Решение по дело №299/2019 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 260018
Дата: 29 декември 2020 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Спасимир Спасов Здравчев
Дело: 20195340200299
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

№ 260018

 

град Първомай, 29.12.2020 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито засеД.е на тридесети юни две хиляди и двадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

разгледа докладваното от съдията АНД № 299 по описа на Съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 379 / 16.10.2019 година на Началника на Районно управление - Първомай, с което на Г.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 28, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 на основание чл. 38, ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Г.Й.М. чрез процесуалния си представител адвокат Н.А.Г.-Б. *** моли за отмяна на Наказателното постановление по съображения, изложени в Жалбата и в съдебно засеД.е на въззивната инстанция; претендира разноски.

Въззиваемата страна – Районно управление на МВР - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по Жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

 

От фактическа страна:

 

От 2009 година Г.Й.М. и Х.С.Ч. живеят на семейни начала на посочения адрес на жалбоподателя, като от съвместното си съжителство имат две деца – Д.Г.М. (родена на *** година) и С.Г.М. (роден на *** година).

През 2017 година Х. напуска семейното жилище със С., а Д. остава при Г., като в същия месец майката ражда и трето дете – В. (родена на *** година).

Непосредствено след раздялата Х.Ч. предявява срещу Г.М. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс и е образувано гражданско дело № 12983 / 2017 година по описа на Районен съд - Пловдив, по което с Протоколно определение № 273 / 09.01.2018 година е постановена привременна мярка до приключване на производството с влязло в сила решение – предоставено е упражняването на родителските права по отношение на Д. и С. от майката, при която е указано и местоживеенето им; определен е режим на лични отношения между бащата и двете деца; задължен е жалбоподателят да заплаща месечна издръжка на момичето и момчето.

В съответствие със съдебния акт е издаден Изпълнителен лист № 616 / 18.01.2018 година за упражняването на родителските права, въз основа на който в Съдебноизпълнителната служба при Районен съд - Първомай е заведено изпълнително дело № 17 / 2018 година.

От образуване на Изпълнителното дело на 30.01.2018 година до инкриминираната дата, предмет по настоящото производство, – 08.08.2019 година, от Държавния съдебен изпълнител са предприети редица действия по предаване на Д.Г.М. от длъжника Г.Й.М. на взискателя Х.С.Ч.:

С Покана за доброволно предаване на дете изх. № 453 / 02.02.2018 година, връчена лично на 06.02.2018 година, жалбоподателят е уведомен да се яви в 10:00 часа на 19.02.2018 година в Съдебна палата в град Първомай, област Пловдив, за предаване на Д. на Х.; с Молба вх. № 1002 / 09.02.2018 година по чл. 528, ал. 2 от ГПК Г.Й.М. съобщава на съдебния изпълнител, че не е готов да предаде детето на майката, поради планувана за 19.02.2018 година операция на момичето, а с Молба вх. № 1160 / 19.02.2018 година като причини за невъзможността детето да бъде предадено на взискателя длъжникът сочи, че Д. не желае да живее с майка си Х. и не иска да дойде на срещата с нея; за действията по изпълнението в съответствие с чл. 434 от ГПК е изготвен протокол, с който Дирекция „Социално подпомагане“ - Първомай е уведомена за необходимост от оказване на съдействие по отстраняване на създавани от Г.Й.М. пречки по изпълнение на Протоколно определение № 273 / 09.01.2018 година.

След неуспешното доброволно изпълнение в съответствие с Изпълнителен лист № 616 / 18.01.2018 година, по молба на взискателя Ч. неколкократно са насрочвани дати за получаване на дъщеря си, на които също не е изпълнено предаването на детето:

На 04.04.2018 година в кабинета на Държавния съдебен изпълнител се явява Х. Ч. с адвокат; явява се и Г.М., но без Д., и депозира молба, с която заявява, че детето не иска да дойде на срещата, а той не е човек, способен да извърши насилие над него и иска назначаване на служебен психолог, който да контролира детето в подходящи условия и да даде заключение по процедурата на производството; действието е отсрочено за 05.04.2018 година.

На 05.04.2018 година при Държавния съдебен изпълнител на Районен съд - Първомай са Х. Ч. с адвокат, Г.М. и представители на Отдел „Закрила на детето“ - Първомай. Срещата на Д. с майката се осъществява в близкия парк, но детето отново не е взето от нея, поради постигнато съгласие между страните за провеждане на съвместни срещи в Отдела в Дирекция „Социално подпомагане“ - Първомай с цел преодоляване на пречки за предаването.

На 30.05.2018 година страните по изпълнителното дело с процесуални представители и Държавния съдебен изпълнител са в дома на жалбоподателя в село ***; присъстват също представители на Отдел „Закрила на детето“ - Първомай, Център за обществена подкрепа - Първомай и полицай при РУ на МВР - Първомай, но Д. пак не е предадена на Х.Ч. констатиран е от психолог и социалните работници синдром на родителско отчуждение и неподготвеност на детето да тръгне с майка си, като родителите са насочени и подписват съвместна молба до Дирекция „Социално подпомагане“ - Първомай за получаване на направление за семейно консултиране и психологическа подкрепа с цел превенция от родителското отчуждение.

На 03.09.2018 година по искане на взискателя е насрочено ново действие за предаване на детето, но пак неизпълнено, заради неявяване на длъжника, като от съдебния изпълнител на основание чл. 528, ал. 4 от ГПК е разпоредено предприемане от Дирекция „Социално подпомагане“ - Първомай на подходящи мерки по чл. 23 от Закон за закрила на детето, включително издаване на задължително предписание до длъжника за срещи на майката Х.Ч. с детето Д., а на Районно управление - Първомай е указано вземане на мерки по Закона за МВР и с Протокол от 14.09.2018 година по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи Г.М. е предупреден писмено да не осуетява привременната мярка за упражняването на родителските права по отношение на Д.Г.М..

Междувременно по гражданско дело № 12983 / 2017 година на Районен съд - Пловдив е постановено Решение № 1543 / 03.05.2018 година (потвърдено в обжалвана част с Решение № 1277 / 25.10.2018 година по въззивно гражданско дело № 1721 / 2018 година на Окръжен съд - Пловдив), с което упражняването на родителските права спрямо общите на страните деца – Д.Г.М. и С.Г.М. е предоставено на майката Х. С. Ч. и при нея е определено местоживеенето им.

По молба от 10.05.2019 година по изпълнителното дело от страна на взискателя за насрочване на нова дата за отнемане и предаване на момичето служебно е изискан и на 16.05.2019 година е приложен Социален доклад изх. № СЛ / Д-РВ-ПМ / 352-046 / 15.05.2019 година от Дирекция „Социално подпомагане“ - Първомай, с който се представя информация за резултати от работата на Отдел „Закрила на детето“ с Д.Г.М. и родителите в периода от 21.09.2018 година до 02.05.2019 година и съдебният изпълнител се уведомява, че, поради неефективност на предоставяната социална услуга, работата с детето и семейството се преустановява.

С Разпореждане от 17.05.2019 година за 14.06.2019 година са насрочени: в 09:00 часа предаване на детето М. на неговата майка и законен представител Ч. в кабинета на Държавния съдебен изпълнител в сградата на Районен съд - Първомай, а при неосигуряване на момичето от длъжника М. – в 10:00 часа принудително отнемане и предаване на детето на адреса му по местоживеене ***.

Във връзка с насроченото действие на 27.05.2019 година от Г.М. е депозирана молба, че няма да се яви в Съдебната палата и ще предаде детето в дома си, а съгласно Социален доклад от 13.06.2019 година Х.Ч. отказва да отиде в селото за принудително вземане на детето си.

На 14.06.2019 година след разговори със страните и процесуалните им представители към 11:00 часа майката се среща с Д., осигурена от бащата, в градския парк в град Първомай, но не взема детето със себе си по аргумент, че то е много лабилно и не желае да тръгне с нея.

На същата дата – 14.06.2019 година, по изпълнително дело № 17 / 2018 година е представен Изпълнителен лист № 4881 / 31.05.2019 година въз основа на влязлото в сила Решение № 1543 / 03.05.2018 година гражданско дело № 12983 / 2017 година.

На 27.06.2019 година на Г.М. е връчена покана за доброволно предаване на детето Д.Г.М. в 10:00 часа на 12.07.2019 година в Съдебна палата в град Първомай и на 01.07.2019 година с молба по пощата длъжникът съобщава на съдебния изпълнител готовността си да предаде момичето, но в дома му в село ***.

На 12.07.2019 година отново не е изпълнено действието момичето да отиде при майка си – Х. Ч. заявява, че предния ден по телефона се е уговорила с Г.М. той да доведе Д. в градския парк на град Първомай и да й я предостави доброволно, като представя проект на споразумение за личните отношения между тях като родители и двете им общи деца, а адвокатът на длъжника телефонира на Държавния съдебен изпълнител, че чакат взискателя в село *** в дома на бащата, но майката отказва да отиде там.

На 05.08.2019 година е насрочено в 12:00 часа в градския парк в град Първомай предаването на Д. на майка й, а в 13:00 часа – принудително отнемане със съдействието на Полицията и Кмета на село ***, община Първомай, област Пловдив, и предаването на момичето на законния му представител Х. Ч. в кабинета на Държавния съдебен изпълнител в сградата на Районен съд - Първомай, ако длъжникът не предостави детето сам, за което М. е уведомен лично на 29.07.2019 година, но действията не са осъществени – полицейски инспектор при РУ на МВР - Първомай П.К.П. уведомява, че длъжникът е в град Пловдив, заради здравословни проблеми на майка му, но няма да доведе детето, тъй като счита, че е нередовно призован, а адвокатът на жалбоподателя уведомява по телефона Държавния съдебен изпълнител, че не е спазен седемдневният срок от получаване на съобщението и не им се предоставя възможност да следват закона, а на обществеността се съобщават подвеждащи факти за случая.

С Разпореждане от 07.08.2019 година Държавният съдебен изпълнител насрочва нови действия по чл. 528, ал. 5 от ГПК в 10:00 часа на 08.08.2019 година (инкриминираната дата) в Кметството на село ***, община Първомай, област Пловдив, като на основание чл. 431, ал. 5 от ГПК указва принудителното довеждане на длъжника на мястото на изпълнението и по чл. 529 от ГПК – задържане на Г.М. и незабавно уведомяване на Прокуратурата при препятстване на изпълнението от лицето.

В посочения час на инкриминираната дата в Кметството на село *** са Кметът, специалист „Административно обслужване“ при Кметството Д.А.Т., Държавният съдебен изпълнител при Районен съд - Първомай и полицаи при РУ на МВР - Първомай К.Г.К. и К.П.. Пристига и Х.С.Ч. с адвоката си и още едно лице (неустановено по делото).

Г.Й.М. е уведомен по телефона за принудителното изпълнение и за последиците при несъдействие от негова страна, като П.П. го намира на кафенето в центъра на селото, разбира, че Д.Г.М. е на детска градина, придружава бащата да я вземе и тримата отиват в Кметството при другите.

Там Държавният съдебен изпълнител дава на специалиста „Административно обслужване“ Разпореждането си от 07.08.2019 година за връчване на Г.М., но той отказва да го получи, удостоверено с подписа на адвоката на Х.Ч.. Д.М. е предадена фактически на майка си и съдебният изпълнител попълва протокол за действията си, а жалбоподателят се консултира с адвокат по телефона, след което заявява, че ще се обади на спешен номер 112 (единен европейски номер 112), че дъщеря му е отвлечена. Разяснено му е от органите на реда, че този номер се използва при спешни случаи – когато има опасност за живата, за здравето, за имуществото, и използването му не по предназначение е наказуемо, но въпреки това Г.М. звъни на ЕЕН 112 и съобщава, че майката е отвлякла Д.. Обяснено му е, че няма как майка да отвлече детето си, след което операторът го свързва с дежурния в Районно управление в град Първомай, пред когото М. пак твърди, че дъщеря му е отвлечена и който също му обяснява, че това няма как да стане, като по време на разговора се намесва полицай К.К. и разяснява ситуацията.

По разпореждане на дежурния на жалбоподателя в негово присъствие на място е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия Г № 744100), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно засеД.е на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични, от приобщените по съответния по НПК ред писмени и веществени доказателства (диск със снимка на електронен картон № ********* за повикването от № *** и аудиозапис на приетото повикване) и от приложената административнонаказателна преписка.

В кредитираната доказателствена съвкупност липсват противоречия, годни да повлияят на преценката на въззивната инстанция за виновно извършеното от Г.Й.М. административно нарушение, а доколкото са налице такива, те са несъществени във връзка с предмета на доказване.

 

От правна страна:

 

Правилно от наказващия орган се сочи нарушение по чл. 28, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, чийто текст визира: Забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на „eCall“ повикванията, и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.

На жалбоподателя конкретно е вменено в отговорност предаването на невярно и заблуждаващо съобщение. В Закона липсва легална дефиниция на това понятие, но по общоприетото значение съобщението е невярно и заблуждаващо, когато не отговаря на действителността и неволно или нарочно създава лъжливо, погрешно мнение, а от доказателствената съвкупност безспорно се установява, че на 08.08.2019 година Г.М. умишлено уведомява, че детето му Д. е отвлечено – повече от година и половина преди инкриминираната дата той знае за задължението си да предаде дъщеря си на майката съгласно Протоколно определение № 273 / 09.01.2018 година и Решение № 1543 / 03.05.2018 година, познава Държавния съдебен изпълнител при Районен съд - Първомай, който действа по изпълнително дело № 17 / 2018 година в съответствие с правомощията си по ГПК и със съдействието на униформени полицаи, които лицето не за първи път вижда, за да се счете, че жалбоподателят няма ясна представа за събитията, в които участва. В тази връзка следва се упомене, че за осъществяване на елементите от състава на нарушението по чл. 28, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е без значение обстоятелството дали е спазена процедурата по ГПК във връзка с надлежното уведомяване на длъжника за насрочените на 08.08.2019 година съдебноизпълнителни действия – дори и да е нарушен редът по чл. 528, ал. 1 от ГПК, каквито доводи се навеждат в Жалбата, това не санира лъжливото обаждане от страна на Г.М. на спешен номер 112, а аргументите, че позвъняването е с цел защита интересите на Д. настоящият състав приема за опит жалбоподателят да оправдае собственото си неправомерно поведение и да избегне следваща се за него административнонаказателна отговорност.

Точно е посочена от наказващия орган и санкционната норма за нарушението по чл. 38, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, съгласно която: Който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, тъй като е в границите на предвиденото в законовия текст и е в минимума, посочен там, като деянието не се отличава с по-ниска степен от другите нарушения от този вид, за да сече случаят за маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН и да се приложи чл. 28 от ЗАНН.

И Актът, и Наказателното постановление са конкретизирани по време, място и извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като документите са издадени от компетентен орган, съгласно Заповед № 3-991 / 24.01.2014 година на ВНД Директор на Областна дирекция на МВР - Пловдив и Заповед № 3121з-856 / 10.08.2016 година на Министъра на вътрешните работи и са несъстоятелни възраженията за допуснати процесуални нарушения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав

 

РЕШИ:

 

Потвърждава Наказателно постановление № 379 / 16.10.2019 година на Началника на Районно управление - Първомай, с което на Г.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 28, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Районен съдия:                                  (п)                 

СЗ