Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28
– и състав, в публичното заседание на седми юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
При участието
на секретаря Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова
гр. д. № 1541 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, с вх. № 34987/ 14.03.2019 г.
/приложена към гр. д. № 3541/ 2019 г. по описа на СГС, І – 11 състав/, с която Г.Н.В.
***, чрез процесуалния си представител, е предявил против „Н.Б.Б.А.З.“ със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******, с ЕИК ******, иск за
осъждането му да заплати сума в размер на 42 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания и стрес в
резултат на ПТП, настъпило на 23.05.2018 г. между влекач марка „Мерцедес“,
модел „1840 LS36“ с рег. № ******и прикачено полуремарке марка „Tirsan“, модел
„Maxima“ с рег. № ******, управлявано от Gokhan Kahriman, роден на *** г., и
автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто“ с ДК№ ******, в който ищецът е бил
пътник, по вина на водача на товарния автомобил, ведно със законната лихва,
считано от 19.12.2018 г. до окончателното и изплащане. Претендира разноски и
адвокатско възнаграждение.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, на 23.05.2018г. в около 7.10 ч. влекач,
марка „Мерцедес“, модел „1840 ES 36”, с peг. № ******и прикачено полуремарке
марка „TIRSAN“, модел „MAKSIMA“ с peг. № ******, управлявани от Гьокхан
Кариман, роден на *** г., гражданин на Р Турция, при движение по АМ „Тракия“ в
посока гр. София и в района на около 3.900 м. преди гр. София, поради
несъобразена скорост и неспазване на дистанция, е причинил ПТП с движещия се
пред него автобус марка „Мерцедес", модел „Конекто" с peг. № ******,
управляван от М.А.Т.. В резултат на реализираното ПТП е пострадал ищеца в
качеството му на пътник в автобуса, седящ на последния ред седалки за пътниците
от дясната страна до прозореца, гледано по посока на движението.
ПТП било
причинено по вина на водача на влекача Гьокхан Кахриман, който с влязла в сила
присъда № 217/ 22.10.2018 г. по НОХД № 3612/ 2018 г. по описа на СГС, НО, 18 –
и състав е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал.
4, вр. ал. 3 б. Б, вр. ал. 1 б. Б и б. В, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, за което му
било наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от шест години и осем месеца при първоначален общ режим.
В резултат на
ПТП ищецът получил травма на гръдния кош и бил отведен в ЦСМП при УМБАЛ „Св.
Анна“, където бил хоспитализиран. При извършения КТ на цяло тяло са били
установено срединно разположеца интерхемисферна фисура; на ниво С5-С6, изразена
кифоза с дорзолистеза на С5 и стеснение на медуларния канал в същия сегмент до
10 мм.; фрактури на 6-то и 7-мо ребра в дясно по средна аксиларна линия;
двустранни плеврални изливи по около 150 мл.; увеличена просветляемост на
белодробния паренхим, сгъстен рисунък в дясно с уплътнен хилус, сърдечно-съдова
сянка с увеличен конвекситет на Лк дъга. Била му е поставена диагноза контузия
на гръден кош вдясно и счупване на 6-то и 7-мо ребра вдясно. След проведеното
консервативно лечение с антибиотици ищецът бил освободен, като лечението му
продължило при домашни условия при щадящ постелен режим. Това довело до
невъзможност да поема сам обслужването и ежедневните си дейности. Претърпените
силни болки и неразположение са го накарали да се чувства непълноценен и в
тежест на семейство и приятели, пречили са на съня му, довели са до промяна в
нормалното протичане ежедневието на човек, започнал да се страхува от
автомобили, станал тревожен, които психологически последици не са отшумели и
нямало да отшумят до края на живота му.
Тъй като виновният
водач на влекача бил гражданин и с обичайно местопребиваване извън територията
на страната, то ответникът бил отговорен за репариране на причинените вреди.
При тези съображения ищецът намира, че разполага с правен интерес да предяви
прекия си иск срещу ответника, като настоява да бъде осъден да и заплати
обезщетение за претърпените от него болки, страдания в резултат на получените
от нея травми ПТП и в резултат на лечението им, ежедневни затруднения, стрес,
психологически шок и последващи трудно възстановяване и съпътстващи болки в
размер на 42 000 лв., представлявящо разликата между претендираното от ищеца
обезщетение в размер на 50 000 лв. и изплатеното доброволно от ответника в
размер на 8 000 лв., ведно със следващата се законна лихва върху тази парична
сума, считано от 19.12.2018 г., когато е бил постановен отказа на ответника да
изплати разликата между изплатеното и претендираното обезщетение. Претендирани
са разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда и в
срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „Н.Б.Б.А.З.“ /НББАЗ/ чрез процесуалния
си представител е депозирало писмен отговор, в който се е противопоставил на
редовността на предявения иск, като релевира възражение за спиране на
настоящото производство до разрешаване въпроса за наказателната отговорност на
виновния водач. Оспорва се неговата изключителна вина за настъпване на ПТП и се
твърди допринасяне на вредоносните последици от страна на самия пътник, за
когото нямало доказателства да е бил с поставен обезопасителен колан. Твърди,
че ответникът е изплатил извънсъдебно на ищеца сума в размер на 8 000 лв. за
обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, който размер на
обезщетението ги репарирал изцяло, поради което исковата претенция била неоснователна.
Искането за заплащане на допълнително 42 000 лв. обезщетение противоречало на
принципите на справедливост, регламентирани в чл. 52 от ЗЗД и надвишавало
многократно вида и интензитета на причинените на ищеца вреди. Настоява за
отхвърляне на иска, като неоснователността на главната претенция влечала
неоснователност и на претенцията за лихви, претендира разноски и адвокатско
възнаграждение.
С оглед
доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по
делото доказателства, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
страна следното:
От
представения по делото Констативен протокол № К-340 от 23 май 2008 г., изготвен
от дежурен ПТП – „ПП“- СДВР, се установява, че на същата дата в около 07.10
часа, на автомагистрала „Тракия“, на около 3,900 км. преди София е настъпило
ПТП между МПС - влекач, марка „Мерцедес“, модел „1840 ES 36”, с peг. № ******и
прикачено полуремарке марка „TIRSAN“, модел „MAKSIMA“ с peг. № ******,
управлявани от Гьокхан Кариман, и автобус, марка „Мерцедес“ модел „Конекто“, с
ДК№ ******, управляван от М.А.Т.. В резултат на настъпилото ПТП са пострадали
пътниците в автобуса, влючително и возещият се на последната редица седалки
отдясно по посока на движение му Г.Н.В. от с. Лозен. Непосредствено след ПТП същият е бил отведен УМБАЛ
„Света Анна“ АД гр. София, където е бил хоспитализиран в Клиника по хирургия. Поставена
му е била диагноза контузия на гръдния кош и фрактури на шесто и седмо ребра
вдясно по средна аксиларна линия, без дислокация. Изписан бил на 25 май 2018 г.
бил му издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за срок от 23 дни.
На 31 юли 2018 г. ищецът депозирал пред „Н.Б.Б.А.З.“
претенция за доброволно изплащанена обезщетение за настъпилото ПТП,
претендирайки такова в размер на 50 000 лв. Страните по делото не спорят, че
ответникът доброволно е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 8000 лв.,
като за разликата над този размер до претендираните 50 000 лв. бил
постановен отказ от 19.12.2018 г.
Водачът на товарния автомобил Гьокхан Кахриман
е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал. 4, вр.
ал. 3 б. Б, вр. ал. 1 б. Б и В, вр. чл. 342 ал. 1 пр. ІІІ от Наказателния
кодекс, предмет на НОХД № 3612/ 2018 г. по описа на СГС, НО, 18-и състав, за това,
че е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20 ал. 2 и чл. 2 ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на К. П. С. и средни телесни повреди на шест
лица, а именно на А. Б. Я., на В. Н. В., на А. А. Д., на А. Б. Я., на Л. Х. М.
и на М.А.Т., поради което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 5 години при първоначален общ режим на изтърпяване. Присъдата е влязла
в законна сила.
Ищецът е
ангажирал гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения:
От показанията
на св. Г. Г.В., негов син, се установява че през месец май 2018 година баща му
се обадил за претърпяното ПТП. Свидетелят изчакал пръв в Окръжна болница,
където баща му бил докаран с линейка. Имал травми на главата, ожулено. Прекарали
болницата 3-4 дни. Ставал трудно, с помощ от лекарите, когато го изписвали имам
нужда от помощ. Болели го ребрата, кашлял много силно. Не бил в състояние да се
обслужва за 45 дни, бил подпомаган от членовете на семейството си. Доста се
изморявал и към настоящия момент трудно се придвижвал, спирал да си почива на
всеки 50 м.
Съдът е назначил съдебно - медицинска
експертиза, която въз основа на доказателствата по делото и личен преглед на
ищеца, е посочила, че същият е получил следните телесни увреждания, които имат
травматичен характер: контузия на гръдния кош в дясно, счупване на шесто и
седмо ребро в дясно, без разместване, контузия на главата, охлузна рана в дясна
темпорална област, които увреждания са причинили временно разстройство на
здравето, не опасно на живота. Механизмът на получаване на уврежданията
представляват вътреавтобусна травма, причинена при контакт на тялото на пътника
с детайли от салона на автобуса. Приложено е било комплексно лечение в болничен
и амбулаторно домашен режим. След инцидента ищецът е бил транспортиран УМБАЛ „Света
Анна“ в гр. София, където по време на неговата хоспитализация в Клиниката по
хирургия са му били направени изследвания, консултации със специалисти (кардиолог, хирург, пулмолог), бил е
диагностициран. Било е проведено консервативно лечение с вливания, аналгетици,
антибиотици, покой, наблюдение, бил е
изписан в подобрен локален и общ статус. Проведеното лечение е било адекватно.
Възстановителният период след процесното ПТП е около 30-45 дни. Претърпените от
ищеца болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата в
първите 7- 10 дни, с постепенно затихване към 20 - 25 ден. Към настоящия момент
ищецът се оплаквал от болка и дискомфорт в местата на счупените ребра в дясно
при интензивно натоварване или промени във времето. Подобни оплаквания били обичайни
при промени във времето или натоварване. Поставеният обезопасителен колан не
позволявал хаотично движение на тялото салона на автобуса и се очаквало
намаление от на риска от увреждания.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице
е заявило, че оплакванията при прегледа за болки и дискомфорт са епизодични и
не водят до снижение на комфорта на живот на ищеца. В окончателната диагноза не
е посочена интерхемисферна фисура. Това представлявало интерпретация нa
рентгенолога, каквито увреждания обаче не били налице в резултат на ПТП.
Липсват доказателства в следствие на произшествието на ищеца да са били
причинени изразена кифоза с дорзолистеза на С5 и стеснение на медуларния канал
в същия сегмент до 10 мм, установени при проведеното КТ на ищеца при
постъпването му в УМБАЛ „Св. Анна“. Травматични са били единствено уврежданията
контузия на гръдния кош и счупването на шесто и седмо ребро.
При така
изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни
изводи:
В случаите на настъпило застрахователно събитие на
територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява
моторно превозно средство, което обичайно се намира извън
територията на Р България, компетентно да се произнесе по претенцията е
„Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“; съответно и съобразно чл. 511 ал. 3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако бюрото не е произнесло по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1,
отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с
размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380.
За да бъде
реализирана отговорността на ответника, следва да бъдат установени кумулативно
предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав: да е налице
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, което обичайно се намира в
държава извън Р България, в резултат на което да е причинено ПТП и да са
причинени вреди на пострадалото лице, като е налице причинно – следствена
връзка между тях.
От
представената влязла в сила присъда по НОХД № 3612/ 2018 г. по описа на СГС,
която представлява акт с действието по чл. 300 от ГПК относно извършването на
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, се установява, че
водачът на МПС - влекач, марка „Мерцедес“, модел „1840 ES 36”, с peг. № ******и
прикачено полуремарке марка „TIRSAN“, модел „MAKSIMA“ с peг. № ******, Гьокхан
Кариман от Р Турция, е бил признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 б. Б, вр. ал. 1 б. Б и В, вр. чл. 342 ал. 1 пр. ІІІ от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“, за това, че в
резултат на виновно нарушение на правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл. 20 ал. 2 и чл. 2 ал. 1 от ЗДвП, е причинил ПТП, в пряк и
непосредствен резултат на което на Г.Н.В. са били причинени следните телесни
увреждания: контузия
на гръдния кош в дясно, счупване на шесто и седмо ребро в дясно, без
разместване, контузия на главата, охлузна рана в дясна темпорална област.
Периодът на възстановяване от така получените увреждания варира между 30 и 45
дни, като в първите 7 – 10 дни след травмата болките са били интензивни, с
тенденция към затихване. Епизодичните болки при натоварване и при промяна във
времето не влошавали качеството му на живот.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/
1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период,
ограниченията, които е търпял пострадалият,
възрастта му към датата на ПТП – 52 години, както и отражението, което е дало
процесното ПТП върху живота чу. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и оказват върху
начина на живот на Г.Н.В. съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 8 000 лв. В
този размер е изплатеното му от ответника по доброволен ред обезщетение, поради
които исковата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Акцесорната
претенция за лихви е неоснователна поради неоснователност на главния иск.
На ищеца не се
следват разноски, включително и за адвокатско възнаграждение. На ответника се
следват разноски за адвокат и за депозит за вещо лице съобразно представения
списък.
Предвид
изложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Н.В. ***, с ЕГН **********, против „Н.Б.Б.А.З.“ със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „******, с ЕИК ******, иск за осъждането му
да заплати сума в размер на 42 000 лв. /четиридесет и две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки,
страдания и стрес от получените травматични увреждания: контузия на гръдния кош
в дясно, счупване на шесто и седмо ребро в дясно, без разместване, контузия на
главата, охлузна рана в дясна темпорална област, в резултат на ПТП, настъпило
на 23.05.2018 г. между влекач марка „Мерцедес“, модел „1840 LS36“ с рег. № ******и
прикачено полуремарке марка „Tirsan“, модел „Maxima“ с рег. № ******,
управлявано от Гьокхан Кахриман, роден на *** г., и автобус марка „Мерцедес“,
модел „Конекто“ с ДК№ ******, по вина на водача на товарния автомобил, ведно
със законната лихва, считано от 19.12.2018 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Г.Н.В. ***,
с ЕГН **********, са заплати на „Н.Б.Б.А.З.“ със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „******, с ЕИК ******, сума в размер на 300 лв. /триста лева/,
представляващи съдебно – деловодни разноски и 2 364 лв. /две хиляди триста
шестдесет и четири лева/ с ДДС адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: