Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 390 24.10.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и шести септември Година две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 1845 по описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано, след като с протоколно определение от 20.11.2018г. състав на РС-Бургас е прекратил производството по гр.д.№ 4473/2018г. и е изпратил делото по подсъдност.
Постъпила е искова молба от Т.Д.Р. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.Стоян Чапразлиев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Шейново” № 61, против С.П.С. с ЕГН ********** ***, в.з. М. б., ул.* № *да бъде осъден да заплати на ищцата Д. имуществени вреди в размер на 30 500 лв., за лишаването й от правото на собственост върху ½ ид.част от МПС – марка „Мерцедес“ С 63 АМГ, с рег.№ А 45 00 КС, рама № WDD2211771D19620, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.11.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 21.11.2004г., като с решение № 599/ 01.04.2016г. по гр.д.№ 4909/2015г. по описа на РС-Бургас, бракът им е бил прекратен. През 2012г. са закупили описания лек автомобил, който е бил ползван от ищцата, вкл.по време на фактическата раздяла през лятото на 2015г. На 27.10.2015г. ищцата отишла на работа с автомобила в МОЛ „Галерия“ и паркирала на паркинга. През една от почивките установила, че автомобила го няма. Позвънила на ответника, който й казал, че е взел автомобила и повече няма да й го даде. На 16.11.2015г. ответникът подал молба за прекратяване регистрацията на автомобила до ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ поради „Се изнася за Германия“. Затова С. не е представял изискуемото се според чл.24 от СК съгласие на ищцата като съсобственик на автомобила. Или всъщност С. се е разпоредил еднолично с автомобила по време на брака. С това е лишил Д. от възможността да ползва своята ½ ид.част от автомобила и й е причинил имуществени вреди на стойност 30 000 лв. (половината от пазарната му стойност от 60 000 лв. към 27.10.2015г.).
В постъпилия отговор на исковата молба, ответникът С.С. чрез упълномощения си процесуален представител заяви, че автомобилът е бил придобит лично от него чрез трансформация на лично имущество – облигационно вземане по договор за заем от 12.04.2006г. с „Радине транс“ ЕООД с ЕИК ********* за сумата от 45 000 лв. Автомобилът е бил получен като даване вместо изпълнение за сумата от 30 000 лв. Оспорена беше пазарната стойност на процесния автомобил, като се твърди, че същият се е нуждаел от ремонт на стойност 49 313.38 лв. Затова и ответникът го е снел от регистрация и после го е продал в Германия за сумата от 5200 евро. Направено е възражение за прихващане на основание чл.298 ал.4 от ГПК със сумата от 4135.93 лв. (половината от 8271.87 лв.), заплатени от С. по изп.д.№ 314/2016г. по описа на ДСИ за общи задължения във връзка с притежаваните в СИО още 2 автомобила.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, изрази становище, че иска като основателен и доказан следва да бъде уважен в пълен размер, като търсеното обезщетение отговаря на претърпените имуществени вреди. В подкрепа на твърденията си ангажира съдебно-автотехническа, съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи и свидетелски показания. Подробни доводи изложи в писмено становище.
В съдебно заседание ответникът, чрез своя процесуален представител, пледира съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Ангажира съдебно-счетоводна и съдебно-почеркова експертизи, както и свидетелски показания. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като разгледана от надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Ищцата разполага с правен интерес от водене на настоящото дело, внесена беше дължимата държавна такса.
Видно от приложения препис от влязло в сила на 01.04.2016г. решение № 599/ 01.04.2016г. по гр.д.№ 4909/2015г. по описа на РС-Бургас, бракът между страните е бил прекратен. Справка от ОД МВР-Бургас сочи, че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена на 16.11.2015г. по молба на С.С.. Автомобилът е бил придобит от ответника на 15.05.2012г. по договор за прехвърляне на собственост върху МПС, вместо плащане на дълг за сумата от 30 000 лв. (л.8 по гр.д.№ 4473/18г.) чрез пълномощник (л.9) с попълнена декларация (л.10). Автомобилът е бил изправен към 15.04.2015г., видно от приложеното удостоверение за техническа изправност. На 12.04.2006г. е бил подписан договор за паричен заем, като С. е предоставил на „Радине - транс“ ЕООД сумата от 45 000 лв. със срок на издължаване 31.12.2011г., удължен чрез анекс № 1 до 31.12.2012г. Според анекс № 2, към 15.05.2012г. С. е получил вместо изпълнение на сумата от 30 000 лв. собствеността върху процесния автомобил. Това е било отразено в аналитичния регистър на „Радине – транс“ ЕООД. Автомобилът е бил продаден от С. на трето лице, според договор от 16.11.2015 г. (л.25). Приложена е оферта за доставка на авточасти и ремонт до С. от „Ауто щерн“ ООД за сумата от 49 313.38 лв. с ДДС. Според удостоверение издадено от МВР сектор „Пътна полиция“ – Бургас, ЛА м.“Тойота“, модел „Ланд круизер“ с рег.№ А 16 99 КА от 24.10.2007 до 28.10.2013г. е бил собственост на С.С.. Ответникът е бил собственик към 15.01.2013г. и на ЛА м.“Ауди“, модел „А 6 Авант куатро“ с рег.№ А 32 23 МВ, което е продал на 01.12.2012г. за сумата от 10 000 евро. Според 2 бр. справки, ответникът е платил данък върху превозни средства в периода 14.12.2007 – 16.06.2017г. общо 2014.93 лв., съотв.в периода 13.02.2013 – 16.06.2017г. 733.71 лв. (л.30). ДСИ при РС-Бургас удостоверява, че по изп.д.№ 314/2016г. за задължения по трите описани МПС, собственост на страните, са били събрани държавни такси от 30 лв.
Приложено е уведомление по чл.125 ал.2 от ТЗ от М. К., че прекратява участието си в „Ауто щерн“ ООД с ЕИК ********* с дата 14.09.2018г. (л.47). Справка от Мерцедес – бенц до ищцата показва, че процесният автомобил е със задно задвижване и каталожния номер на автоматичната предавателна кутия е А2212709330 (л.63). Офертата на немския доставчик към „Радине – транс“ ЕООД от 19.11.2008г. за процесния автомобил с пробег 8500 км е била на стойност 96 000 евро (л.65-66), както е уточнено в изпратената от доставчика фактура (л.67).
Според заключението на приетата пред РС-Бургас съдебно-автотехническа експертиза (л.47-53 от гр.д.№ 4473/2018г.), пазарната стойност на прпоцесния автомобил към 15.10.2015г. е била 61 000 лв.
Вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза (л.34-45), е установило, че сумата от 45 000 лв. по договора от 12.04.2006 г. и частичното погасяване със сумата от 30 000 лв. е осчетоводена в „Радине – транс“ ЕООД, като получена на части. Осчетоводена е била и сумата от 95 700 лв. също предоставен заем от ответника на дружеството, както и частично погасяване от 23 600.71 лв.
Заключението на съдебно-почерковата експертиза (л.56-61) гласи, че подписът под офертата за доставка на авточасти и ремонт до С. от „Ауто щерн“ ООД за сумата от 49 313.38 лв. с ДДС е бил изпълнен от М. К.
Извършената съдебно-техническа експертиза (л.90-99) в НИКК – София показва, че в оферта за доставка на авточасти и ремонт до С. от „Ауто щерн“ ООД не са налице признаци за заличаване или преправка на цифрови или буквени знаци, нито на дописване, като подписът на М.К. е бил положен след отпечатване на документа, със синя паста.
От показанията на свидетелката В.Р. – сестра на Т.Д., става ясно, че автомобилът е бил ползван първоначално от двамата, а после предимно от ищцата. След фактическата раздяла ищцата живеела заедно с детето в Равда и ***. В деня след Димитровден сестра й се обадила и казала, че колата е открадната, но после се обадила и казала, че колата я е взел ответника. Автомобилът бил скъп и луксозен и не е имал индикации за повреда.
Свидетелят И. К. – познат на ответника от 6-7 години, заяви, че от началото на 2015 до края на 2016г. работил при ответника като шофьор и изобщо момче за всичко. Карал е и процесния „Мерцедес“, но най-често автомобилът е бил ползван от Т.. През есента на 2015г. автомобилът се развалил на път за София, преди Карнобат. Отдолу течало масло. Дошли от „Пътна помощ“ и натоварили „Мерцедес“ –а. Откарали го в сервиз на 5-ти километър, където поправяли само тази марка. На следващият ден свидетелят взел от сервиза диагностиката на автомобила.
Според показанията на свидетеля М. К.– собственик на сервиз, в приложената по делото пред РС-Бургас (л.23-24) оферта за доставка на авточасти и ремонт до С. от „Ауто щерн“ ООД за сумата от 49 313.38 лв. с ДДС на в първа позиция частта не е за процесния автомобил. Навсякъде, където я има цифрата 201 е за този автомобил, вкл.задните накладки. Може офертата да е била изготвена от негов служител, подписът накрая не е на свидетеля. Частите са с един и същ номер, без значение от кой доставчик са, но не и ако са от различен производител.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно общия принцип на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се изпълни състава на нормата е необходимо да е налице деяние, причинено от човешко поведение, то да е противоправно, да са налице настъпили вреди за пострадалите лица, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, вина у дееца.
Представените доказателства водят до извода за основателност на иска. Първо, няма спор, че процесният лек автомобил е придобит през 2012г., т.е. по време на брака между страните, сключен на 21.11.2004 г. В хода на настоящото производство се установи, че ответникът е откарал автомобила, след като го е взел от паркинга на работното място на бившата му съпруга, подал е молба до Сектор „Пътна полиция“ – Бургас и е била прекратена регистрацията на автомобила. След това ответникът се е разпоредил еднолично с правото на собственост върху вещта. Второ, тези действия са в нарушение на чл.24 ал.3 от СК, който повелява, че разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи. А автомобилът е бил обект на СИО, тъй като е придобит по време на брака, макар от ответника. Трето, с разпореждането си с вещта, С. е лишил ищцата от възможността да си служи с нея, както и да получи половината от действителната й стойност. Четвърто, налице са имуществени вреди за Д., тъй като според според заключението на приетата експертиза, към 16.11.2015 г. пазарната стойност на автомобила е била 61 000 лв. или вредата за ищцата е с паричен еквивалент 30 500 лв. Пето, причинната връзка между действията на ответника и настъпилата имуществена вреда е пряка. С. е извършил продажбата умишлено, без да уведоми ищцата, с която по време на установяване на владението върху вещта все още са били съпрузи. Няма и доказателства, ответникът да е дал на Д. част от парите, получени от продажбата. Или искът е основателен е доказан за сумата от 30 500 лв. и следва да бъде уважен. Ответникът дължи и заплащане на лихва върху сумата, считано от увреждането – 16.11.2015г., съобразно направеното уточнение в с.зас. на 20.11.2018г. пред РС-Бургас.
Възраженията на ответната страна са неоснователни. Договорът за заем между С.и „Радине – транс“ ЕООД е бил сключен по време на брака, което означава, че дадените в заем на дружеството 45 000 лв. са излезли от общото семейно имущество, съотв. всичко получено в изпълнение на задължението за връщане ще принадлежи на двамата съпрузи – чл.21 ал.1 и чл.32 ал.2 от СК. Цит.в отговора на исковата молба Решение № 288/ 30.03.2010г. по гр.д.№ 411/2009г. на ВКС, І г.о. касае недвижим имот, построен от трето лице в недвижим имот, собственост на единия от съпрузите като придобит преди брака и следователно няма отношение към настоящия казус. От друга страна, не стана ясно какво е отношението на друг заем в размер на 95 700 лв., предоставен от С. на дружеството. Заключението на приетата съдебно.счетоводна експертиза установи, че сумата от 45 000 лв. е била осчетоводена в „Радине – транс“ ЕООД, както и разпореждането от страна на дружеството с процесния автомобил в полза на С., т.е.явно става дума за два различни заема.
Вещото лице Топузян в заключението си е посочило пазарна стойност от 61 000 лв. на автомобила. Според показанията на св.К., колата се развалила през есента на 2015 г., т.е.веднага след установяване на владението от страна на С.. Това е крайно неправдоподобно, тъй като излиза, че в продължение на близо година – 27.10.2015 – 16.11.2016г., ответникът е държал автомобила без да го ползва (според свидетеля колата била откарана от Карнобат със сервизен автомобил на 4Пътна помощ“). От друга страна, според К. „след това той (С.) много бързо продаде автомобила“ – за да е „много бързо“ трябва да е станало в края на 2016 г., а не през 2015 г. Но дори да се приемат за достоверни тези показания, „развалянето“ на автомобила е станало докато го е ползвал единствено С., след като безспорно преди 27.10.2015г. не са били установени никакви повреди. Приложената „оферта“ за ремонт не доказва неизправност на автомобила, доколкото липсват доказателства за действително извършен ремонт. Самият документ е изключително спорен като съдържание, след като се установи, че в позиция 1 описаният „отвор в корпуса на скоростната кутия“ не се отнася до процесния автомобил, видно от техническото становище от „Силвър стар ритейл“ ЕАД – автоматичната предавателна кутия на процесния „Мерцедес“ е с каталожен номер, различен от посочения в офертата. Изложеното се отнася и до елементи в позиции 4 и 5. Съмнителни са и стойностите за пробега на автомобила – според удостоверението за техническа изправност от 15.04.2015 г. те са 118 662 км, а в „офертата“ – 324 763 кв. Разликата от повече от 206 000 км за период от 6 месеца, при това в 5 от тях автомобилът е бил във владение на ищцата, са основание съдът да счита, че офертата не се отнася за процесния „Мерцедес“. Колебливите показания на св.К. (подписал на офертата) също навеждат на заключение, че защитната теза на ответника за необходимост от ремонт на стойност повече от 49 000 лв., е недоказана като неподкрепена с доказателства.
Възражението за прихващане със суми, дължими от ищцата като заплатени от С. във връзка с дължими данъци за общо 3 бр. автомобили, е допустимо и основателно. За да бъде извършено валидно прихващане, чл.103 ал.1 от ЗЗД изисква ликвидност и изискуемост на задълженията. Приложените удостоверение от 05.11.2013 г. (л.26 по гр.д.№ 4473/2018г.) и свидетелство за регистрация (л.27) действително доказват, че по време на брака са били придобити още два леки автомобила - м.“Ауди“, модел „А 6 Авант куатро“ с рег.№ А 32 23 МВ и м.“Тойота“, модел „Ланд круизер“ с рег.№ А 16 99 КА. Приложената справка от община Бургас доказва, че ответникът действително е заплатил претендираните суми от общо 8271.87 лв., разбити поотделно за всеки от трите автомобила. Приложеното удостоверение от ДСИ (л.31 по гр.д.№ 4473/2018г.) съдържа данни и за удържани такси от 30 лв. След като С. е заплатил дълг, общ за семейството, той има право да получи от бившата си съпруга половината от заплатеното или сумата от 4135.93 лв.
Като краен резултат, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 26 364.07 лв. след извършеното прихващане. С оглед датата на увреждането – 16.1.2016 г., С. дължи и лихва върху присъдената сума.
Предвид уважаването на иска, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, С.С. следва да заплати в полза на Т.Д. направените по делото разноски в размер на общо 3870 лв., от които 2000 лв. платено адвокатско възнаграждение, 1220 лв. внесена държавна такса и 650 лв. заплатени възнаграждения на вещи лица, съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.
С оглед уваженото възражение за прихващане, ищцата дължи на ответника заплащане на съотв.част от направените разноски. Въпреки категоричното становище на съда, че нормата на чл.78 ал.5 от ГПК следва да се прилага само при явно несъответствие доколкото договарянето и получаването на възнаграждение е част от спецификата на адвокатската професия, направеното възражение от ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника в размер на 4320 лв. с ДДС и разноските, е основателно. Според чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при заявения материален интерес минималният размер е 1415 лв. С оглед множеството проведени съдебни заседания, изслушаните 4 експертизи и свидетелски показания, съдът приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 2000 лв. с ДДС. Твърдяната сума за разходи за гориво от 231.40 лв. също следва да бъде редуцирана, освен ако не се твърди, че е управляван автобус, на 110 лв. (720 км х 6 л/100км х 2,51 лв. за литър – л.103). При това положение, ищцата дължи заплащането на сумата от 334.50 лв. от претендираната сума от общо 4901.40 лв. според приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК, намалени както следва: 350 лв. за възнаграждение на вещи лица, 2000 лв. адвокатско възнаграждение и 110 лв. разноски за гориво или общо 2460 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.45 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН ********** ***, *****, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Шейново” № 61-63, офис 1, чрез адв.Христо Минчев от АК - Бургас да заплати в полза на Т.Д.Р. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.Стоян Чапразлиев от АК-Бургас, сумата от 26 364.07 (двадесет и шест хиляди триста шестдесет и четири лв. седем ст.) имуществени вреди за лишаването й от правото на собственост върху ½ ид.част от МПС – марка „Мерцедес“ С 63 АМГ, с рег.№ А 45 00 КС, рама № WDD2211771D19620, след прихващане, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.11.2015 г., до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда С.П.С. с ЕГН ********** ***, ****************, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Шейново” № 61-63, офис 1, чрез адв.Христо Минчев от АК - Бургас, да заплати в полза на Т.Д.Р. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.Стоян Чапразлиев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Шейново” № 61 сумата от 3870 (три хиляди осемстотин и седемдесет) лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Т.Д.Р. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.Стоян
Чапразлиев от АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.”Шейново” № 61 да заплати
в полза на С.П.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес : гр.Бургас, ул.”Шейново” № 61-63, офис
1, чрез адв.Христо Минчев от АК - Бургас. *** сумата от 334.50 (триста тридесет и
четири лв. петдесет ст.) направени по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: