Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1658/12.9.2019г. Година
2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
девети септември Година две
хиляди и деветнадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 2894 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №03-009662/09.05.2018г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „Ф.“ ООД е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева на
основание чл.414 ал.3 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на
санкционираното дружество против НП №03-009662/09.05.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се изразява позиция, че наказателното постановление е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че лицето е непознато за дружеството и не е било наемано на
работа. На работа са били наети К. А. А. и С.М.С. , с които имало сключени
граждански договори. Лицето С. З. Р. е било доведено на територията на хотела
от полицейски служители, като е бил установен от тях, разхождайки се с група от
други лица. Лицето не е престирало труд и това не е
било установявано от служителите на ДИТ или от полицейските служители. Считат
се за нарушени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН. Алтернативно се изразява позиция за наличие на маловажен случай на
административно нарушение. Формулира се искане за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален
представител.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на
наказателното постановление, изложени с жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
През месец май 2018г. св. М. ***, кк.“Зл.
пясъци“, като следвало да разстила настилка на волейболно игрище в хотел „Мелия
Гранд Ермитаж“.
Съобразно анекс №1 към договор за абонаментно поддържане на
външно и вътрешно озеленяване на хотел „Мелия Гранд Ермитаж“
работата по настилане с пясък на
волейболното игрище се осъществявала от
„Ф.“ ООД.
Управител на „Ф.“ ООД – св. И. се свързал със св. М. по телефона
и поискал той и още едно лице да извършат работата.
На 26.04.2018г. св. М. тръгнал с автомобила си за гр. Варна,
като с него пътували още четири лица. Работникът, с когото заедно щели да
полагат настилката на игрището и три момчета, които пожелали да ги вземат, за
да се разходят. Едно от момчетата бил С. З. Р.. Св. М. се съгласил да ги вземе,
но тъй като не знаел в колко часа ще приключи работата си, а и се притеснявал да не би да има неприятности с
родителите им, им казал да се навъртат покрай хотела.
В ранния следобед трите момчета се разхождали в комплекса и били
спрени за проверка от полицейски служители.
Едно от лицата – Ю. , нямало лична карта и тъй като се
изплашили, те заявили, че работят в хотел „Мелия“.
Междувременно св. М. и
другото лице отишли при св. К., която работела като озеленител
за „Ф.“ ООД и тя, след като предварително била уведомена от св. И., дала на
двете лица инструменти и им посочила мястото, където трябва да работят.
По постъпил сигнал в ДИТ- Варна относно работещи непълнолетни
лица, на място пристигнали служители на ДИТ Варна – св.И. и св. Д.. Там св. Д.
и св. И. заварили пет лица, за които се твърдяло, че полагат трудс, както и двама служители на полицията.
Св. И. и св. Д. пристъпили
към проверка, като установили кое е дружеството, което извършва дейността по
полагане на настилката на игрището.
Едно от лицата установени на
място било С. З. Р..
На Р. била предоставена за попълване декларация, в която той
посочил, че работи на обект „волейболна площадка“ към хотел „Мелия“ като „общ
работник“, с работно време от 10 до 16 часа, при почивен 1 час в рамките на работното време и
уговорено възнаграждение от 30 лева на ден. Посочил още, че работи от
26.04.2018г. Лицето декларирало още, че
няма сключен трудов или граждански договор, както и че не му е
предоставено заверено уведомление и екземпляр от трудов договор.
На 01.05.2018г. св. И.
съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за
това, че като работодател е допуснал до работа
лицето С. З. Р. като „общ работник” в обекта , при определено работно
място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е
сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието
му възражения.
По преписката
постъпили допълнително възражения, но
били преценени като неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП №03-009662/09.05.2018г., възприемайки
изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки
правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е било
наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена
санкция над минималния размер.
По постъпил сигнал в РП –
Варна от ДИТ , била образувана преписка относно наличието на данни за
осъществен състав на престъпление по чл.192а ал.2 вр.
ал.1 от НК.
След извършено разследване, с
постановление от 12.12.2018г. прокурор при ВРП
отказал да образува досъдебно производство, тъй като няма данни лицето Семяр Р. да е престирало труд на
26.04.2018г. в полза на „Ф.“ ООД.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – материалите от
преписка №14516/2018г.; декларация от заетото лице; идентификационна карта;
протоколи от извършена проверка и др. , както и гласните такива- показанията на
св. М. ,св. К., св. И. , св.И. и св. Д..
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите
са безпротиворечиви и взаимно се допълват.
В показанията си св. И. , св. М. и св. К. изясняват начина на
наемане на св. М. на работа, както и причините лицето С. Р. да присъства в
района на хотела.
Показанията на св. И. и св.
Д. сочат на начина на установяване на лицата в обекта и на начина на извършване
на проверката.
Съдът намира, че приложената по делото декларация, попълнена от
лицето С. З. Р. не установява по безспорен и категоричен начин , че лицето е
било в трудово правни отношения с дружеството и е положило труд за него.
За да приеме горното ,
съдът изходи от материалите по преписка №14516/2018г., където лицето изяснява
причините да посочат, че работят в обекта. Съдът прецени и факта, че трите непълнолетни
лица са били установени да се разхождат на територията на кк.“Зл.
пясъци“ от служители на V РУ ОДМВР Варна, като в нито един момент от време не е
било установявано лицата да полагат труд.
Така, предвид горното, съдът намери, че формулираното с НП
обвинение не почива на събрания доказателствен материал, поради което и
наказателното постановление следва да бъде отменено като необосновано.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: