Р Е Ш
Е Н И Е № 73/12.5.2022 г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЯМБОЛ, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ
На двадесети
първи април 2022 год.
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ВАНЯ СТОЯНОВА
ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
Секретар Велина Митева
Прокурор Р.Лефтерова
като
разгледа докладваното от съдия ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
КАНД №71 по
описа за 2022 г.
За да се произнесе,
взе предвид следното
Касационното
производство пред Административен съд - Ямбол е образувано по жалба от ОДМВР -
Ямбол чрез процесуален представител юрисконсулт З.А., против решение по АНД № 495/2021 год. по описа на Елховски районен съд.Със съдебния акт е отменено НП 21-0261-000273/17.09.2021г.
на Началника на РУ – Е., ОДМВР – Ямбол, с което на С.Г.Г.
с ЕГН - **********,***, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, и ОДМВР –
Ямбол е осъдена да заплати на С.Г.Г. разноски в
размер на 400лв..Счита се, че съдебният акт е неправилен и необоснован,
конкретно че неправилно съдът е приел, че е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в това, че в „диспозитивната“
част на НП е посочено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Твърди се допусната
техническа грешка в НП, която е след диспозитива в
частта, която е допълнена от наказващия орган извън законово изискуемото
съдържание на НП.Неяснота при описание на нарушението няма - описано е
нарушение, изразяващо се в управление на собствен лек автомобил, след като при
подаден сигнал за спиране от контролен орган, не спира на посоченото място и
продължава движението си по пътя. Нарушението е описано точно и ясно и правилно
е посочена нарушената правна норма - чл.103 от ЗДвП.Посочено е, че АУАН е
съставен на виновното лице основание чл. 188 от ЗДвП и е посочен номерът на
преписката, по която е съставен. Диспозитивът на НП,
с който наказващият орган е определил какво наказание да бъде наложено, е в
съответствие с описанието на извършеното нарушение и с посочената правна норма
в обстоятелствената част на акта. От събраните по преписката доказателства по
безспорен начин се установява, че лицето е извършило вмененото му административно
нарушение.По преписката са събрани всички относими и изясняващи спорните
обстоятелства доказателства, като АНО не се е ограничил да ползва само тези
вписани в АУАН, а се е позовал и на дадените в хода на проверката и находящи се в преписката сведения, докладни записки и други
данни.В съответствие с това и вменената му доказателствена
тежест, АНО е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в
НП, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и
обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.За неправилни се
считат изводите на съда, че е налице недоказаност на нарушението поради
неизяснена фактическа обстановка. За да отмени НП съдът е приел, че
собственикът на автомобила е посочил лице, на което е продал автомобила много
преди датата на нарушението и макар да не е представил нарочна декларация за
това, той е продължавал да твърди това и във второ сведение и в направено
възражение по акта, че не той е управлявал МПС на датата на извършеното
нарушение. Именно поради това, че автомобилът е бил предаден на трето лице, не
е могъл обективно да посочи лицето, което е управлявало автомобила.Иска се
съдът да отмени решението като неправилно и необосновано, включително и в
частта, в която ОДМВР - Ямбол е осъдена да заплати разноски, а НП на началника
на РУ - Е. да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
По касационната жалба е направено възражение от
ответника по касацията С.Г.Г. чрез адв.В.К. ***, със становище за неоснователност на жалбата, съотв. за правилност на съдебното решение.Посочването в
обстоятелствената част на НП на нарушение по чл.103 ЗДВП, а в диспозитивната част на НП нарушение по чл.21, ал.1 ЗДВП, се
счита за описани правно две отделни нарушения, като за това по чл.21, ал.1 ЗДВП
липсва фактическо описание, и това създава неяснота у нарушителя какво точно
нарушение се твърди, че е извършил и нарушава правото му на защита. Съгласно
чл.18 ЗАНН, когато едно лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно.След като в НП административно-наказващият
орган е описал правно две отделни нарушения, а е наложил едно наказание, се
създава неяснота за какво точно нарушение е санкциониран извършителя. Като е
достигнал до тези изводи, РС- Е. е постановил правилно и законосъобразно
съдебно решение.Не следва да се приема твърдението на касационния жалбоподател
за наличие на техническа грешка, допусната в изписване на правното основание на
нарушението.Техническа грешка би могла да бъде допусната, ако има сгрешено ЕГН,
име или адрес на наказаното лице, но от документите по делото би могло да бъде
индивидуализирано.В правната квалификация на деянието не би могло да има
техническа грешка, защото съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, тя е задължителен
елемент от съдържанието на НП. Административно-наказващият орган не е изпълнил
и задължението си по чл.52, ал.4 ЗАНН и не е изяснил изцяло фактическата
обстановка по случая.Съгласно тази норма преди да се произнесе по преписката
административно-наказващият орган следва да прецени възраженията и събраните
доказателства, както и да извърши разследване на спорните обстоятелства.В
писменото си сведение от 10.11.2020г. С.Г.Г. е заявил,
че преди около две години е продал автомобил марка "***" с per.№****** на лице с имена Д.Г. от с.* общ.Е.. В писмено
сведение от 12.11.2020г. С.Г.Г. отново сочи, че е
продал автомобила на третото лице Д.Г. от с.*.В сведение от 19.02.2021г. С.Г.
отново е посочил, че на 23.08.2020г. той не е управлявал процесното
МПС, бил е на море и не знае кой точно е управлявал МПС. В писменото си
възражение срещу АУАН вх.№261000- 4489/17.08.2021г., подадено на основание
чл.44, ал.1 ЗАНН С.Г.Г. отново е възразил, че на
23.08.2020г. около 16.20ч. в гр.Е. не е управлявал процесния
автомобил. Автомобилът, от внасянето му в България, включително и през целия
месец август 2020г. е бил предоставен на Д.Г. и се е намирал в базата му в с.*
общ.Е.. С.Г. твърди, че не е наясно дали точно Г. или негови близки познати са
управлявали автомобила на 23.08.2020г. При наличието на тези данни, в
съответствие с чл.52 ал.4 ЗАНН, административно-наказващият орган е следвало да
събере информация кой е управлявал въпросния автомобил на 23.08.2020г. Иска се
съдът да постанови решение, с което да потвърди Решение №26/14.02.2022г. по АНД
№495/2021г. на PC-Е. като правилно и законосъобразно, като присъди направените
по делото разноски.
В съдебно заседание касаторът
ОДМВР - Ямбол, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
За ответника по касацията С.Г.Г.,
редовно призован, се явява адв. В.К..Счита, че
решението на Елховския районен съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура
Ямбол намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно. При
допуснатото съществено процесуално нарушение при издаване на процесното наказателно постановление, съдът правилно го е
отменил.Затова моли да се постанови съдебен акт, с който съдът да остави
жалбата без уважение.
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1
от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване. Разгледана по същество е основателна.
Елховски
районен съд е извършил проверка за процесуалноправната законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и е установил, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, в надлежна форма и при спазване на сроковете, предвидени
в чл.34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН не е било допуснато нарушение на
процесуалните правила, установени в разпоредбата на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН, в
АУАН се съдържа описание на нарушението, обстоятелствата, при които то е било
извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. Същевременно съдът
е възприел възражението на жалбоподателя, че при издаването на НП е допуснато
такова съществено процесуално нарушение, като видно от НП-предмет на жалбата, в
обстоятелствената част на същото е описано нарушение по чл.103 от ЗДвП - лицето
управлява собствения си лек автомобил като при подаден сигнал за спиране от
контролен орган на НТУ, не е спрял. В диспозитивната
част на НП след определяне вида и размера на наказанието и правното основание
за това, се сочи, че лицето е осъществило от обективна и субективна страна
състав на нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Формирал е извод, че с това, в НП
се сочат две извършени от С.Г. нарушения - по чл. 103 от ЗДвП и по чл. 21, ал.1
от ЗДвП, но в обстоятелствената част на НП липсва изобщо описание на второто
нарушение. Това създава неяснота у нарушителя какво конкретно нарушение му се
вменява да е извършил и за какво нарушение е санкциониран. С това съществено се
затруднява правото на защита на лицето-нарушител, което води до отмяна на
издаденото НП само на това основание.
Горният извод на Елховски
районен съд касационният състав счита за неправилен. Действително в НП след
определяне вида и размера на наказанието и правното основание за това, има
вписан текст, че лицето е осъществило от обективна и субективна страна състав
на нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, но
това не представлява неяснота за
нарушителя до степен, че да не може да разбере какво конкретно нарушение му се
вменява за извършено.Нарушителят следва да се защитава срещу констатацията за
извършено нарушение в обстоятелствената част на НП, която възпроизвежда
фактическото описание на нарушението от АУАН - на 23.08.2020г. управлява
собствения си лек автомобил марка **** с рег.№******, след като при подаден
сигнал за спиране от контролен орган на НТУ не спира на посоченото от представителя на службата за контрол място и
продължава движението си по пътя. Правото на защита на лицето във връзка с тази
констатация не е било нарушено, нарушителят е санкциониран за нарушение по
чл.103 от ЗДвП, изяснявано в хода на производството. ЕРС е установил, че на
08.03.2021г. е била изпратена покана до С.Г. да се яви на 22.03.2021г. в РУ Е.
за съставяне на АУАН за извършено от него нарушение по чл. 103 от ЗДвП на
23.08.2020г. в 16.20 часа на път 1-7, км.296 /околовръстен път на гр. Е., к-ще
с ул. „Ал. Стамболийски“/ с л.а. „****“ с per. № ******.
Тази покана е получена лично от С.Г. на 16.03.21г., видно от разписката към
самата покана и от докладната записка от ПИ при РУ Ямбол относно връчването
й.На посочената в поканата дата - 22.03.21г. С.Г. не се явил в РУ Е., поради
което в негово отсъствие и в присъствието на служителите Г.Г.
и П.И., Г.Б. на длъжност „полицейски инспектор“ в РУ Е., съставил против С.Г.Г. акт за установяване на административно нарушение с бл. №
724644 за това, че на 23.08.2020г. около 16.20 часа по път 1-7, км. 296 на
кръстовище с *** - изход от гр. Е. към гр. Тополовград, управлявал лек
автомобил „****“ с per.****** и при подаден сигнал за
спиране от контролен орган на НТУ, не спрял на посоченото от представителя на
службата за контрол място и продължил движението си по пътя. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по
чл.103 от ЗДвП. Именно срещу тази констатация за нарушение се е защитавал С.Г.
като в хода на производството за изясняване на извършителя няколкократно е
представил сведения. АУАН бил изпратен за предявяване и връчване на нарушителя.
На 02.08.2021г. така съставеният АУАН е бил предявен на С.Г., при което той
отказал да го подпише и вписал, че ще представи възражения в писмен вид. На
нарушителя е връчено копие от АУАН на 02.08.2021г.В тридневният срок по чл.44,
ал.1 от ЗАНН пред АНО е постъпило възражение от С.Г., в което сочи, че
връченият му екземпляр от АУАН е абсолютно нечетлив и не може да разбере какво
нарушение се твърди, че е извършил. Желае да му бъде връчено четливо копие на
АУАН. Такова е било изпратено на Г. и получено от него на 16.08.21г. На
17.08.21г. Г. е подал възражение до Началника на РУ Е. против съставеният АУАН,
в което сочи, че на 23.08.2020г. не е управлявал л.а. „****“ per. № ****** около 16.20 часа в гр. Е., както и че от
внасянето му в България, вкл. и през целия месец август 2020г. той е
предоставил личния си автомобил на трето лице за ползване и управление - на Д.А.
Г. от гр. Е. и л.а. се е намирал в базата на Г. в с. *, не е наясно дали лично Г. или някой от
неговите близки и познати е управлявал автомобила на 23.08.2020г. и не следва
да носи адм.наказателна отговорност за чужди действия
и поведение. С оглед на изложеното, правото на защита на лицето във връзка с
констатацията за нарушението, с фактическото му описание в АУАН и в НП не е
било нарушено.
На второ място, в производството пред Елховски районен
съд са събрани доказателства за това, че на 23.08.2020 година Г.Б.Г. и П.В.И.(разпитани
като свидетели), двамата на длъжност „инспектор“ в Сектор „Контрол и правоприлагане“
Бургас към Национално ТОЛ управление при А „ПИ“, работили съвместно в състав на
мобилен екип, като изпълнявали служебните си задължения в района на км. 287+300
от път 1-7 /отбивка за Кириловска
чешма/ и осъществявали контрол по изпълнение на задълженията на водачите на МПС
по чл.139, ал.6 от ЗДвП за заплащане на винетна
такса.Около 16.20 часа двамата видели от служебен лаптоп сигнал от камера,
разположена на км.305 по този път, до село Гранитово, че джип „****“ с
английска регистрация № ******, с множество предишни засечени нарушения, се
движи без заплатена пътна такса. Тъй като до този момент този автомобил не е
достигал до местостоянката им на път 1-7 на км.287,
те решили да се придвижат до разклона за гр.Е., кръстовище на път 1-7 с ***.
Достигайки до това място, двамата спрели служебния си автомобил на обезопасено
място така, че да могат да спрат лекия автомобил за проверка. Когато видели
приближаването на процесния автомобил, който се
движел в посока към гр. Е. в колона, с високо вдигната стоп палка, Г. му подал
сигнал да спре. Водачът не се подчинил на подадения сигнал за спиране и след
като преминал покрай екипа на А „ПИ“ продължил движението си по пътя в посока
гр. Ямбол.След като видели, че водачът не спира, а продължил движението си в
посока към град Ямбол, двамата потеглили веднага с техния автомобил след него.
След известно време успели да го изпреварят с включен светлинен сигнал и в
движение през прозореца отново бил подаден сигнал със стоп палка на водача да
отбие и да спре, но при първа възможност /отбивка/
водачът завил надясно по черен път и продължил. Служителите не го последвали
със служебния си автомобил, тъй като пътят бил лош, но подали сигнал на тел.
112 и съобщили за констатираното нарушение - водачът не спрял на подаден сигнал
от контролен орган с оглед установяване самоличността на този водач.След това Г.
изготвил докладна записка относно възпрепятстване от ФЛ осъществяването на
проверка от длъжностни лица съгласно чл. 167а, ал.2, т.1 от ЗДвП до Началник
Сектор „Контрол и правоприлагане“ Бургас, в която изложил описаните по-горе
обстоятелства. Същата, ведно с изготвен от Началник Сектор „Контрол и
правоприлагане” - гр. Бургас в Националното ТОЛ управление сигнал за отказ на
водач да спре управлявано от него ППС при подаден сигнал за спиране съгласно
чл. 167а, ал.2, т.1 от ЗДвП - нарушение по чл.103 от ЗДвП от водач на МПС „****“
с per. № ******, били изпратени на Началник РУ - Е.
по компетентност.След получаване на материалите в РУ - Е. започнала проверка за
установява самоличността на водача, управлявал процесния
автомобил марка „****“ с per. № ******. Изискана била
справка за собственика на това МПС и чрез система „EUCARIS“ е установен
собственика на автомобила - С.Г.Г. с адрес във
Великобритания.След няколко неуспешни опити да бъде призован С.Г. на неговия
постоянен адрес на територията на страната ни, на 10.11.2020 г. той се е явил и
дал обяснения във връзка със случая, като посочил, че е продал преди около две
години МПС „****“ с peг. № ****** на Д.Г., но
допълнително ще представи документи за тази продажба. На 13.11.2020г.
автомобилът е бил регистриран в страната с peг. № ***
като собственост на С.Г., а на 19.02.2021г.
той отново се явил в РУ Е. и дал повторно обяснение като посочил, че не е
управлявал автомобила на „въпросната дата“, че тогава е бил на море и не може
да посочи на кой е бил предоставен и съответно кой е управлявал автомобила на
тази дата, поради което и не може да попълни декларация в тази насока.След
получаване на АУАН Г. подал възражение, че през целия месец август 2020г. той е
предоставил личния си автомобил на трето лице за ползване и управление - на Д.А.
Г. от гр. Е. и л.а. се е намирал в базата на Г. в с. *.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП - собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.Въз
основа на съставения акт и на останалите материали по административно-
наказателната преписка, на 17.09.2021 година Началникът на РУ - Е. е издал
обжалваното наказателно постановление № 21 - 0261 - 000273, с което наложил на С.Г.Г. на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП административни
наказания глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП, като фактическото описание
на нарушението е идентично с това в АУАН.Не се споделя довода на ЕРС, че в
случая не е била изяснена изцяло фактическата обстановка и не е доказано
безспорно извършеното от жалбоподателя нарушение, което е в тежест на административнонаказващия орган.Обратно, в тежест на
собственика на автомобила е да докаже, че не той е управлявал, като посочи
лицето, на което е предоставил автомобила. В хода на производството Г. променя
защитната си теза – първо твърди, че е продал автомобила на Г., после че му го
предоставил за ползване през целия м.август 2020г. Нито едно от тези твърдения
не е доказано в производството пред съда. Видно от последвалата регистрация на
автомобила на 13.11.2020г. той е
собственост на С.Г., като въпреки сведението, че бил продаден на трето лице към
23.08.2020г. доказателства за това не са представени на контролния орган. Необоснован
е и изводът на Елховски районен съд, че същият
автомобил е бил предоставен на друго лице, като жалбоподателят не е могъл да го
посочи поради обективни причини. След като Г. твърди, че продал автомобила, е следвало да представи договор
за покупко-продажба, за да препятства налагане на наказание в качеството му на
собственик.При липса на такъв е следвало да подаде декларация по чл.188, ал.1
от ЗДвП, с която се гарантира както неговото право на защита, така и на
соченото в декларацията лице управлявало автомобила. Неподаването на такава декларация е предпоставка за
ангажиране на отговорността на собственика, който по официални данни и към
датата на нарушението и към съставянето на АУАН е С.Г..Твърдението на Г., че е
предал автомобила на Д.Г. кореспондира със свидетелските показания на Н.К.(майка
на С.Г.), която е заинтересовано лице от изхода на спора, но същата посочва
още, че Д.Г. е в затвора в Турция, свидетелят Б. също посочва, че Д.Г. е
напуснал страната в посока Турция през 2019 година и няма завръщане обратно в
страната, при което това лице физически нито е могло да управлява, нито да
предостави автомобила на друг.Отговорност на собственика С.Г. е да посочи кой е
управлявал автомобила на 23.08.2020г., а твърдението на същия, че бил в
страната на море по това време, дори да се приеме за доказано, не представлява обективна пречка за това.
АУАН е съставен на лицето на осн.
чл.188 от ЗДвП и по преписка рег.№261000-5200/20 по описа на РУ-Е. за това,
че на 23.08.2020г. около 16.20ч. в
община Е., на път първи клас №І-7-по път І-7, км.296, кръстовище с ***, изход
от гр.Е. за гр.Тополовград, е извършил: не спира плавно на посоченото място или
в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал от контролен
орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.Това негово съдържание е
възпроизведено и в обстоятелствената част на НП. За нарушението се следват
наказанията по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като на нарушителя са наложени глоба
в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец – в
минималния предвиден от закона размер.
В заключение съдът приема, че С.Г.Г.
не е оборил презумцията по чл.188 от ЗДвП, че на
датата на нарушението е упражнявал правото си на собственост върху автомобила в
пълен обем.Решението на Елховски районен съд като
постановено при неправилно приложение на закона следва да се отмени,
включително и в частта му за разноските, които следват изхода на спора, като се
постанови ново за потвърждаване на Наказателно постановление № 21- 0261-000273
от 17.09.2021 година на Началник РУ – Е..Пред касационната инстанция се
претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение
от ОДМВР-Ямбол, които следва да се присъдят в минимален размер от 80лв.,
съобразно разпоредбата на чл.29е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
ОТМЕНЯ Решение №26 от 14.02.2022г. по АНД №20212310200495
по описа за 2021г. на Pайонен съд-Е..
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0261-000273
от 17.09.2021 година на Началник РУ - Е.,ОДМВР-Ямбол, с което на С.Г.Г. с ЕГН - **********,***, на основание чл. 175, ал.1, т.4
от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл.
103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.Г.Г. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР - Ямбол разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80(осемдесет)лева за касационната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете