№ 748
гр. София , 24.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600680 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІІ НПК
Образувано е по жалба от Е. Ш., чрез защитника си адв. Д., срещу
определение от 04.06.2021г. на Софийски градски съд, по н.ч.д. №
1494/2021г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна,
молбата на Ш. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част
от наказанието по НОХД № 404/18г. на Окръжен съд – Кюстендил. За да
постанови определението си в този смисъл, първоинстанционният съд е
приел, че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне, видно от
документите в досието му и на практика към настоящия момент няма
положителен ефект от престоя му в местата за лишаване от свобода.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания съдебен акт
с мотива, че са налице предпоставките за постановяване на УПО по
отношение на Ш., тъй като са изпълнени изискванията на чл. 70 от НПК.
Излагат се съображения, че осъденият е участвал в организираните
мероприятия в затвора, както и че е получавал награди. Положил е усилия за
адаптирането си в пенитенциарното заведение, като не е нарушавал
1
режимните изисквания. Твърди се, че рискът от рецидив е в рамките на
ниските граници. Поради това се моли за отмяна на определението на
първоинстанционния съд и постановяване на ново, с което да бъде допуснато
условно предсрочно освобождаване на Ш. от доизтърпяване на наложеното
му наказание.
Съдът, като прецени доводите, изложени в протеста и доказателствата
по делото, намира за установено следното:
Е. Ш. е осъден по НОХД № 404/18г. на Окръжен съд – Кюстендил, като
за извършено престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК му е определено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ. Към 04.06.21г., а
именно – постановяването на атакуваното определение, осъденият
фактически е изтърпял 3 години, 5 месеца и 21 дни, от работа – 7 месеца и 19
дни, като е налице остатък от 10 месеца и 20 дни.
Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице
всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване
на осъдения Е. Ш.. Действително, налице са формалните предпоставки по
смисъла на чл. 70 от НК, като Ш. е изтърпял фактически повече от две трети
от наложеното му наказание, като е налице един фактически неголям остатък,
преценен съвкупно с наложеното му наказание. От друга страна обаче, видно
от представената справка, налице е риск от рецидив в размер на 30 точки,
който, въпреки че е в рамките на ниския, е в средните му стойности и не е
достатъчен да се приеме, че обуславя постановяването на условно предсрочно
освобождаване. Следва да се посочи също така, за периода на изтърпяване на
наказанието е налице немалко увеличаване на риска от рецидив с 9 точки – от
21 на 30, което се явява основание да се приеме, че работата с лишения от
свобода не е довела до целения резултат, за да бъде същият освободен преди
изтичане на определения от съда срок на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Също така, видно от изготвените спрямо осъдения доклади,
налице са сериозни дефицити и проблемни зони, особено що се касае
2
уменията му за мислене и начина на живот и избор на обкръжение. Не може
да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че със заповеди от 26.03.2021г. и
20.4.2021г., на Ш. са наложени наказания за извършени нарушения на
правилата в пенитенциарното заведение. Независимо, че Ш. работи и по
отношение на него са постановявани и награди и същият се включва в
организационните дейности и мероприятия, по никакъв начин от
затворническото досие не може да бъде направен извод, дори че е започнал
необратим процес по поправянето му, още повече същият да е успешен до
степен, че да се приеме, че по-нататъшния му престой в пенитенциарното
заведение е обезсмислен. Доброто поведение /липса на данни за конфликти/ в
рамките на пенитенциарното заведение, в една строго регулирана среда, не
може да бъде противопоставена на констатирания риск от рецидив, който е
нараснал в рамките на периода на изтърпяване на наказанието и
констатираните дефицити и проблемни зони. Ето защо, преценявайки всички
тези обстоятелства, а именно – немалкият риск от рецидив в размер на 30
точки, както и неизпълнението на поставения план за превъзпитание,
настоящата въззивна инстанция споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, че не следва да бъда постановявано условно
предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Е. Ш.. Правилно
молбата му за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието се явява неоснователна и обосновано
същата е оставена без уважение от страна на първоинстанционния съд.
Изводите на същия намират опора в данните по делото и целите и
изискванията на закона, поради което постановеното определение следва да
бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.06.2021г. на Софийски
градски съд, по н.ч.д. № 1494/2021г., с което съдът е оставил без уважение,
3
като неоснователна, молбата на Е. Ш. за условно предсрочно освобождаване
от неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 404/18г. на Окръжен съд –
Кюстендил.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4