№ 82
гр. Перник, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105398 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу С.Б.Я...
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
При изложените твърдения се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
1
561,80 лева, представляваща ½ от главница в общ размер 1123,60 лева за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „***** за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от депозиране на заявлението на 03.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 81,52 лева, представляваща ½ от сумата 163,04 лева –
законната лихва върху главницата за периода от 09.07.2019 г. до 14.07.2021 г. Претендират
се разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва
предявените искове. Признава, че е собственик на ½ ид. част от процесния топлоснабден
имот, но поддържа, че не е ползвател на същия. Уточнява, че след прекратяване на брака
между С.Я. и Г. Б., ответницата не е живяла над 20 години в жилището, адресните й
регистрации са на различни адреси, поради което и не е легитимирана да отговаря за
заплащането на задължения за доставена топлинна енергия до посочения имот.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
2
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния
период. Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на
топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.
Перник. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат
от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
В настоящия случай между страните не е спорно, че сградата, в която се намира
процесният жилищен имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Не са спорни и
обстоятелствата относно реалната доставка на топлинна енергия за исковия период на
посочената от ищеца стойност, като същите са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване с окончателния доклад по делото. Спорно между страните е единствено
обстоятелството дали ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия.
От представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 29.12.1992 г. се
установява, че на посочената дата Г. Г. Б. е придобил правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот. Не се спори, а от представените доказателства – решение за
прекратяване на граждански брак от 11.10.2000 г., се установява, че имотът представлява
съпружеска имуществена общност, като с акта, с който бракът между Г. Б. и ответницата
С.Я., семейното жилище, находящо се на ***** е предоставено за ползване на съпруга Г. Б..
С прекратяване на гражданския брак е прекратена и съществувалата бездялова съпружеска
имуществена общност, следователно Г. Б. и С.Я. са станали съсобственици на апартамента в
обикновена дялова съсобственост при равни квоти. Фактът, че ответницата С.Я. е
съсобственик на процесния имот при квоти ½ ид.ч., се признава и от нея и в писмения
отговор, като съдът кредитира соченото съдебно признание на факт, съобразно нормата на
чл. 175 ГПК.
Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска
имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за
ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс
(СК) между двамата възниква наемно правоотношение. Такова правоотношение между
бившите съпрузи извежда по тълкувателен път и съдебната практика по приложението на
чл. 107, ал. 1 СК от 1985г. (отм.). Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор
при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с
откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става
клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за
другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на
3
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за
цялото жилище.
Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши
съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на
топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш
съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, СК само по себе си не е
достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг дължи цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат и
двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици. В
този смисъл са и разясненията на т. 1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, задължително за
съдилищата по смисъла на чл. 130, ал. 2 ЗСВ.
Доколкото в процесния случай липсват данни да е налице сключен такъв договор
между Г. Б. и топлопреносното предприетие, ответницата – бивша съпруга на Г. Б. и
съсобственик на топлоснабдения имот, дължи цената на доставена топлинна енергия за
битови нужди, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и задължителната съдебна
практика.
При тези обективни данни, по делото безспорно се установи наличието на
облигационна връзка между страните – възникнала по силата на закона, при предварително
обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза на ищеца на
посоченото в исковата молба основание, като в случая липсва спор относно останалите
правопораждащи спорното право елементи. Ето защо исковете за главница са основателни и
следва да бъдат уважени в цялост – за сумата от 516,80 лв., представляваща ½ ч. от общия
дълг за исковия период.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на
ищеца в този смисъл. При този извод, основателна е и акцесорната претенция за сумата от
81,52 лв., представляваща ½ от задължението за лихва, тъй като задължението за заплащане
на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи
законна лихва за забавено плащане.
Изложеното дава основание на настоящия съд да приеме, че предявените искове са
основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца
размер.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
заплати сторените от ищцовото дружество разноски в размер на 125 лева в рамките на
исковото производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, които следва да му бъдат
присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат
75,73 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ съществува изискуемо вземане срещу С.Б.Я.., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ****** и настоящ адрес: гр. Б., *****, за сумата в размер на 561,80
лева, представляваща ½ от главница в общ размер 1123,60 лева за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „***** за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от депозиране на заявлението на 03.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 81,52 лева, представляваща ½ от сумата 163,04 лева – законната лихва върху
главницата за периода от 09.07.2019 г. до 14.07.2021 г., които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4129/2021 г. по описа на Районен съд
Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Б.Я.., с ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 125,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Б.Я.., с ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 75,73 лева – разноски пред Районен
съд Перник в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5