№ 116
гр. с, 05.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110121225 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителен искове от Н. П. Д., чрез нейната майка и законен
представител К. П. Й., против ............ с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата 8000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на травматични увреждания на здравето от
настъпило на 26.11.2023 г. застрахователно събитие - ПТП, съставляващо застрахователен
риск, ведно със законна лихва, считано от 12.04.2024 г. до окончателното плащане на сумата,
както и с правна квалификация по чл. 497 КЗ за заплащане на сумата 315,64 лева,
представляваща законна лихва върху дължимото обезщетение за периода от 08.01.2024 г. до
предявяване на исковата молба в съда – 11.04.2024 г.
Ищцата основава претенцията си на твърдения, че на 26.11.2023 г. около 14:00 ч. в гр.
с, на ул. О..., с посока от с. Ч към ул. Ч.. водачът на лек автомобил „...........“, с рег. №...........
навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещия се по нея лек автомобил „..........“,
с рег. №............. В резултат на произшествието, за което се поддържа, че е по вина на водача
на лек автомобил „...........“, с рег. № ..........., настъпили травматични увреждания за пътника в
лек автомобил „..........“, с рег. № ............ в лицето на ищцата. За произшествието е съставен
протокол за ПТП. Твърди се, че в резултат на инцидента ищцата получила открита рана на
други области на главата, както и фрактура на първи долен десен /31/ зъб. Поддържа се, че в
първите две седмици от възстановяването болката била особено интензивна, като
фрактурата на зъба е довела до затрудняване на дъвченето и говореното, а травмата на
главата е довела до силно главоболие, гадене, световъртеж. Посочено е, че като последица от
ПТП-то ищцата изпитвала страх, сънувала кошмари, чувствала се унила и изплашена,
ограничили се социалните й контакти. В исковата молба се сочи, че към датата на спорното
ПТП при ответника имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, покриваща отговорността на водача на лек автомобил „...........“, с рег. №
..........., с оглед на което ищцата предявила претенциите си за изплащане на застрахователно
обезщетение пред ответника, но последният не заплатил такова. Моли съда да уважи иска.
Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
1
настъпването на твърдяното ПТП по вина на водача на лек автомобил „...........“, с рег.
№..........., от което да са настъпили процесните вреди. Оспорва механизма на ПТП и
причинно-следствената връзка и твърди, че причина за настъпване на инцидента е
поведението на водача на лек автомобил „..........“, с рег. № ............. Алтернативно, навежда
доводи за съпричиняване, изразило се в непоставяне на обезопасителен колан, както и че
ищцата не е била в детско столче. Оспорва настъпването на процесните фрактури, както и
твърдените болки, страдания и психологически последици в резултат от тях. Сочи, че е
налице пълно възстановяване на ищцата. Оспорва иска по размер, както и иска за лихва.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 432 , ал. 1 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента
и ответното дружество. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД (противоправно деяние, което е
извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена
връзка между деянието и причинените вреди), пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие по
сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на водача,
управлявал лек автомобил „...........“, с рег. №..........., обективирана в застрахователна полица
№БГ22123000426780, което обстоятелство се установява и от отразеното в констативния
протокол за ПТП №К-694 от 26.11.2023г. Фактът на сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита от
ответника, поради което последният дължи заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени от ищеца вреди при наличие и на останалите предпоставки за това.
От приетите по делото констативен протокол за ПТП №К-694 от 26.11.2023 г. Протокол
за оглед на местопроизшествие от 26.11.2023 г. и скица към него, както и от заключението на
приетото без оспорвания от страните заключение на съдебно автотехническата експертиза се
установява механизма на процесното пътно произшествие, а именно, че на 26.11.2023 г.
около 14.00 часа водачът на лек автомобил „...........“, с рег. №..........., движейки се по ул. О... с
посока от с. Ч към бул. „Б..........“ на около 800 метра преди ул. „Ч...“ губи контрол над
превозното средство, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира удар с
движещият се в същия момент в тази лента лек автомобил „..........“, с рег. № ............,
управляван от К. П. Й.. Според заключението ударът между двата автомобила е настъпил в
лентата за движение на лек автомобил „..........“, с рег. № ............. Причината според експерта
за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „...........“, с рег.
№..........., който е навлязъл в лентата за насрещно движение като е могъл да избегне удара
ако се е движел по траекторията на пътя без да навлиза в лентата за насрещно движение.
Така от съвкупната преценка на доказателства се налага извод, че виновен за настъпване на
процесното ПТП е водачът на лек автомобил „...........“, с рег. №..........., който е изгубил
контрол над управлявания от него автомобил в разрез с установеното в чл. 20, ал. 1 ЗДвП
правило. От доказателствата по делото се установява, че е било образувано ДП
ЗМ№11379/2023 г. по описа на СРТП-СДВР, пр.пр. №52238/2023 г. по описа на СРП, но с
2
постановление на наблюдаващия прокурор наказателното производство е прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК вр. чл. 343, ал. 2 НК. Въпреки това обаче съдът намира
поведението на водача на лек автомобил „...........“, с рег. №........... за противоправно и в
колизия с общата забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД да не се вреди другимо и виновно, тъй като е в
нарушение на правилата по ЗДвП като от страна на ответника не бяха представени
доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Установено е по делото, че по време на инцидента ищцата се е намира на задната
седалка на лек автомобил „..........“, с рег. № ............ като пасажер без поставен предпазен
колан. Според констативен протокол за ПТП №К-694 от 26.11.2023 г. Н. П. Д.
непосредствено след удара е била с контузия и охлузвания на дясно бедро и охлузни рани по
лицето. След произшествието ищцата е прегледана в спешен кабинет по неврохирургия към
............. като от лист за преглед на пациент е видно, че е поставена диагноза „открита рана
на други области на главата“. Описано е обективното й състояние: охлузване
периорбитално, бузата и скулата в ляво. Направена е рангенография на черепа и е направен
тоалет на пострадалата.
Видно от приетия по делото амбулаторен лист №362 (без дата) на Н. П. Д. е направен
преглед от специалист по дентална медицина, според който зъбния статус на пациента е
фрактура на зъбна коронка на първи долен ляв зъб и два кариеса ляв и десен долни шести
зъби.
За претърпените от ищцата неимуществени вреди е изслушано е прието без
оспорвания от страните заключение на съдебно - медицинска експертиза, което съдът
кредитира като обективно изготвено, вярно и компетентно дадено. Според заключението,
изготвено след запознаване с наличната по делото медицинска документация и извършен
личен преглед на Н. П. Д. на 26.11.2024 г. след инцидента като пътник в лек автомобил
ищцата е получила охлузване в периорбиталната област, бузата и скулата в ляво и контузия
и охлузване на бедрото като на по- късен етап при стоматологичен преглед е установено
частично счупване на коронката на първи долен ляв зъб. Вещото лице дава заключение, че
мекотъканните травми – охлузване на лицето и на бедрото макар и да не са описани по
форма и размер при прегледа реализират критериите на медико-биологичния признак болка
и страдание като болките от подобни травми отшумяват напълно без последици до около 2
седмици. За тези увреждания на детето не е предписано лечение, но при по – нисък праг на
болката е възможно да се приемат обезболяващи средства. Посочено е, че нащърбването на
зъбната коронка на долен централен ляв резец е довело не само до болка, но и до затруднено
отхапване на твърда храна. Възстановяването на нормалния функционален и естетичен вид
на зъбната коронка може да стане само след коригиращо стоматологично лечение, каквото
към настоящия момент не е проведено. Според експерта уврежданията по бедрото и лицето
са контактни увреждания вследствие механично действие с неголяма травмираща сила на
твърди тъпи предмети. В областта на лицето въздействието е било тангенциално, а за
бедрото освен допирателно действие е имало и удар с или върху въздействалия предмет.
Според заключението получените от ищцата охлузвания на лицето и бедрото могат да се
обяснят по време и начин с твърдения механизъм на получаване, а именно при ПТП, което
дава основание да се приеме, че е налице причинно – следствена връзка между
произшествието и получените травматични увреждания на лицето и бедрото.
По отношение на установената фрактура на долен зъб вещото лице е посочило, че
предвид липсата на описание на мекотъканна травма на устните за нащърбването на
режещия ръб на коронката на първия долен ляв резец следва да се приеме, че е причинено
индиректно от контакт с коронката на срещулежащия му зъб, а не от директен удар в
областта на устата. Според експерта отчупването на парче от долния централен ляв резец
може да се получи след удар на лицето в ляво при стиснати зъби в момента на травмирането
като разпитан пред съда по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК заявява, че не е изключена
възможността травмата да е получена и при друго събитие. Видно от приобщения лист от
преглед №362, същият е без посочена дата на провеждане. По настоящото дело, както и в
хода на образуваното ДП ЗМ№11379/2023 г. по описа на СРТП-СДВР, пр.пр. №52238/2023 г.
3
по описа на СРП не са представени никакви други документи в подкрепа на твърдението, че
това травматично увреждане е вследствие на процесното ПТП. Видно от амбулаторните
листове за преглед в ............. при снемане на анамнезата не е съобщено за болки в устата, до
каквито травмата с нащърбването на зъбната коронка несъмнено би довела и без да има
разклащане на зъба, в който смисъл е и заключението на съдебно – медицинската
експертиза. При липсата на категорични данни за времето на получаване на частично
отчупване на коронката на първи долен ляв зъб съдът счита, че не се установява причинно –
следствената връзка между инцидента и това увреждане на ищцата.
За получените травматични увреждания, техния интензитет и продължителност на
лечение са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д Г Г С баба на
ищцата и майка на К. Й.. Пред съда излага, че за инцидента разбрала от самата Н., която й се
обадила по телефона непосредствено след случилото се. Н. била закарана до вкъщи, от
където заедно с баба си отишли в Пв. Оплаквала се от болки в корема и по лицето. В
болницата била прегледана като й е изписан антибиотик за кръвоизлив в стомаха. Тъй като
К. също е пострадала в катастрофата след инцидента Н. е спала при баба си. Говорела на сън
несвързани неща, плачела нощем, често се будела. Страхувала се да се вози в кола, както и от
неща, с които преди това се е справяла сама, по – трудно се съсредоточавала в училище. Все
още изпитвала страх.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по делото
са установени всички предпоставки на предявения иск, поради което той следва да бъде
уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението се определя от съда по
справедливост. При определянето на размера им за всеки един по отделно следва да бъдат
взети предвид обективни обстоятелства, които при телесните увреждания са тежестта и
характерът на увреждането, неговата продължителност и интензивност, начинът на
причиняването му, обстоятелствата, при които е настъпило, допълнително влошено
състояние на здравето, причинени морални страдания, възраст на пострадалия,
общественото му положение и др.. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. (Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС). В ППВС №17/63 г. т.7 е указано, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване като е
от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не и на вина.
В случая се установи, че вследствие на процесното произшествие Н. П. Д. е получила
леки мекотъканни увреждания – охлузвания на лицето и на бедрото, които неизменно са
били съпроводени с болки и страдания, каквито са били и субективните оплаквания на
ищцата, отразени и в наличната по делото медицинска документация. Няма обективни
данни за продължителността на твърдените болки, както и за изписано, респ. прилагано
медикаментозно лечение. Дадените от свидетеля Станимирова показания за изписани
антибиотице не кореспондират със събраните доказателства, още повече, че нито се твърди,
нито се установява ищцата да е получила кръвоизлив в корема. По делото не е представена
проследяваща медицинска документация за състоянието на ищцата след прегледа й в
болницата, поради което твърденията за силно главоболие, гаден, световъртеж останаха
недоказани, вкл. и чрез показанията на свидетеля Станимирова. Възстановителният период
по отношение на установените мекотъканни травми според заключението на съдебно -
медицинската експертиза, което съдът приема за обективно и компетентно дадено, поради
което го кредитира изцяло, е продължил до 2 седмици след инцидента, след което ищцата
физически се е възстановила напълно, в който смисъл са и констатациите на експерта. На
ищцата е бил предписан покой, който е спазен предвид непосещаването на училище за
десетина дни след инцидента. Видно от показанията на свидетеля Станимирова освен
физически болки Н. Д. е претърпяла изключителен стрес от случилото се и емоционален
дискомфорт предвид нарушенията в съня, бълнуването и плача. Като взе тези доказани от
4
ищцата вреди, обстоятелството, че състоянието й не е налагало специално лечение, че не са
налице данни за усложнено протичане на възстановителния период или невъзстановени
увреди, младата й възраст, както и стандартът на живот в страната, съдът намира, че
справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните
обстоятелства следва да бъде определено в размер на 5000 лева. При определяне на размера
на справедливото обезщетение съдът съобрази и негативните за малолетната ищца
последици в емоционален и психологичен план от претърпяната катастрофа, при която е
станала очевидец на получените от нейната майка травматични увреждания и състоянието, в
което се е намира непосредствено след удара.
Основателността на исковата претенция обуславя произнасяне по заявеното
възражение за наличие на съпричиняване от страна на ищеца на настъпилия за него
вредоносен резултат предвид безспорно установеното по делото обстоятелство, че ищцата е
била без поставен предпазен колан. За наличие на съпричинияване на вредоносния резултат
при пътуване без използване на обезопасителна система в нарушение на чл. 137а- чл. 137в
ЗДвП от страна на малолетното дете е налице противоречива съдебна практика, поради
което е е образувано и ТР №2/2024 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав
споделя практиката, обективирана в решения по гр.д. №50177/2016 г. на IV-то ГО, т.д.
№1879/2019 г. на I-во ТО, т.д. №972/2021г. на I-во ТО, т.д. №2637/2021 г. на I-во ТО и т.д.
№1692/2022 на II -ро ТО на ВКС, според която пострадалото малолетно дете не допринася за
настъпване на средите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от
деликвента, без правилно използване на обезопасителна система, с оглед вменената на
водача завишена грижа в тези случаи. Разрешението се споделя както в хипотезата на
виновно за ПТП лице – родител на пострадалото , превозвано необезопасявано дете, така и в
хипотеза, в която деликвентът е лице различно от водача на МПС, превозващо
необезопасено малолетното лице, т.е. в хипотеза на ангажирана за вреди гражданска
отговорност на лице, респ. неговия застраховател, какъвто е настоящия случай, което не е
дължало на увредения малолетен дължима от закона завишена грижа. При неправилно
обезопасяване или липсата на такова на малолетно дете, основанието на което приноса му по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се изключи произтича от вменената на водача
завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. Като се изхожда от това, че
малолетният не формира правно валидна воля и не може нему да се вмени задължение за
обезопасяване съгласно изискванията на ЗДвП, респ. че това е установено от закона
задължение на водача на МПС, превозващо малолетния, неизпълнението на това задължение
се явява част от цялостното му виновно и противоправно поведение, за което е въведена и
административно – наказателна отговорност.
Отделно от горното следва да се посочи, че според заключението на съдебно –
медицинската експертиза установените травми на главата и крайниците могат да се получат
и при поставен предпазен колан, тъй като макар и тялото да е задържано от поставения
предпазен колан главата и крайниците са свободно подвижни и могат да достигнат до
облегалката на предната седалка и да се травмират с удар с неголяма травмираща сила.
Според автотехническия експерт при челен удар с поставен предпазен колан телата се
предвижват напред с около 4-7 см. до сработване на инерционния механизъм. Посочено е, че
при удар като процесния, тялото се измества напред, нагоре и наляво, като поставеният
колан може да предпази тялото от политане напред, но не и от преместване настрани, както
и да го предпази от свободното движение на главата. Предвид всичко гореизложено съдът
намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца е неоснователно.
Следователно искът следва да бъде уважен за сумата 5000,00 лева и отхвърлен за
горницата над нея до пълния претендиран размер от 8000,00 лева.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 12.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 497 КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 ГПК, срокът за окончателно произнасяне по
5
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на КЗ, пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или
пред неговия представител за уреждане на претенции. В случая ищецът е предявил
претенцията си пред застрахователя на 08.01.2024 г. като срокът за неговото произнасяне е
изтекъл на 08.04.2024 г., поради което и обезщетение за забава се дължи, считано от
09.04.2024 г. до депозирането на исковата молба в съда. Предвид това съдът намира искането
за присъждане на обезщетение за забава върху присъденото обезщетение от 5000,00 лева, за
основателно за сумата от 5,75 лева определена по реда на чл.162 ГПК с помощта на
calculator.bg и за периода 09.04.2024 г. до 11.04.2024 г. като за разликата до пълния предявен
размер от 315,64 лева и за периода 08.01.2024 г. до 08.04.2024 г. искът следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат и двете
страни.
Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, при условията на чл.
38, ал. 2 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие за осъществено
процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, поради което на
процесуалния представител следва да се определи адвокатско възнаграждение, което
ответникът да бъде осъден да заплати. Съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
делото С-438/2022 г., съдът има право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, съобразно предвидените в НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните
пазарни размери на адвокатските услуги. Макар че цената на услуга, която е определена в
споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за
реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Ето защо съдът
изхождайки от правната и фактическа сложност на делото, както и извършената от
процесуалния представител дейност в защита интересите на ищцата и размера на
защитавания интерес, счита че определено в размер на 800,00 лева възнаграждение отразява
реалната цена на положения от процесуалния представител на ответника труд без същата да
бъде съобразявана с броя на предявените искове, тъй като не се установява по делото да са
били извършвани отделни или специфични действия в защита на всеки един от предявените
искове. От така определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищцата
следва да му се присъди сумата 481,57 лева съразмерно с уважената част от исковите
претенции.
Ответникът претендира разноски за заплатени депозити за вещи лица в общ размер от
650,00 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение, което определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП възлиза на 100,00 лева. Съразмерно с
неоснователната част от исковите претенции на ответника следва да му се присъди сумата
298,52 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда съразмерно на
уважената срещу него част от исковете държавната такса в размер на 200,23 лева (4% от
5005,75 лева) и възнаграждение за вещи лица в размер на 240,78 лева на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса и депозитите за вещо лице
по отношение на неоснователната част от исковете следва да останат за сметка на бюджета
на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА ............, ЕИК .............. със седалище и адрес на управление гр. с, бул. ............
№........ да заплати на Н. П. Д. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител
К. П. Й. ЕГН ********** с адрес: с. Н, обл. с, ул. „...........“ №51 на основание чл. 432 КЗ
сумата 5000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие на травматични увреждания на здравето от настъпило на
26.11.2023 г. застрахователно събитие - ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със
законна лихва, считано от 12.04.2024 г. до окончателното плащане на сумата, на основание
чл. 497 КЗ сумата 5,57 лева, представляваща законна лихва върху дължимото обезщетение
за периода от 09.04.2024 г. до предявяване на исковата молба в съда – 11.04.2024 г. като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 5000,00 лева до пълния предявен
размер от 8000,00 лева, и иска по чл. 497 КЗ за разликата над 5,75 лева до пълния предявен
размер от 315,64 лева и за периода от 08.01.2024 г. до 08.04.2024 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ............, ЕИК .............. със седалище и адрес на управление гр. с, бул. ............
№........ да заплати на адв. Я. Д. Д. ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
481,57 лева –възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Н. П. Д. ЕГН
********** чрез нейната майка и законен представител К. П. Й. ЕГН ********** по гр.д.
№21225/2024 г. на СРС 71 състав.
ОСЪЖДА ............, ЕИК .............. със седалище и адрес на управление гр. с, бул. ............
№........ да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 200,23 лева –
държавна такса и 240,78 лева – възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7