№ 410
гр. Сливен, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230102185 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
искове с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 10а, чл.11 и
чл.19, ал.4 от ЗПК за признаване за установено, че сключените между страните
договор за заем №9031-00026939/04.03.2022 г. и договор за допълните услуги
към същия договор са нищожни, поради противоречие с императивни
законови разпоредби, на основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и накърняване
на добрите нрави, и на основание чл. 146, ал.1 във връзка с чл. 143, ал.2, т.20
от ЗЗП поради неравноправност, за което са изложени подробни съображения.
В исковата молба се твърди, че на 04.03.2022 г. ищцата и ответното
дружество са сключили договор за заем Микрокредит №9031-00026939 за
сума в размер на 200 лв., със задължение за връщането й в срок от пет месеца
на пет погасителни вноски, при фиксиран ГЛП в размер на 40,47 %, като
общата сума подлежаща на връщане била 220,70 лв., в която били включени
дължимата главница и лихва. В договора не била посочена информация за
размера на ГПР. На същата дата бил сключен и договор за допълнителни
услуги към договора за заем Микрокредит №9031-00026939/04.03.2022 г., по
силата на който на ищцата бил предоставен пакет от допълнителни услуги
„Комфорт“. Твърди се, че клаузите в договора за допълнителни услуги са
формулирани неясно и в противоречие на чл.10а, ал.4 от ЗПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи за нищожен
договор за заем Микрокредит №9031-00026939/04.03.2022 г. и договор за
допълнителни услуги към договор за заем Микрокредит №9031-00026939
основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и накърняване на добрите нрави, и на
основание чл. 146, ал.1 във връзка с чл. 143, ал.2, т.20 от ЗЗП поради
1
неравноправност. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се изразява становище за допустимост на исковете, но за
недопустимост на исковата молба. Счита същите за неоснователни и
недоказани. Изложени са съображения в подкрепа на доводите за
неоснователност.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се
представлява. Пълномощникът й е представил писмено становище, с което
поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди
направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не се представлява в съдебно
заседание. В писмено становище се оспорват исковете и се моли съда да ги
отхвърли и да присъди направените по делото разноски. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищцата.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между ответника „МИКРО КРЕДИТ“ АД и ищцата И. Й. Д. бил
сключен договор за заем Микрокредит № 9031-00026939 от 04.03.2022г., по
силата на който ответникът предоставил на ищцата в заем сумата 200,00 лева.
Уговорено било, че срокът на договора е 5 месеца, при фиксиран
годишен лихвен процент по заема 40,47 %. ГПР не бил посочен в договора.
Общата сума за връщане от ищцата била в размер на 220,70 лева.
Между страните бил сключен и договор за допълнителни услуги към
договора за заем Микрокредит № 9031-00026939 от 04.03.2022 г., които
включвали посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска,
безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова
сметка на заемателя, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема,
разглеждане до минути, преференциално обслужване и право за участие в
специални промоции. Цената на тези услуги възлизала на сумата от 94,30
лева, платими на 5 месечни вноски по 18,86 лева всяка.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с
чл. 10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК за признаване за установено, че сключените
между страните договор за заем №9031-00026939/04.03.2022 г. и договор за
допълните услуги към същия договор са нищожни, поради противоречие с
императивни законови разпоредби, на основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и
накърняване на добрите нрави, и на основание чл. 146, ал.1 във връзка с чл.
2
143, ал.2, т.20 от ЗЗП са допустими, а разгледани по същество са изцяло
основателни.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за заем
не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския
кредит, свързани с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР.
Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв
начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи,
че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, тъй като изобщо не е посочен в договора.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за паричен
заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като няма изискуемото по закон съдържание - липсва посочен ГПР, поради
което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност -
нищожност на договора.
Договорът за допълнителни услуги също е нищожен, поради
противоречие със закона. Съгласно този договор, допълнителните услуги
включват посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска,
безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова
сметка на заемателя, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема,
разглеждане до минути, преференциално обслужване и право за участие в
специални промоции. Според съда „Допълнителни услуги“ по смисъла на чл.
10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните - предоставяне на парична сума и връщане
на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж и такива са
например издаването на различни референции, удостоверения и служебни
3
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за
добросъвестното поведение на клиента. В същото време посочените в
договора допълнителни услуги, по своята същност са действия, целящи
осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора и
имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и
кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и
изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично
забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Уговорките за заплащане на
допълнителни услуги поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не
защитават правата му като по-слаба страна в правоотношението и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Още
повече, че е посочено, че цената на допълнителните услуги е дължима от
потребителя към момента на сключване на договора, т. е. възнаграждението за
допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на
клиента поради отказ или прекратяване на договора. Формулирани по този
начин клаузите налагат на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако
насрещната страна - търговецът или доставчикът, не изпълни своите
задължения. Тези суми се дължат от потребителя не за конкретно
предоставени от търговеца услуги, а за възможността потребителят да
упражни права, които така или иначе са му предоставени по закон. Таксите,
дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за
кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това
дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение - да извърши
дейността или да предостави услугата. Таксите, за разлика от
възнаградителната лихва, не съставляват възнаграждение за кредитора и не
следва да се превръщат в източник на печалба за него. Предвид изложеното,
следва да се приеме, че договорът за допълнителни услуги се явява
недействителен, поради противоречие със закона.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което
предявените искове да бъдат уважени.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените разноски
по делото за заплатена държавна такса в размер на 100 лева.
На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата при съобразяване на
Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C-438/22, следва на ищцовия
пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в размер на 400 лева за двата уважени иска /по 200
лева за всеки от тях/, като определеният размер съответства на фактическата и
правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо
ЗЗД сключените между „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137,
ет. 3 и И. Й. Д. с ЕГН- ********** от *************************** договор
за заем Микрокредит № 9031-00026939 от 04.03.2022 г. и договор за
допълнителни услуги към договора за заем Микрокредит № 9031-00026939 от
04.03.2022г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 ДА
ЗАПЛАТИ на И. Й. Д. с ЕГН-********** от ***************************
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Б. Б. от САК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 400 /четиристотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5