Решение по КНАХД №2273/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от и.д. началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, чрез пълномощник, против Решение № 998/ 14.08.2025 г., постановено по АНД № 278 по описа на Районен съд -Варна за 2025 г., с което е отменено изцяло Наказателно постановление № 23-0003330/25.10.2024 г., на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което на П. М. Б., за нарушение на чл.43а, ал.1, т.1, вр. с Приложение 5, част I, т.0.2 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00 лева, на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 от ЗДвП, като касаторът е осъден да заплати на Б. сумата от 450,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му без надлежно установяване на фактическата обстановка и в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изразява се становище, че датата на установяване на нарушението не е сред задължителните реквизити на акта и наказателното постановление, както и че същата подлежи на установяване въз основа събраните по делото доказателства. В тази връзка се оспорва извода на районния съд, че се е оказало невъзможно да се извърши преценка за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, като се счита, че се касае за техническа грешка, която не обуславя отмяната на наказателното постановление. Привеждат се доводи за неправилност на изразените от въззивния съд мотиви относно представения на електронен носител видеофайл, като се сочи, че при съмнение относно произхода или достоверността му е следвало да бъде назначена съответна експертиза. Поддържа се, че материалният носител, на който е записан видеофайла, представлява веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК, тъй като върху него има следи от нарушението. Касаторът се позовава на обстоятелството, че видеозаписът е изготвен от самия собственик на пункта за извършване на ГТП, в съответствие с нормативните изисквания, и представлява годно доказателствено средство. Намира и че преквалификацията на нарушението в наказателното постановление е правомерна и не е довела до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба П. М. Б., не се явява и не се представлява. В депозиран писмен отговор чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като подробно мотивира позицията си. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, както и за оставяне без уважение на претенцията на насрещната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание се явява представител на Окръжна прокуратура – Варна, който изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от П. М. Б. срещу Наказателно постановление №23-0003330/25.10.2024 г., на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.43а, ал.1, т.1, вр. с Приложение 5, част I, т.0.2 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00 лева, на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 от ЗДвП.

Приета е от въззивния състав следната фактическа обстановка:

Ответникът по касационната жалба бил председател на комисия, извършваща периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, в пункт за извършване на контролни технически прегледи, стопанисван от „К. груп България“ ЕООД. На 02.04.2024г. за времето от 09.57ч. до 10,17ч. в пункта бил извършен технически преглед на лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер], приключил със заключение, че превозното средство се допуска за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. По време на прегледа Б. не извършил идентификация на представения за преглед автомобил, съобразно изискванията на Приложение 5, част I, т.0.2 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. Впоследствие видеозаписът на извършения преглед, съхранен в ИС „Технически прегледи на МПС“ на ИА „АА“, бил възпроизведен от св.С. Х. А.- инспектор при Областен отдел „Автомобилна администрация“-[населено място], при което изложените обстоятелства били установени и било счетено, че е осъществен състава на административно нарушение.

Във връзка с тези констатации на 04.09.2024 г. проверяващата съставила на ответника по касационната жалба акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който били описани обстоятелствата около извършването на нарушението и била дадена правна квалификация по Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Наказващият орган възприел констатациите на актосъставителя, но допълнил правната квалификация и издал наказателно постановление, с което ангажирал отговорността на касатора за нарушение на чл.43а, ал.1, т.1, вр. с Приложение 5, част I, т.0.2 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.

За установяване на изложената фактическа обстановка съдът е изслушал показанията на актосъставителя С. Х. А. и ги е кредитирал частично, като ги е счел за обективни и правдиви в основни линии, предвид тяхната последователност, логичност и вътрешна непротиворечивост. Приел е за недостоверни единствено изявленията на свидетелката относно датата на възпроизвеждане на видеозаписа, отразяващ извършването на техническия преглед и съответно-относно датата на установяване на нарушението. Съдът не е кредитирал приобщения по делото CD с видеозапис, като е формирал становище, че липсват данни за произхода на записа и за начина, по който същият е приобщен към АНП, поради което е счетено за недоказано, че по същият не са извършени манипулации.

Въз основа събраните гласни и писмени доказателства съдът е приел за установена описаната в решението фактическа обстановка, като е приел за недоказана датата на установяване на нарушението.

За да отмени наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на дружеството. В решението се приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица. Съставянето на акта в присъствието само на един свидетел и неизлагането на мотиви в НП относно отказа да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН, са счетени за несъществени процесуални нарушения, които не са накърнили правото на защита на санкционираното лице.

Въззивният съд обаче е преценил, че липсата на безспорни доказателства относно датата на установяване на нарушението го е лишила от възможността да извърши преценка за спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Споделени са като основателни доводите на жалбоподателя, че в НП е отразена дата на проверката-02.04.2024г., при което към момента на съставяне на акта визираният в цитираната норма срок е бил изтекъл.

На следващо място районният съд е приел, че в наказателното постановление липсва надлежно описание на нарушението, тъй като не е посочено чрез какви действия или бездействия е осъществено деянието, а привръзката с Приложение 5, част I, т.0.2 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, е направена едва в наказателното постановление. Липсата на тези данни е приета за съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо на самостоятелно основание отмяната на обжалваното наказателно постановление.

По приложението на материалния закон е формиран извод за недоказаност на нарушението, като са споделени изложените от жалбоподателя възражения относно доказателствената стойност на приобщения по АНП CD, съдържащ видеозапис. В тази връзка е прието, че налагането на наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, е в противоречие с материалния закон.

По изложените съображения въззивният съдебен състав отменил изцяло НП, като присъдил в полза на ответника по касационната жалба и разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за постановяване на обжалваното решение при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК.

Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за отмяна на наказателното постановление не се споделят изцяло от настоящия състав, но изводите, които се преценяват като правилни, обуславят отхвърлянето на касационната жалба, като неоснователна.

Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че датата на установяване на нарушението не е задължителен реквизит на акта и наказателното постановление. Действително, нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН не поставят такова изискване. Съдържанието на наказателното постановление обаче следва да съответства не само на посочените норми, но и на останалите относими разпоредби на ЗАНН. Така чл.34 от ЗАНН поставя изисквания за спазване на определени срокове, като за извършването на проверка в тази насока е необходимо ясното посочване от наказващия орган на датата на установяване на нарушението, която следва да съответства и на приложените по делото доказателства. В случая както в акта, така и в НП е посочено, че нарушението е установено на 02.04.2024г., след извършена комплексна проверка, като датата съвпада с тази на претендираното нарушение. Касаторът изразява становище, че се касае за техническа грешка, която се преодолява посредством данните от съставения за проверката констативен протокол. Настоящият състав приема обаче, че предвид формалния характер на административнонаказателното производство, датата на установяване на нарушението следва да бъде посочена надлежно в НП. Следователно изводите на районния съд в тази връзка следва да бъдат споделени, още повече, че коментираният констативен протокол е оформен по начин, който не позволява изясняването на действителната дата на установяване на нарушението- датата 04.09.2024г. е посочена като такава на съставянето му, но липсва отбелязване дали същата съвпада с тази на проверката. Въззивният съд не е кредитирал показанията на актосъставителя в частта, касаеща датата на установяване на разглежданото деяние. Доколкото решаващият съд оценява доказателствата по своя суверенна преценка и при липсата на процесуални нарушения, допуснати при посочената дейност, не се констатират основания за отмяна на обжалваното решение в тази връзка.

На следващо място, касационният състав споделя и формираните в решението изводи за липса на надлежно описание на фактите около извършването на нарушението. Допълването в НП на правната квалификация на деянието с привръзката с Приложение 5, част I, т.0.2 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС е допустимо, по силата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Както в акта, така и в наказателното постановление обаче липсва посочване на действията или бездействията, посредством които се твърди, че е осъществен състава на вмененото на ответника по касационната жалба нарушение. Едва в съдебно заседание св. А. описва дължимите действия, които е следвало да извърши председателят на комисията, но подобни фактически твърдения не са наведени от наказващия орган. Не е достатъчно относимите към състава на нарушението факти да стават ясни посредством посочването на приложимата за случая правна норма. Дължи се описването им в АУАН и НП, за да се гарантира защитата на санкционираното лице. Тези факти именно определят предмета на доказване при въззивната проверка, като съдът има задължение да прецени дали е извършено описаното в НП деяние, а санкционираното лице съответно има възможност да посочи доказателства, с които да ги обори. Защитата се гради срещу фактите и те следва да са предявени на нарушителя, чрез описването им в АУАН и НП. Следователно изводът на въззивния съд, че липсата им следва да се третира като съществено нарушение на процесуалните правила, се явява правилен и се споделя от настоящата инстанция, като съответно е правилно и становището, че този пропуск обуславя отмяната на издаденото наказателно постановление.

Съдът не споделя изложените в решението съображения относно достоверността на представения CD, съдържащ видеозапис, отразяващ нарушението. Действително, последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). Именно в качеството на веществено доказателство следва да бъде ценен въпросният материален носител, съдържащ видеозапис, който е приобщен към доказателствата по делото чрез възпроизвеждането му в хода на съдебното следствие, в присъствието на актосъставителя. Не могат да бъдат споделени изводите за липса на данни за произхода на видеозаписа, тъй като същият е изготвен в изпълнение на относимата към осъществяваната от санкционираното лице дейност нормативна уредба. Относно довода, че не е ясно дали видеозаписът е бил манипулиран, следва да се изтъкне, че при наличие на подобно съмнение районният съд е следвало да изясни въпроса посредством назначаване на съответна експертиза. След като въззивният съд не е изпълнил задължението си да събере и служебно необходимите за изясняването на случая доказателства, изводът за недоказаност на нарушението се явява необоснован. Независимо от това, предвид наличието на констатираните по-горе съществени нарушения на процесуалните правила и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Посочените от касатора основания за отмяна не се констатират в разглеждания случай, а съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат направените в настоящото производство разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева /видно от приложения договор за правна защита и съдействие-л.17 от делото/ и следва да бъдат присъдени изцяло.

Водим от горното, касационният състав

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 998/ 14.08.2025 г., постановено по АНД № 278 по описа на Варненски районен съд за 2025 г.

 

ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна да заплати на П. М. Б. от [населено място], обл.*****, сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща извършени в производството разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване.