Р Е Ш Е Н И Е
№ 145 /17.3.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1.
Георги Видев
2.
Дияна Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и при участието
на прокурора Станка Димитрова, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 87 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на началник „Група“ в сектор „Пътна полиция
Пазарджик – Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик против Решение № 456 от
05.12.2022 г., постановено по нахд № 931/2022 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, в частта на решението, с която е отменена т. 1 от Наказателно
постановление № 22-1006-000841/09.05.2022 г. на началник „Група“ в сектор
„Пътна полиция Пазарджик – Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик. С отменената т.
1 от посоченото наказателно постановление на С.Б.С. за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 6, във вр. с чл. 183, ал. 5, т. 1 от същия
закон е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец.
Касаторът – началник
„Група“ в сектор „Пътна полиция – Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик – моли да бъде отменена
обжалваната част от решението и да бъде потвърдено наказателното постановление
в съответната му част. Сочи доводи за нарушение на закона. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът
– С.Б.С.
– оспорва жалбата чрез процесуалния си
представител в проведеното съдебно заседание и в представен писмен отговор.
Излага съображения за законосъобразността на обжалваното решение.
Прокурорът представя
заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно, обосновано и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е
приключило неблагоприятно за нея.
Районният съд е отменил т. 1 от наказателното
постановление, независимо, че е приел,
че извършването на нарушението – преминаване на червен сигнал на
работеща трисекционна светофарна уредба е безспорно установено със събраните по
делото доказателства. Изводът на съда за доказаност на нарушението е правилен и
законосъобразен и се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства.
Първоинстанционният съд е отменил т. 1 от
постановлението поради допуснати съществени нарушения в
административнонаказателното производство. На първо място е приел, че е
допуснато такова, поради несъответствие между АУАН и наказателното постановление,
доколкото в първия акт нарушението е описано и квалифицирано като първоначално,
а във втория, като повторно. Този извод на съда е неправилен. С актът за
установяване на административното нарушение се констатира факта на извършеното
нарушение и се дава неговата правна квалификация. Проверката за повторност на
нарушението не се извършва от актосъставителя при съставянето на акта. Тази
проверка се извършва впоследствие от административнонаказващия орган и
представлява част от процеса на налагане на законосъобразно и справедливо
наказание. Както наказващият орган е длъжен да прецени смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, включително тези настъпили след съставяне на АУАН и
съответно да прецени какво наказание да наложи или дали да прекрати административнонаказателното
производство поради маловажност, така той е длъжен да издири и дали лицето е
извършило други идентични или подобни нарушения, дали за тях са налице издадени
наказателни постановления и дали те са влезли в сила. Едва тогава административнонаказващия
орган преценява дали е налице повторност и налага съответното квалифицирано
наказание. Следователно е нормално и законосъобразно в АУАН да е констатирано
конкретното нарушение и да е определена съответната правна квалификация като за
първо нарушение, а в последствие с НП да е аргументиран изводът, че е налице
повторност, като са посочени и съответните правни норми, регламентиращи такава
със съответното квалифицирано наказание.
В тази връзка несъстоятелен е доводът на
ответника, че в словесното описание на НП не е посочено обстоятелството, че
нарушението е извършено в условията на повторност. Именно в словесното описание
на нарушението е посочено „повторно не съобразява поведението си със
светлинните сигнали“. Към края на постновлението е посочено също: „Извършена е
допълнителна проверка за повторност от АНО, установено е издадено на името на С.
НП … връчено лично и влязло в законна сила“. При това описание на нарушението
липсва каквото и да е съмнение, че на нарушителя е вменено извършването на
нарушение при условията на повторност.
Неоснователен е и вторият довод на съда за
допуснато нарушение в административнонаказателното производство –
несъответствие между фактическото и юридическото обвинение предвид непосочването
на конкретното предложение в правната квалификация на нарушението – чл. 6, т. 1
от ЗДвП, доколкото разпоредбата има няколко хипотези. Поначало посочването на
правни разпоредби се извършва с изписването на член, алинея и точка. Такова
изписване е напълно ясно и точно и е достатъчно за посочване в АУАН и НП на
нарушената разпоредба.
Това още повече важи в настоящия случай, при
който съдържанието на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП не е нито дълго, нито
сложно, а именно:
Чл. 6. Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка;
При описание на изпълнителното деяние: „…не съобразява поведението си със
светлинните сигнали“ е налице пълно съответствие между цифрово и словесно
описание на нарушението без да е необходимо посочване на нарушеното предложение
от т. 1.
Извършеното нарушение не е маловажно, тъй като в
случая липсват смекчаващи обстоятелства. Напротив, то е квалифицирано по
тежестта си, тъй като е повторно. Правилно са определени и наложените
административни наказания, който съответстват на фиксирания в закона размер.
Следователно оспореното решение в обжалваната му
част, като постановено в нарушение с приложимия материален закон е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление в
неговата т. 1
С оглед изхода на делото е основателно искането
на касатора за присъждане на юрисконултско възнаграждение. Тъй като не е
посочен претендиран размер на същото, следва да бъде присъден минималният
такъв, предвиден в закона, т.е. 80 лв.
Затова съдът
Р Е Ш И:
Отменя Решение №
456 от 05.12.2022 г., постановено по нахд № 931/2022 г. по описа на Районен съд
– Пазарджик, в частта на решението, с която е отменена т. 1 от Наказателно постановление
№ 22-1006-000841/09.05.2022 г. на началник „Група“ в сектор „Пътна полиция
Пазарджик – Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик, като вместо това постановява:
Потвърждава
т. 1 от
Наказателно постановление № 22-1006-000841/09.05.2022 г. на началник „Група“ в
сектор „Пътна полиция Пазарджик – Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик, с която
точка от посоченото постановление на С.Б.С. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 6, във вр. с чл. 183, ал. 5, т. 1 от същия
закон е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец.
Осъжда С.Б.С. ***
да заплати на Областна дирекция на МВР – Пазарджик разноски по делото в размер
на 80 лв. (осемдесет лева).
Решението е
окончателно.
Председател: /п/
Членове:
1. /п/
2. /п/