Р
Е Ш Е Н И
Е
№ 3662 07.10.2019
г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на
деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 629 по описа на ПРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с член 415 ГПК, вр. с чл. 220, ал. 1 от КТ.
Ищецът „Сънфудс
България“ ЕООД с ЕИК ********* е предявил срещу ответника А.Т.П. с ЕГН **********
иск за установяване на вземане в размер на сумата от 1072,79 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за два месеца, законна
лихва и разноски, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 18044/2018г. на ХІІ гр.с. на ПРС.
Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК пред РС Пловдив, въз основа на което съдът му е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която ответникът в качеството му на
длъжник, е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като в
указания от съда едномесечен срок ищецът е предявил установителен иск за
вземането му.
Твърди се, че между страните има сключен
трудов договор по силата, на който ищецът е назначен като *** в заведение за
бързо хранене - ресторант „***” в град ***, като съгласно сключено от
01.07.2017 г. допълнително споразумение всяка от страните е можела да прекрати
ТПО с двумесечно писмено предизвестие.
Че с молба 28.05.2018 година
ответникът е уведомил работодателя си, че считано от 28.05.2018 година
прекратява едностранно трудовото правоотношение, както и че няма да отработи
двумесечното си предизвестие и че ищецът е направил удръжки от дължимото на
ответника ТВ и обезщетение за платен годишен отпуск в размер от 1 516,96 лева.
В отговора на исковата молба
ответникът признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
което било прекратено без да е спазено предизвестието на осн.
чл. 326 от КТ от 28.05.2018 година; че ответникът е дал изрично съгласие за
извършване на удържане на дължимото от него двумесечно предизвестие с дължимите
му от работодателя трудови възнаграждения за месец май и обезщетение по чл.
224, ал.1 от КТ. Ответникът не признава така определения размер на
обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, като счита, че дължи по-малко. Оспорва
се базата за изчисляване на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Като безспорни и ненуждаещи
се от доказване с доклада по делото са били отделени следните факти и
обстоятелства, а именно: че между страните съществува трудово правоотношение,
прекратено от ответника, без да бъде спазен предвидения в трудовия договор
двумесечен срок за предизвестие, както и
че работодателят е извършил прихващане между дължимото от ищеца обезщетение по
член 220, ал. 1 от КТ и дължимите на ответника ТВ за м. май 2018г. и
обезщетение по член 224 от КТ.
За да бъде уважен искът по чл.
220, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че ищецът е работил по ТПО с
ответника, че същото е прекратено на посоченото основание, че не е спазен
срокът на предизвестието, срока на същото и размерът на последното БТВ за пълен
работен месец преди прекратяването на ТПО.
Съгласно чл.
228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията
по този раздел, е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
В член 17 от НСОРЗ е
предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на
възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията
по член 228 от КТ http://web.apis.bg/p.php?i=491209
- p5987919 се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2.
възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите
системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения,
определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален
трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен
характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване
по член 259 КТ; 5. възнаграждението по реда на член 266 КТ; 6.
възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост,
по член 267, ал. 1 и 3 КТ; 7. възнаграждението по реда на член 268,
ал. 2 и 3 от КТ. Според член 15, ал. 2 от НСОРЗ, за допълнителни
възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения,
които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Съгласно
член 66, ал. 1, т. 5 от КТ трудовия договор съдържа данни за страните и
определя основното и допълнителните трудови възнаградения с постоянен характер,
както и периодичността на тяхното изплащане. От представените трудов договор № ***/16.02.2017г.
и доп. споразумение № ***/01.07.2017г. към трудов
договор № *** от 16.02.2017г. се установява, че страните са уговорили само и
единствено допълнително ТВ за
продължителна работа и професионален опит. Видно от фишовете за заплати за
целия период на ТПО, ответникът е получавал и допълнителни възнаграждения за
нощен труд и премия за представяне. Допълнителното възнаграждение за нощен труд
е с постоянен характер понеже същото се дължи едновременно с основното ТВ в
хипотезата – когато работникът е полагал труд през нощта, което изразява
зависимостта му от отработеното време. От своя страна допълнителното ТВ за
премия за представяне няма постоянен характер, понеже тази премия се дава за
добро представяне и постигнати резултати, същата би била с постоянен характер,
ако бе залегнала като такава в труд. договор, колективния договор или в
правилата за определяне на работната заплата. По изложените съображения съдът
намира, че в размера на БТВ следва да се включат освен основната работна
заплата за отработеното време, ДТВ за стаж и проф. опит и ДВ за нощен труд, без
ДВ за премия. Последното БТВ получено от работника за пълен месец е през м.
април 2018г., като размерът на БТВ, определящо базата за изчисляване на
обезщетението по член 220, ал. 1 от КТ възлиза на сумата от 700,95 лева, като обезщетението
по член 220, ал. 1 от КТ за 45 дни възлиза на 1660,14 лева, а не както се
посочва от ищеца работодател в размер на 2589,75 лева.
Понеже работодателят е извършил удръжки
от заплатата и обезщетението за ПГО в размер на 1 516,96 лева, се оказва, че
ответникът дължи само сумата от 143,18 лева за неспазено предизвестие.
С огледа изхода от
спора на ответника ще се присъди по съразмерност адв.
възнаграждение в размер на 344,52 лева платено адв.
възнаграждение, а на ищеца по съразмерност съобразно уважената част от иска разноски по заповедното и исковото производство в размер на 76,28
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Сънфудс
България“ ЕООД с ЕИК ********* и ответника А.Т.П. с ЕГН ********** съществуването на парично вземане в размер на
143,18 лева, представляващо обезщетение по член 220, ал. 1 от КТ, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК в съда- 13.11.2018г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 18044/2018г. на ХІІ гр.с. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
сумата от 143,18 лева до пълния предявен размер от 1072,79 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Сънфудс България“ ЕООД с ЕИК
********* да заплати на А.Т.П. с
ЕГН ********** разноски по исковото производство в размер на 344,52 лева платено адв.
възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Т.П. с ЕГН ********** да заплати на „Сънфудс България“ ЕООД с ЕИК ********* разноски по
заповедното и исковото производство в размер на 76,28 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.