намира следното: Разпоредбите на чл. 45 - 53 ЗЗД, които са материално-
правните норми, намират субсидиарно приложение по отношение на
подлежащите на установяване факти и критериите за определяне на
справедливо обезщетение /вж. напр. определение № 1054/09.04.2020 г. на
25
Варненски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 620/2020 г./, като съгласно чл. 52
ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно такова, а се
свързва /обуславя/ от преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на
обезщетението. Законът категорично постановява, че размера на
обезщетението за неимуществени вреди се формира по справедливост по реда
на чл. 52 ЗЗД, единствено от степента и характера на преживените болки и
страдания от ищеца.
В решение № 828/30.01.2020 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №
751/2019 г. се сочи, че от съдържанието на понятието „тормоз“, в същото се
включва такова поведение, което обективно е от естество да засегне
човешките чест и достойнство. Установяването на дискриминационен акт
/тормоз/ сам по себе си е от обективно естество да причини емоционални
страдания у дискриминираното лице. Нещо повече, според решение №
112/05.05.2016 г. на ВКС по гр.д. № 6128/15 г., III г.о. ако нарушението е
такова, че с осъществяването му неизбежно се засяга достойнството на
лицето, като се създава унизителна или обидна среда /каквато е посочената в
§ 1 от ДР на ЗЗДискр дефиниция на понятието „тормоз“/, изрично не е
необходимо да се установяват от ищеца причинените неимуществени вреди и
да се доказва тяхната причинна връзка с нарушението, защото те естествено
следват по човешка презумция и имплицитно се предполагат в обичайния им
размер /така и решение № 4287/13.06.2019 г. на Софийски градски съд по
в. гр.д. № 14632/2018 г./.
В случая ищецът е претърпял вреди в процесния период вследствие на
действията на ответниците. Данни за това се съдържат и в свидетелските
показания на св. С., които обаче следва да се посочи в тази част са
изключително общи – свидетлеят по-скоро посочи обобщения на съсотяине
на ищеца, т.е. преценка на самия свидетел. От друга страна са налице редица
обстоятелства обуславящи присъждане на по-нисък размер на обезщетение от
претендирания от ищеца – въпреки поведението на ответниците ищецът не е
прекъсвал изпълнението на своите ритуали и спазване на обичай свързани с
изповядваната от него религия, не се е влошило неговото здравословно и
психическо състояние /за психическото състояние няма влошаване извън
обичайните вреди/, след 2018 г. ответникът Р. е нямал физически досег с
26
ищеца поради преместването му в друга зона на Затвора /т.е. извършените от
него действия са били основно викове отправени към ищеца да спре да
изпълнява ритуалите си/, нещо с което ищецът не се е съобразявал.
Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им
значение за размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната в периода на
настъпване на неимуществените вреди /2016-2021 г./, настоящият съдебен
състав намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните
неимуществени вреди, търпяни от ищеца /доколкото те изобщо могат да се
оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е
достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно
обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост/,
сумата от 800,00 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера
и степента на претърпените морални вреди. По делото липсват доказателства,
които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-
висок размер и с по-силен интензитет от обичайните. Това е така, защото
показанията на разпитания по делото свидетел обосновават извод за
претърпени неимуществени вреди в степен на обичайните такива, т.е. липсват
проявления в емоционалното състояние на пострадалия по-големи от
обичайните. Следва да бъде постановено солидарно осъждане на ответниците
да заплатят обезщетение за неимущестевни вреди, тъй като проявата на
дискриминация е деликтно деяние, като при действащи специални
разпоредби в ЗЗДискр, общите по ЗЗД се прилагат субсидиарно.
Отговорността на ответниците, с оглед естеството на задължението им, е
солидарна, а в каква част всеки от ответниците, е съпричинил крайния
резултат касае вътрешните им отношения /така решение № 350/20.10.2015 г.
на ВКС по гр.д. № 1730/2014 г., IV г.о., решение № 192/25.06.2014 г. на
ВКС по гр.д. № 5663/2013 г., IV г.о./. Поради това исковата претенция за
солидарно осъждане на ответниците следва да бъде уважена до размер 800,00
лв. /осемстотин лева/, а до пълния предявен размер отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на Старозагорски районен съд държавна такса в общ
размер за трите иска – 110,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
27
районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от
Закона за защита от дискриминация, че спрямо М. Г. Х., ЕГН: **********
пребиваващ понастоящем в ******, осъден с наказание „*****“ че за периода
от 09.12.2016 г. до 09.12.2021 г. ХР. Т. Л., ЕГН: ********** и Г. Д. Р.
пребиваващи понастоящем в ****** са извършили нарушение на чл. 5 вр. чл.
4, ал. 1 ЗЗДискр., изразяващо се в „тормоз“ на основата на признака „религия“
за периода 09.12.2016 г. - 09.12.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. ХР. Т. Л., ЕГН:
********** и Г. Д. Р. пребиваващи понастоящем в ****** да преустановят
нарушението и да се въздържат от дискриминационни действия по признака
„религия“ спрямо М. Г. Х., ЕГН: ********** пребиваващ понастоящем в
******.
ОСЪЖДА на основание чл. 71, ал. 3 от Закона за защита от
дискриминация във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД ХР. Т. Л., ЕГН:
********** и Г. Д. Р. пребиваващи понастоящем в ****** солидарно да
заплатят на М. Г. Х., ЕГН: ********** пребиваващ понастоящем в ******,
сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за
търпените от Х. неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
изживявания и унизено човешко достойнство, в резултат на горното
нарушение на чл. 5 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., от страна на ответниците ХР. Т.
Л. и Г. Д. Р. за периода от 09.12.2016 г. до 09.12.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 09.12.2021 г. до окончателното плащане на задължението
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 800,00 лева до предявения
размер от 10 200,00 лева.
ОСЪЖДА ХР. Т. Л., ЕГН: ********** и Г. Д. Р. пребиваващи
понастоящем в ****** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката за държавни такси на Старозагорски районен съд, държавни такси
28
върху трите иска в общ размер на 110,00 лева /сто и десет лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
29