МОТИВИ : Районна прокуратура – Ловеч е повдигнала обвинение
срещу подсъдимият Б.Р.А. *** престъпление по чл.235, ал.4, във връзка с ал.1, предл.1-во,
във връзка с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.”б” от НК, за това, че на 13.01.2010
г., в местността „Лепетура” в землището на гр.Угърчин, Ловешка област, без
редовно писмено позволително, в съучастие като извършител с М.Б.Р., ЕГН : **********
***, отсякъл от горския фонд - имот с кад.№ 816202, собственост на ДГС –
Лесидрен 1 плътен куб.метър дърва за огрев от акация, на стойност 76 лева, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
Срещу подсъдимият М.Б.Р.,*** е
повдигнала обвинение за престъпление по чл.235, ал.4, във връзка с ал.1,
предл.2-ро, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.”а” от НК, за това, че на
13.01.2010 г., в местността „Лепетура” в землището на гр.Угърчин, Ловешка
област, без редовно писмено позволително, в съучастие като извършител с Б.Р.А.,
ЕГН : ********** ***, събрал от горския фонд - имот с кад.№ 816202, собственост
на ДГС – Лесидрен 1 плътен куб.метър дърва за огрев от акация, на стойност 76
лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
Представителят на Районна
прокуратура – Ловеч поддържа предявените обвинения срещу подсъдимите по текстовете
посочени в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е
изяснена и, че посоченото престъпления са извършени по начина описан в
обвинителния акт. Развива подробни съображения в тази насока. Предлага подсъдимите
да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, като се отчетат
смекчаващите вината обстоятелства и им се наложат наказания лишаване от свобода,
към предвидения от закона минимум. Сочи, че иззетата като веществено
доказателство моторна резачка следва да бъде отнета в полза на държавата.
Подсъдимите Б.А. и М.Р., редовно
призовани, се явяват лично в съдебно заседание.
Подсъдимият А. дава подробни
обяснения, като не отрича извършването на престъплението, Твърди обаче, че е
изрязъл само три дървета, а не четири, както е посочено в обвинителния акт. Съжалява
за стореното, като изтъква, че има шест деца и дърветата ги е рязъл за
собствени нужди, да ги отоплява, а не да ги продава. При дадената му последна
дума отново изказва съжаление за стореното и моли да му бъде наложено наказание
глоба, сочейки тежкото си семейно положение.
Подсъдимият Р. също дава
обяснения, като отрича да е виновен по обвинението, което му е предявено. Твърди,
че не е бил започнал да събира отрязаните от баща му дървета, когато дошли
горските, гътнали го на земята и им взели резачката. И той изтъква, че
дърветата им били необходими, за да се отопляват, а не да ги продават и
съжалява за случилото се. При дадената му последна дума, отново изказва
съжаление за стореното и моли да бъде наказан с глоба.
Защитникът на подсъдимите –
адвокат Нанков от ЛАК, не оспорва, че подсъдимият Б.А. е отрязъл три акациеви
дървета, без надлежно позволително за това. По отношение на подсъдимия М.Р.
сочи, че не са налице категорични данни, че той е извършил вмененото му
престъпление. Развива доводи в тази насока. И по отношение на двамата подсъдими
оспорва квалификацията по чл.235, ал.4 от НК. Подробно развива аргументи в
полза на тезата, че случая и при двамата е маловажен, като алтернативно пледира
за приложението на ал.6 на чл.235 от НК. Оспорва и количеството отсечена
дървесина по обвинителния акт и стойността, на която е оценена, като счита, че
нанесената вреда е в размер на 35 лева.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие писмени, гласни и веществени доказателства,
от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебна
лесотехническа експертиза, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият Б.Р.А. ***. Бил
безработен и многократно осъждан за престъпления от общ характер. Синът му -
подсъдимият М.Б.Р. ***, бил безработен и осъждан.
На 13.01.2010 г., свидетелите Д.М.Б.
*** и М.И.М. – горски надзирател в ДГС – Лесидрен, осъществявали контрол по
охрана на участъка, стопанисван от горското стопанство. Около обяд били в
местността „Лепетура”, в землището на гр.Угърчин, Ловешка област. От мястото
където се намирали, на около 200-300 метра чули шум от моторен трион.
Преценили, че шума идва от отдел 1128 „И”. Тъй като знаели, че в този район
нямало разрешени действащи сечища, решили да проверят кой реже с моторния
трион. Двамата стигнали до имат с кад.№ 816202 и видели там две лица. Единият
режел с моторен трион едно дърво и след като то паднало на земята започнал да
го реже на парчета с дължина около 1 метър. Другият събирал нарязаните дърва и
ги слагал на купчина. Свидетелят Б. познал лицето с моторния трион, за когото
знаел, че е с прякор „Баки”. Това бил подсъдимият Б.Р.А.. Същият ден той отишъл
със сина си – подсъдимия М.Б.Р., с конска каруца във въпросната местност. С тях
носели моторен трион марка „STHIL – MS 460”, без фабричен номер. Подсъдимият Б.А. започнал да реже
дървета от вида акация, а М.Р. ги събирал на купчина. Именно при извършването
на тази даейност ги заварили свидетелите Б. и М.. Когато видели подсъдимите,
свидетелят Б. хванал подсъдимия М.Р., а свидетелят М. подсъдимия А. и му взел
моторния трион. Поискали им позволително за сеч във въпросната местност и
отдел, но подсъдимите им отговорили, че нямат такова. Тогава били извикани
служители на РУ „Полиция” – Угърчин, които извършили оглед на
местопроизшествието и в последствие образували досъдебно производство. Съставен
бил констативен протокол серия Б1 2А № 000170/13.01.2010 г. /л.11/. Установено
било, че са отрязани четири броя акациеви дървета, които като количество
представлявали 1 плътен куб.метър, който се равнявал на 2,17 пространствени куб.метра.
От заключението на вещото лице
по назначената и изслушана в хода на съдебното следствие съдебна - лесотехническа
експертиза е видно, че стойността на 2,17 пространствени куб.метра дърва за
огрев възлиза на 76 лева.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Б.Р.А. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.235,
ал.6, във връзка с ал.4, предл.2-ро, във връзка с ал.1, предл.1-во, във връзка
с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.”б” от НК, като на 13.01.2010 г., в местността
„Лепетура” в землището на гр.Угърчин, Ловешка област, без редовно писмено
позволително, в съучастие като извършител с М.Б.Р., ЕГН : ********** ***,
отсякъл от горския фонд - имот с кад.№ 816202, собственост на ДГС – Лесидрен 1
плътен куб.метър дърва за огрев от акация, на стойност 76 лева, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, но случая е маловажен.
Подсъдимият М.Б.Р. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.235, ал.6, във
връзка с ал.4, предл.2-ро, във връзка с ал.1, предл.2-ро, във връзка с чл.20,
ал.2 и чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като на 13.01.2010 г., в местността „Лепетура”
в землището на гр.Угърчин, Ловешка област, без редовно писмено позволително, в
съучастие като извършител с Б.Р.А., ЕГН : ********** ***, събирал от горския
фонд - имот с кад.№ 816202, собственост на ДГС – Лесидрен 1 плътен куб.метър
дърва за огрев от акация, на стойност 76 лева, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив, но случая е маловажен.
Съдът намира, че подсъдимият Б.А.
е осъщестил изпълнителното деяние на престъплението в хипотезата на сечене, а
подсъдимият М.Р. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението в
хипотезата на събиране на отрязаните от А. дърва. Изпълнителните деяния и на
двамата се характеризират с действия, които действия са целели установяването
на фактическата власт върху предмета на престъплението с цел изнасянето им от
горския фонд.
Видно от справката за съдимост
на подсъдимия Б.А. /л.45-47/, същият е бил многократно осъждан за умишлени
престъпления от общ характер, като наказанията по НОХД № 804/2007 г. и НОХД №
89/2008 г. и двете по описа на РС – Ловеч, е изтърпял ефективно, който факт
прави извършването на настоящето деяние при условията на опасен рецидив –
чл.29, ал.1, б.”б” от НК и го квалифицира по ал.4, предл.2-ро на чл.235 от НК.
По същия текст от закона се квалифицира и деянието на подсъдимият М.Р., тъй
като от справката му за съдимост /л.40-43/ се установява, че и той е осъждан
многократно за умишлени престъпления от общ характер. По НОХД № 1029/2008 г. по
описа на РС – Ловеч е бил осъден, както и му било определено общо най-тежко
наказание с това по НОХД № 879/2008 г. също на РС-Ловеч, в размер на 18 месеца
лишаване от свобода, което е изтърпял ефективно при общ режим. Това прави
извършването на настоящето деяние от Р. при условията на опасен рецидив –
чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Въпреки, че двамата подсъдими са
извършили деянията при условията на опасен рецидив, съдът прие, че същите
представляват маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Стойността на
отсечената дървесина е в минимален размер – 76 лева, не е била отчуждена и
останала в собственост на ДГС – Лесидрен, целта на подсъдимите е била да я
ползват за собствени нужди, а не за търговски цели. Освен това, двамата са
съдействали и не са препядствали служителите на горското стопанство при
установяването им на местопрестъплението. Всички тези обстоятелства обуславят
по-ниска степен на обществена опасност на настоящия случай, в сравнение с
обикновено срещаните случаи на престъпления по чл.235 от НК, където най-често
вредните последици са в значително по-големи размери. Това мотивира съдът да
приеме, че случаят и за двамата подсъдими е маловажен, поради което ги призна
за виновни и осъди по по-леко наказуемия състав по ал.6 на чл.235 от НК.
От субективна страна и двамата подсъдими
са действали виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК –
съзнавали са общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира деянията, призна подсъдимите за виновни и ги
осъди.
Причините за извършване на
престъплението е стремежът на подсъдимите да осигурят отопение на семейството
си през зимата, както и нежеланието им да се съобразяват със законоустановения
ред за сечене и събиране на дървесината от горския фонд.
Приетата за установена
фактическа обстановка се доказва от писмените, гласните и веществени
доказателства по делото, заключението на вещото лице, както и от самопризнанията
на подсъдимите.
При определяне вида и размера на
наказанията на подсъдимите Б.Р.А. и М.Б.Р., съдът съобрази от една страна
обществената опасност на деянието – ниска, с оглед на което съдът е приел, че
деянието представлява маловажен случай, а от друга страна – обществената
опасност на подсъдимите – висока, предвид многобройните им предишни осъждания
за умишлени престъпления от общ характер, както и че настоящето деяние е
извършено от двамата при условията на опасен рецидив. За подсъдимият М.Р., като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази и младата му възраст.
Не може да се обсъжда въпроса за
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като освен
изброените, други такива по делото по отношение и на двамата подсъдими, не бяха
констатирани. С оглед на това и на основание чл.235, ал.6, във връзка с ал.4,
предл.2-ро, във връзка с ал.1, предл.1-во, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.29,
ал.1, т.”б” от НК, при балансиращи обстоятелства, съдът наложи на подсъдимият Б.Р.А.
наказание лишаване от свобода в размер на десет месеца, което на основание
чл.61,т.2, във връзка с чл.57, ал.1 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор. На подсъдимият М.Б.Р. съдът определи наказанието също при
балансиращи вината обстоятелства и на основание чл.235, ал.6, във връзка с
ал.4, предл.2-ро, във връзка с ал.1, предл.2-ро, във връзка с чл.20, ал.2 и
чл.29, ал.1, б.”а” от НК го осъди на лишаване от свобода в размер на осем
месеца, което на основание чл.61,т.2, във връзка с чл.57, ал.1 от ЗИНЗС следва
да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Съдът намира така наложените
наказания на подсъдимите Б.Р.А. и М.Б.Р. за справедливи и, че съответстват на
обществената опасност на деянията и на авторите му, като чрез него ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Иззетият по делото като
веществено доказателство моторен трион марка „STHIL – MS 460”, без фабричен номер, на
основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, след влизане на присъдата в сила, следва да
се отнеме в полза на държавата.
При този изход на процеса, съдът
осъди подсъдимите Б.Р.А. и М.Б.Р. да заплатят солидарно на Районен съд - Ловеч
сумата 20,00 лева разноски по делото, както и на ОД на МВР-Ловеч сумата 40,00
лева, също разноски по досъдебното производство.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :