№ 56
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000664 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
въззивна жалба вх. № 262904/28.09.2021г. на Р. Ш. ЯК., Ф. ЕР. ЯК., Ш. ЯК.
М. и АЙЛ. Р. Ш., всички с адрес: с. Черковна, Община Дулово, ул. „Седма“ №
8, представлявани от адв. Н.Д. от САК, и въззивна жалба вх. №
262787/10.09.2021г. на ЗД „Евроинс“ АД – гр. София, ЕИК *********,
подадена чрез ю. к. Й.С., срещу решение № 260052/18.08.2021г., постановено
по т. д. № 79/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд.
С въззивна жалба вх. № 262904/28.09.2021г. се атакува решението на
ШОС в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивниците – ищци
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за разликата над присъдените 84 000 лв. до 140 000 лв. за Р. Ш. ЯК. и Ф. ЕР.
ЯК., и за разликата над 21 000 лв. до 35 000 лв. за АЙЛ. Р. Ш. и Ш. ЯК. М.,
претендирани като обезщетения за неимуществени вреди - болки, страдания
от смъртта на А. Р. Ш., починала на 25.12.2019г. вследствие на пътно -
транспортно произшествие, настъпило на 13.11.2019г. на път І-7 км. 96+318, в
близост до с. Хитрино, обл. Шумен, по вина на Д Д И, управлявала л. а. „БМВ
316I“ с рег. № СС 93 31 АМ, ведно със законната лихва върху главницата от
1
84 000 лв., считано от 13.01.2020г. до окончателното плащане. В жалбата са
релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон –
чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размерите на присъдените
обезщетения по справедливост на Р. Ш. ЯК., Ф. ЕР. ЯК. и АЙЛ. Р. Ш., които
според въззивниците са занижени, респ. не са адекватни с оглед претърпените
от тях болки и страдания, и за необоснованост на извода на
първоинстанционния съд за липса на материалноправна легитимация на Ш.
ЯК. М., респ. за недоказана изключителност в емоционалната връзка между
ищеца и неговата починала внучка. Петитумът на жалбата е за отмяна на
решението в отхвърлителната част и постановяване на друго, с което исковете
да се уважат в заявените в жалбата размери.
Въззивна жалба вх. № 262787/10.09.2021г., подадена от ЗД „Евроинс“
АД - ответник в първоинстанционното производство, е насочена срещу
осъдителните части на решението, с които са уважени предявените искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата
21 000 лв., присъдена на АЙЛ. Р. Ш., и за разликите над 60 000 лв. до
уважения от ШОС размер от 84 000 лв. за Р. Ш. ЯК. и Ф. ЕР. ЯК. -
обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди, вследствие на
посоченото по – горе ПТП. Застрахователят релевира оплакване за
неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД относно определения процент на
съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30%, като се сочи, че
поведението на пострадалото лице и причинната връзка между него и вида на
претърпените вреди обосновават по – висок процент на съпричиняване - 50%.
Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за доказана
материалноправна легитимация на АЙЛ. Р. Ш., като се твърди, че не е
доказана изключителност в емоционалната връзка между ищцата и нейната
починала сестра. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете в
обжалваните части и за посочените суми, ведно с акцесорните претенции за
мораторни лихви. В евентуалност се заявява, че ако претенциите на ищците
АЙЛ. Р. Ш. и Ш. ЯК. М. се приемат от въззивния съд за доказани по
основание, за размерите на обезщетенията следва да се приложи
ограничението, установено от § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ.
Представителите на страните представят писмени отговори по реда и в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за
2
неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени
доводи и съображения.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните
части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
процесуално допустими.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Шуменският окръжен съд е бил сезиран с активно субективно и
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 429, ал.2, т. 2 и чл. 497 от КЗ, предявени
от Р. Ш. ЯК., Ф. ЕР. ЯК., Ш. ЯК. М. и АЙЛ. Р. Ш., всички с адрес: с.
Черковна, Община Дулово, срещу ЗД „Евроинс“ АД – гр. София, за
присъждане на обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди-
болки и страдания вследствие смъртта на А. Р. Ш., поч. на 25.12.2019г.
вследствие на ПТП на 13.11.2019г., виновно причинено от Д Д И като водач
на л. а. „БМВ 316I“ с рег. № СС 93 31 АМ, застрахован за „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. За Р. Ш. ЯК. и Ф.
ЕР. ЯК. – родители на починалата А. Р. Ш. се претендира присъждане на
обезщетения от 200 000лв. за всеки от тях, а за Ш. ЯК. М. и АЙЛ. Р. Ш.,
които са съответно дядо и сестра на пострадалото лице – по 50 000 лв.
Предявени са и акцесорни претенции за законна лихва.
Първоинстанционното решението, с което осъдителните искове на Р.
Ш. ЯК., Ф. ЕР. ЯК. и АЙЛ. Р. Ш. са частично уважени, а искът на Ш. ЯК. М.
е отхвърлен изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав,
в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и
съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваните
части. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до
съда искане, спорът е правилно квалифициран. Договор за застраховка за
увреждащия автомобил е сключен на 02.07.2019г., следователно за
процесните отношения е приложим новият КЗ, обн. ДВ бр. 102 от
29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Изискванията на чл. 380 КЗ са спазени -
3
ищците са предявили пред застрахователя ЗД „Евроинс“ АД обща писмена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на 13.01.2020г., като
по образуваната щета № **********, е отказано изплащане на
застрахователни обезщетения с мотиви, че не са представени необходими
документи.
Решението на ШОС не е обжалвано и е влязло в сила за присъдените
суми от по 60 000 лв. за всеки от ищците Р. Ш. ЯК. и Ф. ЕР. ЯК., ведно с
уважените акцесорни претенция за законна лихва, считано от 13.01.2020г.,
както и в частта за отхвърляне на исковете на Р. Ш. ЯК. и Ф. ЕР. ЯК. – за
разликата над 14 000 лв. до 200 000 лв., а за Ш. ЯК. М. и АЙЛ. Р. Ш. – за
разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв.
Между страните е безспорно, включително е налице сила на пресъдено
нещо в отношенията между застрахователя и родителите на пострадалото
лице относно наличието на следните елементи от правопораждащия
фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу
застраховател, по чл. 432 КЗ, а именно: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с
ответното дружество, за увреждащия л. а. „БМВ 316I“ с рег. № СС 93 31 АМ;
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора –
ПТП от 13.11.2019г.; нанесени неимуществени вреди – болки и страдания, на
материалноправно легитимирани лица - родители на пострадалото лице
Въпросите относно извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ
автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са разрешени със
задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413,
ал. 2 и ал. 3 НПК. С влязла в сила присъда № 15/07.10.2020г. по НОХД №
275/2020 по описа на ОС - Шумен, Д Д Р е призната за виновна в това, че на
13.11.2019 г. на път І-7 км. 96+318, в близост до с. Хитрино, обл. Шумен, при
управляване на л. а. „БМВ 316I“ с рег. № СС 93 31 АМ, нарушила правилата
за движение – чл. 21 ал. 1, чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП
и по непредпазливост причинила смъртта на А. Р. Ш., както и средни телесни
повреди на други две лица.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
4
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбите.
Първата група спорни въпроси, за разрешаване на който е сезиран
въззивният съд, са свързани с материалноправната легитимация на ищцата
АЙЛ. Р. Ш. - сестра на пострадалото лице, и на ищеца Ш. ЯК. М. – дядо на А.
Р. Ш., които са извън кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд.
С ТР на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016г. общото събрание на
трите колегии на ВКС прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Съгласно мотивите на решението
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по
делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни ( като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Ето защо, когато съдът установи, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
5
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
За установяване съдържанието на съществувалите между пострадалото
лице и претендиращата обезщетение нейна сестра, както и за характера,
интензитета и продължителността на причинените болки и страдания пред
първоинстанционния съд са ангажирани гласни доказателства и е назначена
съдебно – психиатрична експертиза. Предвид близката родствена връзка
между свидетелите Ю Л и Л Я. и ищците, следва да се отчете евентуалната му
заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на
показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото показанията се базират
на преки и непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие
между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани
доказателства, няма основание те да не се кредитират. Установява се, че двете
сестри са живели заедно още от раждането си, като част от едно задружно
семейство, били са неразделни, с много силна емоционална връзка между тях,
споделяли са си всичко, разчитали са една на друга и всяка е била опора за
другата. След смъртта на А, сестра й коренно се променила, като по думите на
свидетеля Ю Л „не е същата и никога няма да бъде същата“, непрекъснато
мислела за сестра си, която била нейния на най-близък човек. Според
назначената съдебно – психиатрична експертиза ищцата АЙЛ. Р. Ш. е
преживяла остра стресова реакция при смъртта на сестра си А, към момента
на освидетелстването се наблюдават симптоми, покриващи критериите на
психично заболяване: F 43.21 Протрахирана адаптационна (тревожно-
депресивна реакция). Според експерта се касае за депресивно състояние,
настъпващо в отговор на стресова ситуация и продължителност до две
години. Налице са и вторични симптоми на тревожност и нарушен сън,
фобийни изживявания.
Всички установени релевантни обстоятелства дават основание на
съдебния състав да приеме, че между починалата и ищцата АЙЛ. Р. Ш. е
6
съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Поради
трагичната смърт на А. Р. Ш. ищцата е лишена от обичта и моралната
подкрепа на по – голямата си сестра, като завинаги и до края на живота си ще
трябва да живее с болката от нелепата й загуба поради изгубването й при
трагични обстоятелства. На преживялата сестра са причинени болки и
страдания, надхвърлящи страданието, свързано със смъртта на близък човек
със същата родствена връзка, като към момента симптомите от преживяната
остра стресова реакция покриват критериите на психично заболяване. По тези
съображения съдът намира, че ищцата АЙЛ. Р. Ш. е претърпяла и ще
продължава да търпи пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен душевни болки и страдания от загубата на
изключително близък човек, които е справедливо да бъдат обезщетени по
реда на чл. 52 ЗЗД.
За доказване на фактическите твърдения за характера и съдържанието
на отношенията между ищеца Ш.Я. М и неговата внучка А. Р. Ш., е разпитан
свидетелят св. В З – племенник на ищеца. Тъй като свидетелят е в близка
родствена връзка с ищците, следва да се отчете евентуалната му
заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на
показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Тази преценка предполага да се
обсъди въпросът налице ли са противоречия между обстоятелствата, за които
се свидетелства от лицето в близка родствена връзка със страната, и
останалите събрани доказателства. В случая такива противоречия не се
установяват, но преценката на събраните доказателства не обосновава извод
за успешно доказване на релевантни за материалноправната легитимация по
иска факти и обстоятелства. Установените посредством свидетелските
показанията обстоятелства относно съществували привързаност, обич и
уважение между ищеца и пострадалото лице, са присъщи на родствената
връзка между тях. В показанията няма данни за някаква особена връзка, която
поради определени житейски обстоятелства да се различава от нормалната и
да обосновава изключителност на отношенията нито в периода, докато
ищецът и А.Ш. са живели заедно в едно домакинство в с. Черковна, Община
Дулово, Силистренска област, нито в периода от м. 10. 2017г., в който А. Р.
Ш. е била студентка, редовно обучение в Шуменски университет „Епископ
Константин Преславски“, специалност „Специална педагогика“. Всички
обстоятелства, за които говори свидетелят, съставляват част от обичайни
7
отношения и не са израз на такава дълбока емоционална връзка, която да
предположи прилагане на изключението, предвидено за лица, имащи право на
обезщетение за вреди съгласно цитираното тълкувателно решение. Не се
установява също, че на ищеца са причинени болки и страдания, надхвърлящи
страданието, свързано със смъртта на близък човек със същата родствена
връзка. При тези изводи няма основание да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди и предявеният иск от
Ш. ЯК. М. е неоснователен.
По спорния въпрос за размерите на обезщетенията на тримата ищци,
съответно майка, баща и сестра на пострадалото лице, подлежащи на
определяне по справедливост, съгл. чл. 52 ЗЗД.
Преди всичко, въззивният съд следва да посочи, че напълно споделя
изложените мотиви от ОС – Шумен относно констатирано противоречие
между европейското право и националното право, в частност разпоредбата на
§ 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) предвиждаща по -
малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска
отговорност", чиито чл. 9, ал. 1 предвижда, следните минимални суми: в
случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000
EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1 000 000 EUR за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Визираните в чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на
ЕС суми са размери на задължителни за страните членки минимални
застрахователни суми, с изплащане в рамките на които, съобразно
действително търпимите увреди, да бъдат задължени застрахователите при
настъпване на застрахователно събитие / събития и съобразно броя на
пострадалите. Въвеждане на предел на застрахователна сума в националния
закон, която е под уредения минимален размер на застрахователна сума в
Директива 2009/103/ЕО – част от правото на ЕС, означава по същество
ревизиране на минималния размер на отговорност на застрахователите,
съобразно общностното право, тъй като при настъпване на застрахователното
събитие не би бил преценим действителен обхват на търпимите вреди в
8
случаите, в които надхвърлят сумата от 5 000 лева, в разрив с принципа за
справедливо обезщетяване на пострадалите, в съответствие с който са
определените с Директивата лимити. Именно в този смисъл е и
постановеното Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, макар по
тълкуване на разпоредби - чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и 2 от
Втора директива 84/5, последващо възпроизведени в кодифицираната
Директива 2009/103/ ЕО: „Не се допуска национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ при
използване на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност
за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, § 2 от
Втора директива 84/5 , на която съответства понастоящем чл. 9, ал. 1 от
Директива 2009/103/ЕО. Съобразно разпоредбата на чл. 633 от ГПК,
решенията по преюдициални запитвания са задължителни за всички
съдилища и учреждения в Република България.
Националният съд е длъжен, в рамките на своята компетентност, да
приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то
дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните
разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това
дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е
необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред. При решаване на спорния
въпрос за начина на определяне на обезщетението съдът е длъжен да не зачете
разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) по
предявения иск от ищец от разширения кръг на материално легитимираните
лица съгласно ТР на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016г., в конкретния
казус от сестра на пострадалото лице, като приеме, че за определяне размера
на обезщетението е приложим чл. 52 ЗЗД.
Оплакванията в жалбата за нарушение на материалния закон– чл. 52
ЗЗД, са основани на твърденията, че обезщетенията не кореспондират с
критериите за справедливост с оглед установената силна емоционална връзка
между ищците и съответно тяхната дъщеря и сестра и претърпените от
нейната смърт болки, страдания и психически травми. Справедливият размер
според въззивниците Р. Ш. ЯК. и Ф. ЕР. ЯК. е по 200 000лв. за всеки родител
9
и 50 000 лв. за АЙЛ. Р. Ш., но сумите, за които се обжалва решението, са в
по- ниски размери от заявените с исковата молба, тъй като признава наличие
на основание за редуциране на обезщетенията предвид извода на окръжния
съд за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата в размер на 30
%.
При извършване на проверка по тези оплаквания съставът на въззивния
съд констатира, че при определяне по обезщетения от по 120 000 лв. за всеки
родител и 30 000 лв. за сестрата на пострадалото лице първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, въпреки правилната преценка на
събраните доказателства относно вида, интензитета, характера и
продължителността на неимуществени вреди, които ищците са претърпели и
ще продължават да търпят до края на живота си в резултат на смъртта на А. Р.
Ш.. Тези суми се явяват необосновано занижени с оглед установените
интензитет, характер и продължителност на търпените от ищците страдания,
негативни преживявания и неблагоприятното въздействие върху личността
им, не отговарят в пълнота на обществения критерий за справедливост и на
обичайната съдебна практика.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени
указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на постановлението е разяснено,
че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат
значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на
обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на
указаните от Пленума на ВС общи критерии- момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК
задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
10
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди.
Също във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по
приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че
удовлетворяването на изискването за справедливост налага при определяне на
размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено
- икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "ГО на автомобилистите".
Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства следва
да се приеме за установено, че между първите двама ищци и починалата
тяхна дъщеря е съществувала силната емоционална връзка, основана на
взаимна обич, разбирателство и доверие, както и че внезапната смърт на
детето им се е отразила изключително негативно на психическото и
емоционално им състояние. След инцидента е настъпила видима за околните
коренна промяна в родителите, те се затворили в себе си, по – рядко
общували с околните, майката пиела медикаменти за преодоляване на
скръбта. Според заключението на назначената съдебно– психиатрична
експертиза ищците са преживели остра стресова реакция при смъртта на
дъщеря си, към момента на освидетелстването се наблюдават симптоми,
покриващи критериите на психично заболяване: F 43.21 Протрахирана
адаптационна (тревожно-депресивна реакция). Според експерта се касае за
депресивно състояние, настъпващо в отговор на стресова ситуация и
продължителност до две години; отчетено е наличие на продължаващи във
времето актуални симптоми на депресивно настроение и тревожност,
нарушен съд, всички в причинна връзка със загубата на дъщеря им.
Следователно, установява се, че смъртта на А. Р. Ш. се отразява съществено
върху живота на ищците в личен, психологически, социален и емоционален
план, негативни емоции и преживявания, които увредените лица са
претърпели и продължават да търпят като последица от внезапната загуба на
много близък човек, с когото са имали силна емоционална връзка, са с
постоянен характер и значителен интензитет.
Като съобрази всички надлежно установени факти и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията
11
дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият
критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото
развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и
предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при
деликт с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на
въззивния съд определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД,
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди в размер на
180 000 лв. за всеки от родителите и поне в заявения размер от 50 000 лв. за
сестрата на пострадалото лице.
По оплакване в жалбата за необоснованост на правния извод на
първоинстанционния съд във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Представителят на застрахователят е въвел своевременно в предмета
на спора, с отговора на исковата молба, защитно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, обосновано с
фактически твърдения за непоставяне на предпазен колан.
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно
механизма на процесното ПТП е в съответствие с фактите и обстоятелства,
които се установяват от съвкупната преценка на събраните доказателства –
писмени доказателства, свидетелски показания и комплексна медицинска и
автотехническа експертиза. В обжалвания съдебният акт е прието, че по
възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата по своевременно въведени в процеса твърдения за конкретно
съпричиняващо поведение /бездействие/ е проведено успешно доказване. В
тази инстанция ищците не оспорват извода на първоинстанционния съд за
съпричиняващо поведение, както и определения процент на съпричиняване в
размер на 30 %, но по размера на приноса въззивният съд дължи произнасяне
поради направеното от застрахователя оплакване в жалбата му, че
поведението на пострадалото лице и причинната връзка между него и вида на
претърпените вреди обосновават по – висок процент на съпричиняване - 50%.
Противоправното поведение на делинквента се субсумира от
реализирани нарушения на ЗДвП, установени с присъдата на наказателния
съд - чл. 21 ал. 1, чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП.
Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото лице е
осъществено с нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, съгласно който водачите и
12
пътниците в МПС, когато е в движение, следва да използват обезопасителен
колан, с който МПС е оборудвано. Наличието на причинно – следствена
връзка между това нарушение и настъпилата смърт на пострадалото лице се
установява по безспорен начин. Експертите, на които е възложена повторната
комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза категорично
изключват вероятност травмата, довела до смъртта на А. Р. Ш., която е
пътувала в средата на задната седалка на л. а. „БМВ 316I“ с рег. № СС 93 31
АМ, да се получи при правилно поставен предпазен колан, с какъвто е би
оборудван автомобила. Т. е., изводът на експертите, който няма основание да
не се кредитира, е че при процесното ПТП не би настъпил летален изход за
пострадалото лице при правилно поставен триточков предпазен колан.
При отчитане на всички посочени обстоятелства, въззивният съд
намира, че поведението на пострадалата и делинквента, съставляващи
протиоправни действия, респ. бездействия, съставляващи реализиране на
нарушения на ЗДвП, обуславят в равна степен настъпване на вредоносния
резултат, при което следва да бъде определен процент за съпричиняване на
вредите от пострадалото лице от 50 %.
След редукция на определените обезщетения за неимуществени вреди
по чл. 52 ЗЗД с приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалото лице сумата, която се дължи от застрахователя на Р. Ш. ЯК.
и Ф. ЕР. ЯК. е 90 000 лв., от които са присъдени 84 000 лв., и на АЙЛ. Р. Ш. –
25 000 лв., от които са присъдени с обжалваното решение 21 000 лв.
Поради противоречие в крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение
подлежи на отмяна в частта, в която исковете за обезщетяване на
неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 84 000лв. до 90 000лв.
за родителите и над 21 000 лв. до 25 000 лв. за сестрата на пострадалото лице,
както и в частта за разноските, за разликата над 1 044.89 лв. до сумата
1101.56 лв., представляваща присъдена на ответното дружество част от
направени съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, като се постанови друго съобразно изводите на въззивния съд. В
останалата обжалвана част решението на ШОС подлежи на потвърждаване.
По въпроса за отговорността за разноски за първа и въззивна
инстанции
13
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата, която ищците дължат на ответника за репариране на разноски за
първа инстанция е в посочения по – горе размер от 1 044.89лв., а за въззивна
инстанция се дължи част от юрисконсултско възнаграждение в размер на 142
лв. (от 300 лв.), определено съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗПрП.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл.
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. Ж Т от САК
следва да се присъди за осъщественото представителство за първа инстанция
допълнително сумата 497.20 лв. и за въззивна инстанция – 2 508лв.,
определени съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на база материалния интерес по двете жалби и
с оглед частичното уважаването на жалбата на нейните доверители.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, застрахователят дължи държавна
такса върху присъдената част от застрахователно обезщетение от въззивния
съд, в размер на 640 лв. / 4 %/ за първа инстанция и 320 лв. /2 %/ за въззивна
инстанция, както и още 32.80 лв. - част от платени от бюджета на ОС - Шумен
възнаграждения за изготвяне на експертизи.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260052/18.08.2021г., постановено по т. д. №
79/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, в следните части: 1./ в частта, с
която са отхвърлени като неоснователни предявените от Р. Ш. ЯК. и Ф. ЕР.
ЯК., осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ, за
сумата 6 000 лв., представляваща разликата над присъдените по 84 000лв. до
90 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря им А. Р. Ш.,
починала на 25.12.2019г. вследствие на ПТП; 2./ в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен предявеният от АЙЛ. Р. Ш., осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ, за сумата 4 000 лв., представляваща
разликата над присъдените 21 000лв. до 25 000лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
14
смъртта на сестра й А. Р. Ш., починала на 25.12.2019г. вследствие на ПТП, и
3./ в частта, с която Р. Ш. ЯК., Ф. ЕР. ЯК., Ш. ЯК. М. и АЙЛ. Р. Ш., ЕГН
**********, са осъдени общо да заплатят на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, разликата над 1 044.89 лв. до сумата 1101.56 лв., представляваща
направените от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на Р.
Ш. ЯК., ЕГН **********, и Ф. ЕР. ЯК., ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: с. Черковна, Община Дулово, ул. „Седма“ № 8, по 6 000 лв. ( шест
хиляди лева) на всеки от тях, представляваща неприсъдена от
първоинстанционния съд част от дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на дъщеря им А. Р. Ш.,
починала на 25.12.2019г. вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2019 г. на
път І-7 км. 96+318, в близост до с. Хитрино, обл. Шумен, по вина на Д Д И,
при управление на лек автомобил „БМВ 316I“ с рег. № СС 93 31 АМ,
застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ при ЗД „Евроинс“ АД, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 13.01.2020г. до
окончателното погасяване на задълженията, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 429, ал.2, т. 2 и чл. 497 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на
АЙЛ. Р. Ш., ЕГН **********, с адрес: с. Черковна, Община Дулово, ул.
„Седма“ № 8, сумата от 4 000 лв. ( четири хиляди лева), представляваща
неприсъдена от първоинстанционния съд част от дължимо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сестра й
А. Р. Ш., починала на 25.12.2019г. вследствие на ПТП, настъпило на
13.11.2019 г. на път І-7 км. 96+318, в близост до с. Хитрино, обл. Шумен, по
вина на Д Д И, при управление на лек автомобил „БМВ 316I“ с рег. № СС 93
31 АМ, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ при ЗД „Евроинс“ АД,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.01.2020г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 429, ал.2, т. 2 и чл. 497 от КЗ.
15
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260052/18.08.2021г. по т. д. № 79/2020г.
по описа на Шуменски окръжен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на
адвокат Жени Валентинова Тасева от САК, сумата 3 005.20лв. ( три хиляди и
пет лева и двадесет ст.), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на Р. Ш. ЯК., Ф. ЕР.
ЯК. и АЙЛ. Р. Ш. за две инстанции, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати в
приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШУМЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД сумата 672.80 лв. ( шестстотин седемдесет и два лева и
осемдесет ст.), и по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – сумата
320 лв. ( триста и двадесет лева), на основание чл. 77 и чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Ш. ЯК., ЕГН **********, ФИЙДЕС ЕРЕДЖЕБ Я., ЕГН
**********, АЙЛ. Р. Ш., ЕГН **********, и Ш. ЯК. М., ЕГН **********,
всички с адрес: с. Черковна, Община Дулово, ул. „Седма“ № 8, да заплатят
общо на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата 142 (сто
четиридесет и два лева), представляваща част от юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция, съразмерно с уважената и
отхвърлената част от жалбите, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16