Р Е Ш Е Н И Е
№335/10.5.2019 г. 10.05.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 23.04 2019 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 3087 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Г.Д.Д.,
с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество част
от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2018
г. на ЯРС в размер на общо 2311, 56 лв., като в молба – уточнение от 11.02.2019
год. ищецът конкретизира, че всъщност и съобразно изложеното в
обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 от ГПК са предявени шест ОСИ
за сумите от 139, 07 лв. – главница и съответно 1041, 38 лв. – неустойка по ДС от 02.05.2015 год., 31, 57 лв. –
главница и съответно 200 лв. – неустойка по договор за мобилни услуги от
28.10.2014 год., 26, 10 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 28.10.2014
год., 873, 44 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 02.05.2015 год.,
както и законна лихва и разноски в заповедното производство .
В исковата молба и уточнението се посочва, че по
заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е
уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от
предявяване на настоящия иск. Посочва се, че договор за мобилни услуги от
27.12.2011 год., договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 28.10.2014
год., ДС от 28.10.2014 год., и ДС и договор за лизинг от 02.05.2015
год.Съгласно посочените съглашения на клиента били предоставени – мобилни
номера, таблет и мобилен апарат, подробно описани. Ответницата не изпълнявала
своите задължения, а именно да заплаща дължимите месечни такси, цена за
разговори и услуги и лизингови вноски, като тези му задължения били начислени в
пет броя фактури за периода 02.2016 – 06.2016 год. Описва се подробно как са
изчислени исковите суми, какви са били задълженията на страните по договорите,
както и условията за прекратяването им. Иска се уважаване на исковете, както и
присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
В депозирания отговор исковете се оспорват.
Твърди, се че липсва сключен договор от 27.12.2011 год., т.к. към тази дата
ответницата е била непълнолетна и е можела да действа само със знанието и
съгласието на своите законни представители. Не били представени доказателства
лизинговата вещ – мобилен телефон да е предоставена на клиента. Освен това се
оспорват исковете за неустойка , като се твърди, че клаузите на които се
основават са нищожни, като противоречащи на добрите нрави. Иска се отхвърляне
на исковете.
В
съдебно, ищецът не изпраща представител. Излага становище за основателност на
иска в депозирана писмена молба.
Ответникът
оспорва иска чрез особен представител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е
спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2018 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите
суми. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл.
47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложено
е копие от договор за мобилни услуги, сключен между праводателя на ищеца и
ответницата на 27.12.2011 год., за срок от 24 месеца при стандартен месечен
абонамент в размер на 13, 90 лв., с посочен предпочитан номер, като с полагане
на подписа си ответницата е признала изрично, че и връчено копие от ОУ на
оператора и е съгласна с тях.Към догорява са приложени – декларация за съгласие
за абониране на непълнолетно лице, подписана от родител- Е.Д.Д., както и
декларация за съгласие за възползване от промоция на непълнолетно лице.
Представено е и копие от ОУ към промоцията– приети от ответницата.
На
30.08.2012 год. ответницата е подала заявление за смяна на номер.
Представен
е и договор за мобилни услуги сключен между праводателя на ищеца и ответницата
на 28.10.2014 год. за срок от 24 месеца с посочен предпочитан номер, стандартен
абонаментен план. В договора освен това е посочено, че с подписването му на
потребителя е предоставено 1 бр. устройство – таблет. С подписа си ответницата
е декларирала, че е запозната и съгласна с договора и ОУ към същия, копие от
които е получила екземпляр. Прието е и
копие от договор за лизинг от 28.10.2014 год., с предмет – таблет, срок на
договора 23 месеца, с инкорпориран същия
погасителен план, като в чл. 4 е посочено, че с подписване на договора клиентът
декларира, че е получил устройството.
Представени
са и ценови листи и ОУ , също приети от ответницата.
Прието е и допълнително споразумение от
02.05.2015 год., сключено между страните за избрани от потребителя абонаментен
план и условия, за срок от 24 месеца, като при подписване на споразумението
ответницата е получила мобилно устройство. На същата дата е подписан и договор
за лизинг за посоченото мобилно
устройство с инкорпориран в същия погасителен план.Отново са представени ОУ и
ценови листи.
Представени
са още: Фактура от 01.02.2016 год. за
сумата от 103, 40 лв. – разговори, данни, съобщения, месечна такса, лизингови
вноски; Фактура от 01.03.2016 год. за сумата от 259,48 лв. – разговори, данни,
съобщения месечна такса и лизингови вноски, задължения от предходен период; Фактура
от 01.04.2016 год. за сумата от 354,29 лв. – разговори, данни, съобщения,
месечна такса, лизингови вноски и задължения от предходен период; Фактура от
01.05.2016 год. за сумата от 400, 60 лв. – разговори, данни, съобщения, месечна
такса, лизингови вноски и задължения от предходен период;Фактура от 01.05.2016
год. за сумата от 2311, 56 лв. -
неустойка, вноска лизинг, задължения от предходен период.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените обективно
кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, вр. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Така
предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В
настоящото производство в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение по повод договори за мобилни услуги, допълнително споразумение и договори за
лизинг, с твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договорите,
вкл. размера на претенциите си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В случая част
от вземанията на ищеца произтичат от
сключени между страните договори за предоставяне на услуги и допълнително
споразумение. Съдът приема за установено, че между
страните са сключени валидни договори и допълнително споразумение, по силата на които ищецът е поел задължението
да предоставя на ответницата, в качеството ѝ на потребител,
мобилни услуги, при насрещното задължение на последната да заплаща ежемесечно
уговорената цена на ползваните услуги. Действително договорът от 27.12.2011
год. е сключен от ответницата като непълнолетна, което обаче е сторено с
декларация- съгласие на нейния родител. В разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от
Закона за лицата и семейството е предвидено, че непълнолетните лица могат да
извършват правни действия със съгласието на техните родители, както и че могат
да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите нужди. От представените договори за мобилни услуги и декларации- съгласие към тях, се установява, че ответницата се е съгласила и приела Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги.
Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на ответника ищецът
установява с представените фактури, в които подробно са посочени предоставените
услуги и др. Не са представени доказателства за плащане на стойността на
предоставените услуги, нито се твърди от ответната страна да е извършено
плащане. Следователно възникналото вземане не е погасено. Поради това искът за
заплащане на възнаграждение на предоставените услуги в размер на 31, 57 лв. по
договор от 28.10.2014 год. и 139,07 лв. по ДС от 02.05.2015 год. лв. са основателни и следва да се уважат.
Искането за
заплащане на незаплатени лизингови вноски, съдът също за основателно. Вземането
на ищеца произтича от сключени между страните договори за лизинг от 28.10.2014
год. и 02.05.2015 год. Същите са валидни и пораждат правни последици. Не са
представени доказателства за плащане на уговорените по погасителните планове
вноски, нито се твърди от ответната страна да е извършено плащане. Не са представени
и доказателства лизинговите вещи да са върнати от ответницата. Ето защо
претенцията в частта относно сумата 26,10 лв. – лизингови вноски по договор за
лизинг от 28.10.2014 год. и 873, 44 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг
от 02.05.2015 год. следва да бъде уважена.
Искът за неустойка се основава на клаузи
в индивидуалния договор, каквито в процесния случай действително са налице-
чл.3.3. от сертификат за допълнителни услуги по договор от 28.10.2011 г. и
раздел 4, т.4 от ДС от 02.05.2015 год. Още с исковата молба ищецът е посочил,
че при предсрочно прекратяване на договорите за мобилните номера по вина на
потребителя се дължи неустойка в размер на стандартните за абонамента месечни
такси поотделно за всеки номер от прекратяване на договора до края на
първоначално предвидения срок на договора. При недоказване на извършено плащане
в срок, налице е виновно поведение на ответника, имащо значение за едностранно прекратяване на
договора от ищеца. Самото му волеизявление за прекратяване е обективирано
и във фактурата от 01.06.2016 год., с която е начислена неустойката.
Същевременно съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при
претенция за заплащане на неустойка съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. Според това решение нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като
преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. В
практиката си по чл. 290 от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС
приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично
изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение
№ 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.). Съдът е приел,
че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички
неплатени по договора наемни или
лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен,
но без да се предоставя ползването на вещта. Настоящият случай е аналогичен- операторът
ще получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор,
но без да предоставя телефонните услуги. По
съществото си клаузата
за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея,
предвид прекратяването
на договора (занапред). Следователно клаузата за неустойка
при прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е
нищожна на осн. чл. 26,
ал. 1 пр.3 ЗЗД,
тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на
бившия кредитор с размера на договорената неустойка (таксите за
оставащия период) и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Поради всичко изложено, искът за
неустойка в размер на 200 лв. и съответно 1041, 38 лв. следва да се отхвърли.
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
заповедното производство в намален размер, предвид частичното отхвърляне на претенцията, а именно – 194,27 лв. С оглед частичното уважаване на исковата
претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 470,70 лв. –
заплатена държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.Д., ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: град София,
сумата от общо
1070, 18 лв. , представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови
вноски по договор за мобилни услуги от 28.10.2014 год. и договор за лизинг от
същата дата , ДС от 02.05.2015 год. и договор за лизинг от същата дата ,
ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението – 17.04.2018 г. до окончателното изплащане, като
иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер /в частта относно
претендирани неустойки/ от 2311, 56 лв. , като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление:
град София сумата от 194,
27 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: град София сумата от 470, 70 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: