Определение по дело №461/2021 на Административен съд - Варна

Образувано е по искане с вх. № 7996/26.05.2023 г., подадена от председателя на НБПМ, с която е направено искане на основание чл. 189 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 7 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), във вр. с чл. 27а от Закона за правната помощ ЗПП), на НБПП да бъдат присъдени разноските за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по делото. Към молбата е приложено Решение № ВН-1036-8470/2023/27.04.2023 г. на председателя на НБПП. В решението е посочено, че на основание чл. 24, изр. второ, във вр. с чл. 9, ал. 4 от Наредбата за заплащане на правна помощ и Отчет № 1036/2023 г. на адв. М.И. е определено да се изплати възнаграждение за предоставена правна помощ в размер на 540,00 лв. Върху решението е налице отбелязване, че сумата е заплатена.

В хода на съдебното производство по адм. д. № 461/2021 г. М.Г. е направил искане за назначаване на адвокат по реда на правна помощ. С Определение № 1975/05.08.2021 г. по адм. дело № 461/2021 г. на АдмС – Варна, ХІV състав, на Г. е назначен адвокат М.И., вписана под № 3496 в НРПМ, за предоставяне на правна помощ в производството по адм. д. № 461/2021 г по описа на АдмС-Варна.

С решение № 489/10.04.2023 г. по к. адм. дело № 197/2023 г. на АдмС – Варна е оставил в сила Решение № 1313/21.10.2022 г. по адм. д. № 461/2021 г. по описа на АдмС – Варна, с което е отхвърлена исковата молба на М.К.Г..

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 7 ГПК, приложима субсидиарно в съдебното административно производство по препращане от разпоредба на чл. 144 АПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената част от иска; в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно чл. 27а ЗПП лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи. В конкретния случай правната помощ е предоставена за процесуално представителство по дело, образувано по предявена от Г. искова молба. Производството е приключило с Решение № 1313/21.10.2022 г. по адм. д. № 461/2021 г. по описа на АдмС – Варна, с което е исковата молба е отхвърлена. Постъпила е касационната жалба на Г., която е приета за неоснователна и касационната инстанция е оставила в сила първоинстанционното решение. За тази категория дела не е предвидено изключение от правилото за финансиране на правната помощ от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 94 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 ЗПП. Заплащане на определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат е предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Това, че помощта е безплатна означава, че лицата, на които е предоставена не дължат поначало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява, на държавата. Изключение от този принцип, съгласно чл. 27а ЗПП, е възможно само в предвидените със закон случаи, както се посочи по - горе.

Разпоредбите на НПК и в частност на чл. 189, посочена като правно основание в подадената молба от НБПП, не намират субсидиарно приложение в съдебните административни производства. Неотносима е разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. първо ГПК, която урежда случаите, в които претенцията на лицето, което е получило правна помощ, е уважена, доколкото в случая изплатеното възнаграждение на адв. И., за производство, в което иска е отхвърлен и постановеното съдебно решение не е осъдително.

По изложените съображения, искането за присъждане на разноски в полза на НБПП в размер на определеното и изплатено възнаграждение на адвокат И., осъществил правна помощ за процесуално представителство на Стефанов по адм. дело № 461/2021 г. по описа на АдмС - Варна е неоснователна. В случая предвид правния спор, липсва законова норма, която да предвижда задължение за възстановяване на сумата, която е изплатена за адвокатско възнаграждение при предоставяне на правна помощ по такива правни спорове, каквото е изискването по ЗПП. Молбата следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Националното бюро за правна помощ с вх. № 7996/26.05.2023 г., подадено чрез председателя на НБПМ, да бъдат присъдени разноските за възнаграждението на адвокат М.Р.И., предоставил правна помощ на М.К.Г. по адм. д. № 461/2021 г. по описа на АдмС – Варна.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаването му.

	Председател: