РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Разград, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. Т.А
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20253330200038 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Палаузов“ ЕООД-с.Ясеновец, обл. Разград против наказателно
постановление № 17- 2400193 от 20.12.2024г. на И.Д. Директор на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр. Разград, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ на
обжалващото търговско дружество, в качеството му на работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 300,00 лв., за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ. Моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за
незаконосъобразно.
В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2024г. била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ –Разград в обект: Смесен магазин „Палаузов" в село Ясеновец, обл. Разград, ул.
„Митко Палаузов“ 18 стопанисван от „Палаузов" ЕООД. Било установено, че в търговския
обект полагат труд двама работника: П. Н. Г.а на длъжност „касиер" и С. С. А. на длъжност
„продавач-консултант", които на място са попълнили собственоръчно декларация съгласно
чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда. По време на проверката по работни места,
контролните органи са изискали да бъде представен екземпляр от Правилник за вътрешния
трудов ред на „Палаузов" ЕООД, като до напускане на обекта на контрол, същият правилник
не им бил представен. Проверяващите приели, че са нарушени разпоредбите на чл. 403а, ал.
1
1 от Кодекса на труда, а именно задължението на работодателя да държи на разположение на
контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. На 06.11.2024 г. в
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Разград бил представен правилник за
вътрешния трудов ред, изискан с призовка от 24.10.2024г.
Съдът намери изложената фактическа обстановка за установена въз снова на
представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и
въз основа на показанията на актосъставителя – свидетеля И. Т. /старши инспектор в ДИТ/.
Същият свидетел в показанията си потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП.
Сочи, че при проверката в обекта поискали от служителките да им представят екземпляр от
Правилника за вътрешния трудов ред, но такъв не им бил представен. Двете работнички
обяснили, че има такъв правилник, но същият не бил в обекта и не знаели къде е. Двете
работнички /свидетелките С. А. и П. Г.а/ също са разпитани и твърдят, че проверяващите
всъщност не са им искали такъв правилник /търсели други документи/ и сочат, че такъв
правилник имало, но бил в офиса на дружеството, който бил в съседство с магазина. Съдът
приема за несъмнено, че проверяващите са поискали при проверката в обекта представяне на
такъв правилник – в този смисъл показанията на св. И. Т. се приемат за добросъвестни и
явно достоверни. Показанията на същия свидетел са и логични на база всички установени
данни – именно затова с призовка е поискано представяне на правилника, понеже същият
не е бил в обекта на разположение на проверяващите. Показанията на свидетелки С. А. и П.
Г.а са явно заинтересовани, с оглед работата им в обекта и поради това съдът не кредитира
казаното от тях. Не е спорно, че в самия магазин не е имало екземпляр от правилника при
проверката. С оглед казаното, съдът намира, че фактическата обстановка отразена в акта и
НП е доказана.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна, следното: Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ
на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по същество, въпреки че фактите се
доказват, жалбата в крайна сметка се явява основателна, макар и по причини различни от
посочените в нея.
В случая жалбоподателят е наказан на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1
от КТ. Първият посочен текст урежда компетентността на наказващите органи, а вторият –
чл.415в, ал.1 от КТ регламентира маловажни случаи на административни нарушения. Т.е.
жалбоподателят е наказан на основание чл.415в, ал.1 от КТ, понеже е прието, че случаят е
маловажен. Разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ обаче няма самостоятелно действие, понеже
същата не съдържа самостоятелен състав на административно нарушение. Тази разпоредба
би била приложима във връзка с конкретна санкционна разпоредба, регламентираща
конкретно наказание за дадено деяние. Така дадената в НП правна квалификация на
описаното нарушение е неправилна. Наказващият орган е приел приложимост на
привилегированата разпоредба на чл.415в, ал. 1 от КТ, но в НП не е визирана санкционната
разпоредба, на основание на която неспазването на посочените изисквания се обявява за
наказуемо и с какъв вид наказание. Така при определяне на правната квалификация на
2
нарушението е допуснато съществено нарушение. Посочената в НП като нарушена
разпоредба на чл. 403а, ал.1 КТ за да обоснове търсенето на административнонаказателна
отговорност следва да се свърже с конкретна санкционна норма, но такъв конкретен
санкционен текст изобщо не е посочен в НП, като основание за санкциониране на лицето.
Посочването само на привилегированата разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ, обосновава
размера на наложената имуществена санкция, но за да е посочен конкретния състав на
нарушението, за което се прилага това наказание, следва да се посочи и конкретната
разпоредба, ангажираща административнонаказателна отговорност за конкретното
нарушение. В случая това не е сторено, поради което е неясно кой състав на нарушение е
имал предвид наказващия орган за да санкционира жалбоподателя – фактически липсва
правна квалификация. Липсата на правна квалификация на извършеното, означава, че в НП
липсва отговор на въпроса дали то реално представлява административно нарушение. Тази
неяснота е особено съществен порок на акта, с който се реализира административно
наказателната отговорност, тъй като се накърняват правата на защита на санкционираното
лице, а по отношение на твърдяното нарушение не може да се прецени дали са налице
елементите на състава на нарушението по чл. 6 от ЗАНН. С оглед всичко изложено
наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление 17-2400193 от 20.12.2024г. на И.Д.
Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на основание чл.416, ал.5
във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ на „Палаузов“ ЕООД-с.Ясеновец, обл. Разград, в качеството
му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лв., за нарушение на
чл.403а, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3