№ 713
гр. Велико Търново, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110103297 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "А1 България" ЕАД -
град София срещу Ф. Д. А. кумулативно, обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че
между страните е сключен Рамков договор № *********, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника електронни съобщителни услуги по системен партиден
номер М6330431. В предмета на Договора са включени и други услуги, които
операторът предоставя, като те се описват в приложения, които представляват
неразделна част от договора. Посочва, че след изтичане на договора с ответника е
сключил Анекс към него, по силата на който срокът за използване на предоставяните
услуги е удължен с 24 месеца, считано от 09.03.2021г. до 09.03.2023г., като в
допълнение към анекса ответникът е декларирал, че е запознат с приложимите общи
условия и е заявил желае да получи своя екземпляр по имейл. Твърди, че на същия ден
между страните е сключен и Договор за продажба на изплащане № ********* по
силата на който „А1 България“ ЕАД е прехвърлило правото на собственост на вещи,
описани в приемно-предавателните протоколи, а именно Huawei В311-221 black +ext.
Antenna и Smart Watch Huawei GT 2 Pro Classic Gray, като ответникът се е задължил да
заплати същите на 23 месечни вноски в размер, уговорен в договора, както и да
направи първоначална вноска на стойност 19.50 лв. Посочва, че ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на ползваните от него услуги, както и за
1
вноските за предоставените му устройства за периода от 19.03.2021г. до 03.10.2022г., за
които дружеството е издало подробно описаните в исковата молба фактури, съответно
– ответникът не е заплатил задълженията по тях в 15-дневния срок, предвиден в чл.
26.5 от ОУ. Твърди, че по тази причина и на основание чл. 54.12 от ОУ във вр.
разпоредбите на договора, същият е прекратен и на ответника е начислена неустойка.
Посочва, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по Ч.гр.д.
№ 2413/2023 година на ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
Направено е искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за
установено, че Ф. Д. А. дължи на "А1 България" ЕАД - град София сумата в размер на
2 759.16 лв. — главница формирана, както следва: за неплатени суми за предоставяне
на електронни съобщителни услуги на обща стойност 820.99лв., за неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане в размер на 562.06 лв., неустойки
поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната в размер на
1 376.11лв.; както и мораторна лихва върху цялата сума в размер на 551.51лв. от
датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ
до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането. Претендира да бъдат присъдени направените
от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното
производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по реда на чл. 46 ГПК,
но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2413 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2023 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.08.2023 година е издадена Заповед №
957 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ф. Д. А. за
сумата в размер на 2759.16 лв. – неплатени задължения за периода от 12.03.2021г. до
03.10.2021г. по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,
предоставяни със системен партиден номер М6330431 като част от рамков договор,
идентифициран с уникален номер *********, от която сума: 820.99 лв. – неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 562.06 лв. – неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане и 1376.11 лв. – неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 18.08.2023г., до окончателното плащане на
вземането, сумата в размер на 551.51 лв. – мораторна лихва върху главницата от
датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ, до 17.08.2023г., както и сумата в размер на 823.21 лв. – разноски по делото.
2
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да
предяви иск за вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415,
ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за
изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото
в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е
необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на
валидни облигационни правоотношения по сключени с ответника Ф. Д. А. Договор за
мобилни услуги, приложения към него и Договор продажба на изплащане, че е
изпълнил задълженията си по тях, както и размера на претендираните вземания,
респективно – ликвидността и изискуемостта на вземанията, предмет на делото.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото не са ангажирани каквито и да
е доказателства за установяване наличието на валидни облигационни правоотношение
между страните по посочените в исковата молба договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, приложения към него, анекс към договора и договор
за продажба на изплащане.
Изрично с определение № 123 от 17.01.2024 година съдът е указал на ищеца, че
не сочи доказателства за възложените в негова тежест за доказване факти, както и
изрични указания, че към исковата молба не са представени, посочените в нея
документи. Въпреки това по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства от
страна на ищеца. Нещо повече всички документи, приложените към заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано Ч.гр.д. №
2413/2013 година на ВТРС не са подписани, нито от служител на оператора, нито от
посочения като потребител Ф. Д. А..
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК се явява неоснователен и
недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвид
отхвърлянето на предявения иск, на ищеца не се следват разноски както в исковото,
така и в заповедното производство.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление град София, ул. „Кукуш“ № 1, с ЕИК ********* срещу Ф. Д. А. от ***, с
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1, във
връзка с чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 2 759.16 лв. /две хиляди
седемстотин петдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ — главница,
представляваща неплатени задължения за периода от 12.03.2021г. до 03.10.2021г. по
договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни
със системен партиден номер М6330431 като част от рамков договор, идентифициран с
уникален номер *********, от която: сумата в размер на 820.99 лв. - неплатени суми за
предоставяне на електронни съобщителни услуги; сумата в размер на 562.06 лв. -
неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане; сумата в размер
на 1 376.11лв. - неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната, както и за сумата в размер на 551.51лв. /петстотин петдесет и един лева и
петдесет и една стотинки/ - мораторна лихва върху цялата сума от датата,
представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ, до
17.08.2023 година - датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда 18.08.2023 година до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 957 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 22.08.2023 година по Ч.гр.д. № 2413/2023г. по описа на Районен съд - Велико
Търново, като неоснователен и недоказан.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело 2413/2023 година по описа на Районен съд - Велико Търново.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4