Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
17.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на седемнадесети
юли две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1650 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.
Молителите
К.А.Д. с ЕГН ********** ***, действащ лично за себе си и като баща и законен
представител на малолетния си син, В.К.Д. с ЕГН ********** и на В.С.М. с ЕГН
********** *** твърдят, че К. Ал. Д. бил във фактическо съпружеско съжителство
с ответницата Т.Н.М., в периода от началото на 2008 г. до края на 2017 г. като
от съвместното им съжителство се родил синът им В.К.Д.. В края на 2017 г. Т.М.
заживяла на съпружески начала с ответника Н.Ч.Ч., с
тях живеело и детето на първия молител и първата ответница. Молителката В.С.М.
била майка на ответницата Т.М..
Откакто
двамата ответници заживели заедно, и двамата започнали системно да
злоупотребяват с алкохол. Първоначално живеели в жилището, което Д. и М.
обитавали до раздялата си. След това обитавали апартамент под наем в гр. К., на
ул. „Д.Ш.“. Заради постоянните запои, скандали и побои помежду им, съседите от
блока направили подписка и наемодателят ги изгонил от квартирата. Тогава
двамата се настанили отново в квартира под наем в гр. К., на ул. „П.П.“ № 1. И двамата ответници били безработни. Злоупотребата
с алкохол за тях била ежедневие. В нетрезво състояние и двамата ставали много
агресивни. Ответницата започвала да се заяжда, държала се предизвикателно. Явно
в отговор на нейното поведение, ответникът постоянно й нанасял побои. Много
пъти я виждали насинена, с подута буза, цепната вежда. За съжаление всичко това
се случвало в присъствието на детето, двамата пиели пред него, обиждали се
помежду си, използвали нецензурни думи, отправяли псувни и закани. В. бил силно
травмиран от всичко това. През месец юни 2018 г. между К.Д. и Т.М. било
постигнато споразумение. В изпълнение на раздел ІІ-ри на 12.**.2019 г.
молителят отишъл да вземе детето за уикенда. Когато ответницата излязла с
детето от къщата, видял, че на лявата вежда има превръзка. Тъй като познавал
агресивния й характер, нито се загледал, нито я попитал какво се е случило,
макар че бил наясно, че това е резултат от поредния побой, нанесен на М. от Ч..
Единственото му желание било да вземе детето и двамата да се махнат от
ответницата по най-бързия начин. Впоследствие разбрали, че няколко дни преди
тази дата ответницата е била бита от ответника в присъствието на В.. Дори той
споделил, че толкова се е уплашил за майка си, че се опитал да я защити. Думите
му били „Аз се бих с чичо Н.“. На 26.**.2019 г. сутринта К.Д. отново отишъл да
вземе В. за уикенда. Когато ответницата излязла от къщата с детето видял, че
превръзката й е свалена и лявата й вежда е цепната. Отново не направил никакъв
коментар. Въпреки това тя заявила „Не разпитвайте В. дали се напиваме, бием ли
се и какво правим“. Без да отговаря, Д. взел детето и се махнал.
На следващия
ден, 27.**.2019 г. в 17:00ч. върнал детето на майка
му. Тя излязла от къщата във видимо нетрезво състояние. В момента, в който В.
тръгнал да влиза в къщата, Д. подал раницата му, М. я грабнала и започна да
удря с нея молителя, където намери. През цялото време крещяла, че ще го убие,
че ще го затрие, задето майка й си харчела парите си да му обзавежда
апартамента. Тук било мястото да споменат, че когато двамата ответници
напуснали личния апартамент на К.Д. през месец май 2018 г., те изнесли цялата
покъщнина, закупена с парите, които В.М. изпращала от Г.в продължение на 14
години. Ответниците дори изтръгнали контактите,
ключовете, полилеите. След това двамата молители с общи средства възстановили
причинените от ответниците вреди и обзавели апартамента. Направили всичко това
за В. - да има детето едно нормално жилище.
Д. се
отдръпнал, опитвал се да избегне ударите, които ответницата М. се опитвала да
му нанася. През това време Н.Ч. излязъл на двора и наблюдавал случващото се,
като очаквал Д. да реагира по някакъв начин, за да се намеси и той. Молителят
добре познавал ответника Ч. и знаел колко е агресивен, затова побързал да си
тръгне. Ответницата продължила да крещи заканите си по него. В. станал свидетел
на цялата тази агресия на майка му срещу баща му. Около 40-50 минути след тази
случка се позвънило на вратата на апартамента на молителката В.М., която в
момента на отварянето видяла дъщеря си Т. пред вратата. Т. била много пияна и
силно озлобена, затова В.М. затворила вратата и я заключила от вътрешната
страна. По това време молителката била с 14-годишната си внучка М.. Ответницата
започнала да рита и да блъска вратата, крещяла: „курво, мастийо,
влечуго, боклук, ти не трябва да живееш бе, ти трябва да умреш, аз теб ще те
удуша, на пътя да те видя ще те пребия, не разбра ли, ти да си не видиш внучето
толкова години, ще ти запаля вратата да те изгора“. Молителкакта
и внучката й много се уплашили. Вратата на апартамента била метална,
блиндирана. Отвън Т.М. я ритала и блъскала с цялото си тяло, а тя била едра,
силна жена. От ударите касата на вратата се разместила и започна да излиза.
Молителката и детето натискали вратата от вътрешна страна. Съседите от блока се
обадили в РПУ- К. и излезли на стълбите на блока. Те се опитвали да успокоят
ответницата, но тя продължавала да блъска по вратата и да крещи горните закани
и всякакви нецензурни обиди по адрес на майка си. След няколко минути
пристигнал полицай от РПУ-К.. Тогава молителката отворила вратата и по негово
искане му дала трите си имена и ЕГН, и веднага отново се прибрала в апартамента
и се заключила. Полицаят също се опитал да успокои ответницата, но тя се
държала много агресивно и с него, и продължила да отправя закани и обиди към
молителката. Разправията продължила няколко минути, докато Н.Ч. не се появил от
някъде и не отвел ответницата. Описаните по-горе случаи, при които двамата
ответници отправяли закани за убийство спрямо тях, молителите, не били
единствени. Най-редовно двамата, когато се напиели, започвали да пишат обиди и
закани по вайбър, да звънят по телефона цели нощи. По
този начин молителите били подложени на постоянен психически и емоционален
тормоз от двамата ответници. За съжаление двамата ответници пиели и се напивали
пред В., пред него се карали и биели. Пред В. ответникът нанасял жестоки побои
на М.. Пред детето двамата отправяли закани за убийство срещу молителите. Пред
В. ответницата се нахвърлила върху Д. на 27.**.2019 г. с удари и закани. По
този начин двамата осъществявали непрестанни актове на домашно насилие спрямо
детето по смисъла на чл.2 ал.2 от . В. бил
изключително притеснен и уплашен. За него пиянството и побоите между двамата
ответници били ежедневие. Всичко това нанасяло тежки травми върху неговото
психическо и емоционално състояние. Той ставал все по-затворен и мълчалив. В
последно време бил отчужден и апатичен. Необходими били няколко часа, след
като Д. го вземе за уикендите, за да се
отпусне. Много често в неделите, когато тръгвали за да се върне детето при майка
си, В. плачел и не искал да се прибира при нея. Не било нормално едно
осемгодишно дете да живее при такива условия и в такава среда. Затова считат,
че В. е дете в риск и е необходимо спешно да бъдат взети мерки за запазване на
неговото нормално психическо и емоционално здраве. Двамата молители били много
уплашени, страхували се за живота и здравето си, защото и двамата ответници в
нетрезво състояние ставали изключително агресивни. А за тях това било
ежедневие.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което издаде
заповед за налагане на защитни мерки по член 5, ал.1 от ЗЗДН
както
следва:
К.А.Д. иска
защита от домашно насилие от ответницата Т.Н.М. във връзка с акта на домашно
насилие, извършен на 27.**.2019 г. в 17ч., когато
молителят е върнал в жилището на ответницата малолетното им дете В., а
ответницата е започнала да го удря с раницата на детето, крещейки, че щяла да
го убие, че щяла да го затрие, задето майка й си харчела парите да му обзавежда
апартамента.
К.А.Д. в
качеството си на баща и законен представител на малолетния си син В.К.Д., иска
за последния защита от домашно насилие спрямо ответника Н.Ч.Ч.,
заради инцидента, при който последният е нанесъл побой над първата ответница и
майка на детето, Т.Н.М.. По обяснения на В.К.Д. това се е случило в периода
между 7.**.2019 г. и 11.**.2019 г. в присъствие на детето.
К.А.Д. в
качеството си на баща и законен представител на малолетния си син В.К.Д., иска
за последния защита от домашно насилие спрямо ответницата Т.Н.М., заради
инцидента от 27.**.2019 г., доколкото актът на агресия на ответницата спрямо
молителя е извършен в присъствието на малолетното дете .
В.С.М. иска
защита от домашно насилие спрямо ответницата Т.Н.М., заради инцидента от
27.**.2019 г. около 18 ч., предизвикан от последната пред жилището на
молителката. При този инцидент ответницата се е опитала да нахлуе в жилището на
молителката, отправяйки закани и обиди по начина.
Ответницата
Т.Н.М. с ЕГН ********** *** оспорва молбата. Оспорва твърденията да е извършила
посочените в молбата актове на домашно насилие спрямо двамата молители и
детето. Оспорва представените телефонни разпечатки и счита, че те не
представляват доказателства по смисъла на ГПК.
Ответникът
Н.Ч.Ч. оспорва молбата.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което
отхвърли молбата като неоснователна. Претендират за разноските по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
По делото не
се спори и се установява от представените удостоверение за раждане, че К.Д. и Т.М.
са родители на малолетното дете В., родено на *** г. Не се спори, че
молителката В.М. и ответницата Т.М. са майка и дъщеря. Косвени доказателства за
това се съдържат с представеното удостоверение за наследници на Н.М., но фактът
не е спорен в процеса. Установява се от представеното споразумение, че
родителите на В. са уговорили упражняването на родителските права, режима на
лични отношения и издръжката на детето. Не се спори, че двамата ответници
живеят на семейни начала и детето В.живее с тях.
Т.М. е
неосъждана, не е посещавала амбулаторията и не е лекувана в ЦПЗ
П.. От направената справка в РУ на МВР К. се установява, че спрямо нея не са
налагани мерки по ЗЗДН, изключая
постановената в настоящото производство заповед за незабавна защита. Спрямо Н.Ч. не са налагани мерки по ЗЗДН, с изключение на взетите по настоящото производство,
не е посещавал амбулаторията и не е лекуван в ЦПЗ П.,
същият е осъждан. При направена справка се установява, че няма данни за
регистрирани противообществени прояви на двамата ответници, единствената такава
е получен сигнал на 27.**.2019 г. за инцидент между В.М. и Т.М., при който
пристигналият на място полицейски служител установил двамата ответници да си
тръгват от адреса на молителката и им отправил устно предупреждение. Установява
се от приетото като доказателство НАХД № 831/2018 г.
по описа на КрлРС, че ответницата Т. М. е пострадала,
като на 18.06.2018 година и е била причинена по хулигански подбуди лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане и оток на лява
буза, кръвонасядане на клепачите на ляво око и
лигавицата на лявата буза, което е причинило страдание без разстройство на
здравето. За причинената телесна повреда, деецът – Н. К.е бил признат за
виновен и освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. С влязло
в сила решение по гражданско дело № **86/2019 г. Н. Х.К.е бил осъден да заплати
на Т.М. обезщетение по чл. 45 от ЗЗД. Във връзка с причинената й телесна
повреда ответницата е представила по делото съдебно-медицинско удостоверение,
фиш от центъра за спешна помощ и амбулаторен лист. По делото е представена
нотариално заверена декларация от лицето Н.
Д., в която същата, като домоуправител на жилищен блок, находящ се на ул.
„Д.Ш.“ № ** вх. ** е декларирала, че в блока не е събирана подписка, с която да
се иска принудително отстраняване от жилището на двамата ответници, а същите са
го напуснали по причина – продажба на имота от собствениците на трети лица. От
приетото като доказателство гражданско дело № 113/2018 г. се установява, че
спрямо ответницата Т.М. са били наложени мерки за закрила по ЗЗДН от молителя К.Д., като Д. е бил отстранен от общия дом
на страните (негова собственост) във връзка с инцидент, случил се на 30.08.2011
година.
От приетия по
делото социален доклад се установява, че детето В. споделя, че много добре се
разбира с „тати Н.“, който го прибира от училище.
Споделя, че не е било свидетел на скандали между майка си и Н.Ч., никога не бил
удрян, че се чувства добре с тях в общият им дом. От обясненията на социалния
работник, дадени устно пред съда се установява, че детето се е чувствало
спокойно, не е споделяло пред него да е осъществявано насилие. Социалният
работник сочи, че от инцидента до провеждане на интервюто, почти два месеца не
се е срещало с баща си, а информацията идва от Г-жа У.от училището на В.. По
делото са приети като доказателство и съставените протоколи от проведените
интервюта от социален работни, като в протокола, съставен при разговор с В.,
детето е посочило отразеното в социалния доклад, като за срещата на 26.**.2019
г. сочи единствено, че баща му го е взел и всичко е било наред. При интервюто с
Т. ч., същата не е оспорила посещението при майка си на 27.**.2019 година
вечерта, разказала е че има спор с нея.
Във връзка с
твърденията и оспорванията на страните, съдът е
изслушал свидетели.
От показанията
на свидетелката ч., майка на ответника Н.Ч. се установява, че ответниците
живеят заедно от края на декември 2017 г. Понастоящем живеят в гр. К. под наем.
Свидетелката посещавала дома им и те ходили в нейния дом на гости много пъти.
Винаги водили със себе си детето на Т.. Събирали се и като сложел човек храна
на масата, имало аперитив, но двамата не се карали, свидетелката не ги виждала
пияни. Не е виждала Т. насинена и с цепната вежда. Не знаела за инцидент между
Т. и К., който да е бил в присъствието на детето. Т. била в недобри отношения
със своята майка. Майка й дълги години работила в Г., доколкото свидетелката
разбрала, тази есен се появила в Б.. Т. сама си отглеждала детето с бившия си
мъж. След раздялата, тя полагала необходимите усилия. Свидетелката завършила
предучилищна педагогика, била съм и директор на детска градина, в момента също
работела като детски учител, поради липса на кадри. по нейна преценка,
ответницата била много загрижена във връзка с възпитателно образователния
процес, който се провеждал в учебното заведение, в което учело детето. Всички
необходими неща му били доставени, то с желание ходело на градина. Когато са
идвали в село Х.Д., свидетелката му носела учебни помагала от детската градина,
винаги се занимавало. Отношенията между ответниците били много добри,
ответникът много я обичал. Това дете винаги общувало със свидетелката, било
много весело дете, не споделяло да има притеснения относно Н. и живота си с
него. Двамата играели задето, свидетелката ги виждала през лятото, когато
ходели в дома й, борели се, детето сядало в скута на ответника. Ответникът имал
загрижено отношение към детето и то му казвало „тате“. Нямало промяна в
отношенията между ответниците от месец октомври миналата година. След
завръщането на майката на Т. от чужбина, от ответниците разбрала, че са имали
някакви неприятности, но свидетелката не се интересувала за подробности. Н.
работел, имал и посадени 6 декара рози в село Х.Д.. В момента работел в пункт
за вторични суровини. Последните 2-3 години не оставал без работа. Т. работела
като шивачка. Свидетелката не знаела дали ответницата е оставала без работа. В
жилището на ответниците свидетелката идвала 3-4 пъти, там заварила бабата на
Т.М., за която ответниците се грижели. синът на свидетелката работел в пункта
за вторични суровини от 1-2 месеца, преди това се занимавал с транспорт.
Свидетелката не знаела дали ответниците употребявали алкохол, когато идвала в
К. не ги заварвала да пият, когато седнели заедно на маса – употребявали малки
количества – за аперитив по една чашка. За майката на Т. свидетелката знаела,
че от времето, когато ответниците заживели заедно, двете нямали никаква връзка.
Знаела, че Т. не се обаждала на майка си и майката не се интересувала от нея. В
село Х.Д. ответниците ходели за уикенда, нямало по-дълги престои от една
нощувка в събота срещу неделя. По време на розобера Н. ги карал на нивата и се
връщал да вземе детето, да го докара на учебни занятия и след обяд го вземал и
го връщал в село Х.Д.. По време на кампанията
пребивавали две седмици в дома на свидетелката. Между свидетелката и
сина й може да имало някакви пререкания, но ответницата М. не се месила в
отношенията им. Т. имала добри отношения със сина на Н., той бил студент в С..
В
показанията си св. Г., първа братовчедка на молителя К.Д. *** Д., познава
ответницата М. и контактувала с нея, докато последната живеела с Д..
Свидетелката виждала три пъти майката на Т. – веднъж като се родило детето и
два пъти по повод водени между молителя и ответницата дела. Свидетелката
познавала Н.
и К. от както се родили. Н. *** с Т. вече две години. Детето на Т. живеело с
тях. За съжаление Н., когато бил пиян, бил е много агресивен, а когато бил
трезвен е много добър човек. Алкохолът го правел агресивен и то много
агресивен. Свидетелката имала предвид, че ответникът можел да се бие и се биел.
Знаела, че и с родителите си бил агресивен в такова състояние. Миналата година,
докато брали рози, Н. заплашил майка си и баща си, че ще ги заколи.
Свидетелката знаела това, защото родителите на ответника отишли в нейния дом да
й се оплачат, като треперели и плачели. Н., Т. и детето по това време били в
село Х.Д.. През този период от време свидетелката редовно ги виждала, защото
минавала покрай тях. Веднъж влязла, в повечето случаи от родителите на
ответника разбирала. Знаела, че Н. и Т. редовно пият, но по нататък нищо не
знаела. Знам го от майката на Н., тя й каза, че редовно купуват ракия. Веднъж
купили ** литра ракия от Н. ***. Този алкохол го консумирали за 15-20 дни. Свидетелката
виждала Н. пиян. Той се държал лошо в такова състояние. Веднъж била пред
магазина, ответникът спрял колата при нея, бил пиян и нагрубил свидетелката.
Това станало през пролетта на 2019 година. Друг конфликт между двамата нямало,
но свидетелката многократно виждала ответника пиян, а ответницата да употребява
алкохол в големи количества. Тогава ответницата започвала да залита, ставала
агресивна, заяждала се, говорела неясно, обиждала хората по телефона.
Свидетелката твърди, че ответниците пиели пред детето и това се случвало всяка
вечер докато берели рози в село Х.Д.. Свидетелката го видяла, защото ежедневно
минавала покрай дома им, а те били на двора. През октомври 2019 година К. й
казал, че веднъж като отивал да върне детето, Т. взела раницата му и замахнала към молителя с думите: „Аз теб ще те убия, аз теб
ще те унищожа“. К. не реагирал, а Н. стоял на 2-3 метра отстрани. След това
разбрала, че Т. отишла при майка си и блъскала по вратата толкова жестоко, че
вратата се разкъртила. Знаела, че
майката на Т. извикала някакъв полицай, имало съсед, който извикал патрулен
автомобил и Т. я прибрали. При тези инциденти Т. била пияна. Свидетелката
научила за тези събития на следващия ден от молителя К.Д.. С него общували
доста често. К. никога нямало да предизвика Т.. Свидетелката видяла снимка, на
която Т. била насинена, бузата й била подута, самата Т. си я направила и я
пратила на майка си, за да я омилостиви. Това станало преди около година и
половина. Искала майка й да й праща пари. Майката на Т. помагала материално,
работела в Г., единия месец изпращала пари на едната, а другия месец – на
другата си дъщеря. Майката на Т. била против раздялата на дъщеря си с К.,
престанала да й праща пари и това станало причина двете да иман конфликти. В.
не се държала лошо с Т.. След раздялата на К. и Т., двамата ответници
най-редовно изпращали съобщения на В., които били от цинични по-цинични. В тях
я обиждали, пишели да си купи свещи, свидетелката прочела съобщенията от
телефона на К., а той й казал, че В. му ги е препратила. Свидетелката ги почела
когато молителят Д. й ги показал, от него разпрала, че В. му ги е препратила и
че идват от нейния телефон. През месец октомври, внучката на В. била с нея в
апартамента. Доколкото свидетелката знаела, детето много се стресирало от
цялата ситуация. Свидетелката твърди, че ответникът редовно управлява в
нетрезво състояние автомобила. Безброй пъти лично го виждала пиян, а откакто
живеел в К. – 3-4 пъти. Преди да заживее с Т., свидетелката била в прекрасни
отношения с Н., те се влошили след като двамата ответници заживели заедно,
защото свидетелката била против връзката им. С родителите на Н. свидетелката
редовно поддържала контакт през последната година. Майката на Т. й давала пари
до раздялата, ответницата ги ползвала да общото жилище, в което живеела с К., а
след това взела всички вещи от това жилище. След това молителката м.
възстановила на Д. всичко взето от жилището, направила го заради внучето си, а
и защото вещите в жилището били на двамата – на Т. и К., който вложил пари от продажба
на наследствени земеделски земи. Майката на Т. му дала пари за обзавеждане,
защото К. работел за малка заплата, а в жилището нямало дори вилици и лъжици,
затова майката на В. помогнала.
Свидетелката не знаела дали след като се е прибрала от Г.В. общува с В..
В показанията
си св. А.сочи, че неговият брат живял на семейни начала с молителката В.М. в
продължение на осем години. След смъртта на брат му, молителката продължила да
контактува със свидетеля и с майка му. И понастоящем В. посещавала майката на
свидетеля в град Калофер понякога. От времето, когато се запознал с В.,
свидетелят познавал и ответницата Т.М.. От думите на молителката свидетелят
знаел, че тя работи в Г.за децата и внуците си. Прибрала се окончателно през
есента на 2019 година. От В. и от майка си свидетелят знаел, че молителката
изпраща средства за обзавеждането на апартамента, в който са живели заедно К. и
Т.. Разривът в отношенията между майка и дъщеря настъпил след раздялата на Т. с
К.. Това научил от В., защото си споделяли. Т. си харесала друг човек, няма
нищо лошо, но започнали дрязги за дете, за покъщнина. В. се обадила на
свидетеля и казала, че е изнесла всичко от апартамента. Спрямо Д. имало
ограничителна заповед да не влиза в собствената си къща. По това време
започнали съобщенията, които изпращали Т. и Н.. Свидетелят лично ги прочел, а
на апарата било посочено кой изпраща съобщенията. Свидетелят ги прочел и ги
възпроизвежда, а показанията досежно съдържанието на
съобщенията кореспондира с представените разпечатки от електронна
кореспонденция, които според съда не се нуждаят от нарочен коментар, предвид
факта, че самите те не са предмет на доказване в делото.Кореспонденцията
продължила до месец октомври 2019 година, когато станал инцидента с вратата.
Молителката се обадила плачейки на свидетеля, казала му, че Т. е ходила,
блъскала е по вратата, искала да я разбива и съсед се обадил в полицията. На
въпроса на свидетелката дали да отиде при нея, В. отговорила, че нещата са се
оправили и че на следващия ден ще подаде жалба в съда. Свидетелят я посетил на
следващия ден и видял, пантите са подали, затова предположил, че ударите са
били много силни, защото вратата била масивна.
Свидетелят виждал вратата преди инцидента, била блиндирана и се изисквали
доста усилия, за да подадат пантите, които били метални. Понастоящем пантите се
намирали в дома на свидетеля. В деня след инцидента ходил техник да постави
вратата, да я регулира, за да може да се затваря, но изкарала три месеца и след
това я сменили. При посещението на свидетеля в деня след инцидента, другото
внуче на В. – М., казало че се страхува да отиде на училище. Уплашила се от
инцидента, защото била при баба си по това време. Детето било много стресирано.
Другата дъщеря на В. – Х., живеела с майка си, но в момента на инцидента не била
там. Свидетелят не бил виждал Т. пияна, В. му казала, че дъщеря й видимо е
употребила алкохол при инцидента. Свидетелят познавал Т. и не вярвал, че в
трезво състояние може да направи подобно нещо. Брат му преди време също му
казвал, че доста пъти била пияна. Не знаел и не бил виждал Т. да е бита от Н.,
нито нейни снимки виждал. След прибирането на В. от Г., тя направила един опит
да контактува с В.,но Т. не разрешила.
В показанията
си св. В.сочи, че с Т. са приятелки от 22-23 години. С Н. се познавали от **
години, преди да се съберат с Т.. Т. и Н. живеели заедно от края на 2017
година. В момента живеят в гр. К. на квартира от миналата година от месец
август. Преди това живеели в „Б.“ пак на квартира, но собствениците искали да
продават жилището и се наложило да си потърсят ново жилище. понастоящем заедно
живеели Т.Н., детето на Т. и баба й по бащина линия. Свидетелката често
гостувала на семейството на Т., децата им били връстници
и си изгрели заедно. когато им гостували вечерно време, можело да се почерпят,
пиели по 50-**0 грама ракия или бира, но свидетелката не виждала Т. и Н. пияни.
Те били домошари и се срещали в домашни условия.
Ходели и в село Х.Д. поне веднъж в месеца, и винаги водели детето с тях.
Миналото лято свидетелката видяла следи от насилие по лицето на Т., разбрала,
че съсед я е ударил по бузата. По друго време свидетелката не виждала следи от
побой. Т. работила, за кратко напуснала по здравословни причини, но след около
3-4 месеца си намерила нова работа. През времето, когато била без работа, Т.
получавала обезщетение. За Н. знаела, че има маслодайни рози и с тях се
занимава. През другото време, когато не се занимавал с розите, копаел кладенци,
сега работел в пункт за изкупуване на железа. Детето било много свободно,
винаги усмихнато, лъчезарно, когато ходили на гости. С Н. си играели, залисвали
се, смеели се, нямало проблеми. Детето, много скоро след като заживели заедно,
започнало да казва на Н. „тати“. От преди един-два
месеца до момента нямало никаква разлика в техните отношения. Н. всяка вечер му
купувал някакви лакомства, сок, грижели се много добре за него. Свидетелката не
е присъствала на случай, в който Н. и Т. да се карат или повишават тон пред
детето. Детето не се оплаквало, споделяло как е минал денят, какво се е
случило. Виждала снимки на Н. с детето от различни поводи, винаги били гушнати
и щастливи. Майката на Т., като си дошла от Г., не искала да вижда детето.
Двете жени не се разбирали, свидетелката сочи, че имало случай когато Т. отишла
да говори с майка си и майка й затворила вратата пред нея, дошла и полиция.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Легално
определение за понятието „домашно насилие“ е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно който, домашно насилие е всеки акт на
физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица, които се намират които
се намират или са били в семейна или родствена връзка. В конкретния случай
връзките между страните са безспорно установени и за всеки от молителите е налице
интерес от подаване на молба срещу конкретния ответник. Молбата е подадена на
31.**.2019 г. като първият акт на домашно насилие, който е посочен датира в
периода от 7.**.2019 г. и 11.**.2019 г., т.е. по отношение на всички твърдени
актове, молбата е подадена в едномесечен срок и е процесуално допустима.
Действията, с които се твърди да е осъществен акт на домашно насилие следва да
бъдат доказани по указания в член 13 от ЗЗДН ред, за
да се предприемат мерки за защита. законът прогласява изрична доказателствена
сила декларация по член 9 от ЗЗДН, когато няма други
доказателства.
ОТНОСНО
твърдяното домашно насилие, в периода от 07.**.2019 г. до 11.**.2019 г. и
твърдяното домашно насилие на 27.**.2019 г., спрямо молителите В.Д. и К.Д.:
Молителят сочи
следните факти:
На 12.**.2019 г. молителят отишъл да вземе
детето В. за уикенда. Когато ответницата излязла с детето от къщата, видял, че
на лявата вежда има превръзка и бил наясно, че това е резултат от поредния
побой, нанесен на М. от Ч.. Впоследствие разбрал, че няколко дни преди тази
дата ответницата е била бита от ответника в присъствието на В.. Дори той
споделил, че толкова се е уплашил за майка си, че се опитал да я защити. Думите
му били „Аз се бих с чичо Н.“.
На 27.**.2019 г. в 17ч.,
когато молителят върнал в жилището на ответницата малолетното им дете В., а
ответницата започнала да го удря с раницата на детето, крещейки, че щяла да го
убие, че щяла да го затрие, задето майка й си харчела парите да му обзавежда
апартамента.
По същите
съображения остана недоказан и твърденият акт на 27.**.2019 г. Молителят
декларира под страх от наказателна отговорност да му е нанесен побой и към него
да са отправени обиди от страна на ответницата в присъствие на детето, но
декларацията се оборва отново от протоколите за изслушване на детето, а други
преки или косвени доказателства този акт да е осъществен не са ангажирани. Тук
следва да се отчете, че интервюто на детето, проведено само четири дни след
твърдения инцидент, на 01.11.2019 г., то е посочило, че когато се е прибрало
при майка си всичко е било нормално и споменът му е бил пресен. Няма данни да е
споделило с педагогическия съветник в училище, не е разказало пред социалния
работник, други подкрепящи декларацията доказателства не са ангажирани.
Поради
изложеното съдът приема, не са налице предпоставките, при които законът
предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие. Съдържанието на декларацията
по чл. 9, ал* от се явява опровергано от
събраните гласни доказателства и молбата следва да се отхвърли в тази и част
като неоснователна.
ОТНОСНО
твърдяното домашно насилие от 27.**.2019 г. спрямо молителката В.М.:
Молителката
сочи следните факти:
На 27.**.2019 година ответницата Т.М. отишла
привечер в дома й, била пияна и силно озлобена, и като видяла състоянието й,
молителката затворила вратата. В жилището била 14-годишната внучка на
молителката. Ответницата започнала да рита и да блъска вратата, крещяла:
„курво, мастийо, влечуго, боклук, ти не трябва да
живееш бе, ти трябва да умреш, аз теб ще те удуша, на пътя да те видя ще те
пребия, не разбра ли, ти да си не видиш внучето толкова години, ще ти запаля
вратата да те изгора“. От ударите касата на вратата се разместила и започна да
излиза. Молителката и детето натискали вратата от вътрешна страна. Съседите от
блока се обадили в РПУ- К. и излезли на стълбите на блока. След няколко минути
пристигнал полицай от РПУ-К..
За доказването
на този акт е представена изискуемата декларация по член 9, ал* от ЗЗДН за осъщественото спрямо нея психическо и физическо
насилие на 27.**.2019 г., в която под страх от наказателна отговорност са
декларирани фактите, изложени в молбата. В подкрепа на декларацията е приетата
по делото докладна записка от посетен адрес от служител на РУ на МВР К. и
косвените показания на св. А.досежно състоянието на
вратата, което заварил на следващия ден. Ответницата не е ангажирала
доказателства, оборващи заявеното от молителката, същата се е задоволила
единствено с оспорване на твърденията на майка си и заявява, че в
действителност между двете възникнал спор, но отрича да е причинявала увреди по
вратата. Съдът изцяло кредитира показанията на св. А.като обективни и
непредубедени, отделно същият е възприел и думите на 14-годишно момиче,
племенница на ответницата, което е изпитвало страх заради събитията. Косвено
потвърждения за действията на ответницата се черпи и от факта, че неустановено
в производството по делото лице е потърсило помощ от полицията. При така
установените факти, съдът намира молбата за основателна. Съгласно член 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо или
психическо насилие, извършено спрямо лицата, които са роднини по права линия, а
на защита подлежат дори еднократните актове. Действията на молителката са
доказани по указания в член 13 от ЗЗДН ред и съдът
следва да предприеме мерки за защита срещу домашно насилие. С оглед на
изричната доказателствена сила на представената пред съда декларация по член 9
от ЗЗДН, във връзка с член 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, се установява, че на посочената дата ответницата е
извършила спрямо молителката психическо насилие, описано по-горе и изразяващо
се в обиди и блъскане на вратата на жилището й. Косвени доказателства за
отношенията на страните са и електронните разпечатки от получени от молителката съобщения, в едно то
които ясно се сочи, че е подадено от лице на име Н., в едно от съобщенията се
съдържа призив молителката да се обади на дъщеря си, които пряко свидетелстват
за отношенията между молителката и семейството на дъщеря й Т.. Влошените
отношения между страните не могат да освободят от отговорност извършителя, а
оспорването й че с майка й само са спорили, не се доказа и се опровергава от
факта, че някой от съседите се е видял принуден да извика полиция.
Мерките за
защита срещу домашно насилие са посочени в член 5, ал. 1 от ЗЗДН.
Съдът намира, че с оглед на степента на опасност на извършителя на домашно
насилие, следва да приложи първата и третата мярка, като по отношение нея
определи срок от шест месеца доколкото се касае до еднократен акт, но се
установи че отношенията между страните са силно влошени.
Съдът налага и
глоба в размер на 200 лева на основание чл. 5, ал.4 от .
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
На ответниците
Н.Ч. и Т.М. разноски във връзка с отхвърлената част на молбата не се следват,
предвид факта, че съдът отказва защита от домашно насилие и над дете, като това
е постановено в чл. 11, алл*, изр. ІІ-ро от ЗЗДН.
С оглед
изходът от процеса, на основание чл. 11, ал.2 от ,
следва да се осъди Т.М. да заплати на В.М. част от разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, представляващи половината от
заплатеното общо адвокатско възнаграждение от молителите.
Следва да се
осъди Т.М. да заплати по сметка на КрлРС държавна
такса в размер на 30 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на К.А.Д. с ЕГН ********** ***
като баща и законен представител на малолетното дете В.К.Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес: *** за издаване на
заповед за налагане на защитни мерки по член 5, ал.1 от ЗЗДН
от ответника Н.Ч.Ч.
с ЕГН ********** във връзка с твърдят акт на домашно насилие спрямо
детето В., извършен в периода от от 07.**.2019 г. до
11.**.2019 г. като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на К.А.Д. с ЕГН ********** *** лично за себе си и в качеството на баща
и законен представител на малолетното дете В.К.Д. с ЕГН ********** с настоящ
адрес: *** за издаване на заповед за налагане на защитни мерки по член 5, ал.1
от ЗЗДН от ответницата Т.Н.М. с ЕГН ********** ***
във връзка с твърдян акт на домашно насилие спрямо К.Д. и В.Д., извършен на 27.**.2019 г. като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ВЗЕМА спрямо
В.С.М. с ЕГН ********** *** следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА
Т.Н.М. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от – всякакъв акт на физическо
и/или психическо насилие спрямо В.С.М..
ЗАБРАНЯВА на
Т.Н.М. с ЕГН ********** да приближава до В.С.М., жилището ѝ в град К., ул. „В.К.“ № **, ет*, ап. **, до местоработата ѝ, както и местата за социални контакти
и отдих за срок от шест месеца.
НАСТОЯЩЕТО
решение подлежи на незабавно изпълнение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от , която ведно с препис от решението се връчи на
страните и се изпрати до РПУ на МВР - К..
ОСЪЖДА Т.Н.М. с ЕГН ********** от гр. К., ул.
„П.П.“ № ** да заплати в
полза на държавата глоба в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Т.Н.М.
с ЕГН ********** от гр. К., ул. „П.П.“ № ** да заплати в полза на на
бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС,
държавна такса в размер на 30 (тридесет) лева.
ОСЪЖДА Т.Н.М.
с ЕГН ********** от гр. К., ул. „П.П.“ № ** да заплати на В.С.М. с ЕГН ********** от гр. К.,
ул. „В.К.“ № **, ет*, ап. ** направените по делото
разноски в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.