Определение по дело №56543/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 април 2025 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20241110156543
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18048
гр. София, 17.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110156543 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от **********, ЕИК: ***********, със седалище
и адрес на управление: ********************, срещу *******************************,
ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: **********************, с която
са предявени искове за следното:
Да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1092,37 лв., представляваща
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ и разходи по ликвидационна дейност, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 24.09.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 387,61 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 24.09.2021 г.
до 24.09.2024 г.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131
ГПК е подал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Ищецът е представил сверени копия на документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Искането на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел
при режим на призоваване за посочените в исковата молба, респ. в отговора на исковата
молба, обстоятелства е основателно и следва да бъде допуснато.
Съдът намира, че искането на страните за допускане на съдебна автотехническа
експертиза със задачи, поставени в исковата молба, респ. отговора на исковата молба, е
допустимо, относимо и необходимо, поради което същото следва да бъде уважено, като по
поставените от ищеца задачи по т. 1 вещото лице следва да даде заключение въз основа на
всички доказателства по делото (не само приложения ДКП), които прецени,че са относими
при отговора на поставения въпрос, а по т. 3 следва да даде заключение на поставената
1
задача по средни пазарни цени към датата на ПТП-то. В тази връзка следва да бъде уважено
и доказателственото искане на ответника за задължаване на ищеца да представи цветни
снимки на увреденото МПС.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 17.06.2025 г. от
14:40 ч., за когато да се призоват страните, свидетелите и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА разпит на един свидетел на ищеца при режим на призоваване, а именно
*************, ЕГН: **********, за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата
молба. Определя депозит в размер на ............. лв., който следва да бъде внесен от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението. Свидетелят да се призове на адрес:
***************, след представяне на документ за внасяне на определения депозит.
ДОПУСКА разпит на един свидетел на ответника при режим на призоваване, а именно
****************, роден на 28.06.1963 г., за установяване на обстоятелствата, посочени в
отговора на исковата молба. Определя депозит в размер на 70 лв., който следва да бъде
внесен от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Свидетелят да се
призове на адрес: *********************, тел. **********, след представяне на документ
за внасяне на определения депозит.
Да се направи справка в Национална база данни „Население“ за регистрираните постоянен
и настоящ адрес на свидетелите.
ДОПУСКА съдебна автотехническа експертиза със задачи, поставени в исковата молба и
отговора на исковата молба, като вещото лице следва да работи след изслушване на
допуснатите свидетелски показания. По поставените от ищеца задачи по т. 1 вещото лице
следва да даде заключение въз основа на всички доказателства по делото (не само
приложения ДКП), които прецени, че са относими при отговора на поставената задача, а по
т. 3 следва да даде заключение на поставената задача по средни пазарни цени към датата на
ПТП-то. Определя депозит в размер на 450 лв., вносими по равно от двете страни, в
едноседмичен срок от получаване на препис от протокола.
НАЗНАЧАВА за вещото лице инж. *****************, който да бъде уведомен за
допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ
2
за внасяне на определения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи
на хартиен носител цветни снимки на увреденото МПС при процесното ПТП.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 27.11.2019 г. в *******************, водачът,
управляващ лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с рег. № СВ4837РВ и
притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в
ответното дружество, при движение на заден ход без да погледне огледалата за задно
виждане, реализирал ПТП със спрелия лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег.
№ СВ0788КР, застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с
полица № **********, със срок на застрахователно покритие от 13.07.2019 г. до 12.07.2020 г.
Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка
„Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под щета № 26019030106113. Бил
извършен оглед на автомобила от експерти на застрахователя, които описали щетите,
причинени от процесното ПТП. В ищцовото дружество била представена фактура, издадена
от официален сервиз ***************** на стойност 1077,37 лв. за извършен ремонт на
увредения автомобил. Посочената сума била изплатена от ищеца на сервиза, извършил
ремонта на автомобила, с платежно нареждане от 11.11.2020 г. Ищецът предявил регресна
претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., или общо за сумата от 1092,37 лв., с покана,
получена от ответника на 08.12.2020 г., но плащане не последвало, поради което последният
дължал и мораторна лихва върху нея. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
С отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез
пълномощника си оспорва предявените искове по основание и по размер. Признава, че по
време на настъпване на ПТП-то е съществувал валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника, по отношение на лек
автомобил марка „Хюндай”, модел „Соната“, с рег. № СВ4837РВ. Оспорва описания в
исковата молба механизъм на ПТП, че същото е настъпило по вина на водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, както и наличието на
причинно-следствена връзка между произшествието и твърдените вреди по застрахования
при ищеца автомобил. Излага доводи, че отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално обусловена от
отговорността на застрахования водач, а в случая не било налице основание за ангажиране
на отговорността на последния, доколкото не били налице елементите на деликния
фактически състав по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вина, вреди и причинно-
следствена връзка, поради което не били налице и предпоставките за ангажиране на
3
отговотността на ответното дружество. Излага твърдения, че водачът, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, не е нарушил императивни норми на ЗДвП и
ППЗДвП. Търди, че вина за настъпване на процесното ПТП е на водача на застрахования при
ищеца автомобил, който възнамерявал да навлезе по ул. „Георги Комитата“, което било
забранено със знак, обозначаващ това в тази посока. В тази връзка сочи, че водачът на лек
автомобил марка „Хюндай”, модел „Соната“, с рег. № СВ4837РВ, е нямало как да очаква, че
друго МПС ще премине по тази траектория и ще иска да навлезе по забранена улица. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача на
увредения автомобил по изложените по-горе съображения. На следващо място оспорва
настъпването на твърдените вреди по лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. №
СВ0788КР. В тази връзка излага твърдения, че с оглед локацията на твърдените щети същите
не могат да бъдат причинени при съприкосновение с лек автомобил марка „Хюндай”, модел
„Соната“, с рег. № СВ4837РВ, както и че същите са били нанесени преди процесното ПТП.
Освен това оспорва като прекомерно завишени както като нормовремена, така и като
стойност вложените в ремонта на застрахования при ищеца лек автомобил труд, респ.
материали и резервни части. Претенидра разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
1. наличието на имуществена застраховка „Каско“, сключена по отношение на лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № СВ0788КР, валидна към датата на
застрахователното събитие, както и обстоятелството, че процесното ПТП представлява
покрит застрахователен риск по имуществената застраховка;
2. възникване на застрахователното събитие;
3. предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило
застрахователното събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с него
вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди;
4. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при
ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между всички
твърдени вреди и процесното ПТП;
5. че по щета № 26019030106113 ищцовото дружество е заплатило застрахователно
обезщетение в размер на 1077,37 лв.;
6. че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с
ответника, по отношение на лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Соната“, с рег. №
СВ4837РВ;
7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
4
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуването на
регресното вземане, настъпването на изискуемостта на вземането, изпадането на ответника
в забава и размера на претендираната мораторна лихва.
В тежест на ответника е да докаже плащането на претендираните вземания, както и
фактите, на които основава своите искания или възражения, включително, че:
1. застрахователното събитие е настъпило по изключителна вина на водача, управлявал
застрахования при ищеца лек автомобил;
2. извършването от страна на водача на увредения лек автомобил на действия или
бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат
(съпричиняване).
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, че: по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключен с ответника, по отношение на лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Соната“, с
рег. № СВ4837РВ; че към датата на процесното ПТП е имало валидна имуществена
застраховка „Каско“, сключена с ищеца, по отношение на лек автомобил марка „Дачия“,
модел „Докер“, с рег. № СВ0788КР; както и че по щета № 26019030106113 ищцовото
дружество заплатило застрахователно обезщетение в размер на 1077,37 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка
с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6