Р
Е Ш Е
Н И Е № 260386
гр.
Пловдив, 16.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и
първа год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 7341/2020
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от З.И. М.
с ЕГН: **********, в качеството му на представител на „ЗИМ“ ЕООД, ЕИК *********
против Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 3905088 на ОД на МВР – Пловдив, с който му
е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 650 лева за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуалния представител адв.Д. се излагат доводи за незаконосъобразност
на атакувания акт, въз основа на които се прави искане за неговата отмяна. Претендира
направени по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител. В депозирано до съда писмено становище
излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за отхвърлянето й и
потвърждаване на издадения ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на
евентуалност прави искане за намаляване размера на присъденото адвокатско
възнаграждение на насрещната страна до размера на минимално предвидения размер.
Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово
установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен
срок.
Разгледана по същество, същата
е основателна.
Обжалваният електронен фиш е издаден срещу жалбоподателя З.И.
М. , в качеството му на представител на „ЗИМ“ ЕООД, ЕИК ********* за това, че
на 22.07.2020 г. в 20:22 часа на път ІІ-64 км. 50+500, в посока към с.Труд, извън населено място при
въведено ограничение 60 км/ч с пътен знак В-26, с МПС товарен автомобил „Пежо
Боксер“ с рег.№ ******** е извършено нарушение за скорост при въведено
ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак В-26. Установената стойност на
скоростта е 118 км/ч при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в
полза на водача и превишена стойност на скоростта – 58 км/ч. Нарушението било
установено с АТСС TFR1-M № 529.
В ЕФ е посочено, че собственик на регистрираното МПС е „ЗИМ“
ЕООД, ЕИК *********, със законен представител жалбоподателя М. .
За така констатираното нарушение на чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2 т.6 от ЗДвП, на
З.И. М. е наложена глоба в размер на 650 лева.
При така установеното от фактическа страна, Съдът
намира, че се налагат следните правни изводи:
С оглед събрания доказателствен материал, Съдът намира,
че ангажираната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя М. за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да отпадне поради
недоказаност. Съдът намира, че извършването на съставомерното деяние, с фактическите
белези очертани в ЕФ остана неподкрепено от представените и приети по делото
доказателства. С обжалвания ЕФ на жалбоподателя е вменено нарушение, извършено
на 22.07.2020 г. в 20:22 часа на посоченото във фиша място. Същевременно от
приложената в административната преписка снимка от клип е видно, че нарушение
за скорост е извършено на 22.07.2020 г., но в друг часови диапазон, а именно –
в 15:22:27 часа, което по никакъв начин не кореспондира с посочения в ЕФ час на
нарушение /20:22 ч./. Отразения в ЕФ час на нарушението не беше подкрепен и от съставения
и съдържащ се в преписката Протокол за използване на АТСС, от който се
установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M е използвана на процесната
дата и място с начало на работа – 07:30 ч. и край на работа – 15:30 ч., но не и
в приетия в ЕФ час на нарушението – 20:22 ч., което потвърждава извода за
недоказано по безспорен и категоричен начин нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателя.
Безспорно, както в теорията така и в практиката, деянието
се характеризира като съвкупност от телодвижения /при форма на изпълнителното деяние-
действие/ или липса на правно изискуеми действия /при форма на изпълнителното деяние
–бездействие/, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място,
при единство на обстановката. От цитираното определение следва, че мястото и времето
на извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията
на същото и отграничаващ го от останалите деяния. Дори и да е извършена идентична
система от телодвижения, като вид и последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то би се касаело
за различно деяние.
При разлика във времето на извършване няма как да се поддържа,
че деянието, описано в ЕФ и за което лицето е наказано е идентично с деянието, което
се установява от доказателствата по делото.
От друга страна не съществува правна
възможност за съда да накаже дееца, за деяние с различни фактически параметри от
това описано в ЕФ, доколкото институтът на изменение на обвинението по чл. 287 НПК,
поради съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, не намира
приложение в административнонаказателния процес.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се
явява незаконосъобразен поради недоказаност
на вмененото на жалбоподателя М. нарушение
и следва да бъде отменен от решаващия
съд.
Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното
производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски в полза на наказания за направените от него разноски, и с оглед очерталия
се изход на производството – при отмяна на атакувания ЕФ, същото искане се явява
според съда основателно и следва да бъде уважено. В конкретния случай процесуалното
представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат,
като съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 15.01.2021г. е
било договорено възнаграждение в размер на 450 лв., платимо в брой. Съгласно чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ако административното наказание е под формата на глоба, адвокатското възнаграждение
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от същата Наредба. Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
когато наложената глоба е до 1 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение
следва да е 300 лв. В настоящия случай наложената административна санкция е глоба
в размер на 650лв. следователно минималното адвокатско възнаграждение се равнява
на 300 лв. Възиваемата страна е направила възражение за прекомерност на разноските,
поради което и настоящия състав намира че следва да намали изплатеното адвокатско
възнаграждение до минимално предвидения размер от 300 лева. В настоящия случай делото
е приключило в едно заседание, не се отличава с голяма фактическа и правна сложност,
поради което и присъждане на разноски в размер на 450 лева се явява прекомерно.
Предвид отмяната на обжалвания ЕФ и наличните
доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение по процесуално представителство платени в брой от жалбоподателя,
съдът следва да възложи тези разноски в тежест на въззивамата страна.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Електронен фиш /ЕФ/
серия К № 3905088 на ОД на МВР – Пловдив, с който на З.И. М. с ЕГН: **********,
в качеството му на представител на „ЗИМ“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 650 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на З.И.
М. с ЕГН: ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния
съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК