№ 376
гр. Варна, 04.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502224 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:39 часа се явиха:
Въззивникът Д. Д. ИЛ., редовно призован, не се явява; представлява се
от адв. С.Б., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззивникът АТ. В. К., редовно призована, не се явява; С.Б., редовно
упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззивникът Т. Р. Й., редовно призована, не се явява; представлява се
от адв. М.Т., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззивникът Р. ЦВ. Й., редовно призован, не се явява; представлява се
от адв. М.Т., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззивникът ЯС. ЦВ. АТ., редовно призован, не се явява;
представлява се от адв. М.Т., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззивникът Д. АТ. ЦВ., редовно призован, не се явява; представлява
се от адв. М.Т., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззивникът Ж. АТ. ЦВ., редовно призован, не се явява; представлява
се от адв. М.Т., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззивникът Д. Д. ВЛ., редовно призована, не се явява; представлява
се от адв. М.Т., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззивникът СВ. ЯНЧ. ЯН., редовно призована, не се явява;
1
представлява се от адв. М.Т., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззивникът Г. ЯНЧ. ЯН., редовно призован, не се явява;
представлява се от адв. М.Т., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззивникът ЕЛ. АЛ. С., редовно призована, не се явява; представлява
се от адв. М.Т., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззивникът Т. ИВ. СЛ., редовно призован, не се явява; представлява
се от адв. М.Т., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззивникът М. П. Ив., редовно призован, не се явява; не се
представлява.
Въззивникът П. М. К., редовно призована, не се явява; не се
представлява.
Въззивникът Ж. М. П., редовно призована, явява се лично; не се
представлява.
Въззивникът Т. Ив. Д., редовно призована, не се явява; представлява
се от адв. С.Б., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззивникът Ив. Д. Д., редовно призован, не се явява; представлява се
от адв. С.Б., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззивникът Ж. Д. Ян., редовно призована, не се явява; представлява
се от адв. С.Б., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемият ЦВ. Д. Д., редовно призован, не се явява; представлява
се от адв. Ст.К., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемият П. Т. ИЛ. , редовно призован, не се явява; представлява
се от адв. Ст.К., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Адв. Б.: Имам дадено пълномощно и от Д. Д. Д., моля същият да се
впише в СЛП, като не възразявам за нередовното му призоваване.
СЪДЪТ констатира, че макар Д. Д. Д. с определение от о.с.з.
23.11.2021г. да е бил конституиран в съдебното производство, в качеството на
наследник на починалия - Д. Д. Д., същият не е бил вписан в последващите
2
СПЛ. Тъй като в днешно съдебно заседание се явява адв. С.Б., редовно
упълномощена от него и и не се прави възражение за нередовното му
призоваване за днешното с.з., намира, че посоченото лице следва да бъде
вписано в СПЛ, като няма процесуални пречки по хода на делото.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВПИСВА в СЛП въззивникът Д. Д. Д. и счита същият за редовно
призован за днешно съдебно заседание чрез редовно упълномощения от него
адв.С.Б..
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Възразявам по хода на делото, т.к. считам, че има нередовно
призовано лице, макар и съдът да се произнесе, че пълномощникът не е
направил възражение за нередовното призоваване, следва да прецените кога
на този пълномощник му е дадено пълномощното и в каква връзка, ако той е
получил списък на лицата, които той ще представлява, ние нямахме даден
срок и този списък не е било включено лицето, което той ще представлява,
считам че е налице нередовно призоваване по отношение на Д. Д. Д..
Съответно следва да се разисква въпросът в този аспект, а не дали неговият
пълномощник не възразява. Лице, което следва да бъде призовано, доколкото
разбирам, съдът счита, че трябва да бъде призовано чрез неговия
пълномощник, тогава когато неговият бъдещ пълномощник беше призован за
предходно съдебно заседание, той не беше го упълномощил към него
момент. Тоест, съдът сега счита, че той е призован чрез пълномощник, който
не е бил пълномощник към момента на призоваване.
СЪДЪТ разяснява на страните, че в предходно съдебно заседание са
конституирани всички наследници на починалото в хода на производството
лице Д. Д. Д., включително и Д. Д. Д.. Същият действително не е вписан в
СЛП за днешно съдебно заседание, но има редовно упълномощен
3
процесуален представител, който има правото да направи възражение за
нередовното призоваване, като такова не се прави в днешно съдебно
заседание.
Адв. К.: Искам това, което обясни съдът да влезе в протокола.
Отхвърлете ми искането, друго не искам.
Считам, че има пречка по хода на делото и съдът е този, който следи за
спазване на процесуалния ред и редовното призоваване.
СЪДЪТ с оглед поддържането от процесуалния представител на
въззиваемите страни възражение по хода на делото, намира за уместно да
обърне внимание и на следното обстоятелство: Процесуалният представител
на въззиваемите страни, чрез процесуалните си действия извършва защита на
чужди права, което е недопустимо по ГПК. Само страната, която счита, че не
е била надлежно представлявана или редовно призована може да се позове на
това процесуално нарушение, но не и насрещната страна.
Предвид гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на процесуалния
представител на въззиваемата страна - адв.Ст.К. за нередовното призоваване
на въззивника Д. Д. Д., представляван в днешното с.з. от адв.С. Б..
Адв. Т.: Моля съдът да се занимае със следното, настоящият състав се е
произнесъл с решение № 529/16.04.2020г по в.гр.д.№ 764/2020г и затова моля
да прецените налице ли са пречки делото да бъде разгледано от настоящия
състав.
Правя искане за отвод на състава, т.к. вече имате произнасяне с решение
по в.гр.д. № 764/2020г, поради което считаме, че са налице основанията на
чл.22 ал.6 от ГПК.
4
Адв. К.: По отношение на това искане, искам да изразя следното
становище, налице е отново алогичното поведение на въззивниците от самото
начало на това дело. Още от първото разглеждане на производството пред
ВРС не е ясно какво точно се иска. Днес бяхме свидетели на едно искане,
съдът сам да си направи самоотвод, което с помощта на съда беше
формулирано като искане за отвод. Считам, че няма налице такова основание
да бъде уважавано искането за отвод на съда, т.к. въпросите, които са
разглеждани по въззивната жалба по отношение на ОФГ, нямат общо с
разглеждането в настоящия процес, което следва да се произнесе по
същество.
СЪДЪТ по направеното искане от процесуалния представител на
въззивниците за отвод на настоящия съдебен състав, съобрази следното:
Действително, от същия съдебен състав е постановено решение №
529/16.04.2020г по в.гр.д.№ 764/2020г, като производството по делото е било
инициирано по повод подадена жалба срещу решението на ВРС, с което се е
произнесъл по реда на чл.247 ГПК за отстраняване на допусната ОФГ.
Настоящият съдебен състав с предходното решение не е взел отношение по
съществото на спора. Ето защо намира, че не са налице основанията на чл.22
от ГПК и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на настоящия съдебен
състав.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА
5
Въззивната жалба и отговорът са докладвани с Определение от
закрито заседание № 3607/ 12.10.2021г.
Адв. Б.: Поддържам въззивната жалба, запознати сме с определението
за доклад, нямаме възражения.
Адв. Т.: Поддържам въззивната жалба, запознати сме с определението
за доклад, нямаме възражения.
Адв. К.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам депозирания писмен
отговор, като в същия сме дали подробни отговори на въззивната жалба.
Адв. Б.: Имаме доказателствени искания в жалбата, които поддържаме.
Адв.Т.: Направили сме искания да се разпредели доказателствената
тежест отново във връзка с квалификацията, защото считаме, че ВРС се е
произнесъл по иск с правно основание чл.26 от ЗЗД, а не както ние сме
претендирали с иск по чл.226 ЗЗД.
Адв. К.: Моля да оставите без уважение искането за ново указване
относно релевантните факти и разпределяне на доказателствената тежест,
както и да оставите без уважение искането за ново ангажиране на
доказателства в тази насока.
С приемането и неоспорването от страна на ищците на доклада по гр.д.
№ 4908/2017г на ВРС е настъпила процесуална преклузия, която се опитват
да заобиколят пред въззивна съдебна инстанция. Втори път с подобни
искания са пред въззивен съд. По първото им такова искане имаше
постановено определение по в.гр.д.№ 2726/2018г на ВОС, 3-ти състав, което
беше във връзка с доклада на ВРС. В това решение на стр.3 е посочено, че
съдебното решение подлежи на обезсилване, а делото на връщане за ново
разглеждане на долната инстанция, която следва да повтори процесуалните
действия, извършени след смъртта на страната и т.н. Обсъдено е било същото
искане, което се прави и днес пред Вас и е било отхвърлено. Именно затова
беше указано решението, което сега разглеждате, да бъде постановено след
повтаряне на действията от последното с.з., с даване на ход по същество, след
като са конституирани лицата, които са наследници на починалото лице.
6
Адв. Т.: Становище по доклада сме изразили в молба от 13.02.2018г, в
която сме оспорили проекта за доклад по делото, въпреки това той беше
приет от ВРС, който разгледа първоначално исковете претенции. Това наше
искане сме го направили отново след връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав и отново беше оставено без уважение. Поради което считам, че
е от съществено значение да се прецени доколко разпредЕЛ.та
доказателствена тежест на един иск по чл. 26 от ЗЗД се припокрива с
дадените указания на страните, ако съдът приеме, че правната квалификация
на иска е чл.226 от ЗЗД, т.е. дарение на бъдеща вещ. Има други обстоятелства,
които подлежат на доказване, така както ние сме навели твърдения в исковата
молба, а именно, че дарителят не е имал основание да очаква да получи това
имущество, за да може да го прехвърли на надарения. Не е имал очакване.
Считам, че предметът на доказване по двата иска е различен, което означава и
разпределяне на доказателствената тежест, съобразно предявения иск. Това,
че съдът е приел друга правна квалификация не следва да се отрази на
правилността на решението, не може в случая да се говори за преклузия, при
условие, че ние винаги сме изразявали това становище и сме оспорвали
проекта за доклад, както при първото разглеждане, така и при второто.
Адв. К.: В тази връзка има произнасяне на ВОС ОТ 3-ти състав, а
именно: ,,Настоящият състав намира, че не следва да се извършва нов доклад
по делото, доколкото дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация съответства на наведените от ищците факти в исковата молба,
както и не се констатираха пропуснати процесуални нарушения при
докладване на делото. Ето защо съдът намира, че не са налице хипотезите на
т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1/2013 на ОСГК, налагащи даване указания на
страните по правната квалификация на иска, разпределение на
доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства,
респективно служебно събиране на такива.“
Адв. Т.: Настоящият състав на съда не е обвързан от мотивите на това
въззивно решение, т.к. предмет на разглеждане е било дали в хода на делото е
починала страна и наследниците не са били конституирани, затова делото е
върнато.
Адв. К.: Прави се опит да бъде подведен настоящия състав, защото като
проверите това дело, което се намира в кориците на настоящото, ще видите,
7
че то е по въззивна жалба срещу решението, което е по същество на иска, а не
по нещо други извън него, това произнасяне не е във връзка с това, че има
процесуално неправилно неконституирани лица, а е по съществото.
СЪДЪТ по повод наведените във въззивната жалба оплаквания за
недопустимостта на постановеното съдебно решение поради това, че съдът се
е произнесъл по непредявен иск, намира че правната квалификация на
предявения първи иск, е такава, каквато е опредЕЛ. от първоинстанционния
съд и затова не се налага да бъде правен нов доклад на делото и да бъде
разпределяна доказателствената тежест.
Адв. К.: Правната квалификация на иска не е създадена от този съдебен
състав, а от предходния – първоинстанционен. Този съдебен състав беше
длъжен да изпълни определението на 3-ти състав на ВОС и да разгледа
делото от конкретно съдебно заседание, той нямаше възможност да променя
нищо, а само да направи заседание по същество, не е събирал доказателства,
няма произнасяне по процеса на предходния състав. Ако уважите исканията
или трябва да разгледате делото като първоинстанционен съд или следва да
го върнете на ВРС за ново разглеждане от първо съдебно заседание с доклад
по делото, това вече беше отхвърлено. След като пропуснаха всички
процесуални срокове, въззивниците искат едно и също, което вече е
отхвърлено.
Адв. Т.: Това не е вярно и колегата подвежда съда, т.к. с определение от
18.06.2019г. на ВРС по гр.д. № 7057/2019г., предмет на настоящото въззивно
производство, е заличил страната, която е починала и е заявил на страните, че
ще се придържа към приетия с протоколно определение от 12.12.2017г.
доклад по делото и не намира основание за изменението му, т.е. той се е
занимавал с доклада.
Поддържаме, че няма произнасяне по твърденията ни в исковата молба,
т.е. по сочените от нас фактически основания липсва произнасяне.
Твърденията ни, които сочат на иска с правно основание чл. 226 от ЗЗД, сме
ги посочили – стр. 3 от исковата молба. Считаме, че ВРС с обжалваното
решение № 5051/21.11.2019г не се е произнесъл по наведените от нас в
исковата молба фактически основания. Основаният ни довод е, че при
8
извършване на договора за дарение от 15.11.2012г., първият ответник Ц.Д. е
имал съзнанието, че не е собственик на имота - предмет на сделката и не е
имал очакване, че може правомерно да го получи, но въпреки това е сключил
сделката за 1/2ид.ч. от правото за собственост. По предходно делбено дело от
1995г той е бил изключен от делбата и това решение има СПН.
Адв. К.: Отново се подвежда съдът, в делбеното дело, което е с влязло в
сила решение, Ц.Д. не е допуснат като съделител, е коментирано подробно в
решението, което сега обсъждаме, и е признато, че Д. не е станал собственик
по силата на предварителна сделка, но в същото време всички наши доводи в
тази част бяха отхвърлени. Съдът разгледа и нашето възражение за изтекла
придобивна давност, която започва да тече след влизане в сила на това
делбено решение и всички тези доводи, включително и за разгледаните
искове, включително за правната квалификация, дори и да се приемат от
съда, дори и да се произнесете, дори и да се отхвърли нашата теза, пак ще се
стигне до разглеждане на нашето възражение за давностно владение.
Адв. Б.: Има и предявен в условията на евентуалност иск за нищожност
поради накърняване на добрите нрави именно защото към 2012г, когато е
била извършена дарствената сделка, ответникът е използвал нотариален акт,
правата по който са му били отречени в предходното делбено дело.
Адв. К.: От представените по делото доказателства е видно, че този
нотариален акт в АВП не е бил обезсилен и няма отбелязване; тези документи
са по делото. Следователно, докато той не е обезсилен, може да бъде
използван. Това дали ще стане собственик с този документ е въпрос на
съдебно решение, но това няма общо с този нотариален акт, дори той да е
нищожен. Съдът трябва да прецени бил ли е към датата на тази сделка
собственик Д. или не е бил, и точно конкретно има мотиви на съда.
Нямам искания по доказателствата. Представям списък на разноските
Адв. Б.: Няма да сочим други доказателства. Правим възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на въззиваемите.
Адв. Т.: Нямам искания по доказателствата, ще се ползваме от
представените разноски по предходното дело № 7057, които са от
21.10.2019г.
Адв. К.: Противопоставям се на това да се ползват от тези разноски,
9
защото досега не искаха да се разглежда предходното решение, а сега искат
да ползват от тези разноски.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноски и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от страните списъци на
разноските по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ след като изслуша доводите на страните, счита че поставените
въпроси във въззивната жалба са правни и ще вземе отношение по тях с
окончателния съдебен акт.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Б.: Моля да уважите въззивната жалба, която е от името на моите
доверители, с присъждане на разноски.
В жалбата сме посочили защо считаме за порочно обжалваното
решение. На първо място, защото ВРС се е произнесъл по един непредявен
иск, а именно по иск за установяване на нищожност поради противоречие със
закона. Видно от съдържанието на исковата молба стр. 3, както и от
уточняващата ни молба 13.02.2018г., също така и от направеното от нас в
с.з. от 21.10.2019г. изявление, ние сме поискали да се измени определението
от 18.06.2019г., относно правната квалификация на първия предявен иск,
която ние считаме, че е чл. 226 ЗЗД. Посочили сме в исковата молба, че
първият ответник Ц.Д. е знаел, че не е собственик на имота, който е предмет
на дарствената сделка и не е имал очакванията, че може правомерно да
10
получи този имот, въпреки това той е сключил сделка през 2012г., поради
което се касае за дарение на бъдеща вещ за частта 18/48 ид.ч. от имота. Съдът
не е приел тези наши искания и се е произнесъл по един непредявен иск,
поради което решението в тази част следва да се обезсили.
Съдът неправилно приемайки, че е предявен иск за нищожност поради
противоречие е разпределил и доказателствената тежест, като е дал
неправилна правна квалификация. С решението по делото от 1991г. е била
извършена делба, при която ответникът Д. е бил изключен като съделител,
той е знаел това и решението е влязло в сила. ВРС е приел, че дарението е
недействително и поради това не поражда вещно правно действие.
Независимо от това през 2012г. ответникът Ц.Д. е представил пред нотариус
нотариален акт, с който се легитимирал формално като собственик и е
прехвърлил – дарил, на втория ответник ½ ид.ч. от имота. Считаме, че с това
той е нарушил добрите нрави, има нарушение, когато се нарушават основни
принципи, в случая принципа на добросъвестността, именно защото той е
знаел, че е бил изключен от делбата, че не е притежавал тази ид.ч. през 2012г.
и няма как да прехвърли права на втория ответник, могъл е да прехвърли
единствено и само това, което е притежавал по наследство от общия
наследодател, а това са 6/48, останалата част по отношение на 18/48 ид.ч. е
нищожна.
С оглед на всички наши доводи във въззивната жалба, моля да отмените
решението и да ни присъдите сторените разноски.
Адв. Т.: Моля да уважите въззивната жалба и ни присъдите сторените
разноски, съобразно представения на 21.10.2019г. списък. Поддържам изцяло
изложените в жалбата, които са подробни, като моля да съобразите и
следните аргументи по отношение на твърдението, че Ц.Д. е придобил по
давностно владение процесните спорни ид.ч. от имота. При изповядване на
сделката през 2012г., когато той се е разпоредил в полза на втория ответник,
се е легитимирал с този нотариален акт, нотариусът е могъл да извърши
проверка само по документи, като изрично в нормата на чл. 586, ал. 2 ГПК се
сочи, че нотариусът проверява по документи, като ако не може да се
удостовери собствеността, то следва да бъде извършена проверка от
нотариуса по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, т.е. при сделката, която е извършил
през 2012г. няма данни, че такава проверка по реда на обстоятелствена
11
проверка е била извършена и е доказана собственоста на прехвърлителя, т.е.
на дарителя.
Считам аргументите и доводите на съда, че той се легитимирал при
извършване на сделката по давностно владение за неоснователни,
противоречащи на закона.
Адв. К.: Правя реципрочно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззивниците, не за пръв път това
възражение се прави от тяхна страна, като до сега винаги е било отхвърлено,
защото съдебните състави са изхождали от фактическата и правна сложност
на делото.
По отношение на изложеното днес, поддържам изцяло писмения
отговор, считам, че обжалваното решение е добре мотивирано, но се наведоха
и се повториха доводи във връзка с нищожност на сделката, бих искал да
кажа следното:
Делбеното дело, което беше цитирано, не е прогласило нищожност на
дарението от 1994г. и няма постановено обезсилване на нотариалния акт от
1984г. ВРС коментира, че счита това дарение за нищожно и за непораждащо
вещно правно действие, но не го прогласява неговата нищожност. От
справката по делото е видно, че нотариалния акт за дарение от 1984г. не е
обезсилен, нито е отразена неговата нищожност, документално няма
потвърждение на мотивите на въззивниците. Съдът прецени, че моят
доверител, който е прехвърлил чрез дарение процесните ид.ч. на другия
въззиваем Петър, е бил към тази дата собственик на лично основание, а
именно изтекла придобивна давност, която е била доказана пред този състав.
Следователно каквито и други доводи да се навеждат за нищожност на това
дарение, което Ц.Д. е получил преди делбата, то няма отношение към
решението, което решава въпроса по същество. Каквото и решение да вземете
в тази насока пак ще се стигне до това дали е законосъобразно е решил
решаващият състав, че има изтекла придобивна давност, поради което
сделката е валидна.
Моля да вземете под внимание всички факти, не само тези които сме
изразили днес тук пред Вас.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законния
12
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:46
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13