Решение по дело №1832/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 76

гр. Несебър, 13.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 1832 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Д.Г.9.” ООД, срещу наказателно постановление № 20-002704 от 30.08.2019г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, с което на жалбоподателя на основание чл. 79, ал. 4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) във вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Жалбоподателят счита, че НП е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, необосновано и неотговарящо на действителното фактическо и правно положение. Сочи, че в диспозитива на НП е вписано налагане на наказанието на основание чл. 415б от КТ, която разпоредба урежда съвсем различен фактически състав. Твърди, че В.Г.не е бил наеман и допускан до работа. Развива съображения в тази насока. С тези доводи от съда се иска да отмени НП.

 Административнонаказващият орган – ИА „Главна инспекция по труда”, чрез процесуалния си представител, заема становище за правилност и законосъобразност на НП. Сочи, че В.Г.е извършвал трудова дейност в обекта, което е установено от доказателствата по делото. Излага, че това се установява от попълнената от него декларация по чл. 68 от ЗТМТМ. Навежда, че за него не е имало регистрация или разрешения от Агенция по заетостта. Обръща внимание, че липсата на клиенти в заведението не означава, че лицата не са били на работа. С тези доводи от съда се иска да потвърди НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На служители на ДИТ Сливен, сред които П.Д. – главен инспектор в дирекцията била възложена (със заповед № 3-0634 от 02.07.2019г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”) в срок от 08.07.2019г. до 30.09.2019г. териториална компетентност за извършване на проверки по спазване на трудовото законодателство в обекти на контрол на територията на д. „И.п.т.” гр. Бургас. В тази връзка св. Д. участвала в извършена на 10.08.2019г. проверка на място в ресторант „Чевермето”, находящ се в гр. Несебър, Южен Плаж, стопанисван от „Д.Г.9.” ООД. На място в обекта бил установен украинският гражданин Валентин Гречаний, който се намирал зад бара и миел чаши. Била му предоставена за попълване декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, изготвена на украински език (на л. 29 от делото). Видно от превода на декларацията (на л. 44 от делото) в нея Гречаний попълнил, че работи за „Д.Г.9.” ООД от 10.08.2019г., на длъжност „барман”, с работно време от 13:00 до 17:00 часа, с работно място: ресторант „Чевермето”, с основни задължения – миене на чаши и наливане. Попълнил, че засега не знае за почивни дни в седмицата и почивки в работния ден. Отбелязал, че има сключен трудов договор. При тези данни проверяващите връчили на търговеца, чрез намиращ се в обекта работник – Юлиян Митков (сервитьор) призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, с която изискали от него в срок до 11.08.2019г. да представи документи, удостоверяващи трудовите правоотношения между дружеството и Валентин Гречаний, в това число трудов договор, справка за регистрирането му, уведомление за регистрация в Агенция по заетостта, разрешение за работа и/или други документи. В дадения срок не били представени документи, касаещи Гречаний. При тези данни проверяващите изискали справки от началник сектор „Миграция” към ОД на МВР Бургас и от Агенция по заетостта, като получили отговори, че на Гречаний не било предоставено право на пребиваване по реда на Закона за чужденците в Република България, същият е влязъл в страната за целите на краткосрочно пребиваване и няма данни за издадени разрешения за достъп до пазара на труда, както и не е регистрирано извършване на краткосрочна заетост от това лице. При тези данни св. Д. съставила на жалбоподателя АУАН № 20-002704 от 20.08.2019г. за нарушение на чл. 75а, ал. 2 ЗТТМ, връчен на управителя на дружеството и подписан от него без възражения. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН № 20-002704 от 20.08.2019г., заповед № 3-0634 от 02.07.2019г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на украински език, с превод на български език, копие от паспорт на Валентин Гречаний, писма от ОД на МВР Бургас и Агенция по заетостта). Фактическата обстановка се потвърждава от показанията на св. Д.. Съдът намира, че показанията на св. Петър Димитров не могат да бъдат взети предвид при формиране на фактическите изводи на съда. На първо място тези показания противоречат на всички останали доказателства по делото, вкл. и писмените такива. Св. Димитров твърди, че В.Г.седнал на стол на бара, за да изчака управителя на жалбоподателя за преговори за започване на работа. Видно от показанията на актосъставителя Д. на място проверяващите са установили съвсем друго, а именно, че Гречаний се намира зад бара и мие чаши. Няма никаква логика лице, което чака управителя, за да води с него преговори за започване на работа, да се намира зад бара и да мие чаши. Освен това св. Димитров твърди, че по това време на работа в обекта били само той и една сервитьорка. На 10.08.2019г. обаче изрично е съставена и подписана от Юлиян Митков – сервитьор в обекта, призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК. Не става ясно и в какво качество именно св. Димитров (който се представя като готвач в обекта) е приел Гречаний и му е разпоредил да остане на бара да чака управителя. Освен това показанията на този свидетел напълно противоречат и на декларацията, попълнена лично от Гречаний, в която той вписал, че работи като барман в обекта и има съответните задължения във връзка с тази длъжност. Неприемлива е и тезата на процесуалния представител на жалбоподателя, че Гречаний вероятно си е мислел, че ще бъде назначен за работа и затова декларирал посочените обстоятелства. Дори и да е била налице грешка, то същата няма как да е толкова съществена, че лицето да мисли, че е назначено на длъжността барман към конкретно юридическо лице, с място на работа и работно време. Ето защо съдът формира фактическите си изводи на база всички доказателства по делото, с изключение на показанията на св. Димитров.  

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършена служебна проверка съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по чл. 79, ал. 4 вр. чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ. Наред с това със заповед № 3-0634 от 02.07.2019г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” служители от ДИТ Сливен са оправомощени (по реда на чл. 37, ал. 1, б. „б” ЗАНН) да съставят актове на територията на ДИТ Бургас. Съдът намира, че НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не представлява съществено процесуално нарушение вписаното в диспозитива на НП, че имуществената санкция се налага на основание чл. 415б от КТ. Текстът на чл. 415б от КТ е в насока, че работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта. Т.е. отразеното в диспозитива представлява само уточнение във връзка с наложеното наказание. Правното основание, на което се налага санкцията, е ясно и конкретно посочено преди диспозитива на НП – чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ вр. чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, поради което правата на жалбоподателя не са нарушени.

По материалната законосъобразност на НП съдът намира следното:

На жалбоподателя е наложено наказание на основание чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Според тази норма на работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Т.е. за реализиране на нарушението е необходимо чужденец да предоставя работна сила за съответния работодател, без този работодателят да е поискал разрешение или регистрация за това в Агенцията по заетостта.

Съдът намира възраженията за липса на нарушение за неоснователни. Съгласно чл. 67, ал. 2 ЗТМТМ специализираната контролна дейност по този закон се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Според чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ контролните органи по чл. 67, ал. 2 от закона имат право да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната трудова дейност, включително данни за заплащането на труда, както и основанието за пребиваване на чужденците. Ето защо в рамките на правомощията на контролните органи е било да изискат от провереното лице писмено да декларира конкретни факти и обстоятелства. Наред с това на чуждия гражданин Гречаний е предоставена за попълване декларация на родния му украински език. За осъществяване на нарушението по чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е необходимо да се установи предоставянето на работна сила от чужденец. В правната теория е прието, че „трудовото правоотношение” е уредено от трудовоправните норми правоотношение. То възниква при и по повод предоставянето на работна сила от работника или служителя на работодателя, определя условията за нейното използване и съдържа произтичащите от това права и задължения, както и тяхната индивидуална и колективна защита и самозащита и саморегулиране в определени от закона рамки (Васил Мръчков „Трудово право”, Шесто издание, „Сиби” 2008г. – стр. 154). Т.е. предоставянето на работна сила е само един от елементите на трудовото правоотношение и на практика представлява предметът на това отношение. От своя страна с разпоредбата на чл. 405а КТ е дадено правно средство за правилното прилагане на чл. 1, ал. 2 КТ. Тази разпоредба дава една възможност на контролните органи да определят дадено правоотношение като трудово. Както е посочено в чл. 405а, ал. 1 КТ съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. Т.е. именно контролните органи при проверка дали в предприятието на даден работодател се предоставя работна сила могат да събират всички доказателствени средства. Безспорно сред тези доказателствени средства попадат и гласните доказателствени средства. Няма пречка контролните органи, които са извършили проверка на място и са възприели релевантни факти, да дадат свидетелски показания относно тези факти с цел разкриване на обективната истина – арг. от чл. 117 НПК. В случая свидетелката Д. е възприела Гречаний, който се намирал зад бара в стопанисвания от жалбоподателя обект и осъществявал дейност по миене на чаши. Безспорно това са конкретни действия, които влизат в обхвата на понятието „предоставяне на работна сила” по смисъла на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ. Ето защо съдът намира това обстоятелство за доказано по делото. По делото са събрани и достатъчно други данни, че Гречаний е полагал труд именно за дружеството жалбоподател, като самият той собственоръчно е попълнил това обстоятелство в предоставената му декларация. При това положение съдът намира за доказано в настоящото производство, че Гречаний, като чужденец, е предоставял работна сила за работодателя „Д.Г.9.” ООД. Както се посочи от фактическа страна – този извод не се разколебава от показанията на св. Димитров, които противоречат на всички останали доказателства и не се кредитират от съда. Трудовите правоотношения се характеризират със своите елементи, уредени в трудовото законодателство – напр. работно време и почивки, отпуски, трудово възнаграждение. Наличието на всички тези елементи характеризира едно отношение като трудово. В случая Гречаний собственоръчно е попълнил декларация, в която е отразил, че работи за жалбоподателя, посочил е работно време, работно място и длъжност. За част от останалите съществени елементи на трудовото възнаграждение (напр. почивки в работния ден) е посочил, че още не знае, което е логично с оглед обстоятелството, че на 10.08.2019г. е бил първият му работен ден (с оглед отбелязаното от него) и проверката е направена непосредствено след постъпването му на работа. Очевидно не е имал и сключен трудов договор в писмена форма, в който тези елементи на трудовото правоотношение да са уредени, поради което е напълно логично към момента на проверката да не е бил наясно с тях. С попълнената от него декларация се установяват основните елементи на трудовото правоотношение, а както се посочи св. Д. също е възприела Гречаний да осъществява конкретни трудови функции, които са свързани с посочената от него длъжност. Ето защо по делото е доказано, че Гречаний е предоставял работна сила за жалбоподателя. 

Както се установи от фактическа страна, при извършената проверка по документи представител на жалбоподателя не е представил разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. По делото не се и твърди на жалбоподателя да е издавано такова разрешение или той да е осъществил регистрация в Агенцията по заетостта на чуждия гражданин, а от изискана от Агенция по заетостта в хода на проверката справка се установява, че не е извършена регистрация и не е давано разрешение за работа по отношение на лицето Валентин Гречаний. Ето защо всички елементи от състава на нарушението са налице, като то е подведено под правилната санкционна норма на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната норма - 2000 лв. Наказващият орган е процедирал точно по този начин и е наложил на жалбоподателя санкция в минималния размер.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-002704 от 30.08.2019г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, с което на „Д.Г.9.” ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ във вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: