№ 83
гр. Айтос, 22.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Частно наказателно дело №
20222110200186 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 243, ал.5 НПК.
Образувано е въз основа на жалба на С.Х.С., като пълномощник на С.Х. Х.,ЕГН:
********** адрес: ***, против Постановление от 17.062022г на прокурор от РП - Айтос, с
което е прекратено ДП№ 237-ЗМ-10/2022г по описа на РУ-Айтос.
В жалбата (наименована „Обжалване“) са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на акта на прокурора. Жалбоподателят твърди, че крайната му цел е да има
достъп и да използва безпрепятствено имота си.
Съдът, след като се запозна с жалбата и с писмените доказателства, находящи се в
ДП№ 237-ЗМ-10/2022г по описа на РУ-Айтос, извършвайки служебна проверка относно
допустимостта й, с оглед процесуалните предпоставки за разглеждането й в съдебно
производство по реда на чл.234, ал.5 НПК, констатира следното:
Съдът, извършвайки служебна проверка относно процесуална допустимост на жалбата
установи следното: Прокурорско постановление за прекратяване на наказателното
производство по в ДП№ 237-ЗМ-10/2022г по описа на РУ-Айтос от 10.06.2022г е връчено на
представителя на пострадалото физическо лице – жалбоподател на 17.06.2022г. Депозирана
е жалба, с входящ номер на РП-Айтос от 17.06.2022г. , следователно в срока по чл.234, ал.4
НПК, изчислен съгласно чл.183, ал.4 НПК.
Жалбоподателят безспорно е носител на правото на обжалване- същият има
качеството на пострадало лице по смисъла на чл.75 НПК и като такова се явява пряко
засегната от постановлението на Районния прокурор за прекратяване на наказателното
производство.
Мотивиран от изложеното съдът счита, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Досъдебно производство е образувано на 17.01.2022г за това, че на
1
19.06.2021г в ***, обл.Бургас се заканил с убийство спрямо С.Х.С. от същия град с думите
„Ще те заколя с брадва, ще те убия“ които възбудили основателен страх у С. за
осъществяване на заканата- престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал.1 НК.
По делото са извършени процесуално-следствени действия- разпити на
свидетели, събрани са писмени доказателства.
Анализа на доказателствената съвкупност сочи, че С.Х. Х. и С. А. С. са
съсобственици на имот на *** в ***. Между двамата съществува спор относно
собствеността на въпросния имот като периодично С. поставя катинар и нова брава на
входната врата на имота, а Х. и негови роднини го разбиват , за да имат достъп до първия
жилищен етаж, който твърдят че е тяхна собственост. На 19.06.2021г в *** Х. се обадил по
телефона на свид.С., за да го попита защо е сменил катинара и бравата на входната врата на
имота, а в хода на разговора последния заявил, че имота е само негов и Х. няма собственост
там, поради което не му е необходим ключ, след което му казал, че ще го убие ако влезе в
имота.
По досъдебното производство няма привлечени в качеството на обвиняем
лица и няма наложена мярка за неотклонение.
С постановление на прокурор при РП –Айтос от от 10.06.2022г.
досъдебното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК .
Съдът, след като се запозна с жалбата и доводите изложени в нея, както и с
оспорения прокурорски акт и с материалите ДП№ 237-ЗМ-10/2022г по описа на РУ-Айтос,
счита че атакуваният прокурорски акт е правилен и обоснован по следните съображения:
За престъпление по чл.144, ал. 3 от НК, по който член от НК е образувано
наказателното производство, безспорно се изисква пострадалия да е възприел лично и
непосредствено заканата, а в случая тя е била опосредена (по време на телефонен разговор
от разстояние). С. не се е намирал срещу пострадалия, а незнайно на какво разстояние, от
което следва че няма как заканата да е предизвикала основателен страх за изпълнение й. На
следващо място видно от свид.показания на двамата между тях от години съществува
имотен спор в основата на който е именно процесната къща на *** в ***. Прави
впечатление, че дори в жалбата пострадалия не сочи недостатъци на прокурорския акт, с
който е прекратено производството, нито на разследването , а единствено настоява да
получи достъп до имота. Следователно в основата са гражданско-правни отношения между
страните , които няма как да получат разрешение в настоящото производство.
Жалбоподателят няма как да получи търсената от него защита (въвод в имота), т.к. това не е
правомощие на прокурора, нито на органите на досъдебното производство.
В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че атакуваното прокурорско
постановление за прекратяване на ДП следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1, вр. Ал.5 НПК,
съдът,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Прокурорско постановление от 10.06.2022г на прокурор
от АРП за прекратяване на ДП№ 237-ЗМ-10/2022г по описа на РУ-Айтос и връща ДП на РП-
Айтос.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 186/2022 г. по описа на АРС.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред БОС в 7-
дневен срок, считано от датата на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на РП-Бургас,
ТО-Айтос.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3