Р Е Ш
Е Н И Е
№………….
гр. Карлово, 21.06.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като
разгледа НАХД № 291 по описа на Карловски районен съд за 2019 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № **година на Началник сектор към ОДМВР П., РУП на И.В.Г. с ЕГН********** ***, за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179, ал.2, от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева и на основание чл.174, ал.3, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3, от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 12 контролни точки за нарушението.
Недоволен
от наказателното постановление е останал жалбоподателя И.В.Г. и е депозирал
жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Оспорва
извършването на нарушенията, твърди наличието на процесуални нарушения и липса
на умисъл. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния
си представител - адв.Т.С. поддържа жалбата, като
оспорва констатациите по акта.
Възраженията на адв.С. са
следните: имало допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, тъй като в съставения АУАН не била установена
достоверна фактическата обстановка касаеща
административните нарушения визирани в него, тъй като не било отразено вярно
времето на извършените твърдени нарушения, доколкото се сочило като време 20.30
ч. на 16.01.2019 г., а видно било от представените медицински документи за
спешна медицинска помощ, че по това време лицето не е било на посоченото място,
а именно на посечения в НП път, а бил в ЦСМП за оказване на медицинска помощ. Освен
това акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ бил съставен на
16.01.2019 г. в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките
затова. В акта била извършена поправка на датата, която я правила недостоверна
относно това кога е съставен акта. Счита, че не е издаден талон за медицинско
изследване, макар в акта да е посочен номер и дата на такъв, тъй като приложения
по делото талон за кръвна проба не съдържал дата и не можело да се установи
дали той е издаден едновременно към момента на извършване на проверката или е
издаден в последствие и приложен към административната преписката.Също така
счита, че липсва умишлено извършване на нарушение по чл.174, ал.3, от ЗДвП, относно отказа да се извърши
изследване за концентрация на алкохол в кръвта на Г., тъй като състоянието на
последния било неадекватно и неконтактно поради травматични увреждания в
областта по главата и не е възприемал адекватно околната действителност и по
тази причина не е могъл да възприема действията, които се извършват спрямо него
и да реагира адекватно на същите. Т.е. налице били достатъчно данни за липса на
умишлен отказ да бъде изследван за наличие на алкохол в кръвта. На последно
място адв.С. счита, че отказа за тестване с апарат и
за кръвно изследване за да се установи алкохол в кръвта не е едноактно
действие. Двете действия нямало как да бъдат извършвани по едно и също време. Изпробването
с техническо средство ставало на мястото на констатиране на нарушението, докато
медицинското изследване ставало в лечебното заведение. В акта се съдържали
констатация, че лицето е направило отказ и на двете изследвания, но не било
посочено нито мястото и нито времето на едното и на другото действие по отказа.
Не било посочено коректно мястото на извършване на нарушението, т.е. на отказа
да се изследва за наличие на алкохол в кръвта. Предвид тези съображения моли,
да се отмени обжалваното НП.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР – К***, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.Д.Л. /актосъставител/, И.В.С., Д.К.П.,
М.К.Г., П.Н.К., М.С.М. и А.Г.М.,
приложените и приети писмени такива – Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Заповед
№ /***., 2 бр. писма от ЦСМП П., 2 бр. карти – фиш за спешна мед. помощ с
№434/16.01.2019г. и №436/16.01.2019г., ведно със справки към тях, писмо от Национална
система 112, Районен Център 112 гр. К**, писмо от РУП К** копие от назначаване
в наряд на служители на РУП К**, ЗППАМ на РУП Карлово с № /***., протокол за
ПТП, план-схема на ПТП, наказателно постановление № 19-0281-000035/13.02.2019г.,
АУАН серия Д № ***., справка за водач/нарушител, талон за медицинско изследване №0034616 талон за
медицинско изследване №0034616 и
вещественото доказателство - един брой диск изпратен от РЦ 112 гр. Кърджали, съдът
намира за установено следното:
На 16.01.2019г. около 19.15ч. /видно от
протокол за ПТП л.43/ настъпило ПТП между гр. Б. и гр. К., като автомобил
„Опел“ „Комбо“ с рег. № ..управляван от И.В.Г. се ударил в мантинелата
на моста над река Н. На място бил изпратен автопатрул на РУП К*** в състав полицаите П.Д.Л. и П.Н.К..
Те заварили водача Г. в автомобила, като в този момент същият разговарял по
мобилния си телефон. Изчакали го да
приключи с разговора и му помогнали да излезе и св. Л. поискал да му
извърши проба за алкохол с апарат Дрегер, но Г.
категорично отказал. След това случайно преминаващ екип на ЦСМП К** в чийто
състав в качеството си на медицински фелдшер била и св.М. видял ПТП-то и спрял.
Св. М. помогнала на водача Г. и го качила в линейката за транспортирането
му до болницата в гр.К**. Св. М. констатирала, че Г. има наранявания по
лицето - контузни рани, като тези раните не били сериозни. Г. миришел на алкохол,
не бил адекватен, на моменти заспивал в линейката.
В гр. К*** тя предала пострадалия на друг екип на ЦСМП Карлово с медицински фелдшер св. М.. Св. М. издала карта – фиш за спешна мед. помощ с №**. в който
описала констатираното от нея, включително и мириса на алкохол. Св. М.
прегледал Г. и установил, че е контактен, в задоволително общо състояние с
болки в дясната гръдна половина, с охлузвания по кожата на лицето и болки по
протежение на ребрата, в дясната половина. Св.
М. преценил, че е необходимо Г. да бъде транспортиран до болница в гр.П. за по
подробни прегледи и изследвания. Преди транспортирането му до гр.П., в ЦСМП Карлово
пристигнала съпругата на жалбоподателя - св. М.К.Г.и св.Л.. Пред св.М. и св.
М**Г**, св.Л. предложил на Г. да даде кръвна
проба за алкохол, но последния категорично отказал и този вид изследване. Там
св.Л. издал талон за медицинско изследване №***, който Г. отказал да получи,
като отказа му бил удостоверен с подпис на св.М.. В талона обаче св. Л. пропуснал да запише датата на
издаването му.
Св. М. издал
карта – фиш за спешна мед. помощ с №***. в който описал констатираното от него
/посочено по-горе/. Г. бил транспортиран
до болница в гр.П..
След транспортирането на Г. *** св.Л. регистрирал ПТП
–то със служебния таблет в патрулния автомобил, като
часът вече бил 20.30. Преценил, че Г. е нарушил чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл.174, ал.3 от ЗДвП.
На следващия св.Л. и св.И.С. ***, посетили
жалбоподателя в дома му в гр.К**, където св.Л. съставил и издал АУАН серия Д № ***.
Тъй като както беше посочено по-горе св.Л.
регистрирал ПТП-то със служебния таблет в патрулния
автомобил в 20.30ч. на 16.01.2019г., то при резпечатването
на АУАН от техническото средство били отразени дата 16.01.2019г. и час 20.30ч.
За това, собственоръчно с химикал св.Л. коригирал датата на съставяне на АУАН
от 16.01.2019г. на 17.01.2019г., като вписал в него, че корекцията е негова. В
АУАН било отразено, че на посочените дата, място и приблизително време,
жалбоподателят поради движение с несъобразена със състоянието на пътя скорост губи
контрол над автомобила, излиза в дясно извън пътното платно и се блъска в мантинелата и, че водача
отказва да му бъде извършена проверка с техн.
средство Алкотест Дрегер за
установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта.
Издаден талон за медицинско изследване с №***.
Горното било квалифицирано като нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП и на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Актът бил подписан от актосъставителя
и свидетеля С. и бил връчен на жалбоподателя, който го подписал с възражения,
като записал, че не е употребявал алкохол и, че в следствие на удара в главата
много неща му се губят и не помни да му е предлагана кръвна проба или дрегер.
На 02.04.2019г. компетентният орган - Началник сектор
към ОДМВР П., РУП/съгл. Заповед № ***издал атакуваното наказателно
постановление, с което на Г. за нарушение
на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), на основание чл.179, ал.2, от ЗДвП е наложено административно наказание
- глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са отнети на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР 12 контролни точки за нарушението, като обстоятелствата по
извършване на нарушенията са отразени по идентичен начин с тези в АУАН.
На 04.04.2019г. Г. обжалвал наказателно
постановление № **година на Началник сектор към ОДМВР П., РУ Карлово.
Съдът цени показанията на свидетелите П.Д.Л., И.В.С., П.Н.К.,
М.С.М. и А.Г.М. като обективни и безпристрастни, тъй като са еднопосочни и
взаимно допълващи се и не са в противоречие с писмените и веществените
доказателства по делото относно датата, мястото и участниците в инцидента.
Съдът полза показанията
и на св. ДЕЛЧО КОЛЕВ ПАШЛИЙСКИ и М.К.Г.въпреки близките им приятелски /за П***
и родствени /за Г*** отношения, тъй като между тях и останалите свидетели няма
съществени противоречия, като такива са налице само относно обстоятелството, че
Г. не говорил с тях, което може да се дължи на нежеланието му, тъй като е
разговарял със св.М. и св.Л..
1. Относно наложеното наказание на основание чл.179, ал. 2 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е необходимо да се посочи следното:
По същество съдът намира, че не се доказва по
безспорен начин извършването на описаното в АУАН и в НП нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП. Не се установи точната скорост, с която се е движил автомобила на
жалбоподателя, за да се направи преценка дали същата е била съобразена с
конкретните условия или не. По делото не е доказано по несъмнен и категоричен
начин каква е причината жалбоподателят да изгуби контрол над автомобила - дали
несъобразена скорост или други причини, които не могат да му се вменят във
вина. Несъобразената скорост следва да бъде обективно доказана и не може да се
определя субективно единствено съобразно настъпилото ПТП и последиците от него.
В процесния случай наказващият орган не е установил
по безспорен и несъмнен начин с допустимите средства и способи за доказване, че
водачът се е движил с несъобразена с конкретните условия скорост и именно в резултат
на това негово виновно поведение е настъпило и ПТП. В този смисъл, нарушението
не е несъмнено доказано и по тази причина административно-наказателната
отговорност спрямо жалбоподателя не е следвало да бъде ангажирана. В административното производство тежестта на доказване
лежи върху наказващия орган, който следва да докаже нарушението по безспорен и
категоричен начин, нещо, което не бе сторено в конкретния случай. Според чл.6
от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Съгласно чл.7, ал.1 от същия закон, деянието, обявено за административно
нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а по силата
на ал.2 непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените случаи.
Не са представени никакви доказателства от страна на административно-наказващия
орган относно вината на жалбоподателя. Отговорността на лицето не може да бъде
ангажирана въз основа на предположения, съмнения и догадки, в случая, че щом
има настъпилото
ПТП, то причината за това е несъобразена скорост, а следва да се установи дали
именно наказаното лице е отговорно за констатираното деяние. Отговорност за
едно деяние следва да се ангажира въз основа на безспорни доказателства, че е
извършено именно визираното в АУАН нарушение, и то от лицето, сочено като
нарушител.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието
на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира достатъчно доказателства в
подкрепа на установената в наказателното постановление фактическа обстановка.
Липсват доказателства относно приетите в акта фактически констатации, възприети
и в обжалваното наказателно постановление.
Ето защо съдът
счита, че в случая не е доказана вината на жалбоподателят за това нарушение.
Необходимо е да се посочи, че в хода на
административно-наказателното производство за това нарушение са допуснати и
съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на НП и
ограничаващи правото на защита на нарушителя. Настоящият състав приема, че АУАН
и НП не отговарят на изискванията на чл.42, т.4, и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с пътната обстановка, за да
бъдат в състояние да предприемат адекватни действия за предотвратяване на ПТП.
От съществено значение за съставомерността на тази
разпоредба от обективна страна е посочването на конкретните условия, при които
е настъпило произшествието – скоростта на движение на автомобила, конкретни
особености на пътната обстановка – състояние на пътното платно и препятствия на
пътя, интензивността на движението, както и обективна възможност за
възприемането им с оглед законосъобразно и безопасно движение по пътното
платно. В съставения срещу жалбоподателя АУАН и издаденото въз основа на него
НП не са описани всички фактически обстоятелства, включени в хипотезата на
правната норма. Схематично и без доказателства в подкрепа на това е посочено
единствено движение с несъобразена скорост от водача. Това води до невъзможност
да се изследват релевантните обстоятелства за преценка отговорността на водача
както от обективна, така и от субективна страна. Настъпването на съставомерен резултат – ПТП поради несъобразена скорост,
съставлява нарушение на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, а не на сочената като
нарушена в АУАН разпоредба на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Непълното описание на
фактическата обстановка и противоречивото посочване на нарушената правна
разпоредба водят до ограничаване правото на защита на нарушителя, поради което
представляват съществено процесуално нарушение. Освен това, следва да се
посочи, че в наказателното постановление за пръв път е посочено, че
жалбоподателят следвало да съобрази скоростта си на движение съобразно релефа,
с условията на видимост, интензивността на движение и с други обстоятелства, за
да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, които
не са отразени в акта за установяване на същото нарушение. Твърдението за тези
допълнителни обстоятелства, с които Г. е следвало да се съобрази при избор на
скорост за движение е въведено за пръв път с наказателното постановление и по
този начин на практика жалбоподателя е бил лишен от възможност да се защити,
тъй като различното фактическо описание на това нарушение е отразено едва в
правораздавателния акт, с който за същото деяние му е наложена санкция.
При констатираната неяснота относно съставомерните факти и доказателствена
недостатъчност, административно-наказателната преписка е следвало да бъде
прекратена на основание чл.54 от ЗАНН – поради недоказаност на нарушението.
Като е сторил обратното, наказващият оран е издал незаконосъобразно наказателно
постановление, което по изложените по-горе съображения в тази му част следва да
бъде отменено.
2. Относно наложеното наказание на основание чл.174,
ал.3, от ЗДвП за нарушение на същата
правна норма е необходимо да се посочи следното:
В случая фактическите констатации в АУАН не се
опровергават, а се подкрепят от обсъдените гласни, писмени и веществени
доказателства по делото анализирани по-горе.
При преценка на събраните по делото доказателства и
след извършена проверка, служебна и във връзка с наведените доводи от страна на
жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно
чл.174, ал.3 от ЗДвП: водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и с глоба от 2000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателя е
осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. По категоричен начин
бе установено от доказателствата по делото, че на процесната
дата и място жалбоподателя е бил обект на извършена проверка за алкохол, в хода
на която отказал да даде проба с техническото средство, а при издаден талон за
медицинско изследване, не пожелал да го получи и да даде кръвна проба за такова
изследване. В процесния случай няма значение дали
жалбоподателя е употребил или не алкохол към момента на извършване на
проверката, защото не за това е била ангажирана неговата отговорност.
Релевантно е обаче безспорно установеното обстоятелството, че жалбоподателя е
отказал да даде проба с апарат и кръвна проба, обосновава се и извода, че
предприетото от него поведение е, и е равносилно на отказ да бъде извършена
проба за алкохол. Предвид това, следва да се сподели направеният вече извод от
наказващия орган, че с поведението си жалбоподателя е осъществил състава на
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В тази връзка
е и Решение № 761/18.04.2016 г., постановено по К.Н.А.Х.Д. № 175/2016 г. по
описа на Административен съд – П., XXI касационен състав, в което е прието
следното: „…нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП всъщност вменява задължение на
всеки един водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо
средство "или" да изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, което следва да му се издаде, както в
случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде
тестван на място“.
От съдържанието на оспореното наказателно
постановление е видно, че е изписано словесно точно в какво се е състояло
нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за неизпълнението
му. Действително, разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа две хипотези,
като при първата се санкционира водачът, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества, а при втората - ако не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Редът по който се
установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства към датата на нарушението се регламентира от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл.1, ал.3 от тази Наредба - Употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства
и медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на
медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични
лабораторни изследвания. Съгласно същата Наредба - чл.2, ал.1 - При извършване
на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от
контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и
указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други
лица живот или здраве, и ал.2 - Неизпълнението на задължението по ал.1, с което
се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му
бъде извършена такава.
В случая наказващия орган е уточнил конкретното
предложение, но такова прецизиране не е необходимо, тъй като жалбоподателя е
осъществил нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, след като е отказал да бъде
изпробван с техническо средство и е отказал и медицинско изследване. Смисълът,
вложен от законодателя е да се установи употребил ли е съответният водач на МПС
алкохол и при положение, че откаже проверката с техническото средство, то е
длъжен да изпълни предписанието за медицинско изследване. Ето защо по никакъв
начин жалбоподателя не е затруднен да разбере за какво нарушение е наказан -
категоричен е отказа му да бъде извършена каквато и да била проверка за наличието
на алкохол, като е отказал да бъде изпробван с техническо средство дали е
употребил алкохол, и същевременно е отказал и другия вид изследване -
лабораторното. Цитирането в наказателното постановление на разпоредбата чл.174,
ал.3 от ЗДвП в цялост по никакъв начин не накърнява правото на защита на
жалбоподателя, нито при ясните обстоятелства по извършване на нарушението,
внася някаква непълнота или неяснота в обвинението, съдържа и нарушената
разпоредба, т.е. не е разпоредба, която по никакъв начин да не се съотнася с
обстоятелствата по извършване на нарушението, поради което не може да счете, че
по някакъв начин жалбоподателя е бил поставен в позицията да не разбере за
какво точно свое неправомерно поведение е наказан.
Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която предвижда глоба и лишаване от право да се управлява
МПС във фиксиран размер, съответно - 2000лв. и две години. Предвид изложеното,
съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Правилно е определен и броя на отнетите контролни точки,
които за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП са именно 12.
Основните възражения на процесуалния представител на
жалбоподателя касаят именно наложеното
наказание на основание чл.174, ал.3, от ЗДвП за нарушение на същата правна
норма и по тях становището на съда е следното:
Относно възражението за липса на дата в издадения
талон за изследване, съдът счита, че това нарушение действително е допуснато,
но то не е от категорията на съществените, тъй като на жалбоподателя му било
предложено и разяснено да даде кръвна проба, но той категорично отказал да даде
такава и да получи талона и в този смисъл правото му на защита не е било
накърнено. В този смисъл е Решение №1298/14.06.2019г. постановено по К.Н.А.Х.Д.
№ 1351/2019 г. по описа на Административен съд – П., XXIII касационен състав.
Относно възражението за невярно отразяване на времето
на извършените нарушения доколкото се
сочило като време 20.30 ч. на 16.01.2019 г., а видно било от представените
медицински документи за спешна медицинска помощ, че по това време лицето не е
било на посоченото място, а в ЦСМП и, че акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бил съставен на 16.01.2019 г. в отсъствие на
нарушителя, без да са налице предпоставките затова и в него била извършена поправка на датата, която я
правила недостоверна относно това кога е съставен акта, съдът, по-горе описа на
какво се дължат тези обстоятелства, като тук ще ги посочи в резюме – в АУАН за
час на нарушението е посочен 20.30 ч. тъй св.Л. регистрирал ПТП –то със
служебния таблет в патрулния автомобил след транспортирането
на Г. ***, като часът вече бил 20.30. В попълнения впоследствие констативен протокол
за ПТП - л.43 от делото, св.Л. описал произшествието, като вписал точният му
час – 19.15 ч. и отказа на Г. да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта
с апарат и с кръвна проба. АУАН е съставен на 17.01.2019г., като поради
регистриране на ПТП-то на 16.01.2017г. при разпечатване на АУАН, системата автоматично
генерирала тази дата - датата на деянията, а не датата на съставяне на АУАН.
Именно и за това св.Л. я коригирал и връчил АУАН със съответните корекции. С
това действие по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като поправката е извършена в съответствие с
регламентираните от ЗАНН правила. В хода на съдебното следствие се събраха
доказателства, а и не се спори че АУАН е предявен на жалбоподателя след
извършване на поправката за да се запознае с нея и да направи възражения
съгласно чл.44 от ЗАНН.
Относно възражението за липса на умишлено извършване
на нарушение по чл.174, ал.3, от ЗДвП, относно отказа да се извърши изследване
за концентрация на алкохол в кръвта на Г., тъй като състоянието на последния
било неадекватно и неконтактно поради травматични увреждания в областта по
главата и не е възприемал адекватно околната действителност и по тази причина
не е могъл да възприема действията, които се извършват спрямо него и да реагира
адекватно на същите, т.е. налице били достатъчно данни за липса на умишлен
отказ да бъде изследван за наличие на алкохол в кръвта, съдът счита, че от
доказателствата по делото по никакъв начин не може да се приеме, че
жалбоподателя не е разбрал, че му се предлага да се извърши изследване за
концентрация на алкохол в кръвта му, тъй като на два пъти, в различен времеви период
е отговорил на предложението на св. Л. за вземане на проба за алкохол, като отказал
каквато и да е проба. От. показанията на св. М., подкрепени от карта – фиш за
спешна мед. помощ с №***. се установява, че жалбоподателя е бил контактен и е
отказал да даде кръв за изследване за алкохол. Освен това Г. е разговарял със
св.М. като му споделил оплакванията си, които са отразени в карта – фиш за
спешна мед. помощ с №***., от който е видно, че Г. се оплакал от болки в
дясната гръдна половина, от охлузвания по кожата на лицето, които не били
сериозни и болки по протежение на ребрата, в дясната половина, но не и от болки
в главата или липса на спомен или памет.
Освен това от страна на жалбоподателя не бяха
представени каквито и да е медицински документи /епикризи,
медицински становища и заключения, консултации с невролог, и др./, които да
установяват, че поради нараняванията си Г. е бил в обективна невъзможност да
изразява мнение и да взима решения.
Относно последното възражение, че отказа за тестване с
апарат и за кръвно изследване за да се установи алкохол в кръвта не е едноактно
действие и нямало как да бъдат извършвани по едно и също време, а в акта се съдържали констатация, че лицето е
направило отказ и на двете изследвания, но не било посочено нито мястото нито
времето на едното и на другото действие по отказа, съдът счита същото за
неоснователно, тъй като в АУАН не е необходимо с точност по адрес, учреждение, обект, час, минути и т.н. да се описва и
посочва къде точно и кое точно изследване е отказало лицето, а е достатъчно да
се опише така както е сторено в АУАН серия Д № ***.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен
състав намира, че правилно в случая е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
.
По изложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, КАРЛОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № **година на
Началник сектор към ОДМВР П., РУ К***, с което на И.В.Г. с ЕГН**********,***,
за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.179, ал.2, от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в
размер на 200 лева.
2. ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № **година на Началник сектор към ОДМВР П., РУ К***, с което на И.В.Г. с ЕГН**********,***
на основание чл.174, ал.3, предл.
1-во от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 12
контролни точки за нарушението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.