№ 729
гр. Варна, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20243100500863 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Г. Г. К. и С. Д.
Х., двамата чрез адв. Ф., срещу Решение №296/05.11.2023 г., поправено с
Решение №63/22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 506/2023 г. по описа на
РС - Провадия, в частите, с които:
- са уважени искове с правно осн. чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
С. Д. Х. е осъдена да заплати на М. Г. И. сума в размер на 760 лв., дължим
наем за търговски обект, находящ се в гр. Провадия, ул. „Цар Освободител“
№78, общ. Провадия, обл. Варна, състоящ се от два магазина – за хранителни
стоки и ел. материали, коридор и санитарни помещения, за периода от м.
01.2022 г. до м. 12.2022 г., както и лихва за забава в размер на 24,35 лв. за
периода от 31.01.2023 г. до 11.05.2023 г., и
- са уважени искове с правно основание чл. 59 и 86, ал. 1 ЗЗД, като Г. Г.
К. е осъден да заплати на М. Г. И. сума в размер на 6250 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на търговски обект, находящ се в гр.
Провадия, ул. „Цар Освободител“ №78, състоящ се от два магазина – за
хранителни стоки и ел. материали, коридор и санитарни помещения, за
периода от м. 02.2018 г. до м. 01.2023 г., както и лихва за забава в размер на
177,09 лв. за периода от 31.01.2023 г. до 11.05.2023 г.
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части.
Жалбоподателите Г. Г. К. и С. Д. Х. считат решението за недопустимо, защото
1
съдът се произнесъл по непредявени искове. В условията на евентуалност,
посочват, че същото било постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, след като били изменени правните
квалификация на предявените главни искове. Сочат, че насрещната страна
никога не била твърдяла да е лишена от правото на ползване или да е била
възпрепятствана да ползва вещта. Считат, че на страните били дадени
неточни указания относно подлежащите на доказване факти и
доказателствената тежест била неправилно разпределена. Посочват, че
първоинстанционният съд не е съобразил справка от НАП за 2022 г. и
твърденията на управителя на третото лице – помагач относно сумата,
плащана от наемателя като наемна цена през 2022 г. Считат, че използвания
от вещото лице по СОЕ метод за амортизираната възстановителна стойност
не отразявал действителното състояние на пазара. Твърдят, че преди
унищожаването на договорите С. Х. била собственик на 7/12 ид. ч., затова по
отношение на нея било налице свръх произнасяне. По изложените
съображения отправят искане за обезсилване на първоинстанционното
решение в обжалваните му части и постановяване на друго, с което
производството по предявените искове да бъде прекратено като недопустимо.
В условията на евентуалност отправят искане за отмяна на
първоинстанционното решение в осъдителните му части и постановяване на
друго, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират
разноски. Не релевират доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия М. Г. И.,
чрез адв. Б., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи,
с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
разноски. Не релевира доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице –
помагач на страната на ищцата - „Джудив 21“ ЕООД.
Решение №296/05.11.2023 г., поправено с Решение №63/22.03.2024 г.,
постановено по гр. д. №506/2023 г. по описа на РС – Провадия, не е
обжалвано в частите, с които са отхвърлени предявените от М. Г. И., ЕГН
**********, срещу С. Д. Х., ЕГН **********, искове с правно осн. чл. 30, ал.
3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата до претендирания размер от 6250 лв. за
периода от м. 02.2018 г. до м. 12.2021 г. и за м. 01.2023 г. и за разликата до
претедирания размер от 177,09 лв.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано пред РС - Провадия въз основа
на подадена от М. Г. И., ЕГН **********, чрез адв. Б., искова молба, с която
са предявени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 93 ЗС и чл. 86
ЗЗД срещу Г. Г. К., ЕГН **********, и С. Д. Х., ЕГН **********, за
солидарно осъждане на двамата да й заплатят сума в размер на 12500 лв.,
представляваща обезщетение, съответно на собствената на М. Г. И. 10/12 ид.
ч. за реализирани от отдаване под наем от Г. Г. К. и С. Д. Х. ползи в периода
от м. 02.2018 г. до м. 01.2023 г. от съсобствен на И. и Х. недвижим имот -
търговски обект, находящ се в гр. Провадия, ул. „Цар Освободител“ №34,
състоящ се от два магазина – за хранителни стоки и ел. материали, коридор и
санитарни помещения, находящ се в сграда, построена в ПИ, представляващ
УПИ II-1533 в кв. 98 по плана на гр. Провадия, както и сума в размер на
354,17 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2023 г. до
2
11.05.2023 г.
В исковата молба, уточнена в настоящото производство, ищцата М. Г. И.
излага, че със съпруга си били собственици на търговски обект, находящ се в
гр. Провадия, ул. „Цар Освободител“ №34, състоящ се от два магазина – за
хранителни стоки и ел. материали, коридор и санитарни помещения, с площ
според Удостоверение за данъчна оценка – 78 кв. м. След смъртта на съпруга
й през 2007 г., а след това и на сина им през 2014 г., тя била собственик на
10/12 ид. ч. от търговския обект, а снаха й С. Д. Х. – на 2/12 ид. ч. На
11.05.2016 г. продала на снаха си и на Г. Г. К., който живеел с последната на
семейни начала, при равни квоти своите ид. ч. от търговския обект, като си
запазила право на ползване. С влязло в законна сила Решение на РС –
Провадия от 19.10.2021 г. договорът за покупко-продажба бил унищожен на
осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД. След сключване на договора за покупко-продажба К. и
Х. отдавали под наем двата магазина, месечно получавали наемната цена и те
общували с наемателите. Магазинът за хранителни стоки бил отдаден под
наем на „Джудив 21“ ЕООД, по думи на К. и Х. срещу 250 лв. месечно.
Поддържа, че за периода от м. 02.2018 г. до м. 01.2023 г. К. и Х.
неоснователно се били обогатили за нейна сметка и следва да й възстановят
10/12 части от получените от тях суми като наем от „Джудив 21“ ЕООД от
15000 лв., които части възлизали на сума в размер на 12500 лв. За всеки
магазин поотделно обедняла със сума в размер на 6250 лв. Обосновава
наличие на солидарна отговорност с обстоятелството, че К. и Х. живеели
заедно, заедно отдавали под наем магазините и заедно събирали наемите.
Посочва, че на 06.01.2023 г. изпратила покана до К. и Х. да преустановят
събирането на наем, считано от 20.12.2022 г., и да й върнат всички събрани
наеми, като междувременно „Джудив 21“ ЕООД преустановило ползването
на магазина. Счита, че й се дължи лихва за забава, считано от датата,
посочена в нотариалната покана като срок за изпълнение – 31.01.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Г. Г. К. и С.
Д. Х., двамата чрез адв. Ф., с който оспорват предявените искове като
неоснователни. Не оспорват, че договорът от 11.05.2016 г. е бил унищожен на
осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Оспорват твърденията да са отдали под наем през целия
период двата магазина на „Джудив 21“ ЕООД или на други лица за месечна
наемна цена от 250 лв., както и да са получавали такъв наем. Твърдят, че
единият от магазините е отдаван под наем от И. за срок от една година,
считано от 18.09.2017 г., на „Атлетик бизнес къмпани“ ЕООД срещу месечна
наемна цена от 50 лв., която се получавала от И.. След изтичане на срока на
договора за наем на 29.09.2018 г. до 01.04.2021 г. помещенията били празни.
На 01.04.2021 г. те сключили договор за наем с „Джудив 21“ ЕООД на
помещение с площ от 20 кв. м за срок от 2 г. срещу 100 лв. месечно,
прекратен през м. 12.2022 г., когато И. поискала да й се заплаща наем от 250
лв. месечно.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид
събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност
и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните по делото не спорят, а и се установява от представените по
делото Решение №184/19.10.2021 г., постановено по гр. д. №510/2021 г. по
описа на РС – Провадия, потвърдено с Решение №240/24.02.2022 г.,
3
постановено по гр. д. №80/2022 г. по описа на ОС – Варна, недопуснато до
касационно обжалване с Определение №50928/20.12.2022 г., постановено по
гр. д. №1846/2022 г. по описа на ВКС, че договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 11.05.2016 г., обективиран в нотариален акт №54, том I,
рег. №545, дело №35/11.05.2016 г. на нотариус Сияна Желева, рег. №663, с
район на действие: РС – Провадия, по силата на който М. Г. И. е продала на Г.
Г. К. и С. Д. Х. при равни квоти 10/12 ид. ч. от следния недвижим имот, а
именно: търговски обект, находящ се на първи етаж в двуетажна жилищна
сграда в гр. Провадия, ул. „Цар Освободител“ №34, състоящ се от два
магазина - за хранителни стоки и ел. материали, коридор и санитарни
помещения, без посочена площ по първичен документ, а по Удостоверение за
данъчна оценка с площ 78 кв. м, както и 10/12 ид. ч. от 78,50 кв. м ид. ч. от
поземления имот, в който е построена сградата, представляващ УПИ II - 1533,
в квартал 98 по плана на града, целият с площ 230 кв. м., при граници на
целия имот по скица: УПИ № I-1534, улица, УПИ III-1532 и улица, за сумата
5500 лева, е унищожен.
Безспорно е, че към 11.05.2016 г. М. Г. И. е притежавала право на
собственост върху 10/12 ид. ч. от гореописания търговски обект, от които ½
(6/12) ид. ч., придобита по време на брака й с И.Х.И., ¼ (3/12) ид. ч.,
придобита по наследство от И.Х.И., починал на 24.06.2007 г., и 1/12 ид. ч.,
придобита по наследство от Х.И.И., починал на 29.09.2014 г., а С. Д. Х. е
притежавала право на собственост върху 2/12 ид. ч., придобити по наследство
от Х.И.И., починал на 29.09.2014 г., което е видно и от представения
нотариален акт №54, том I, рег. №545, дело №35/11.05.2016 г. на нотариус
Сияна Желева, рег. №663.
Представен е договор за наем от 18.09.2017 г., с който Г. Г. К., С. Д. Х. и
М. Г. И., в качеството на наемодатели, предоставят на „Атлетик Бизнес
Къмпани“ ООД, ЕИК *********, в качеството на наемател, за временно и
възмездно ползване магазин за хранителни стоки, заедно със санитарно
помещение на първи етаж, находящ се в гр. Провадия, ул. „Цар Освободител“
№34, за сумата от 50 лв. на месец, платима до първо число на всеки месец.
Според раздел II, т. 4 от договора наемодателите дават на наемателя разписка
за получената наемна вноска, а според раздел V, т. 1 от договора той е
сключен за срок от една година, считано от 29.09.2017 г. Договорът е
подписан от тримата наемодатели и от наемателя.
По делото са приобщени номерирани разписки, от които е видно, че М.
Г. И. е получила от „Атлетик Бизнес Къмпани“ ООД сума в размер на 50 лв.
за наем, както следва: на 03.01.2018 г. за м. януари, на 05.02.2018 г. – за м.
февруари, на 05.03.2018 г. – за м. март, на 03.04.2018 г. – за м. април, на
07.05.2018 г. - за м. май, на 05.06.2018 г. - за м. юни, на 03.07.2018 г. – за м.
юли, на 06.08.2018 г. – за м. август, и на 04.09.2018 г. – за м. септември.
Представен е договор за наем от 01.04.2021 г., с който Г. Г. К. и С. Д. Х.,
в качеството на наемодатели, предоставят на „Джудив 21“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството на наемател, за временно и възмездно ползване
магазин с площ от 20 кв. м, находящ се в гр. Провадия, ул. „Цар
Освободител“ №34, за сумата от 100 лв. на месец, платима до десето число на
текущия месец в брой. Според раздел I, чл. 1, ал. 1 от договора той е сключен
за срок от две години, считано от 01.04.2021 г. В раздел V от договора са
уговорени хипотези, при които договорът се прекратява, като в ал. 4 на чл. 5 е
уговорено, че при прекратяване на договора страните изготвят констативен
4
приемо-предавателен протокол, отразяващ състоянието на имота и платените
консумативи.
Приобщен е по делото Анекс от 14.04.2021 г. към договора за наем от
01.04.2021 г., с който наемателят се задължава да извърши ремонтни
дейности на наетото помещение, поради нуждата от неотложен ремонт,
вследствие на наводнение на помещението, на стойност 820 лв., затова
наемателят няма да заплаща наем за периода от 01.05.2021 г. до м. декември
2021 г. включително.
С представената по делото нотариална покана, изпратена от И. на
06.01.2023 г. и получена от адресатите К. и Х. на 19.01.2023 г., чрез нотариус
Зоя Аврамова, рег. №333, И. ги уведомила, че следва да преустановят
събирането на наем, считано от 20.12.2022 г., и да й върнат всички събрани
наеми, като дала срок за изпълнение – 31.01.2023 г.
От приетото по делото заключение по съдебно-икономическа експертиза,
изготвено от вещото лице А. В., се установява, че при прилагане на метода на
амортизираната възстановителна стойност средният пазарен наем на двата
магазина възлиза на 296 лв. месечно. Средният пазарен наем на магазина за
хранителни стоки с площ от 20 кв. м, заедно със санитарно помещение на
първи етаж в двуетажна жилищна сграда е 76 лв. месечно. При проверка в
счетоводството на „Джудив 21“ ЕООД вещото лице се е запознало със
Справка от системата на НАП, изготвена на 20.02.2023 г., според която за
2022 г. дружеството е заплатило на Г. Г. К. наем в размер на 1200 лв., а за
2021 г. няма данни за изплащане на суми по договора за наем.
При изслушването си вещото лице уточнява, че магазинът включва
коридор, вестибюл и тоалетна, затова площта му е повече от 20 кв. м.
При изслушването си управителя на „Джудив 21“ ЕООД излага, че е
подписал договор от 2021 г. и едно от помещенията в търговския обект е
ползвано срещу месечна наема цена от 100 лв., докато през м. януари 2023 г.
М. И. не поискала по-висок наем. По уговорка с наемодателя Г. К. бил
извършен ремонт на помещението срещу приспадане на сума от около 900 лв.
от наема.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изр. I ГПК, въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като
постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт
на съда, в изискуемата форма и при наличието на всички положителни, респ.
липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск
и неговото надлежно упражняване, с изключение на частта, с която от
решението е обвързано трето лице – помагач.
Съдът констатира, че обжалваното решение е постановено при участие
на „Джудив 21“ ЕООД, ЕИК *********, привлечено в качеството му на трето
лице-помагач, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. С Определение
№826/29.08.2023 г. дружеството е конституирано в качеството му на трето
лице-помагач на ищеца. Предпоставките на чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане
на дружеството не са налице, тъй като, от една страна, дружеството няма
право да встъпи поради липса на интерес за него от постановяване на
благоприятно решение по спора за съответната главна страна, а от друга
страна, изобщо не е обективирано искане от ищцата за конституиране на
5
дружеството на нейна страна.
По изложените съображения определението, с което е конституирано
дружеството като трето лице-помагач на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК, е
незаконосъобразно и първоинстанционното решение в частта, имаща
характер на определение, с която е обвързано третото лице-помагач, следва да
се обезсили, съответно производството по отношение на това лице - да се
прекрати. Въззивният съд не следва да взема предвид извършените от
подпомагащата страна процесуални действия в качеството й именно на страна
по делото.
Обжалваното решение е постановено в обхвата на търсената от ищцата
защита, тъй като първоинстанционният съд е разгледал наведените от нея
като основание на всеки от исковете фактически твърдения. Той не е
разгледал непредявени искове и не се е произнесъл с недопустим съдебен акт.
По релевираните във въззивната жалба оплаквания относно правилността
на обжалването решение съдебният състав намира следното:
Предявените от М. Г. И. срещу С. Д. Х. искови претенции намират
правното си основание в разпоредбите на чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Правната квалификация на главната претенция срещу този ответник се
извежда от фактическите твърдения, на които се основава искането. В случая
са наведени твърдения, че М. Г. И. и С. Д. Х. са съсобственици на търговски
обект, находящ се в гр. Провадия, ул. „Цар Освободител“ №34, състоящ се от
два магазина – за хранителни стоки и ел. материали, коридор и санитарни
помещения. Посочени са придобивните основания на всяка от двете. Излага
се, че макар на 11.05.2016 г. с договор за покупко-продажба И. да е
прехвърлила своите ид. ч. на Х. и К., сделката била унищожена. Твърди се, че
през процесния период С. Х. получавала ползите, реализирани от отдаване
под наем на търговския обект. Пред настоящата инстанция претенцията е
уточнена, като изрично е посочено, че през целия процесен период двата
магазина са отдавани под наем, лишавайки ищцата от възможност да
получава припадащата й се част от сумите, събирани срещу възмездното
предоставяне на магазините за ползване. Т. е. претендира се припадащата
част от събраните граждански плодове, а не обезщетение за лишаване на И. от
възможността да ползва двата магазина поради лично ползване от Х..
Твърдения, че търсените суми са престирани в изпълнение на уговореното по
унищожения договор за покупко-продажба не са наведени, поради което
главната претенция срещу Х. не е с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Предявените от М. Г. И. срещу Г. Г. К. искови претенции намират
правното си основание в разпоредбите на чл. 93 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Правната квалификация на главната претенция срещу този ответник
също се извежда от фактическите твърдения, на които се основава искането.
В случая са наведени твърдения, уточнени пред настоящата инстанция, че
през процесния период Г. Г. К. не е бил носител на право на собственост
върху търговския обект, доколкото договорът за покупко-продажба от
11.05.2016 г. бил унищожен, но е отдавал обекта под наем и събирал наемната
цена. По този начин той лишил И. от възможност като собственик на 10/12
ид. ч. от вещта да получава припадащата й се част от сумите, събирани срещу
възмездното предоставяне на магазините за ползване. Тъй като фактически
твърдения за наличие на съсобственост между К. и И. върху търговския обект
не са наведени, то главната претенция срещу К. не е с правно основание чл.
6
30, ал. 3 ЗС. Твърдения, че търсените суми са престирани в изпълнение на
уговореното по унищожения договор за покупко-продажба също не са
наведени, поради което главната претенция срещу К. не е с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба са наведени твърдения, че договорът за покупко-
продажба от 11.05.2016 г. е унищожен на осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД с влязло в
законна сила съдебно решение. В тази хипотеза унищожаването на договора
действа с обратна сила и придобиването на идеалните части на ищцата от
ответниците отпада. Следователно в исковата молба се поддържа, че през
процесния период от м. 02.2018 г. до м. 01.2023 г. И. и Х. са титуляри на
право на собственост върху търговския обект, при квоти: съответно 10/12 ид.
ч. и 2/12 ид. ч., а К. не е титуляр на право на собственост върху обекта.
При извличане на ползи от отдаване под наем на съсобствена вещ само
от единия съсобственик защитата на другия съсобственик е по чл. 30, ал. 3 ЗС,
докато при лишаване на собственик, респ. съсобственик, от добивите от
вещта, в т. ч. от реализираните граждански плодове, от трето лице, чуждо за
правото на собственост върху нея, защитата е по чл. 93 ЗС.
Съдът субсумира наведените правнорелевантни факти и отправеното към
него искане под приложимата правна норма и определя правна квалификация
на исковете, с които е сезиран, без да е обвързан от посочената в исковата
молба правна квалификация.
Като съд по съществото на спора, когато установи, че
първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон,
квалифицирайки погрешно някой от исковете, с които е сезиран, въззивният
съд следва да разреши материалноправния спор по същество, като определи
правилната правна квалификация на предявените искове и се произнесе по
основателността им.
Както искът по чл. 30, ал. 3 ЗС, така и искът по чл. 93 ЗС, са основани на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване на едно лице за
сметка на обедняването на друго. Ето защо както по иска с правно основание
чл. 30, ал. 3 ЗС, така и по иска с правно основание чл. 93 ЗС, в тежест на
ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че двамата
ответници са получили месечен наем от 250 лв. за временно предоставяне за
ползване на търговския обект през периода от м. 02.2018 г. до м. 01.2023 г.,
като така те са се обогатили, а тя – обедняла от невъзможността да събира
припадащата й се част от гражданските плодове. В тежест на всеки от
ответниците е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, че
през периода от м. 02.2018 до м. 09.2018 г., вкл., месечен наем от 50 лв. е
получаван от ищцата, че през периода от м. 10.2018 г. до 01.04.2023 г.
търговският обект не е отдаван под наем, че през периода от 01.04.2021 г. до
м. 12.2022 г. са получавали месечен наем от 100 лв. По иска с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС е необходимо да се установи и наличието на
съсобственост между И. и Х., но в случая същото не се оспорва. По този
начин е разпределена доказателствената тежест между страните по делото и
от първоинстанционния съд, поради което твърдените във въззивната жалба
процесуални нарушения не са допуснати и възможността за защита на
ответниците не е била накърнена. Предвид дадените от районния съд точни
указания относно подлежащите на доказване факти липсва необходимост от
даване на указания от въззивния съд относно подлежащите на доказване
факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства съобразно
7
т. 2 от ТР 1/09.12.2013 г. по гр. д. №1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
На следващо място, разликата в правните квалификации на предявените
главни искове води до извод за невъзможност ответниците да отговарят
солидарно за търсеното. Предвид спорните материални правоотношения в
случая солидарна отговорност между ответниците не възниква нито на
законово, нито на договорно, основание. Ето защо съдът е длъжен да се
произнесе поотделно за дължимото от всеки от тях – дали е отговорен и в
какъв размер, в рамките на общо заявената сума. Поради липса на основание
да се приеме друго и доколкото с договора за покупко-продажба всеки от
ответниците е придобил право на собственост върху равни квоти от вещта, то
следва да се приеме, че от ответниците се търси поравно в рамките на
претендираната сума от 12500 лв., т. е. от всеки един от ответниците за всеки
един магазин - по 3125 лв.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционният съд е бил сезиран с искове от И. срещу Х. с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 3125 лв., представляваща обезщетение,
съответно на собствените на И. 10/12 ид. ч., за реализираните от магазин за
хранителни стоки ползи, и за сумата от 3125 лв., представляваща
обезщетение, съответно на собствените на И. 10/12 ид. ч., за реализираните от
магазин за ел. уреди, и с искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, всеки от
които за сумата от 88,54 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка от
двете главници за периода от 31.01.2023 г. до 11.05.2023 г., както и с искове
от И. срещу К. с правно основание чл. 93 ЗС за сумата от 3125 лв.,
представляваща стойността на събраните от него граждански плодове от
магазин за хранителни стоки, съответна на собствените на И. 10/12 ид. ч., и за
сумата от 3125 лв., представляваща стойността на събраните от него
граждански плодове от магазин за ел. уреди, съответна на собствените на И.
10/12 ид. ч., и с искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, всеки от които за
сумата от 88,54 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка от двете
главници за периода от 31.01.2023 г. до 11.05.2023 г.
По отношение на претендираните обезщетения за лишаване от
припадащата се част от събраните граждански плодове за магазина за
хранителни стоки съобразно обхвата на въззивна проверка:
Съсобствеността между въззиваемата и въззивницата по отношение на
търговския обект, в който се намира магазинът за хранителни стоки, и
квотите в нея се установява от решение от 19.10.2021 г. на РС – Провадия,
потвърдено с решение от 24.02.2022 г. на ОС – Варна, недопуснато до
касационно обжалване, а и не е спорна по делото.
Поради унищожаването на договора за покупко-продажба от 11.05.2016
г. на осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД, както самата сделка, така и правните й последици,
са заличени с обратна сила. Вследствие на което през периода от м. 01.2022 г.
до м. 12.2022 г. И. е носител на право на собственост върху 10/12 ид. ч. от
търговския обект, а Х. – върху 2/12 ид. ч. Като съсобственик всяка от двете
има право да получава припадащата й се част от реализираните от вещта
ползи, съответна на нейната квотата. Поради унищожаване на договора през
процесния период К. не е титуляр на право на собственост върху ид. ч. от
търговския обект и дължи на собствениците връщане на събраните срещу
предоставяне на вещта за ползване наеми, с които неоснователно се е
обогатил за сметка на обедняването на собствениците.
От приобщените по делото договор за наем от 18.09.2017 г. и
8
номерирани 9 бр. разписки се установява, че през периода от м. 01.2018 г. до
м. 09.2018 г., вкл., магазинът за хранителни стоки е отдаван под наем, заедно
със санитарно помещение на първи етаж, от страните по делото на „Атлетик
Бизнес Къмпани“ ООД, като въззиваемата е получавала лично и в брой
уговорената месечна наемна цена в пълен размер. От страна на въззиваемата
не са ангажирани доказателства за твърдяната неавтентичност на съставените
разписки, поради което следва да се приеме, че подписът положен за М. Г. И.
е именно неин. Като частни документи разписките не се ползват с обвързваща
съда материална доказателствена сила, но, доколкото във всяка от тях е
обективиран неизгоден за подписалата ги страна факт – получаване на наем
от 50 лв., същият следва да се приеме за доказан. Следователно въззиваемата
е получила припадащата й се част от събраните през периода от м. 01.2018 г.
до м. 09.2018 г. граждански плодове, поради което главният иск срещу К. е
неоснователен за този период. Първоинстанционното решение не е обжалвано
в частта, с която главният иск срещу Х. е отхвърлен за този период.
За периода от м. 09.2018 г. до 01.04.2021 г. не са ангажирани
доказателства нито за предоставяне на магазина за хранителни стоки за
възмездно ползване, нито за реално събиране на наемна цена. Твърдения за
лично ползване от ответната страна на магазина за хранителни стоки не са
наведени. Поради изложеното и за този период главният иск срещу К. е
неоснователен. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с
която главният иск срещу Х. е отхвърлен за този период.
От приобщения по делото договор за наем от 01.04.2021 г. се установява,
че страните по него са постигнали съгласие през периода от 01.04.2021 г. до
м. 04.2023 г., вкл., магазинът за хранителни стоки с площ от 20 кв. м да се
дава под наем от С. Д. Х. и Г. Г. К. на „Джудив 21“ ЕООД.
С договора за наем от 01.04.2021 г. е уговорено месечната наемна цена от
100 лв. да бъде плащана в брой. С анекс от 14.04.2021 г. е постигнато съгласие
между страните по договора за наем, че вместо наемателят да плаща наем от
01.05.2021 г. до м. 12.2021 г., ще извърши ремонт на стойност 820 лв. Макар
за този период наемът да не е събран, полза за съсобственика Х. и
обогатяване на третото за собствеността лице – К., е налице и то в размер на
820 лв. Така постигнатите с анекса уговорки се потвърждават от
констатираната от вещото лице по СИЕ липса на данни в счетоводството на
„Джудив 21“ ЕООД за изплащане на суми по договора за наем за 2021 г.
Ответната страна не оспорва, че е получавала от дружеството наем в
размер на 100 лв. месечно за 2022 г., а и същото се установява от Справка от
системата на НАП, изготвена на 20.02.2023 г., представена на вещото лице
при справка в счетоводството на дружеството. Не са ангажирани
доказателства за установяване на събиране на месечна наемна цена от
въззивниците в размер на твърдените 250 лв.
От представената по делото нотариална покана е видно, че на 19.01.2023
г. ответниците - наемодатели са узнали за поискания от И. по-висок наем,
затова, съдът намира, че отдаденото под наем помещение е освободено от
наемателя не през м. 12.2022 г., а след 19.01.2023 г., поради което и доколкото
липсва възражение от ответниците, че наемателят е изпълнявал точно и
добросъвестно задължението си по договора да заплаща месечен наем, следва
да се приеме, че и за м. 01.2023 г. наемна цена е събрана.
Първоинстанционното решение обаче не е обжалвано в частта, с която
главният иск срещу Х. е отхвърлен за м. 01.2023 г.
9
Тъй като към момента на сключване на договора за наем въззивницата се
е легитимирала като собственик на 7/12 ид. ч. от търговския обект, а
въззивникът – на 5/12 ид. ч., следва да се приеме, че събрания месечен наем е
получен от тях при тези квоти, т. е. 7/12 от наема е събран от Х., а 5/12 от
наема – от К..
С оглед горното и като се съобразят пределите на въззивна проверка
съдът намира, че стойността на събраните от Х. наеми за магазина за
хранителни стоки за периода от м. 01.2022 г. до м. 12.2022 г., вкл., е в размер
на 700 лв. (7/12 х 12 х 100), респ. от К. за периода от 01.04.2021 г. до м.
01.2023 г., вкл. - 883,33 лв. (5/12 х (820 + 13 х 100)).
Съобразно притежаваното от въззиваемата право на собственост върху
10/12 ид. ч. от вещта, припадащата й се част от събраната от съсобственика
полза през посочения период е в размер на 583,33 лв. (10/12 х 700).
От друга страна, въззивникът К. се е обогатил със събраната сума от
883,33 лв., лишавайки И. от възможност да получи припадащата й се част от
събраните граждански плодове, която за посочения период възлиза на 736,11
лв. (10/12 х 883,33).
Вследствие на гореизложеното главната искова претенция с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС относно магазина за хранителни стоки е частично
основателна - за сума в размер на 583,33 лв., представляваща обезщетение
съответно на собствената на въззиваемата 10/12 ид. ч. за реализирани от
ответника Х. наеми в периода от м. 01.2022 г. до м. 12.2022 г. от недвижим
имот, представляващ магазин за хранителни стоки в търговски обект. За
разликата над 583,33 лв. до обжалваната част от претенцията от 760 лв. искът
по чл. 30, ал. 3 ЗС е неоснователен.
С оглед извода за частична основателност на главния иск по чл. 30, ал. 3
ЗС относно магазина за хранителни стоки, акцесорния характер на иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД и дадения в изпратената до въззивниците нотариална покана
срок за връщане на събраното – 31.01.2023 г., последният също е частично
основателен – за сума в размер на 18,69 лв. за периода от 31.01.2023 г. до
11.05.2023 г. За разликата над 18,69 лв. до обжалваната част от претенцията
от 24,35 лв. акцесорният иск е неоснователен.
Главната искова претенция с правно основание чл. 93 ЗС относно
магазина за хранителни стоки също е частично основателна - за сума в размер
на 736,11 лв., представляваща обезщетение съответно на собствената на
ищцата 10/12 ид. ч. за реализирани от въззивника наеми в периода от
01.04.2021 г. до м. 01.2023 г. от недвижим имот, представляващ магазин за
хранителни стоки в търговски обект. За разликата над 736,11 лв. до
обжалваната част от претенцията от 760 лв. и за периода от м. 02.2018 г. до м.
03.2021 г., вкл., искът по чл. 93 ЗС е неоснователен.
С оглед извода за частична основателност на главния иск по чл. 93 ЗС
относно магазина за хранителни стоки, акцесорния характер на иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД и дадения в изпратената до въззивниците нотариална покана срок за
връщане на събраното – 31.01.2023 г., последният също е частично
основателен – за сума в размер на 23,58 лв. за периода от 31.01.2023 г. до
11.05.2023 г. За разликата над 23,58 лв. до претенците 88,54 лв. акцесорният
иск е неоснователен.
По отношение на претендираните обезщетения за лишаване от
припадащата се част от събраните граждански плодове за магазина за ел.
10
уреди съобразно обхвата на въззивна проверка:
Както се посочи, поради унищожаване на договора за покупко-продажба
от 11.05.2016 г. през периода от м. 02.2018 г. до м. 01.2023 г. между И. и Х. е
налице съсобственост по отношение на целия търговски обект, при квоти:
съответно 10/12 и 2/12, а К. е трето по отношение на собствеността лице.
За процесния период от м. 02.2018 г. до м. 01.2023 г. не са ангажирани
доказателства нито за предоставяне на магазина за ел. уреди за възмездно
ползване, нито за реално събиране на наемна цена. Твърдения за лично
ползване от ответната страна на магазина за ел. уреди не са наведени. Ето
защо исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 93 ЗС са
неоснователни.
С оглед извода за неоснователност на главните искове относно магазина
за ел. уреди и акцесорния характер на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
последните също са неоснователни.
В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че исковите претенции
с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС по отношение на целия търговски обект са
основателни за сума в размер на 583,33 лв. и като такива следва да бъдат
уважени до този размер, а за сума за разликата над 583,33 лв. до обжалваната
част от претенциите в размер на 760 лв. – отхвърлени като неоснователни.
Исковете за мораторна лихва за периода от 31.01.2023 г. до 11.05.2023 г.
по отношение на целия търговски обект са основателни за сума в размер на
18,69 лв. и като такива следва да бъдат уважени до този размер, а за сума за
разликата над 18,69 лв. до обжалваната част от претенциите в размер на 24,35
лв. – отхвърлени като неоснователни.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частите, с
които Х. е осъден да заплати на И. сумите от 583,33 лв. – главница, и 18,69 лв.
– мораторна лихва, а за сума за разликата над 583,33 лв. до обжалваната част
от претенциите в размер на 760 лв. и сума за разликата над 18,69 лв. до
обжалваната част от претендираната лихва за забава в размер на 24,35 лв. -
отменено.
Исковите претенции с правно основание чл. 93 ЗС са основателни за сума
в размер на 736,11 лв. и за периода от 01.04.2021 г. до м. 01.2023 г. и като
такива следва да бъдат уважени до този размер, а за сума за разликата над
736,11 лв. до претендираната сума в общ размер на 6250 лв. (по 3125 лв. за
всеки от двата магазина), както и за периода от м. 02.2018 г. до м. 03.2021 г.,
вкл. – отхвърлени като неоснователни.
Исковете за мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2023
г. до 11.05.2023 г. са основателни за сума в размер на 23,58 лв. и като такива
следва да бъдат уважени до този размер, а за сума за разликата над 23,58 лв.
до претендираната сума в общ размер на 177,09 лв. (по 88,54 лв. за всеки от
двата магазина) – отхвърлени като неоснователни.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частите, с
които К. е осъден да заплати на И. сума в размер на 6250 лв. (по 3125 лв. за
всеки един от магазините) на осн. чл. 59 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемaта се
дължат сторените в първоинстанционното и във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за
първоинстанционното производство в общ размер на 3005 лв., от които 1950
11
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 555 лв. за държавна такса и 500
лв. за депозит за възнаграждение на в. л. по СИЕ, както и доказателства за
извършването им. Следва да се приеме, че по исковете срещу единия
ответник е заплатена сума, равна на заплатената по исковете срещу другия
ответник.
Съобразно уважената част от исковете в тежест на въззивницата следва
да бъде възложена сума в размер на 140,74 лв. (1/2 х 3005 х (583,33 + 18,69) /
(6250 + 177,09)), а в тежест на въззивника - 177,60 лв. (1/2 х 3005 х (736,11 +
23,58) / (6250 + 177,09)).
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за настоящото
въззивно производство в размер на 1020 лв. с ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и доказателства за извършването им. В договора за
правна помощ и съдействие не е посочено по кой иск каква сума е уговорена
и заплатена, поради което следва да се приеме, че по исковете срещу единия
ответник е заплатена сума, равна на заплатената по исковете срещу другия
ответник. Съобразно обжалваната и уважена част от исковете в тежест на
въззивницата следва да бъде възложена сума в размер на 391,45 лв. (1/2 х
1020 х (583,33 + 18,69) / (760 + 24,35)), а в тежест на въззивника – 60,28 лв.
(1/2 х 1020 х (736,11 + 23,58) / (6250 + 177,09)).
Предвид горното въззивницата Х. дължи на въззиваемата сума в общ
размер на 532,19 лв., а въззивникът К. – 237,88 лв.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззивниците Х. и
К. се дължат сторените в първоинстанционното и във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлената част от
исковете. Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за
първоинстанционното производство в размер на 2157 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, както и доказателства за извършването им.
Следва да се приеме, че по исковете срещу единия ответник е заплатена
сума, равна на заплатената по исковете срещу другия ответник.
Съобразно отхвърлената част от исковете на въззивницата се дължи сума
в размер на 977,47 лв. (1/2 х 2157 х (6250 + 177,09 – 583,33 – 18,69) / (6250 +
177,09)), а на въззивника – 951,02 лв. (1/2 х 2157 х (6250 + 177,09 – 736,11 –
23,58) / (6250 + 177,09)).
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за настоящото
въззивно производство в размер на 1700 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и доказателства за извършването им. С оглед вида на
спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото, обусловена от броя на
предявените искови претенции, съдът намира релевираното от въззиваемата
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. Представени са
доказателства и за заплатена държавна такса в размер на 200 лв. Съобразно
обжалваната и отхвърлена част от исковете на въззивницата се дължи сума в
размер на 220,84 лв. (1/2 х (1700 + 200) х (760 + 24,35 – 583,33 – 18,69) / (760 +
24,35)), а на въззивника – 837,70 лв. (1/2 х (1700 + 200) х (6250 + 177,09 –
736,11 – 23,58) / (6250 + 177,09)).
Предвид горното въззиваемата дължи на въззивницата Х. сума в общ
размер на 1198,31 лв., а на въззивника К. – 1788,73 лв.
Съдът констатира допусната в Решение №296/05.11.2023 г., поправено с
Решение №63/22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 506/2023 г. по описа на
12
РС - Провадия, очевидна фактическа грешка, изразяващи се в грешно
посочване на номера на улицата, на която е находящ процесният търговски
обект, а именно: вместо правилното „№34“ е изписано погрешно „№78“.
Същата след връщане на делото в РС – Провадия следва да бъде отстранена
по реда на чл. 247 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №296/05.11.2023 г., поправено с Решение
№63/22.03.2024 г., постановено по гр. д. №506/2023 г. по описа на РС –
Провадия, в частта, с която същото е постановено при участието на „Джудив
21“ ЕООД, ЕИК *********, като трето лице-помагач и прекратява
производството по гр. д. №506/2023 г. по описа на РС – Провадия и по в. гр. д.
№863/2024 г. по описа на ОС – Варна по отношение на „Джудив 21“ ЕООД,
ЕИК *********.
ОТМЕНЯ Решение №296/05.11.2023 г., поправено с Решение
№63/22.03.2024 г., постановено по гр. д. №506/2023 г. по описа на РС –
Провадия, в частта, както следва:
- по искове на М. Г. И., ЕГН **********, срещу С. Д. Х., ЕГН
**********, с правно осн. чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с която
последната е осъдена да заплати на М. Г. И. разликата над сума в размер на
583,33 лв. (петстотин осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки) до
обжалваната част от претенцията в размер на 760 лв. (седемстотин и
шестдесет лева), представляваща обезщетение, съответно на собствената на
М. И. 10/12 ид. ч., за реализирани ползи от отдаване под наем на търговски
обект, находящ се в гр. Провадия, ул. „Цар Освободител“ №34, общ.
Провадия, обл. Варна, състоящ се от два магазина – за хранителни стоки и ел.
материали, коридор и санитарни помещения за периода от м. 01.2022 г. до м.
12.2022 г., както и за разликата над сума в размер на 18,69 лв. (осемнадесет
лева и шестдесет и девет стотинки) до обжалваната част от претенцията в
размер на 24,35 лв. (двадесет и четири лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2023 г. до 11.05.2023 г., и
- по искове на М. Г. И., ЕГН **********, срещу Г. Г. К., ЕГН
**********, с правно основание чл. 59 ЗЗД, с която последният е осъден да
заплати на М. Г. И. сума в общ размер на 6250 лв. (шест хиляди двеста и
петдесет лева) или по 3125 лв. (три хиляди сто двадесет и пет лева) за всеки
един от двата магазина в търговски обект, находящ се в гр. Провадия, ул.
„Цар Освободител“ №34, общ. Провадия, обл. Варна - за хранителни стоки и
ел. материали, представляваща получената за периода от м. 02.2018 г. до м.
01.2023 г. стойност на гражданските плодове, и
- по искове на М. Г. И., ЕГН **********, срещу Г. Г. К., ЕГН
**********, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с която последният е осъден
да заплати на М. Г. И. разликата над сума в размер на 23,58 лв. (двадесет и
три лева и петдесет и осем стотинки) до претендираната сума в общ размер на
177,09 лв. (сто седемдесет и седем лева и девет стотинки), представляваща
лихва за забава за периода от 31.01.2023 г. до 11.05.2023 г., както и
- в частта за разноските,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
13
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. И., ЕГН **********, срещу С. Д. Х.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на С. Д. Х. да заплати на М. Г. И. разликата над сума в
размер на 583,33 лв. (петстотин осемдесет и три лева и тридесет и три
стотинки) до обжалваната част от претенцията в размер на 760 лв.
(седемстотин и шестдесет лева), представляваща обезщетение, съответно на
собствената на М. И. 10/12 ид. ч., за реализирани ползи от отдаване под наем
на търговски обект, находящ се в гр. Провадия, ул. „Цар Освободител“ №34,
общ. Провадия, обл. Варна, състоящ се от два магазина – за хранителни стоки
и ел. материали, коридор и санитарни помещения за периода от м. 01.2022 г.
до м. 12.2022 г., както и за разликата над сума в размер на 18,69 лв.
(осемнадесет лева и шестдесет и девет стотинки) до обжалваната част от
претенцията в размер на 24,35 лв. (двадесет и четири лева и тридесет и пет
стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2023 г. до
11.05.2023 г.
ОСЪЖДА Г. Г. К., ЕГН **********, да заплати на М. Г. И., ЕГН
**********, сума в размер на 736,11 лв. (седемстотин тридесет и шест лева и
единадесет стотинки), представляваща стойността на гражданските плодове,
получена за търговски обект, находящ се в гр. Провадия, ул. „Цар
Освободител“ №34, състоящ се от два магазина – за хранителни стоки и ел.
материали, коридор и санитарни помещения, за периода от 01.04.2021 г. до м.
01.2023 г., съответно на собствената на М. И. 10/12 ид. ч., на осн. чл. 93 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. И., ЕГН **********, срещу Г. Г. К.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 93 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Г. Г. К. да заплати на М. Г. И. разликата над сума в размер на
736,11 лв. (седемстотин тридесет и шест лева и единадесет стотинки) до
претендираната сума в общ размер на 6250 лв. (шест хиляди двеста и петдесет
лева) или по 3125 лв. (три хиляди сто двадесет и пет лева) за всеки един от
двата магазина в търговски обект, находящ се в гр. Провадия, ул. „Цар
Освободител“ №34, общ. Провадия, обл. Варна - за хранителни стоки и ел.
материали, представляваща получената за периода от 01.04.2021 г. до м.
01.2023 г. стойност на гражданските плодове и за периода от м. 02.2018 г. до
м. 03.2021 г., вкл. както и за разликата над сума в размер на 23,58 лв.
(двадесет и три лева и петдесет и осем стотинки) до претендираната сума в
общ размер на 177,09 лв. (сто седемдесет и седем лева и девет стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2023 г. до 11.05.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №296/05.11.2023 г., поправено с Решение
№63/22.03.2024 г., постановено по гр. д. №506/2023 г. по описа на РС –
Провадия, в частите, с които:
- са уважени искове с правно осн. чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
С. Д. Х., ЕГН **********, е осъдена да заплати на М. Г. И., ЕГН **********,
сума в размер на 583,33 лв. (петстотин осемдесет и три лева и тридесет и три
стотинки), представляваща обезщетение, съответно на собствената на М. И.
10/12 ид. ч., за реализирани от отдаване под наем на търговски обект,
находящ се в гр. Провадия, ул. „Цар Освободител“ №34, общ. Провадия, обл.
Варна, състоящ се от два магазина – за хранителни стоки и ел. материали,
коридор и санитарни помещения, ползи за периода от м. 01.2022 г. до м.
12.2022 г., както и сума в размер на 18,69 лв. (осемнадесет лева и шестдесет и
девет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2023 г.
до 11.05.2023 г., и
14
- са уважени искове с правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като Г. Г. К., ЕГН
**********, е осъден да заплати на М. Г. И., ЕГН **********, сума в размер
на 23,58 лв. (двадесет и три лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
лихва за забава за периода от 31.01.2023 г. до 11.05.2023 г., на осн. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Д. Х., ЕГН **********, да заплати на М. Г. И., ЕГН
**********, сума в размер на 532,19 лв. (петстотин тридесет и два лева и
деветнадесет стотинки), представляваща сторените в първоинстанционното и
във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Г. К., ЕГН **********, да заплати на М. Г. И., ЕГН
**********, сума в размер на 237,88 лв. (двеста тридесет и седем лева и
осемдесет и осем стотинки), представляваща сторените в
първоинстанционното и във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН **********, да заплати на С. Д. Х., ЕГН
**********, сума в размер на 1198,31 лв. (хиляда сто деветдесет и осем лева и
тридесет и една стотинки), представляваща сторените в първоинстанционното
и във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН **********, да заплати на Г. Г. К., ЕГН
**********, сума в размер на 1788,73 лв. (хиляда седемстотин осемдесет и
осем лева и седемдесет и три стотинки), представляваща сторените в
първоинстанционното и във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решение №296/05.11.2023 г., поправено с Решение №63/22.03.2024 г.,
постановено по гр. д. №506/2023 г. по описа на РС – Провадия, в частите, с
които са отхвърлени предявените от М. Г. И., ЕГН **********, срещу С. Д.
Х., ЕГН **********, искове с правно осн. чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за разликата до претендирания размер от 6250 лв. за периода от м. 02.2018 г.
до м. 12.2021 г. и за м. 01.2023 г. и за разликата до претедирания размер от
177,09 лв., е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15