Р
Е Ш Е Н И Е
№ …… 25.04.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и шести март 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №5493 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е с правно основание с правно основание чл.432
във вр. с чл.429 от КЗ.
Ищецът
Г.Х.Й. твърди в исковата си молба, че на
04.06.2018г., около 10:20 часа на международен път 1-
Заявява, че за пътния инцидент е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 04.06.2018г., по описа на ОДМВР Казанлък,
а по случая се провежда разследване, за което са образувани - ДП №
284-748/2018г. по описа на РУ на МВР-Казанлък, съответно пр.пр. № 2190/2018г.
по описа на РП-Казанлък.
Непосредствено след ПТП ищецът бил откаран по спешност в
МБАЛ „Д-р Х. Стамболски” ЕООД Казанлък с оплаквания от главоболие и
световъртеж, за което бил хоспитализиран за периода от 04.06.2018г. до
06.06.2018г. В болничното заведение след извършени му редица медицински
изследвания и рентгенографии, лекарите поставили на ищеца окончателна диагноза: „Комоцио церебри (мозъчно сътресение)”. При изписването на ищеца от болничното заведение, лекарите му дали
предписания да спазва строг хигиенно-диетичен режим, както и да избягва работа
с компютри, да не гледа телевизия, да избягва излагане на ярка слънчева
светлина, както и да не се излага на силни звуци и шумове.
Лечебният и възстановителен период за ищеца продължил за
период от около месец и половина, като през първите седмици след инцидента
пострадалият изпитвал силно главоболие и световъртеж при резки движения и
ставане и клякане, както и моменти на дезориентация. През първите дни след
катастрофата болките и нестихващото главоболие, които ищеца изпитвал му пречели
да спи, поради което му се налагало да приема седативни и обезболяващи
медикаменти.
Ищецът бил временно неработоспособен за периода от
04.06.2018г. до 26.06.2018г. - Болничен лист №Е20181262919 от 07.06.2018г.
Преживяното ПТП дало негативно отражение и на психиката на Г.Й.. Вследствие на
изживения шок, той се оплаквал от понижено настроение, тревожност, връщане към
спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието. Отделно от това след
пътния инцидент ищецът изпитвал панически страх и не желаел повече да управлява
автомобил.
Съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
04.06.2018 г., по описа на ОДМВР Казанлък, който в тази си част е официален
свидетелстващ документ, виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност", сключена със ЗАД
„ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД София -
застрахователна полица №BG/30/117003062667/20.11.2017г.,
валидна от 21.11.2017г. до 20.11.2018г.
В изпълнение на разпоредбата на чл.380 КЗ, във вр. с чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ, на 02.07.2018г. ищецът чрез пълномощника
си подал молба до ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД София, по повод на която била образувана щета
№0801-1442/2018-02г. След представяне на всички документи, с които разполага,
на 02.10.2018г. получил писмо от ответното дружество, с което последното отказало
да се произнесе по щета и да изплати по доброволен ред обезщетение ми.
Моли съда да постанови решение, с което да осъдите ЗАД
„ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД София да
заплати на Г.Х.Й. сумата от 5000 лв., предявена като частичен иск от 20 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат
от ПТП, настъпило на 04.06.2018г., ведно с лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 03.10.2018г. (денят следващ датата, на която ответника е отказал
да изплати застрахователно обезщетение) до окончателното изплащане на дължимото обезщетение. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”
АД София представя по делото писмен отговор, в който взема становище, че
оспорва предявения иск по основание и размер и
моли съда да отхвърли изцяло същия.
Заявява, че за
да възникне отговорността на ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД София за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните
предпоставки от фактическия състав на отговорността: 1)валиден застрахователен
договор, 2)застрахователно събитие, 3)противоправно поведение, 4)вреда,
5)причинна връзка между вредите и противоправното поведение и 6) вина. В
конкретния случай счита, че водачът на застрахованото от него МПС - Й.Н.К. - не
е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и
Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така
както е описано в подадената искова молба. Въз основа на това липсва основният
елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение.
Оттук, не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на същия за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца и предявените
срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД София искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по отношение собствеността и ползването на л.а. „Хюндай", модел „Теракан",
с peг. № СТ 2960 КК по силата на Застрахователна полица № BG/30/117003062667 от 21.11.2017г., сключена със ЗАД
„ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД София.
Оспорва вината на Й.Н.К. за настъпилото на 04.06.2018г.
ПТП, като заявява, че същата не е установена с влязъл в сила съдебен акт и в
случая тя може само да се презумира. С оглед наведеното по-горе възражение за
съпричиняване на ПТП от страна пострадалия Г.Х.Й. твърди, че с поведението си
същият е допринесъл за настъпване на получените увреждания по степен и вид.
Същият е карал със скорост над позволената в процесния участък, като не е
навлязъл с част от автомобила си в насрещното платно за движение, поради което
след настъпване на ПТП не е могъл да овладее контрола над МПС марка „БМВ”, с peг. № СТ
Оспорва механизма на ПТП, като заявява, че същият не
отговаря на така описания в исковата молба и представения с нея Констативен
протокол с пострадали лица. Сочи, че протоколът е официален удостоверителен
документ, но не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма
на ПТП, тъй като съставилият го орган не е присъствал на самото ПТП, а само е
отразил в протокола изявлението на страната. Съгласно чл.179, ал.1 от ГПК,
посоченият протокол, имащ характер на официален документ, има удостоверителна
доказателствена сила само по отношение на фактите и обстоятелствата които са се
осъществили от или пред длъжностното лице, което е изготвило този документ.
Счита, че ищецът Й. е пътувал без предпазен колан, като по този начин сам
е допринесъл за степента на получените от него увреждания. Нещо повече, след
ПТП ищецът е престоял едва един час в болница, като
по собствено настояване бил
изписан. Съгласно
представените по делото свидетелски показания от ДП №284-748/2018 по описа на
РУ Казанлък, същият първоначално е отказал получаване на спешна медицинска
помощ, с което сам е застрашил здравето си. Поради това ответникът твърди, че е
съпричииил последствията от преживения инцидент.
Заявява, че твърдението, че бил наложителен приемът на
седативни и обезболяващи медикаменти не е подкрепено от издадена от
лекар-специалист рецепта за същите, както и фактура, удостоверяваща
закупуването им. Не са представени и медицински документи за проведени
контролни прегледи позволяващи да бъде проследен оздравителния процес, както и
че продължителността на изпитаните болки, физически и психически дискомфорт.
Оспорва твърдените последици от инцидента, както и
тяхната продължителност. Съгласно исковата молба твърдяното увреждане било с
продължителност „от около месец и половина", но тъй като няма данни за здравословното му състояние
дори и седмица след инцидента счита, че не следва да се приеме категорично
посоченият от ищеца период.
Оспорва, че ПТП-то е въздействало в емоционален план на
ищеца, както и твърдените нарушения на съня и панически страх след настъпване
на ПТП, тъй като нямало данни да са му били изписвани или да е приемал каквито
и да е медикаменти за предизвикания „стрес" и липса на сън. Счита също, че
няма данни естеството на работа на ищеца да е свързано с целодневно използване
на компютър, излагане на пряка слънчева светлина, наблюдаване на монитори.
Счита също, че претендирания от ищеца размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно
завишен. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост", по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник
на обогатяване на пострадалото лице. Сочи, че такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, времето за
възстановяване и др. От значение са и редица други обстоятелства, които би
следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди.
В тази връзка счита исканият размер на обезщетението от ищеца за прекалено
завишен. Позовава се на Постановление № 4/25.05.1961г. на Пленума на ВС, съгласно
което обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и
единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива
вреди".
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
делото не е спорно, че на 04.06.2018г. около 10,20 часа на път І-
За
възникналото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Образувано е досъдебно производство №284ЗМ-748/2018г. на РУ Казанлък за
престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр. с чл.342 ал.1 НК, което е прекратено на
основание чл.24 ал.1 т.1 предл.ІІ НПК /деянието не съставлява престъпление/ с
постановление №2190/2018г. от 23.11.2018г. на РП Казанлък.
За
изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с механизма на настъпване на
ПТП е назначена и изслушана съдебна авто-техническа експертиза. От заключението
на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът възприема като
компетентно и добросъвестно се установява, че произшествието е възникнало на път І-5, ориентиран север - юг, км. 206+200,
при дневна светлина, ясно, слънчево, сухо време; пътя е двулентов за двупосочно
движение. Лек автомобил "БМВ" се е движил в посока юг, в попътната
му, западната, лента на платното; по същото време, в срещуположна посока, в
източната лента се е движил ЛА „Хюндай" управляван от Й.К.; автомобилът се
отклонява наляво и навлиза в лентата за насрещно движение; водачът К. не е
установил това отклоняване и навлизане на автомобила в лентата за насрещно
движение и не е реагирал на възникналата опасност; мястото на удара и мястото
на навлизане на ЛА "Хюндай" в лентата за насрещно движение са
попаднали в опасната зона за спиране на ЛА "БМВ", като времето от
възникване на опасността до момента на настъпване на удара е било по-малко от
необходимото време за реакция на водач при подобна ситуация; поради това,
неизбежно е настъпил удар между двата автомобила. Вещото лице сочи, че центърът
на мястото на удара се проектира върху платното за движение на 0,2м. западно от
осовата линия, в попътната лента на ЛА "БМВ"; ударът е страничен с
приплъзване. След удара контактните повърхнини се отделят, автомобилите
извършват комбинирано транслационно-ротационно движение и спират в положението,
в което са намерени при огледа.
Вещото лице дава заключение, че от техническа гледна
точка, причината за настъпване на произшествието е навлизането на ЛА „Хюндай"
в лентата за насрещно движение, като причините за това навлизане имат
субективен характер. Липсата на контрол от страна на водача на ЛА "Хюндай"
върху траекторията на движение на автомобила е предпоставило настъпването на
процесното ПТП.
По
делото не се спора и се установява от представената по делото Проверка за
сключена застраховка „ГО” на Гаранционен фонд, че към 04.06.2018г. лек
автомобил марка „Хюндай”, модел „Теракан”, с peг. № СТ 2860 КК има активна застраховка
„Гражданска отговорност” полица №BG/30/117003062667, с валидност 21.11.2017г.
до 20.11.2018г. със ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД София.
С оглед изясняване на обстоятелствата по
делото и за изясняване на причинените в резултата на ПТП на ищеца вреди е назначена
и изслушана съдебно-медицинска експертиза и са допуснати и събрани гласни
доказателства.
От
заключението на съдебномедицинската
експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че ищеца Г.Х.Й. при
ПТП на 04.06.2018г. е получил следните травматични увреждания: лекостепенно
мозъчно сътресение и контузия на гръдния кош в ляво. Вещото лице сочи, че на ищеца
е проведено стационарно медикаментозно лечение в продължение на три дни с
предписание за последващо такова в домашни условия и контролни прегледи при
необходимост. Вещото лице дава заключение, че причинените на ищеца травматични
увреждания са от характер да причинят временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; описаните травматични увреждания - мозъчно сътресение и
контузия на гръдния кош в ляво са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Вещото лице уточнява, че по-тежкото травматично увреждане е
мозъчното сътресение; то се характеризира с оплаквания от гадене, световъртеж,
главоболие, повишена чувствителност към ярка светлина и силни звуци, отслабена
концентрация при умствена дейност; такива оплаквания в средностатистическия
случай при лекостепенно мозъчно сътресение изчезват в рамките на един месец, а
в конкретния случай по лекарска преценка е предписан отпуск по болест общо 23
дни – болничен престой и домашно лечение. Вещото лице дава заключение също, че
при конкретното ПТП автомобилът на ищеца е получил удар от ляво, а не челно;
при ляв страничен удар предпазния колен, дори и правилно поставен, не може да
предотврати сблъсък на водача в лявата вътрешна повърхност на купето на автомобила,
от където той е получил травмите си. Вещото лице сочи, че в материалите по
делото няма данни как е протекъл оздравителния процес, но за отшумяване на
последиците от посочените травми е необходимо спазването на режим и при
необходимост прием на медикаменти – обезболяващи и седативни.
По
делото е представена и медицинска документация, от която се установява, че след
ПТП на 04.06.2018г. на ищеца е проведено стационарно медикаментозно лечение в
продължение на три дни и му е предписано домашно лечение още 20 дни.
От
показанията на разпитания свидетел Л. Й. /съпруга на ищеца/, които съдът
кредитира, тъй като са непротиворечиви, отразяват преки впечатления и кореспондират
с останалите доказателства по делото, се установява, че след произшествието ищецът
бил с мозъчно сътресение, имал леки рани по главата и одрасквания по лявата
страна на гръдния кош; оплаквал се от силни болки в главата, световъртеж и
гадене; оплакванията – главоболие и световъртеж продължили около седмица след
инцидента, като ищецът приемал „Нурофен”; нарушен бил съня му; забравял.
Свидетелката заявява още, че ищецът бил изплашен и тревожен след инцидента;
изпитвал страх да шофира, а след като се престрашил да седне зад волана бил
несигурен. Това затруднило много семейството, тъй като имали малко дете, което
трябвало да водят и вземат от детската градина. Свидетелката заявява също, че
физическата травма отшумяла, но психическата не, като и към настоящия момент
при преминаване покрай мястото на инцидента ищецът изпитвал притеснение.
С
оглед на така обсъдените доказателства съдът намира за безспорно установено по
делото, че на 04.06.2018г. около 10,20 часа на път І-
В
резултата на ПТП на ищеца Г.Х.Й. е причинено телесно увреждане – лекостепенно
мозъчно сътресение и контузия на гръдния кош в ляво и ищецът е изживял
психологичен стрес.
От
събраните доказателства се установява фактическия състав на деликта. В резултат
на поведението на лицето Й.Н.К., осъществено при управлението на автомобил лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Теракан”,
предприето в нарушение на ЗДвП, са настъпили щети. Субективният елемент от
състава на гражданския деликт - вината, съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД се презюмира,
като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира
съответни доказателства за липсата й. Такива не са представени.
С
оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и категоричен
начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка
и вреди, поради което счита, че така предявения иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явяват основателен.
По
отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се има
предвид следното: Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика,
справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от
разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищеца е
причинено телесно увреждане – лекостепенно мозъчно сътресение и контузия на
гръдния кош в ляво, имащо характера на лека телесна повреда; за период от около
седмица ищецът е изпитвал главоболие, като се е налагало да приема лекарства,
за да се справи с него; нарушен бил съня му; ПТП се е отразило и на неговото
психическо и емоционално равновесие – ищецът е изживял психически стрес,
непосредствено след инцидента, а и след това изпитвал притеснение, страх да
управлява автомобил, като притеснението не е отшумяло и към настоящия момент; несъмнено описаните увреждания са свързани както с
физическо страдание, така и с емоционален стрес. След инцидента макар и не за
дълго е нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца. Засегнато е и психическото му
здраве. Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва
да вземе предвид горепосочените обстоятелства. С оглед на горното съдът намира,
че следва да определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите
нрави в обществото, което да бъде в размер на 5000,00 лв.
Ответникът
възразява на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия ищец, като възражението се свежда до
твърдението, че ищецът не е ползвал предпазен колан, но от ангажираните
доказателства не се доказа възражението.
Съгласно
разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В КЗ е предвидено също, че
обезвредата, която по принцип се дължи от самия застрахован виновен водач, може
да бъде търсена и директно от застрахователя /чл.432 ал.1 от КЗ/, какъвто е
настоящия случай.
Предвид
гореизложеното и с оглед функционалната връзка между деликтната отговорност на
водача и на застрахователната отговорност на застрахователя, при когото е
застрахована гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, следва да се
приемат за установени предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.432
ал.1 от КЗ. Следователно, доколкото характерът на отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования - пряк
причинител на увреждането и обема на същата, то съдът намира, че предявения
срещу предпочетения от ищцата ответник пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ за
обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен и доказан в
размер – 5000,00 лв.
Така
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди се дължи ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 04.06.2018г., тъй като лихвите имат
компенсаторен характер и по силата на закона /чл.84 ал.3 от ЗЗД/ вземането към
деликвента става изискуемо и без покана - от деня на настъпилото увреждане.
Следователно, доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл.432
ал.1 КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента
и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено
лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а това
означава, че отговорността му следва да бъде ангажирана и за законната лихва
върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане. Тъй
като ищецът претендира законна лихва от по-късен момент – 03.10.2018г., а съдът
е обвързан с искането на ищеца, то обезщетението за неимуществени вреди следва
да се присъди ведно със законната лихва от претендираната по-късна от
увреждането дата.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 1225,00 лв. съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД
София, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Г. Иванов, Росен
Васков Младенов и Живко Стойков К., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Й., ЕГН **********,***
, сумата от 5000 лв. на основание
чл.432 ал.1 от КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, причинени при ПТП на 04.06.2018г. от
Й.Н.К., при управление на МПС - лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Теракан”, с peг. № СТ 2860 КК, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД София, полица
№BG/30/117003062667, валидна от 21.11.2017г. до 20.11.2018г., ведно със
законната лихва от 03.10.2016г. до окончателното плащане, както и направените
по делото разноски в размер на 1225,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Окръжен съд Стара Загора.