№ 10882
гр. С., 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110125796 по описа за 2021 година
Производството е образувано по основа на искова молба, подадена от „Топлофикация С.“
ЕАД срещу С. С. С., ЕГН: ********** и Б. С. С., ЕГН: **********. Ищецът твърди, че на
09.09.2020 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците в
условията на разделна отговорност при квоти - всеки по 1/3 идеална част за сумата от
5580,15 лева, от които 4554,11 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва
от 09.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 966,28 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2017 г. до 31.08.2020 г., както и суми за дялово разпределение 49,72 лева -
главница за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 09.09.2020
г. до окончателното изплащане на вземането и 10,04 лева - лихва 31.08.2017 г. до 31.08.2020
г. относно топлоснабден имот с абонатен № 119869 , находящ се гр. С., п.к. 1799, обл. С.,
общ. Младост, ж.к. „М. - ...“, БЛ. ..., ВХ. ..., АП. ....
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
от Закона за енергетиката и като такава на основание чл. 150 от Закона за енергетиката била
обвързана от Общите условия на ищеца, без да е необходимо изрично да ги е приела.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно, т.е. не е заплатил дължимата
цена.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответниците С. С. С., ЕГН: ********** и Б. С. С., ЕГН: ********** му дължат при
условията на разделна отговорност всеки по - 1/3 от цялото вземане, а именно: 1860,05 лева,
1
от които 1518,04 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от
09.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 322,09 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2017 г. до 31.08.2020 г., както и суми за дялово разпределение 16,57 лева -
главница за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 09.09.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,35 лева - лихва за периода от 31.08.2017 г.
до 31.08.2020 г.
Ответниците, чрез назначените им особени представители, в срока по чл. 131 ГПК подават
отговори на исковата молба, с които оспорват исковете. Оспорват да е налице облигационно
отношение с ищеца по повод доставка на ТЕ, тъй като нямат качеството потребител на ТЕ
по смисъла на ЗЕ. В тази връзка оспорват да са собственици или титуляри на вещно право на
ползване за имота, както и да са сключвали писмен договор с ищеца за продажба на ТЕ.
Навеждат твърдения за изтекла погасителна давност.
Третото лице - помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
В тежест на ищеца по настоящото дело е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към
процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване
на вода/ и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже настъпване на падежа на процесното
задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция
след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Т.е. за да бъде ангажирана
договорната отговорност на ответниците, следва да се установи дали те са собственици или
вещни ползватели на процесния имот. Доказването на този факт е в тежест на ищцовото
дружество - аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Качеството собственик и или вещен ползвател
на лицето, от което се претендира заплащане на ползваната топлинна енергия, следва да се
докаже с документ за собственост, респективно за учредено вещно право на ползване.
По делото са представени 2 броя нот. актове, единия от които е нечетлив (лист 28-29), а от
другия нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том II, рег. № 10917, дело №
354 от 14.06.2006 г. е видно, че Л.Х.И.а продава на съсобственика си С. И. С. своите ¾
идеални част от процесния апартамент. От представеното по делото удостоверение за
2
наследници № 1668/28.07.2016 г. се установява, че Л.Х.И.а оставила за наследници С. И. С. -
починал на 14.12.2012 г., Л. С. И. и ответниците С. С. С. и Б. С. С. – синове. Тъй като С. И.
С. - син на Лиляна И.а е починал преди нея, съгласно чл. 10 ЗН, същата остава за
наследници синовете на С. И. С., Л. С. И., С. С. С. и Б. С. С. (нейни внуци). След смъртта на
Л.Х.И.а това облигационно правоотношение е продължило да съществува по отношение на
наследниците двама, от които са ответниците. Съдът приема за установено по делото, че
ответниците имат задължение да заплати 1/3 от стойността на доставената топлинна енергия
в топлоснабдения имот, като наследници на Л.Х.И.а.
Ответниците чрез назначените им особени представители с отговора на исковата молба
упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на част от претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно
разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане
цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни
вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия
правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни
общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на периодичните плащания по
смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в
който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая заявление по чл. 410 ГПК – на 09.09.2020 г. В този смисъл и
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за
месечните вноски с падеж след 09.09.2017 г. или при съблюдаване чл. 33, ал. 1 от общите
условия, обхваща претендираните в настоящото производство суми за цена на ТЕ за периода
от 1.5.2016 г. до 27.07.2017 г., включително са погасявани по давност, като дължими са
сумите за периода от 27.07.2017 г. до 30.04.2019 г., съобразявай 45-дневният срок по чл. 33,
ал. 1 от ОУ.
По тези съображения предявеният иск за главница следва да бъде уважен до размера от
2252,87 лева, установен от вещото лице по СТЕ и да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 3036,08 лева като неоснователен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.
33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна
енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл.
3
33, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в
размер на законната лихва.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответникът дължи обезщетение за забава в плащането само на
главницата за потребена енергия за периода за периода след 01.09.2017 г., в общ размер на
2252,87 лева, което обезщетение възлиза на 677,13 лева, изчислено на основание чл. 161
ГПК с помощта на електронен калкулатор. Ето защо искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде
уважен за сумата до пълния предявен размер от 644,18 лева за периода 15.09.2017 г. до
31.08.2020 г.
По отношение на вземането за дялово разпределение, възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно, доколкото посочените вземания се претендират за период по-
кратък от 3 години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По разноските:
При този изход от делото ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца сторените
от него разноски съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 949,57 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. С., ЕГН: ********** и Б. С. С., ЕГН:
**********, че имат парични задължения към „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД с ЕИК .... в
размер на: главница в размер на 2252,87 лв. – за топлинна енергия за периода 27.07.2017 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 09.09.2020 г. до изплащане на
вземането, 644,18 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 31.08.2020 г. г.;
33,14 лв. - такса за дялово разпределение за периода 01.07.2017 -30.04.2019 г. ведно със
законна лихва от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането, 6,70 лв. - законна лихва,
начислена върху задължението за дялово разпределение за периода 31.08.2017 г. –
31.08.2020 г., за които отговарят разделно – при равни дялове и представляващи ЧАСТ от
задълженията, за които по ч.гр.д.№ 43441/2020 г. на СРС, 171-ми състав е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД против С. С. С., ЕГН: **********
и Б. С. С., ЕГН: ********** искове: за главница – за разликата над 2252,87лв. до 3036,08 лв.
и за периода 1.5.2016 г. до 27.07.2017 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН: ********** и Б. С. С., ЕГН: **********да заплатят разделно – при
равни дялове, на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД с ЕИК ********* сумата 949,57 лв. – общо
разноски за исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Топлофикация С.” ЕАД.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5