№ 1143
гр. Варна, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500517 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. Чл. 130 ГПК и е образувано по
въззивна частна жалба вх. № 11159/18.02.2022 г. На Г.А.Н.-Ч., ЕГН **********, с
местожителство в ******* срещу Определение № 1314/04.02.2022 г., постановено по гр.д.
№ 14811/2021 г., на ВРС, XLVIII с., с което е прекратено производството по делото по
предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в хипотезата на чл. 130, ал. 1 ГПК.
Частният въззивник счита постановеното определение за неправилно, моли за
отмяната му и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия. Излага, че ВРС е бил сезиран от ищцата в качеството й на потребител, с искане да
се установи дали дължи суми, начислени й за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ за
периода 05.09.2020 г. – 05.02.2020 г., на осн. чл. 7 от Договор за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт № 40000826635/30.07.2020 г. Счита правния интерес за обоснован
от обстоятелството, че клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги
противоречи на добрите нрави и на принципа за добросъвестност на договарянето, води до
заобикаляне на ЗПК, поради което се явява нищожна, на осн. чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Счита, че
правен интерес от правявяване на установителен иск съществувал и при наличие на
възможност да бъде предявен осъдителен такъв за връщане на платените без основание
суми.
Предвид прекратяването на производството след предприемане на размяна на книжа,
в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл.
53Е, вх. В, депозира отговор в който оспорва жалбата и счита постановеното определение на
ВРС за правилно и законосъобразно. Сочи, че установителният иск е средство за правна
защита на всеки, който има правен интерес от него като правния интерес винаги е конкретен
и се преценява въз основа на твърденията на страните и обстоятелствата по спора. В
подкрепа се позовава на разясненията дадени в т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г., по тълк.д. №
8/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Счита, че ВРС правилно е възприел липсата на правен интерес
при твърденията на ищцата за заплащане на сумите, чиято недължимост се претендира в
резултат на твърденията за неравноправност на клаузите, довели до начисляването на тези
задължения. Сочи съдебна практика. Акцентира, че самата ищца признава, че в случай на
уважаване на установителният иск ще предяви осъдителен иск за връщане на заплатените
вече суми. По същество отправя искане за потвърждаване на атакуваното определение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
1
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Варненски Районен Съд е било образувано по искова молба вх.
№ 36696/13.10.2021 г., уточнена с молба вх. № 40561/28.10.2021 г. на Г.А. Н. – ч. за
приемане за установено, че не дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, сумата 720.00
лв., представляваща сбор от дължими вноски за възнаграждение за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, за периода 05.09.2020 г. – 05.02.2022 г., на осн. чл. 7 от Договор за
потребителски кредит № 40000826635/30.07.2020 г.
Претенцията е обоснована с твърдения, че по силата на сключеният договор за кредит
на ищцата било вменено задължение да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставени услуги: - „Фаст“ – за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит – 180.00 лв. и - „Флекси“ – право на промяна на погасителния план по договора –
540.00 лв. Сочи, че с подписването възнаграждението ставало изискуемо и било разсрочено
за срока на договора на равни месечни вноски, акумулирани към месечните вноски за
погасяване на кредита. Счита, че клаузите касаещи допълнителните услуги противоречат на
чл. 10а ЗПК, неравноправни са по см. на чл. 143 ЗЗП и следователно са нищожни на осн. чл.
146, ал. 1 ЗЗП. Сочи, че клаузите са нищожни и на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК. С уточняваща
молба сочи, че между страните не е провеждано заповедно производство за сумата предмет
на предявения иск, както и, че сумата не е била заплатена от нея на ответника.
От страна на ответника е депозиран отговор в границите на срока по чл. 131 ГПК, в
който сочи, че действително с ищцата са били в договорни отношения по посочения договор
и при твърдяните параметри, но задълженията по него са били изцяло, доброволно и
предсрочно заплатени от ищцата, поради което обстоятелствата изложени в исковата молба
не отговарят на действителността. Счита, че предявения иск е недопустим при липса на
правен интерес, тъй като ответникът не претендира суми за заплащане по сключеният
договор. Представено е извлечение за извършените плащания по договора.
В резултат на дадени указания за изразяване на становище по възражението на
ответника за недопустимост на предявения иск, ищцата с писмена молба вх. №
2537/14.01.2022 г., счита възражението за неоснователно и повтаря вече изложеното, че има
качеството на потребител, ползва се от потребителска защита и при успешно провеждане на
установителният иск, че не дължи процесната сума и в случай, че сумата е била заплатена от
нея, би възникнало вземане за връщане на недължимо платеното.
От страна на ВРС е постановено Определение № 738/20.01.2022 г., по реда на чл. 140
ГПК, с което наред с изпълнение на задълженията на съда, на ищцата е даден нов срок, в
който изрично да посочи дали сумата, предмет на предявения иск – 720.00 лв. е заплатена от
нея.
В резултат на тези указания е постъпила молба вх. № 5892/31.01.2022 г., в която
ищцата сочи, че както било видно от представеното от ответника извлечение по сключения
договор № 40000826635, е заплатила възнаграждение за услугата „Фаст“, в размер на 180.00
лв. и - „Флекси“, в размер на 540.00 лв.
Първоинстанционният съд, извършвайки преценка по реда на чл. 130 ГПК,
постановил атакуваното Определение № 1314/04.02.2022 г., с което прекратил
производството по делото поради липса на процесуална предпоставка – правен интерес от
предявеният отрицателен установителен иск.
Така постановеното определение се преценява от въззивния съд като правилно.
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. Иск за установяване съществуването или
несъществуването на други факти с правно значение, с изключение на посоченото в ал. 4
изключение е допустим само в предвидените от Закона случаи. За да е допустим
установителен иск за правоотношение като субсидиарна форма на защита, ищецът трябва да
има правен интерес от предявяването му – да не разполага с друга възможност за правна
2
защита, за да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо спорът му с ответника. По
отношение правния интерес от воденето на установителни искове правната уредба в
действащия ГПК е ограничителна и императивна. Интересът е абсолютна процесуална
предпоставка от категорията на положителните, за наличието, на която съдът следи
служебно във всяко положение на делото. Трайно установената съдебна практика се
придържа към разбирането, че правният интерес от предявяването на установителен иск
може да бъде пряк или евентуален, но той винаги е конкретен и зависи от обстоятелствата
по делото. В случаите, когато правен интерес не е налице или целения от ищеца резултат
няма да бъде постигнат, установителния иск е недопустим.
В конкретния случай, ищцата желае да установи, че не дължи процесното вземане на
ответника, тъй като клаузите от сключеният между тях договор, на които вземането се
основава, са неравноправни и нищожни. Ищцата е следвало да посочи конкретните
обстоятелства, които обуславят правният й интерес от предявяването на иска, които могат да
бъдат напр. предстоящо, започнало и висящо принудително изпълнение, покана от страна
на ответника да заплати сумите и др. действия или изявления на ответника. От материалите
по делото се установява, че такива обстоятелства не са налице. Нещо повече, от изявленията
на ответника и представените от него доказателства с депозирания отговор става ясно, че
същият не претендира каквито и да е суми от ищцата по процесния договор, тъй като
задълженията й по него са били доброволно и предсрочно погасени от нея. Това
обстоятелство в крайна сметка е признато и от самата ищца, след неколкократни указания.
Безспорно е, че наличието на неравноправни или нищожни клаузи в сключен между
страните договор само по себе си може да обоснове правен интерес от предявяване на
установителен иск, но само когато ищецът е заплашен да бъде принуден да заплати суми
начислени му, в резултат на приложението на тези клаузи. Както бе посочено, в случая
такава угроза за ищцата не е налице, тъй като всички суми по сключения между страните
договор са били заплатени. След като разместването на материални блага между
патримониумите на ищцата и ответника вече е налице, то с предявения отрицателен
установителен иск за недължимост на вече заплатените суми, правното положение от преди
разместването няма да бъде възстановено и целения резултат няма да бъде постигнат. Както
правилно е посочил съставът на ВРС за ищцата не е налице правен интерес от воденето на
този иск, тъй като е налице по-интензивна форма на защита и образуваното производство
правилно е било прекратено.
Постановеното в горния смисъл определение като правилно и законосъобразно ще
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1314/04.02.2022 г. , постановено по гр.д. №
14811/2021 г., на ВРС, XLVIII с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3