№ 1539
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В.СТ.ДОНЧЕВА
при участието на секретаря З.Д.А.
като разгледа докладваното от В.СТ.ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207447 по описа за 2021 година
Производството е започнало и е било проведено по реда на чл.189,ал.14
Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от
05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г. - редакцията след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01.02.2011г.
/предишен чл.189,ал.6 ЗДв.П/ вр. чл.59 - чл.63 Закон за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията преди изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на Б. Б. ГР., подадена срещу наказателно
постановление №..........., издадено на .............година от началник Група към
СДВР-ОПП, с което му е наложено административно наказание “глоба”, в
размер 200лв., на основание чл.179,ал.6,т.2 ЗДв.П - актуална редакция, след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.2 от
03.01.2018г., в сила от 20.05.2018г., за това, че на ........година, около
22:00часа, в град София, по ул.”*****”, в посока от ул.”****” към ул.”*****”,
е управлявал товарен автомобил, марка“****”, с регистрационен номер
...................., собственост на юридическо лице, като при извършена проверка в
района на бензиностанция”***” на бул.”***”, е било констатирано шофиране
1
на технически неизправно моторно превозно средство - при движение през
нощта не свети /не работи/ преден ляв фар на автомобила - административно
нарушение по чл.139,ал.1,т.1 ЗДв.П.
В жалбата, подадена в законоустановения седемдневен срок
/чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2,предл.първо ЗАНН/,
се изразява несъгласие с атакуваното наказателно постановление и се
поддържа искане за “анулиране” на наложеното с него административно
наказание “глоба”. Жалбоподателят развива съображения, че става въпрос за
техническа неизправност, възникнала в процеса на движение, която е бил в
обективна невъзможност да отстрани, включително по причина, че става
въпрос за служебен автомобил.
Пред съда административнонаказаният Б. Б. ГР., в процесуалното
качество на жалбоподател, явявайки се лично при редовна процедура по
призоваване, отправя искане “постановлението, което обжалвам, да се
премахне”.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите в жалбата, с която е
сезиран, съобрази становището, изразено в съдебно заседание от
жалбоподателя лично и обсъди наличните по делото материали и събрани
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
безспорно установено от фактическа страна следното:
На ........година, изпълнявайки служебните си задължения като част от
дежурен екип при СДВР-ОПП, осъществявал в рамките на нощна смяна
контрол за спазване на правилата за движение по пътищата от водачите на
моторни превозни средства, спирайки за проверка придвижвалия се по
ул.”*****”, в посоката от ул.”****” към ул.”*****” в град София, товарен
автомобил, марка“****”, с регистрационен номер ...................., собственост на
юридическо лице, конкретно при бенизонстанция“***” на бул.”***”, по
причина, че в тъмната част от денонощието автомобилът бил с несветещ
преден ляв фар, още на мястото на спирането свидетел В.Д., в присъствието
на колегата си Валентин Димитров, съставил на жалбоподателя Б. Б. ГР., ЕГН
**********, жив. град София, ж.к.”***”, бл....., вх...., ет....., ап....., установен
като водач на автомобила, акт, бланков №..........., за установяване на
2
административно нарушение, с посочена правна квалификация на деянието по
чл.139,ал.1,т.1 ЗДв.П, от фактическа страна описано като изразило се в това,
че на същата дата - ........година, в 22:00часа, в град София, бул.”***”,
управлявайки товарен автомобил, марка”****”, с регистрационен номер
...................., собственост на юридическо лице, по ул.”*****”, в посоката от
ул.”****” към ул.”*****”, при спирането за проверка на бул.”***”, в участъка
до бензиностанция“***”, е било констатирано, че управляваният автомобил е
технически неизправен - не свети /не работи/ преден ляв фар при движение
през нощта, оценено като незначителна техническа неизправност. Така
съставен още на мястото и при установяването на нарушението, актът бил
предявен, подписан и препис от него бил връчен на нарушителя на същата
дата - ........година, а впоследствие, въз основа на акта, конкретно на
.............година, началник Група към СДВР-ОПП издал атакуваното
наказателно постановление №..........., с което на жалбоподателя било
наложено административно наказание “глоба”, в размер 200лв., на основание
чл.179,ал.6,т.2 ЗДв.П, за нарушението, описано от правна страна по
идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за
неговото установяване, а от фактическа страна окончателно описано като
управляване от страна на Г., на ........година, около 22:00часа, в град София, по
ул.”*****”, в посока от ул.”****” към ул.”*****”, на товарен автомобил,
марка“****”, с регистрационен номер ...................., собственост на
юридическо лице, с установена при спирането на бул.“***”, в участъка до
бензиностанция”***”, значителна техническа неизправност на превозното
средство - несветещ /неработещ/ преден ляв фар при движение през нощта.
С оглед доводите в жалбата, за проверка на обстоятелствата, отразени в
акта и в наказателното постановление, предвид естеството и начина на
установяване на нарушението, по делото са събрани гласни доказателства,
конкретно чрез разпит в качеството на свидетел на актосъставителя В.Д.,
явяващ се и очевидец, непосредствено ангажиран с установяването на самото
нарушение, както са приобщени писмени материали, основно такива,
представляващи приложение по изпратената в съда, на основание чл.189,ал.14
/предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.60,ал.2 ЗАНН,
административнонаказателна преписка, а именно иззет при проверката акт за
установяване на административно нарушение, бланков №****, замествал
контролния талон към свидетелството за управление на МПС на
3
жалбоподателя, докладна записка от свидетел Д. от 25.03.2021година,
адресирана до началник СДВР-ОПП, детайлна справка/картон на водача,
изготвена по данните от автоматизирана система на Министерство на
вътрешните работи на **** България, относно статуса на жалбоподателя като
правоспособен водач на моторно превозно средство и за съставени в това му
качество актове и фишове и издадени наказателни постановления за
извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и заповеди -
рег.№8121з-515/14.05.2018г. и №8121К-13180/23.10.2019г., в приложение към
последната и акт за встъпване в длъжност, на министъра на вътрешните
работи, имащи отношение към установяване компетентността на
актосъставителя и на наказващия орган.
Предвид изложеното, съобразно доводите в жалбата, но и като е
задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от
правна страна съдът приема следното:
На първо място отчита, че жалбата на Б.Г. е допустима /явява се
подадена в приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при
положение, че наказателното постановление е било връчено на
санкционираното лице на 29.04.2021година, а и жалбата е била депозирана
при административнонаказващия орган на 29.04.2021година, срещу акт,
подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен
съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и
отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде
разгледана по същество.
Като приема, че жалбата на Б.Г. подлежи на разглеждане по същество,
при оценка на основателността, съдът формира извод, че са налице
предпоставките за отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление,
като издадено незаконосъобразно, макар по съображения различни от
наведените в съдържанието на самата жалба.
Изводите си по изхода на делото съдът на първо място обвързва с
констатацията, че единствената нормативна разпоредба, посочена като
нарушена, на основание чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр.
чл.42,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН, от гл.т. на очертано в съдържанието й
правило за поведение, практически няма как да бъде самостоятелно
4
нарушена, още повече така, че да обуслови ангажиране на конкретна
административнонаказателна отговорност на лице, а това е така, защото
според органите на административнонаказателното производство, в случая
жалбоподателят Г. е нарушил разпоредбата на чл.139,ал.1,т.1 ЗДв.П, според
която “Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: 1.
технически изправни”, като прави впечатление, че така визираната
разпоредба, взета самостоятелно, не очертава конкретно правило за
поведение, при това адресирано до определен кръг или категория правни
субекти, неизпълнението на което на свой ред да може да консумира
признаците от състав на административно нарушение, респ. да обуславя
предпоставки за ангажиране на конкретна административнонаказателна
отговорност и то на конкретно основание като приложима
административнонаказателна разпоредба.
Отделно от това, но все в подкрепа на становището си по изхода на
делото, съдът отчита още, че в рамките на казуса органите на
административнонаказателното производство по напълно различен начин са
оценили посочените като релевантни фактически положения, а именно при
съставянето на акта, респ. образуването на административнонаказателното
производство, като съответстващи на квалифициращия признак
“незначителни неизправности” по смисъла на дефинитивната разпоредба на
§6,т.71 от Допълнителните разпоредби към ЗДв.П - актуална редакция, след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.2 от
03.01.2018г., в сила от 20.05.2018г., като не е за подценяване корелацията в
този случай с правилото, очертано в административнонаказателната
разпоредба на чл.179,ал.6,т.1 ЗДв.П, докато в крайна сметка, при
реализирането на административното наказване в случая, констатираната
неизправност е била оценена като “значителна”, по смисъла на дефинитивната
разпоредба на §6,т.72 от Допълнителните разпоредби към ЗДв.П - актуална
редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани
ДВ бр.2 от 03.01.2018г., в сила от 20.05.2018г., съотв. и
административнонаказателната отговорност на Г. е била ангажирана с
прилагането на административнонаказателната разпоредба на чл.179,ал.6,т.2
ЗДв.П, предвиждаща идентично по вид, но по-тежко, от гл.т. на размер,
наказание, спрямо това по чл.179,ал.6,т.1 ЗДв.П.
В контекста на последното изложено е за отбелязване, че органите на
5
административнонаказателното производство са предприели активности по
преодоляване на несъответствията, явяващи се съществени, между
съдържанието на акта и на наказателното постановление, видно от изготвена
на 25.03.2021година, адресирана до началник СДВР-ОПП, докладна записка
от свидетел В.Д., в качеството му на актосъставител, но доколкото това е
било сторено в пълен разрез с приложимите принципни правила, относими
към административнонаказателното производство, при накърняване правото
на защита на административнонаказаното лице, то и съдът счита, че така
проявената активност следва да бъде игнорирана, тъй като става въпрос за
пропуск, притежаващ дефинитивно признаците на съществено процесуално
нарушение, опорочаващо административнонаказателното производство,
което не подлежи на последващо саниране, особено по описания начин.
На последно място, но не и по значение, а и при положение, че
констатираната неизправност не е била оценена да е от категорията “опасни”,
в подкрепа на изводите си по изхода на делото съставът отбелязва, че макар
да е било релевантно, органите на административнонаказателното
производство изначално не са изложили, нито в акта, нито в
обстоятелствената част на наказателното постановление, факти, които и на
фона на възприетата квалификация на констатираната неизправност, са
изключвали възможността последната да е възникнала по време на
движението, във връзка с което и при осигурена възможност на
жалбоподателя, в качеството на водач на автомобила, че същият не е бил в
състояние или категорично е отказал да вземе мерки за нейното отстраняване,
доколкото съдебният състав споделя становище, че нарушение от вида на
вмененото може да обуслови ангажиране на административнонаказателна
отговорност само и при положение, че са били съобразени още правилата за
поведение, обективирани в разпоредбите на чл.101,ал.1 и ал.2 ЗДв.П.
Тъкмо съобразно изложеното, оценено в съвкупност, съдът в рамките на
правомощията си, от една страна е категоричен, че има предпоставките да
отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, без
от друга страна изобщо да има основанието да обсъжда правния спор по
същество, в смисъл на установеност или не на вмененото на Г. нарушение,
респ. детайлно и изчерпателно доводите от защитната теза, развита в жалбата.
На последно място и само за пълнота на изложението, за отбелязване е,
6
че материалите по делото не обективират направени деловодни разноски,
поради което, съобразено със становището по крайния изход на делото, а и
при липсата на отправено в този смисъл искане от страна по делото, съдът не
приема основание да се произнася в насока възлагане /присъждане/ на
деловодни разноски.
Мотивиран от изложеното, с оглед характера на настоящото
производство, съобразно правомощията си и на основание чл.189,ал.14 ЗДв.П
вр. чл.63,ал.1,изр.първо,предл.трето ЗАНН - редакцията преди изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №..........., издадено на
.............година от началник Група към СДВР-ОПП, с което на Б. Б. ГР., ЕГН
**********, жив. град София, ж.к.”***”, бл....., вх...., ет....., ап....., е наложено
административно наказание “глоба”, в размер 200 /двеста/лева, на основание
чл.179,ал.6,т.2 Закон за движението по пътищата, за това, че на ........година,
около 22:00часа, в град София, по ул.”*****”, в посока от ул.”****” към
ул.”*****”, е управлявал товарен автомобил, марка“****”, с регистрационен
номер ...................., собственост на юридическо лице, като при извършена
проверка в района на бензиностанция”***” на бул.”***”, е било констатирано
шофиране на технически неизправно моторно превозно средство - при
движение през нощта не свети /не работи/ преден ляв фар на автомобила -
административно нарушение по чл.139,ал.1,т.1 Закон за движението по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГРАД СОФИЯ, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8