№ 2715
гр. Варна , 30.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501531 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по:
I. Подадена въззивна жалба вх. № 276170/04.03.2021 г. от АЛ. М. В., ЕГН **********,
с адрес: *******, срещу Решение № 260335/05.02.2021 г., постановено по гр. дело №
11306/2019 г. по описа на ВРС, XХ състав, с коeто е прието за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Дондуков“ № 19, ет. 2,
съществува вземане срещу ответника АЛ. М. В., ЕГН **********, с адрес: *******, за
сумите, както следва: сумата 9987,47 лв., представляваща дължима главница по сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Договор за кредит за текущо потребление от
20.07.2009 г. и Допълнително споразумение от 30.07.2010 г., ведно със законната лихва
върху падежиралата до 09.08.2012 г. главница от 455,40 лв., считано от датата на подаване
на заявлението - 09.08.2012 г., до окончателното погасяване, и върху вноските с падежни
дати по погасителен план от 22.08.2012 г. до 22.07.2019 г., считано от от датата на падежа -
22-ро число на месеца, до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 832,91
лв., представляваща редовна лихва за периода 22.12.2011 г. - 09.08.2012 г., които вземания са
прехвърлени на ищеца съгласно сключен с „Банка ДСК“ ЕАД Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.11.2012 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение
№ 6216/13.08.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 11611/2012 г. по описа на ВРС, на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно,
постановено при непълнота на доказателствата. Отправена е молба за отмяна на атакуваното
решение изцяло и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло
отхвърлени; претендира разноски. Застъпва становище, че изпълнителният лист по ч. гр. д.
№ 11611/2012 г. е издаден въз основа на неистински документи и като такъв следва да бъде
обезсилен. В подкрепа на последното изтъква, че още с отговора на исковата молба е
възразил, че горецитираният изпълнителен лист е издаден въз основа на неистински
1
документи – а именно Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за кредит №
11/17382532 от 09.08.2009 г. Сочи, че същото възражение е било направено и в съдебно
заседание проведено на 29.06.2020 г., като искането му за откриване на производство по чл.
193 ГПК за установяване на неистинността на изходящ от ищеца документ е било оставено
без уважение. Заявява, че неоснователно първоинстанционният съд е отхвърлил искането на
жалбоподателя за евентуално назначаване на съдебно-счетоводна експертиза след
провеждане на производството по чл. 193 от ГПК и след необходимите уточнения на
предявената претенция от страна на ищеца. Оспорва съществуването на валидно
прехвърляне на вземането, съответно и валидно уведомяване на длъжника за същото, като
поддържа, че цесията не е породила действие по отношение на него. Навежда, че сумата по
кредита е погасена с внасянето на 4709,15 лв. по сметка на „Банка ДСК“ ЕАД и 10 626,84 лв.
по изпълнителното дело.
Предвид изложеното, във въззивната жалба са направени следните искания:
1. Съдът да задължи „Банка ДСК“ ЕАД да предостави в оригинал Извлечение от
счетоводните книги за кредит № 11/17382532 от 09.08.2009 г. и да открие производство по
чл. 193 от ГПК за обявавяне на горния документ за неистински, а издадените въз основа на
последния заповед за изпълнение и изпълнителен лист да бъдат обезсилени;
2. Във връзка с твърденията на жалбоподателя за ненастъпила предсрочна
изискуемост по кредит № 11/17382532 от 09.08.2009 г., съдът да задължи ищеца да уточни:
- периода, за който кредитът не е изплащан;
- сумата, поради чието неизплащане кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като
я конкретизира по главница, лихви и разноски;
- да представи доказателства за уведомяването на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост и последствията от нея.
В законоустановения срок е депозиран отговор от „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
ЕИК *********, с който се оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанионното решение
за правилно и законосъобразно, постановено при цялостна преценка на представените по
делото доказателства. Сочи, че предвид липсата на доказателства и твърдения правото за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита да е било надлежно упражнено преди
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, съдът правилно е приел, че предсрочната
изискуемост е настъпила с получаването от ответника на препис от исковата молба, както и
правилно е съобразил Решението с постановките на т. 1 от ТР № 8/02.04.2019 г. по т.д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Изтъква, че неиздължените суми по кредита са подробно
описани в неоспореното от ответника заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, поради което моли искането за обезсилване на издадения по ч. гр. д. №
11611/2012 г. изпълнителен лист да бъде прието от съда за неоснователно. Противопоставя
се на искането за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК, като счита същото за
преклудирано. Застъпва становище за неоснователност и на възраженията на ответника за
липса на надлежно уведомяване за цесията, като навежда, че същата е произвела действие
спрямо длъжника най-късно считано от датата на получаване на исковата молба. Настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение, претендира разноски.
II. Подадена въззивна жалба вх. № 284467/21.04.2021 г. от АЛ. М. В., ЕГН
**********, с адрес: *******, срещу Решение № 261090/29.03.2021 г., по гр. дело №
11306/2019 г. по описа на ВРС, XХ състав, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, с което е
оставена без уважение подадената от ответника молба вх. № 276165/04.03.2021 г. за
2
допълване по чл. 250 ГПК на Решение № 260335/05.02.2021 г. по същото дело с произнасяне
по валидността и истинността на счетоводното извлечение, приложено от ищеца, с което
кредитът е обявен за предсрочно изизскуем, издаден е изпълнителен лист и е образувано
изпълнително дело.
Жалбоподателят счита цитираното решение за неправилно и постановено при
съществено нарушение на процесуалните права. Застъпва становище, че въз основа на
неистински документ - Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за кредит №
11/17382532 от 09.08.2009 г., същият установяващ неистински факти – за забава в
плащанията повече от 90 дни, е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително
дело. Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд не е открил производство по чл. 193 от ГПК.
Настоява за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото във ВРС за
представяне на оригинала на Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за
кредит № 11/17382532 от 09.08.2009 г. и произнасяне по депозираната молба по чл. 250 от
ГПК. В условията на евентуалност, настоява за отмяна на решението и постановяването на
друго, с което подадената молба да бъде уважена.
В законоустановения срок е депозиран отговор от „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
ЕИК *********, с който се оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанионното решение
за правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице предпоставки за произнасяне на съда
по чл. 250 от ГПК. Заявява още, че искане за оспорването на истиността на документ по реда
на горепосочения законов тескт пред въззивната инстанция е недопустимо. Отделно счита,
че същото е и преклудирано, доколкото страната е пропуснала възможността да обжалва
постановеното в съдебно заседание определение. Изтъква, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила с получаването на препис от
исковата молба, съобразно твъденията, изложени в същата, а именно, че потестативното
право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост не е било упражнено.
Настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
По допустимостта на обжалването:
Относно въззивна жалба вх. № 276170/04.03.2021 г., подадена от ответника, чрез
процесуалния му представител, срещу отхвърлителната част на първоинстанционното
решение № 260335/05.02.2021 г., постановено по гр. дело № 11306/2019 г. по описа на ВРС,
XХ състав , следва да се има предвид, че правото да се обжалва съдебно решение
предпоставя наличието на интерес от обжалване. Наличието на правен интерес следва да се
преценява за всеки конкретен случай. За страната такъв интерес е налице, когато решението
в съответната част е неизгодно за нея, т. е. съдебният акт предизвиква неблагоприятна
промяна в нейната правна сфера. С отхвърлителната част на атакуванато решение ВРС е
отхвърлил предявените от ищцовото дружество искове за присъждане на законна лихва
върху вноски за главницата с падежи по погасителен план от 22.08.2012 г. до 22.07.2019 г.,
считано от датата на подаване на заявлението – 09.08.2012 г., до деня, предхождащ падежите
на вноските с падежи по погасителен план от 22.08.2012 г. до 22.07.2019 г., за разликата над
присъдената сума от 832,91 лв. за договорна лихва до пълния предявен размер от 908,27 лв,
за сумата от 223,35 лв., представляваща санкционна лихва за периода 21.05.2012 г. –
09.08.2012 г., както и за сумата от 60,00 лв., представляваща неплатена заемна такса.
Горното се явява благоприятен за ответника резултат. Ето защо последният няма правен
интерес да обжалва решението в отхвърлителната му част. С оглед на това и доколкото
решението на ВРС е обжалвано изцяло, производството пред настоящата инстанция следва
да бъде прекратено като недопустимо в частта от въззивната жалба, с която се атакува
отхвърлителната част на първоинстанционното решение.
3
В останалата й част въззивна жалба вх. № 276170/04.03.2021 г., както и въззивна
жалба вх. № 284467/21.04.2021 г., са подадени в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
са процесуално допустими. Представени са доказателства за внасяне на дължимата
държавна такса по сметка на ВОС. Жалбите отговарят на останалите изискавания на чл.
260, т. 1, 2, 4 и 7, и чл. 261 ГПК.
Относно направените искания във въззивна жалба вх. № 276170/04.03.2021 г.,
настоящият състав намира, че същите не съставляват доказателствени искания, съответно
предварителни въпроси.
Досежно представянето на оригинал от Извлечение от счетоводните книги за кредит
№ 11/17382532 от 09.08.2009 г. и откриване на процедура по чл. 193 от ГПК, съдът намира,
че не са налице процесуални нарушения, които да налагат ревизиране на неколкократното
произнасяне на първоинстанционния съд по същото. Следва да се посочи, че при наличието
на оспорване от страна на длъжника на съществуването на вземането, както в настоящия
случай, е предоставена възможността заповедното производство да бъде трансформирано в
исково такова по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК. Успешното провеждане на
производството по иска по чл. 422 ГПК е предпоставка за влизане в сила на заповедта за
изпълнение и превръщането й в годно за издаване на изпълнителен лист съдебно
изпълнително основание. Преценката на доказателствата в производството по чл. 417 от
ГПК - в конкретния случай извлечението от счетоводните книги - проявява своето значение
и с него са скрепени процесуални последици в рамките на заповедното производство, които
не са от значение за исковото такова. Привилегиите на документите по чл. 417 ГПК не
пораждат каквито и да било благоприятни последици в исковия процес - не се предвиждат
различни правила относно доказателствената им сила, нито им се придава различно,
правоувеличаващо значение именно и само поради факта, че са били в основата на
учреденото заповедно производство, предхождащо исковия процес.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима въззивна жалба вх. №
276170/04.03.2021 г. от АЛ. М. В., ЕГН **********, с адрес: *******, срещу Решение №
260335/05.02.2021 г., постановено по гр. дело № 11306/2019 г. по описа на ВРС, XХ състав,
в частта, с която се атакува отхвърлителната част на първоинстанционното решение, и
ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата в тази част.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 276170/04.03.2021 г. от АЛ. М.
В., ЕГН **********, с адрес: *******, срещу Решение № 260335/05.02.2021 г., постановено
по гр. дело № 11306/2019 г. по описа на ВРС, XХ състав, в останалата й част.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 284467/21.04.2021 г. от АЛ. М.
В., ЕГН **********, с адрес: *******, срещу Решение № 261090/29.03.2021 г. по гр. дело №
11306/2019 г. по описа на ВРС, XХ състав, постановено по реда на чл. 250 от ГПК.
НАСРОЧВА в. т. д. № 1531/2021 г. по описа на ОС – Варна, т.о., II състав, за
разглеждане в открито съдебно заседание на 14.09.2021 г. от 11.00 часа, за която дата и час
да се призовават страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение, като на
въззивника се връчат и преписи от отговорите на въззивните жалби.
4
В прекратителната част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд - Варна, на основание чл. 274, ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5