№ 807
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Х.а
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000500773 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 17 от 28.01.2023г. постановено по гр.д.№ 2/2022г. по описа на СОС,
ТО, 4 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК ********* е осъден да заплати на С. Л. Д.
сумата от 20 000 /двадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди - душевни болки, страдания и претърпян психически стрес вследствие
участието й в ПТП, настъпило на 05.12.2020г. на второкласен път № 81, км 30+600 /гр.
София - гр. Монтана/ ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.10.2021г. до
окончателното й заплащане, както и сумата от 13 791 лв. /тринадесет хиляди седемстотин
деветдесет и един лв./, обезщетение за причинени й имуществени вреди - нанесени щети на
стойност 13 551 лева върху собствения й л.а. марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК № *******,
участвал в горното ПТП и направени разходи в размер на 240 лева за репатриране на
автомобила от гр. Годеч до гр. Монтана, ведно със законната лихва върху сумата, както
следва : върху първоначално претендираната главница от 2 240 лв., считано от 07.01.2022г.
до окончателното изплащане на сумата и върху увеличения размер на иска от 11 551 лв.,
считано от 16.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди разликата
над 20 000 лв. до пълния размер от 26 000 лева /двадесет и шест хиляди лв./ и предявения
иск по чл.429, ал.3 КЗ в частта му заплащане на законна лихва върху застрахователното
1
обезщетение за претендирания период от 05.12.2020 год. до 04.10.2021 год.
Присъдени са разносоки по реда наосн. чл.78, ал.6 ГПК, като ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ ЕАД, е осъден да заплати по сметка на СОС сумата от 1901.64 лв. /хиляда
деветстотин и един лв. и шестдесет и четири ст./, дължима д.т. и направени разноски от
бюджета на съда, а на осн. чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв.Е. Х. И. от САК, сумата от 3500
/три хиляди и петстотин лв./, определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
По компенсация на осн.чл.78 ал.3 и 8 ГПК С. Л. Д. е осъдена да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, сумата от 33.93 лв. /тридесет и три лв. и деветдесет
и три ст./, с оглед отхвърлената част на исковете.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД,
оспорва решението в неговата осъдителна част изцяло, като моли съда да го отмени в тази
му част и да отхвърли изцяло претенциите в посочения размер. Изтъква факта, че
обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон в
противоречие със задължителната практика на ВКС, изразяващо се в пълна липса на
доказване причинените неимуществени вреди. Посочва, че представените с исковата мслба
многобройни медицински документи от преди датата на ПТП удостоверяват един безспорен
за страните факт, че в семейството на ищцата е имало проблем, свързан с възможността за
забременяване на С. Д.. Но това обстоятелство, както и извършваните медицински прегледи
и лечение не са относими към процесното ПТП. На следващо място непосредствено и
веднага след ПТП ищцата е била прегледана и е установено, че няма никакви проблеми с
бременността и последвалото раждане на здраво дете, без никакви проблеми и за него в
последствие от това ПТП. Ищцата се е разминала единствено с уплаха, която е нещо
нормално след преживяно сравнително леко ПТП, без никакви физически наранявания по
отношение на нея. На следващият ден след ПТП от 05.12.2020 г. тя сключва граждански
брак, като сватбата е отложена заради ПТП с едно денонощие. Счита, че ако е имало
открити здравословни проблеми вследствие на ПТП и/или същата изпитвала психологични
проблеми от процесното ПТП, би било много по обичайно и обосновано сватбата да се
отложи за дата, на която тя да се чувства по-спокойна от преживяното. Твърди, че детето на
ищцата, видно от представеното Удостоверение за раждане, се ражда 26.01.2021г., без да се
е наложило преждевременно раждане, поради медицински причини и/или самото раждане да
е имало усложнения и проблеми, пряко или косвено свързани с ПТП. Заявените в
последствие пътувания до гр.София за прегледи на детето в болница „ТОКУДА" по никакъв
начин не са свързани със здравословни проблеми на детето във връзка с пооцесното ПТП.
Твърди, че вероятно за нуждите на настоящото производство е извършена „Психологична
консултация" от д-р Н. Х., на 20.11.2021г. (почти година след ПТП), в която се преразказват
на две страници проблемите със забременяване, нямащи пряко отношение към ПТП, както и
поредица от изречения и фрази, идентични като съдържание с претенцията и заявеното
в ИМ. Извън този частен документ, издаден не от болнично заведение или ДКЦ, по никакъв
2
начин не са налични медицински документи, удостоверяващи наличие на психологично
заболяване или проблемно състояние, което да се е наблюдавало и/или лекувало в
продължение на една година. Не би следвало да се кредитират показанията дадени от
съпруга и близки с оглед на наличието на интерес от тяхна страна за изхода на делото. В
противоречие както на логиката, така и на относимата нормативна уредба, вещото лице по
СПЕ прави извод и заключение, че ищцата страда от т.н. в медицината състояния на „паник
атаки", въпреки че при разпита на вещото лице в о.с.з. същото няколко пъти потвърждава, че
по делото няма медицински документи и изследвания, даващи заключение за
диагностицирано до този момент медицинско състояние на „паник атаки”. Нещо повече,
направено е изрично възражение и оспорване от процесуалния представител на ответната
страна, че заключението в тази му част с подобен извод е направено от вещото лице
психолог. Това е причината и заключението да е неправилно, тъй като в него се стига до
извод, който е извън компетенциите на вещото лице. Подобни изследвания, изводи и
заключения за наличие на „панически атаки” могат да бъдат направени не от психолог, а от
психиатър. Отделно от това считат, че единствено и само на база на едно интервю не може
да бъде направен подобен извод, за да се диагностицира твърдялото психиатрично
състояние, тъй като практиката и медицинският стандарт за това изисква повече от едно
изследване по метода интервю. В допълнение, вещото лице както в експертизата, така и в
о.с.з. не дава отговор какви методи за оценка е ползвало при диагностицирането на
състоянието на ищцата. Заключението е базирано единствено и само на документ, който е
съставен за нуждите на защита тезата на ищцата след отговора на ИМ и след първото по
дело заседание, като същият е изрично оспорен и формално не е приет като доказателство
по делото. Нещо повече, в ИМ не се твърди, както и до започването на работа на вещото
лице по експертизата дори ищцовата страна не твърди наличието на състояние и/или
оплаквания от случващи се „паник атаки" т.е. това не е предмет на делото, въведен
състезателно от ищцата респ. настъпила е преклузия. Въпреки възражението от страна на
ответното дружество и направено доказателствено искане за нова повторна СПЕ с ясно
посочените по-горе мотиви и съображение, съдът без да се обоснове, не допуснал
изготвянето й.
Що се отнася до имуществените вреди, посочва че претенцията за автомобила
първоначално е в размер на 2240 лв., същият е на над 20 години, т.е. значително стар като се
вземе предвид дата на производство и първа регистрация от талона, като това е сумата, за
която е оценен автомобил от ищцовата страна. Автомобилът не е бил отремонтиран и
възстановен след ПТП, тъй като е конструктивен тотал, като възражение за наличието на
конструктивен тотал по смисъла на КЗ е направено още с отговора на ИМ. Съгласно
законовата разпоредба „тотална щета" на МПС е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишават 70 % от действителната му стойност, поради
което дължимото от страна на застрахователя обезщетение следва да се определи в
посочения в законовата норма процент от действителната стойност на превозното средство.
Ищцовата страна е приела за действителна стойност 2240 лв. Оспорва и заключението на
3
АТЕ, тъй като в експертизата не са ползвани средни пазарни цени, а цени само на
официален сервиз на марката, които са сравнително по-високи от средните пазарни.
Въпреки това, става ясно както от написаното в самата експертиза, така и заявено от вещото
лице в о.с.з., съдът в мотивите си неправилно, необосновано и незаконосъобразно приема
тези цени, дадени по думите на вещото лице от официален вносител, за средни пазарни
цени. Намира, че вещото лице буквано е преписало до стотинка, цените, вписани в опис -
заключение, направен от застрахователя, а този документ дава информация единствено и
само за цени от официален вносител, а не за средни пазарни цени. За да има средна цена
следва да се изследват цени от няколко доставчика на пазара, да се изключат най - високата
и на-ниската и да се сметне средната цена от данните за цените. Нещо, което е лесно
проверимо като ползван метод в практиката при определяне на средни пазарни цени.
Твърди, че липсата на изследване на въпроса, свързан със стойността на средните пазарни
цени за ремонт на процесното МПС, сочи недоказаност на претенцията за имуществени
вреди. Моли за повторна АТЕ със задача каква е действителната стойност на МПС към
датата на ПТП, като се вземе предвид, че МПС е над двадесет годишно. По въпроса за
лихвите намира, че е налице забава на кредитора по отношение на плащането, както и че
застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ, тъй като информация за бА.а сметка е
представена едва с ИМ. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С. Л. Д. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че на 05.02.2020г. на второкласен път №81, км.
30 +600, при движение от гр.София към гр. Монтана водачът на л.а., марка „Мазда“, модел
„6“ с per. № ******** В. П. С., виновно нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16
ал.1 т. 1 ЗДвП и чл. 68, т. 1 ППЗДвП, като навлязъл частично в лентата за насрещно
движение /без да извършва изпреварване или заобикаляне/ и по този начин реализирал ПТП
/челен удар между челните леви части на двата л.а./ с управлявания от съпруга й К. Н. М.
л.а. марка „Ауди“, модел „А3“ per.№ *******. Твърди, че след известни репродуктивни
проблеми, направили опит за инвитро оплождане, като ембриотрансферът на две от
оплодените яйцеклетки се състоял през м.май и на 25.05.2020г. тя вече била бременна.
Подали заявление за сключване на граждански брак, насрочен за 05.12.2020г., 16 часа. Точно
на тази дата станало процесното ПТП. Закарали ищцата в МБАЛ Надежда, където я
прегледали /била бременна в 32-ра гестационна седмица/8-ми календарен месец/, като
направили всичко възможно да я успокоят, че на бебето няма му нищо. Обадила се на К.,
който бил още в Пирогов и казал, че чака хирургическа интервенция. От този момент до
раждането на 26.01.2021г. прекарала два тежки и напрегнати месеца. Независимо от
получените уверения в клиника Надежда, че всичко е наред с бебето, страхове й не
утихнали. Всяка нощ с часове не можела да заспи от тревога и опасения дали инцидентът не
е повлиял негативно на бебето, дали няма в бъдеще да се отрази зле на
физическото/психическото му развитие. След раждането пътуванията до София за
съжаление нямало как да бъдат преустановени. Бебето се родило с хемангиом, който се
лекува само в болница Токуда. Имало периодични прегледи и изследвания, придружени с
постоянен стрес при пътуванията и кошмари. Най-лошото било, че когато изпадала в стрес и
4
се разплаче по пътя, бебето усещало и се стресирало и то. Това било като двойна тежест и
изпитание за ищцата.
На второ място твърди, че вследствие ПТП претърпяла имуществени вреди - щети по
собствения й л.а. марка „Ауди“, модел „А 3“ с per. № *******, описани при ответника с опис
№52-0420-003/21/19.01.2021г., на стойност 13 551лв. Допълнително, на 21.10.2021 г. било
извършено платено извозване до дома им на л.а. от паркинга на РУ-Годеч, където бил
задържан като веществено доказателство по образуваното във връзка със случая ДП 76/20г.
по описа на РУ-Годеч/пр.пр.№1190/20г. по описа на РП-Костинброд и впоследствие
освободен с постановление на прокурора, на стойност 240лв. Размерът на претърпените
имуществени вреди, от своя страна, се установява от опис-претенция, изготвен от самия
ответник и заключението на АТЕ. В тази насока самият застраховател в описа-заключение
за процесната щета, приложен по делото, посочва средни пазарни цени на щетите.
Следователно описът представлява извънсъдебно писмено признание на ответника в тази
посока и още повече го лишава от смислени доводи при оспорване на заключението. По
отношение лихвите посочва, че с напомнително относно неудовлетворената претенция от
19.01.2021г., връчено на ответника на 04.10.2021г., на последния са посочени всички
настъпили вреди и са представени всички релевантни доказателства, като в напомнителното
са вписани реквизитите на бА.ата сметка на ищцата, а така също е приложен документ
относно сметката, издаден от обслужващата банка. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата С. Л. Д. твърди, че на 05.12.2020г. на второкласен път № 81 /гр. София - гр.
Монтана/ пътувала в л.а. марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК № *******, управляван от съпруга
й К. Н. М., когато на км 30+600 водачът на насрещно движещия се л.а. марка „Мазда“,
модел „6“ с ДК № ******** - В. П. С. виновно нарушил правилата за движение по
пътищата, като навлязъл частично в лентата за насрещно движение и по този начин
реализирал ПТП с автомобила, в който пътувала ищцата. Няколко години преди ПТП
ищцата и К. Н. М. заживели на съпружески начала, като сключили граждански брак на
06.12.2020г./1 ден след ПТП/ За продължителен период от време безуспешно правили опити
да имат деца, като се подложили на многобройни медицински изследвания и интервенции,
като тя забременяла по изкуствен път едва на 25.05.2020г. Заявили датата 05.12.2020г. за
сключване на граждански брак в обреден дом в гр. Монтана, но на сутринта на същия ден тя
имала силен зъбобол, който наложил пътуване до лечебно заведение в гр.София. След ПТП,
макар да нямала физически наранявания, изпитала силен шок от инцидента - не можела да
си поеме въздух, изпаднала в паника заради плода, транспортирали ги с линейна до
гр.София, където в клиника „Надежда“ я прегледали и установили, че няма увреждания и че
всичко е наред, Двамата сключили брак на следващия ден. Твърди, че от този момент до
5
раждането на детето на 26.01.2021г. страховете и тревогите й за детето не стихвали, не
можела да заспи, изпитвала непрекъснато безпокойство дали инцидентът не е повлиял
негативно на детето. Макар раждането да преминало нормално, тя се чувствала постоянно
притеснена и виновна, опасявала се как състоянието й влияе на детето и как се отразява на
отношенията с мъжа й. След раждането на бебето тя е със заболяване, което налага
лекуването му в болница „Токуда“ в София, а това налага периодични прегледи и
изследвания, придружени с постоянен стрес за нея при пътуванията. Пътуванията на
продължителни разстояния неминуемо предизвикват отрицателни преживявания, изпада в
паника при разминаване с насрещно движещи се коли, налага се съпругът й да я успокоява.
Претендира обезщетение в размер на 26 000 лв. за причинени й неимуществени вреди -
душевни болки, страдания и претърпян психически стрес вследствие участието й в ПТП,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2020г. до окончателното й
заплащане.
На второ място освен търпените негативни емоционални изживявания твърди, че търпи и
имуществени вреди от ПТП, тъй като л.а. марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК № *******, нейна
собственост, бил сериозно увреден в резултат на претърпения челен удар, като стойността за
отстраняване на нанесените му щети /стойността на труд и материали/, оценява на 13 551 лв.
Отделно заплатила и сумата от 240 лв. за репатриране на автомобила от гр. Годеч до гр.
Монтана, като общата стойност на претендираното обезщетение възлиза на 13 791 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, както следва : върху първоначално претендираната с ИМ
главница от 2 240 лева, считано от датата на предявяване на иска, 07.01.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, а върху увеличения размер на иска от 11 551 лв.,
считано от 16.12.2022г. - датата на направеното изменение на иска, до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД оспорва исковете по основание
и размер. Оспорват се твърденията за търпени от ищцата неимуществени и имуществени
вреди, като се сочи, че ако такива са настъпили, далеч не са с характер, интензитет и в
размер, които да обосноват претендираните в исковата молба размери на обезщетения. Сочи,
че претендираното застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди е
прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на понесените от нея
душевни страдания. По отношение на претенцията за имуществени вреди, твърди, че
вероятно е налице „тотална щета” на МПС по смисъла на КЗ - увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му
стойност, поради което дължимото от страна на застрахователя обезщетение следва да се
определи в посочения процент от действителната стойност на л.а. При условията на
евентуалност и при наличие на доказаност на иска в тази му част следва да бъде заплатено
застрахователно обезщетение, представляващо разлика между действителната стойност на
л.а. и остатъчната стойност на запазените части, като последните следва да бъдат
приспаднати от определената пазарна стойност. Целта на приспадането на запазените части
е да не се допусне собственикът на увредения л.а. да получи едновременно както
6
обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които
биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 05.12.2020г. по ВП № 81 от републиканската
пътна мрежа, в зоната на километър 30+600, около 14 часа - дневна светлина, нормална
видимост, сухо асфалтово покритие, на около 600 м. преди кръстовището между
второкласния път и пътя, водещ към гр. Годеч /в посока от гр. Монтана към гр.
Костинброд/, със скорост около 70 км/ч, се е движил л.а. марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК №
*******, управляван от К. Н. М.. На предна дясна седалка в автомобила е пътувала
ищцата С. Л. Д.. Платното за движение в този участък е било двупосочно, с по една лента
за движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 3.20 метра, разделени
помежду си с прекъсната бяла линия „M3”. Участъкът е бил прав, като на л.а.„Ауди” му е
предстояло навлизане в дясна хоризонтална крива. В този момент и при същите условия на
движение, в противоположна посока - от гр.Костинброд към гр.Монтана, със скорост около
66 км/ч, се е движил л.а.„Мазда“, модел „6” с ДК № ********, управляван от В. П. С.. Този
автомобил е преодолял описаната по-горе крива, след което плавно е навлязъл в лентата за
насрещно движение и с челната си лява част се е ударил в челната лява част на
л.а.„Ауди”. След удара и двата автомобила са започнали сложно ротационно движение с ос
на въртене вертикалната ос на автомобила и в същото време транслационно в посоката на
движение на всеки автомобил непосредствено преди удара. По този начин и двата
автомобила са се установили окончателно в местата, в които са описани в протокола за оглед
на местопроизшествие.
Според вещото лице-автотехник стойността за отремонтиране и замяна на причинените по
л.а.„Ауди“ щети възлиза общо на 13 551 лева. Освен това са направени разходи в размер на
240 лева за репатриране на автомобила от гр. Годеч - паркинга на РУ, където е бил
съхраняван след ПТП като веществено доказателство по досъдебното производство, до дома
й в гр. Монтана, видно от товарителница № 184/21.10.2021г., фактура № 184 и платежно
нареждане от 26.10.2021г. От представеното свидетелство за регистрация на МПС - част I, се
установява, че л.а. Ауди е собственост на С. Л. Д..
От депозираната пред САС повторна АТЕ /л.60/ в частта досежно причинените щети по л.а.
Ауди, прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установи, че средна пазарна
стойност на л.а.Ауди А 3, рег. № *******, произведен през 1999г., определена към датата на
застрахователното събитие 05.12.2020г., по метода на пазарните аналози, възлиза на 3000
лв., тъй като колата е на 20г. към датата на ПТП. Стойността на уврежданията по
процесният лек автомобил, определени при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части се определя на сумата от 2400 лв. т.е. 70% от стойността.
Горното се установява от заключението депозираната на л.168 от делото авто-техническа
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните. Ударът е настъпил изцяло извън платното за движение на л.а. Ауди, поради
което механизма на ПТП и вината за негото настъпване са категорично установени.
Спорен пред въззивна инстанция е единствено въпросът какъв е обема на причинените
7
вреди – имуществени и неимуществени, доколкото на ищцата не са причинени
травматични увреждания, а само психически.
От заключението на депозираната пред първа инстанция на л.150 от делото съдебно-
психологична експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че ищцата е в добро общо състояние, без данни за
патологични отклонения, не се установява огнищна неврологична симптоматика. От
анамнезните данни, свързани с преживяванията по време и след претърпяното ПТП има
данни за преживян травматичен стрес. Заключението е, че претърпяното ПТП е довело до
шокова реакция при ищцата - усещане за зашеметеност, неизбежност, дезориентация и
загуба на чувство за реалност и загуба на спомен. Тези реакции в течение на следващите дни
се дооформят в остри стресови прояви : нарушения на съня, безсъние, кошмари, афективни
разстройства - безпокойство, треперене на крайниците, чувство за недостиг на въздух и
задушаване. По-късно тези реакции се смекчават без да изчезват в рамките на първите
месеци, като се засилва тревогата за детето и персистират паник-атаки. Заключението на
вещото лице е, че непосредствено след травмата от ПТП С. Л. Д. е изпаднала в шоково
състояние /остра стресова реакция/, характеризираща се с първоначално състояние на
„зашеметеност” с известно стесняване на съзнанието, известна дезориентация,
невъзможност за възприемане на информация и планиране на действията. Протрахираният
ход на травматичния стрес в резултат на ПТП е довел до повишаване на тревожно състояние
с наличие на панически атаки. Към момента на прегледа се констатира известна свръхмерна
чувствителност, тревожно очакване, напрежение, изразена тревожност, лек дистимен тон на
настроението на фона на социална дисфункция. За пълното възстановяване на ищцата е
необходимо освен периодични психиатрични консултации и катамнезно проследяване да се
провеждат и терапевтични сесии с оглед преодоляване на страховите и тревожни
изживявания и паник-атаки.
Пред САС бе допусната повторна СПЕ с вещо лице-психиатър, а не психолог,
депозирано на л.65 от делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че претърпяната от нея пътна злополука на
процесната дата 05.12.2020г. е довела до разстройство в адаптацията: остра стресова
реакция (остра кризисна реакция) със силна негативна емоция на ужас изводима от
мисълта, че е възможна увреда на бебето й, леко стеснение на съзнанието и вегетативна
симптоматика. Острата стресова реакция е преходно разстройство, което се появява като
отговор на силен психичен стрес и обикновено продължава от няколко часа до два-три дни.
След този емоционален срив е възникнала тревожно-депресивна симптоматика (тревожност,
страхово напрежение, притеснение, понижено настроение и диссомния /непълноценен сън/)
и социална дезадаптация, които са нарушили обичайното й психично и социално
функциониране. Описаната невротична симптоматика може да се определи диагностично
като Смесена тревожно-депресивна реакция в параметрите на Адаптационно
разстройство /F43.22 от МКБ Десета ревизия/. Негативните преживявания от тревожно-
депресивния кръг изводими от претърпяната психотравма са налице при С. Д. до раждането
8
на детето й на 26.01.2021г., след което са претърпели обратно развитие (оплакванията със
същата идентичност, които са налице при нея след този период, са свързани със
заболяването на детето й и нямат връзка с претърпяната пътна злополука). След този период
персистира интензивно страхово напрежение с вегетативни симптоми в определени
ситуации (само когато пътува в л.а. на дълъг път, извън гр.Монтана). Независимо от тези
преживявания при нея е възстановено обичайното й психично и професионално
функциониране.
Що се отнася до т.н. паник атаки, вещото лице е категорично, че от споделеното от С. Д.
може да се направи извод, че интензивното страхово напрежение с вегетативни симптоми,
което получава е само в определени ситуации /когато пътува в л.а. на дълъг път/ и не носи
характеристиките на панически атаки. Лечението на паническите пристъпи е
медикаментозно, с различни комбинации от транквилизатори, антидепресанти и
невролептици, трябва да се провежда системно и под контрол на психиатър. А за купиране
на изразена паническа атака много често се налага парентерално приложен медикамент
(предимно бензодиазепин).
В о.с.з. на 06.06.2023г. вещото лице допълва, че няма основание да се обсъждат панически
атаки. Негативните последици при С. Д. (страхово напрежение в определени ситуации)
са изводими от претърпяната процесна пътна злополука и все още са налице, тъй като
не е проведено до момента адекватно медикаментозно лечение. Не е проведено по
препоръка на нейния лекар-гинеколог с оглед бременността, а по-късно раждането и
кърменето. По-късно до 1-2 месеца след раждането, при детето се е проявил хемангиом
/доброкачествен тумор по дясната буза/ което вече е обусловило нова стресова
реакция, тъй като се е наложило продължително лечение – около 10 месеца на бебето,
заради което се е налагало пътуване до София и обратно до Монтана. В града тя
самата шофира л.а., но изпитва страх на дълъг път извън града и при разминаване с
други л.а.
Между страните не се спори, че отговорността на водача била застрахована със
задължителна застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество, както и че
след настъпването на ПТП ищцата е сезирала ответното дружество с искане за изплащане на
обезщетение - връчена покана на 04.10.2021г., по същата е образувана преписка по щета,
като с писмо изх. № 1933/01.04.2021г. застрахователят отказал да изплати застрахователно
обезщетение. Поканата е процесуална предпоставка по допустимост на иска, от категорията
на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно.
По отношение на увредения л.а. „Ауди”, модел „А 3”, per. № ******* е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със срок на
действие от 06.02.2020г. до 05.02.2021г. Застраховка „Каско” не е сключвана. С. Л. Д. не е
завеждала извънсъдебни претенции в ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД и в нейна полза
до момента не са изплащани застрахователни обезщетения за имуществени, респ.
неимуществени вреди, видно от служебно изисканото от САС удостоверение от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД.
9
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Установи се, че ищцата е пострадала при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е преминал в насрещното пътно платно.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищцата психични увреждания, главно от емоционален характер в
резултат на преживения психически стрес от създалата се ситуация, бременността и
раждането на първото й дете.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищцата има правото да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на преживян силен психически стрес, без травматични
увреждания. Установено е, че тя е преживяла изключително тежко катастрофата, като е
изпаднала в шок и силен стрес, продиктувани от страха за дълго чаканото бебе - същата е
била бременна в осми месец след проведени инвитро-процедури, като опитите за зачеване
дълги години били неуспешни. От друга страна именно в деня на катастрофата ищцата и
приятелят й са планирали сключване на граждански брак, който план е провален от
инцидента същия ден на обяд. Макар двамата да са сключили брак на следващия ден, сватба
и ритуали въобще нямало, а С. Д. била крайно разстроена, тъй като съпругът й бил наранен
в крака при ПТП, което наложило на преглед в Пирогов.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е била в млада възраст /на
28 години/ към датата на ПТП през 2020г., че е преживяла остра стресова реакция (остра
кризисна реакция) със силна негативна емоция на ужас изводима от мисълта, че е възможна
увреда на бебето й, която се появява като отговор на силен психичен стрес и обикновено
продължава от няколко часа до два-три дни. След този емоционален срив е възникнала
10
тревожно-депресивна симптоматика (тревожност, страхово напрежение, притеснение,
понижено настроение и диссомния /непълноценен сън/) и социална дезадаптация, които са
нарушили обичайното й психично и социално функциониране. Описаната невротична
симптоматика може да се определи диагностично като смесена тревожно-депресивна
реакция в параметрите на Адаптационно разстройство, което е продължило в рамките
на 2-3 месеца след ПТП. След раждането на детето на 26.01.2021г. и появата на
хемангиом от дясната страна на лицето на бебето, тя отново е подложена на стресова
реакция, но вече привнесена от други правопораждащи фактори. Според САС остава
недоказано пълно и главно, че тази реакция носи характеристиките на т.нар. панически
атаки, тъй като вещото лице К. е категорична, че такива изобщо не следва да се обсъждат,
още повече тя самата управлява л.а. макар и само в град Монтана, но продължава да се
страхува при пътуване на по-дълги разстояния. Негативните последици (страхово
напрежение в определени ситуации) са изводими от претърпяната процесна пътна злополука
и все още са налице, тъй като не е проведено до момента адекватно медикаментозно
лечение т.е. тези последици не се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, а са обусловени от препоръката на гинеколога да не пие лекарства с
оглед бременността и раждането, както и новооткрито заболяване при детето. От
друга страна същата е активен спортист – завършила спортно училище, занимавала се
е с бойни изкуства и към момента преподава физическо възпитание в училище, което
предполага устойчивост на характера и силна воля и дисциплина.
Ето защо съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения размер от
общо 20 000 лв. е незаконосъобразно и следва да бъде намалено до сумата от 10 000 лв. ,
ведно с лихвите, считано от датата на поканата - 04.10.2021г.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Съгласно чл.390 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на
МПС, регистрирано в РБ, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията
на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата
тотална щета. Тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на
разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване
въз основа на:1. издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на
вредите, или 2. експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение. Спазването на
изискването по чл.390 КЗ не е условие за установяване на задължението на застрахователя
по съдебен ред, а само предпоставка за определяне момента на изпадане на забава от страна
11
на застрахователя за изплащане на това обезщетение. /в този смисъл решение № 44 от
02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на I т. о. и решение № 59 от 12.06.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 1256/201 г. на II т. о./
По делото няма ангажирани доказателства за дерегистрация на л.а. в КАТ.
Дължимостта на обезщетението не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията
към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Предпоставка за изплащане от
застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства
за прекратяване на регистрацията му. т.е. изпълнението на административната процедура
обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от
застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в
изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за
това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на
претенцията за главницата (застрахователно обезщетение). Поради това и поставянето в
диспозитива на решението (в случай, че е проведено съдебно производство) на условие за
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията, няма отношение към
главницата. Ако доказателството е било представено в предхождащ решението момент
(преди или по време на съдебното производство), то би била поставена началната дата на
обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва. В случай, че регистрацията на
МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство пред инстанциите по
същество или не са представени доказателства за това, то и осъдителният диспозитив в
частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би следвало да е съобразен с факта.
Въззивната инстанция следва да вземе предвид възстановителната стойност при
определянето на стойността за възстановяване на частите на автомобила с нови от същия
вид и качество, без да прилага обезценка, съобразно изричната норма на чл.400 ал.1 т.2 КЗ.
Определената от вещото лице действителна стойност, срещу която може да се закупи
автомобил от същия вид и качество, надхвърля възстановителната стойност. Ето защо,
въпросът, коя от двете стойности да се приложи - "възстановителна" или "действителна" е
правно ирелевантна. МПС е на 20 години към 2020г.
С оглед горното съдът намира, че обезщетението за имуществени вреди, в присъдения
размер от 13 791 лв. е неправилно определено и следва да бъде намалено по размер до 2400
лв./3000 лв. без стойността на запазените части/. В този смисъл решението следва да бъде
отменено в осъдителната му част - за разликата над 2400 лв. до 13 591 лв. В останалата
обжалвана част същото следва да бъде потвърдено.
По отношение законна лихва, такава не следва да се начислява, тъй като пострадалата не е
направила дерегистрация на л.а. в КАТ. СОС е присъдил лихви, считано от 07.01.2022г. т.е.
датата на депозиране на ИМ, респ. увеличението по чл.214 ГПК, което е неправилно.
САС не споделя горните изводи, тъй като СГС не е съобразил практика на ВКС - съгласно
която законодателят е въвел допълнително (специално спрямо чл.105 КЗ, към който
препраща чл.107 КЗ) изискване в случаите на тотална щета на МПС, а именно представяне
12
на доказателства за прекратяване на регистрацията му, като условие за плащане.
Задължението е въведено ex lege, т.е. не е в зависимост от Общите условия на всеки отделен
застраховател. Ще следва да се отбележи, че инициирането на административната процедура
не е поставена в зависимост и от това, дали застрахователят е изискал документа за
дерегистрация или не. Предприемането и е в правомощията на потребителя на
застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона
доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в осъдителната му част - за разликата над
2400 лв. до 13 591 лв. за имуществени вреди и над 10 000 лв. до 20 000 лв. за
неимуществени, както и в частта досежно началната дата на лихвите. В останалата
обжалвана част същото следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 33 791 лв., като жалбата на застрахователя е частично
основателна до 21 391 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя-ищец
направените по делото разноски, в размер на 1280 лв. От тях дължими с оглед уважената
част от жалбата са само 810 лв. На осн.чл.78 ал.8 ГПК е дължимо юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. за въззивна инстанция.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК по компенсация се дължат разноски в полза на въззиваемата страна,
но такива няма направени и не следва да се присъждат. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, вр.
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2 т.3 от Наредба № 1 за минималният размер на
адвокатските възнаграждения, по компенсация жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на адв.И. сумата от 1516 лв. - адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете /12 400 лв./, без вкл.20% ДДС. Същото е изрично поискано в отговора на
жалбата.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
Ищцата е освободена от заплащане на д.т. и разноски.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв.И. сумата от 1516 лева - адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете без вкл.ДДС.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. за първа инстанция.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете, ответникът следва
да внесе по сметка на съда д.т., от внасянето на които, ищецът е бил освободен. С оглед
променения резултат, дължимата д.т. възлиза на 496 лв., както и 550 лв. разноски, платени
13
от бюджета пред първа инстанция или общо сумата от 1046 лв. вместо 1901.64 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 17 от 28.01.2023г. постановено по гр.д.№ 2/2022г. по описа на СОС,
ТО, 4 състав, в обжалваната осъдителна част за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. за
неимуществени вреди, както и за разликата над 2400 лв. до 13 551 лв. за имуществени вреди,
д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Л. Д. ЕГН ********** гр.***, ул.„***“ № **, вх.*, ет.*,
ап.**, съдебен адрес; София, ул.Проф.Н.Михайлов” 2, ет.3, aп. 11, чрез адв.Е. И. от САК
срещу „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1000, пл. „Позитано“ №5, иск за заплащане на разликата над 10 000
лв./десет хиляди лева/ до 20 000 лв.,/двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинени лично неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.12.2020г. на второкласен
път № 81, км 30+600 /гр.София - гр.Монтана/ ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04.10.2021г. до окончателното й заплащане, като неоснователен в тази част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Л. Д. ЕГН ********** гр.***, ул.„***“ № **, вх.*, ет.*, ап.**,
съдебен адрес; София, ул.Проф.Н.Михайлов” 2, ет.3, aп. 11, чрез адв.Е. И. от САК срещу
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1000, пл. „Позитано“ №5, иск за разликата над 2400 лв./две хиляди и
четиристотин лева/ до сумата от 13 791 лв. /тринадесет хиляди петстотин петдесет и един
лв./, обезщетение за причинени й имуществени вреди - нанесени щети на собствения й л.а.
марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК № *******, като неоснователен в тази част, както и изцяло
претенцията за присъждане на законна лихва върху имуществени вреди от 2400 лв., считано
от 07.01.2022г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА СОС на осн. чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1046 лв./хиляда и четиридесет и шест
лева/ дължима държавна такса и направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА адвокат Е. Х. И. от САК, със служебен адрес гр. София, ул. „Проф. Н.
Михайлов“ № 2, ет.3, ап.11, сумата от 1516 лева /хиляда петстотин и шестнадесет лв./,
адвокатско възнаграждение без ДДС за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото пред въззивна инстанция на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр.чл. 7,
ал.2 т.3, от Наредба № 1/09.07.2000г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и сумата от 1516 лева /хиляда петстотин и шестнадесет лв./,
представляваща адвокатско възнаграждение без ДДС за осъществена безплатна адвокатска
помощ пред първа инстанция, съобразно уважената част на исковите претенции.
14
ОСЪЖДА С. Л. Д. ЕГН ********** гр.***, ул.„***“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, съдебен адрес;
София, ул.Проф.Н.Михайлов” 2, ет.3, aп. 11, чрез адв.Е. И. от САК ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1000, пл. „Позитано“ №5, сумата от 810 лв./осемстотин и десет лева/
направени разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 300 лв./триста лева/
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция и сумата от 300 лв./триста лева/
юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция.
В отхвърлителната част, решението като необжалвано, е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15