№ 342
гр. Шумен, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20233630101042 по описа за 2023 година
Предявени са главен иск с правно основание чл. 265, ал. 1 т. 3 от ЗЗД, и три
евентуални осъдителни иска, от които първият с правно основание чл. 55, ал. 1 предл.
второ от ЗЗД, втория с правно основание чл. 55, ал. 1 , предл. първо от ЗЗД и третия с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М. С. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Мадара, обл. Шумен, ул. *** № 16, със съдебен адрес: гр.
Шумен, ул. „*** № 68б, ет. 1, ап. 20 чрез адв. Светлозар Петков от ШАК срещу В. Д. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Мадара, обл. Шумен, ул. „Стара планина“ № 6.
С първоначалната искова молба ищцата твърди, че в началото на месец юни 2020 г.
ответникът й направил оферта за изграждане на ограда на поземлен имот, находящ се в с.
Мадара, обл. Шумен, ул. “*** № 16, на обща стойност за труд и материали - 13 970 лева,
разбита по пера, както следва: Ограда - 51кв.м. х 2м = 102 кв.м., на обща стойност 8080 лв.;
камък за 2400 лева; армировка за 600 лева; цимент за 1650 лева; арматура за 740 лева и
кофриране за 500 лева. Ищцата твърди, че с три банкови превода от нейната сметка №
BG41FINV91501000139422, находяща се в „Първа инвестиционна банка“ АД, първият от
които от 09/10.06.2020 г. за сумата от 6600 лева, вторият от 26/27.07.2020 г. за сумата от 2500
лева и третият от 09/10.08.2020 г. за сумата от 4 800 лева, превела по банковата сметка на
ответника - № *** находяща се в „Юробанк България“ АД общо сумата от 13 900 лева за
закупуване на материали и изграждане на оградата по посочената по-горе офертата. Ищцата
излага, че след получаване на първия превод в началото на юни 2020 г., ответникът закупил
част от необходимите материали и започнал работа, като последният работил по оградата до
към 20.07.2020 г. Ищцата твърди, че ответникът й се обаждал по телефона, за да му
превежда нови суми, тъй като в противен случай щял да спре работа. Ищцата твърди, че
тогава му превела и следващите два превода на 26/27.07.2020 г. и на 09/10.08.2020 г. на
обща сума от 7300 лв., но ответникът така и не продължил да работи след 20.07.2020 г. и
напуснал обекта, макар, че била заплатила почти цялата сума по офертата му в размер на 13
900 лв. Ищцата твърди също, че многократно след датата на последния превод -
09/10.08.2020 г. разговаряла с ответника да си довърши уговорената работа или да й върне
парите, но той нито се върнал да си довърши работата и нито й върнал надплатените пари,
като и до настоящия момент оградата стояла недовършена, така както е била към 20.07.2020
1
г.
Сочи, че след като се убедила, че ответникът няма да си довърши работата и няма да
дойде, за да направят рекапитулация и да й върне парите, които му била надплатила, през
месец февруари 2023 г. възложила на вещо лице инж. Снежина Михайлова Несторова да
извърши оглед на частично изградената ограда на имота й, находящ се в с. Мадара, ул. ***
№ 16 и да извърши оценка на извършените СМР с вложени материали по действащи цени
към средата на 2020 г. Излага, че посочената оценителка извършила частна експертиза с
приложена към нея Подробна количествено - стойностна сметка и направени 14 бр. Снимки,
от която ставало ясно, че изградената до момента каменна ограда е с дължина 39.50 м, с
широчина различна в различните участъци - 0.50 м, 0.54 м, 0.58 м и 0.60 м. и височина също
различна, варираща от 95 м до 0.90 м, като надземната част била изградена върху армирана
бетонова основа и около оградата имало скупчен доставен камък около 5 куб. м. Сочи, че
според тази частна оценителна експертиза и подробната количествено-стойностна сметка
към нея, извършените по процесната ограда СМР с вложените материали по цени към 2020
г. възлизали на общо 7 826.41 лв., като към тази сума била включена и печалба 12%.
Отделно от СМР до обекта имало доставен, но невложен 4 куб. м камък на стойност/цена
240 лв. или общо разходите направени от ответника за обект ограда на имот в с. Мадара, ул.
*** № 16 плюс печалбата му по действащи цени към 2020 г. възлизали на 8066.41 лв. В
заключение ищцата твърди, че платила /превела/ на ответника в повече от извършеното и
вложеното като материали на процесния обект сумата в размер на 5833.59 лева.
С първоначалната искова молба предявява главен осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 предл. второ от ЗЗД, като моли съда да осъди В. Д. В., ЕГН ********** да
заплати на М. С. С., ЕГН ********** сумата от 5833.59 лева, с която ответника получил на
неосъществено основание и неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. При
условията на евентуалност спрямо главния иск, в случай, че осъдителния иск по чл. 55, ал. 1,
предл. второ от ЗЗД бъде отхвърлен, ищцата предявява осъдителен иск срещу ответника с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както и при условията на евентуалност
спрямо предходните искове, в случай, че осъдителните искове по чл. 55, ал. 1 предл. второ
от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД бъдат отхвърлени, предявява осъдителен иск
срещу ответника с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
В срока за постановяване и обявяване на решението по делото, съдът с Определение
№ 2712/24.11.2023 г., постановено по настоящото гр. дело № 1042/2022 г. по описа на
Районен съд - Шумен е отменил протоколно определение от 15.11.2023 г., постановено в
публично съдебно заседание по настоящото гр. дело, с което се приключва съдебното
дирене и се дава ход на устните състезания, като е оставил без движение исковата молба,
депозирана от адв. Св. Петков от ШАК, в качеството му на пълномощник на ищцата, като е
указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да изправи несъответствието
между обстоятелствена част и петитум, като посочи обстоятелства, навеждащи на
неоснователно обогатяване или петитум за неизпълнение на договор за изработка, както и
представяне за връчване на ответника на препис от исковата молба с изправени
нередовности.
В законоустановения едноседмичен срок ищцата М. С. С., чрез адв. Св. Петков от
ШАК е депозирала уточняваща писмена молба. В същата заявява, че потвърждава
твърденията в обстоятелствената част на първоначалната исковата молба за неизпълнение
изцяло по вина на ответника на договор за изработка между страните, като претенцията й
срещу ответника е за възстановяване на надплатената сума в размер на 5 833.59 лева,
предвид на неизпълнение на всички възложени дейности, тъй като изпълненото от
ответника не съответствало на платеното. Сочи, че предвид дългия период от време, който
бил изтекъл, ставало ясно, че пълно изпълнение няма да има и то било станало невъзможно.
2
Твърди, че с действията и поведението си след 20.07.2020 г., ответникът бил прекратил
процесния договор за изработка, като вината за това прекратяване била изцяло негова.
Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да бъде осъден ответника
да й заплати сумата - главница от 5 833.59 лв., представляваща надплатена сума, предвид
неизпълнение от страна на ответника по договор за изработка на всички възложени
дейности, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането па
исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените съдебни и деловодни
разноски.
При условията на евентуалност спрямо главния иск, в случай, че осъдителния иск по
чл. 265, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД бъде отхвърлен, ищцата предявява осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1, предл. второ от ЗЗД. При условията на евентуалност спрямо предходните искове по
чл. 265, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, в случай, че бъдат отхвърлени,
ищцата предявява осъдителен иск срещу ответника с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, както и при условията на евентуалност спрямо предходните искове, в случай,
че посочените по-горе осъдителните искове по чл. 265, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1
предл. второ от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД бъдат отхвърлени, предявява
осъдителен иск срещу ответника с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
В проведените по делото съдебни заседания, ищцата, редовно призован, не се явява
лично, а изпраща упълномощен представител – адв. Светлозар Петков от ШАК, който
поддържа исковата молба, като в съдебно заседание и депозираните писмени бележки
излага мотиви в тази насока.
Препис от първоначалната исковата молба, ведно с приложенията към нея са били
редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна
не е депозиран писмен отговор. Впоследствие, препис от уточняващата исковата молба,
ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор.
Ответника твърди, че в настоящото производство не можело по безспорен начин да се
докаже, постигнатото съгласие, т. е. пораждането на това облигационно правоотношение –
договор за изработка. Излага, че представеното от ищцата писмено доказателство – лист, на
който е посочено ограда 1 и ограда 2, както и горе в левия ъгъл вписана цена от 44 000 лв./
4000 лв. не доказва, че страните са постигнали съгласие по съществените клаузи на
договора, а именно че става дума за изграждане на ограда в имот, собственост на ищцата,
каква е цената на договора и какво е включено в тази цена, разбито по видове СМР и
количества, както и най - същественото, срок за започване и завършване на изработката.
Отделно от това, счита, че ищцата не е развалила надлежно процесния договор, като не се
установява, че същата да направила такова изявление, поради което и искът й за връщане
платената по нея сума от на 5833.59 лв. се явява неоснователен. Счита за недоказано и
неотговарящо на обективната действителност твърдението на ищцата, че ответникът бил
прекратил договора за изработка, както и вината за това, че била изцяло негова. Твърди, че
търсил ищцата във връзка с непревеждане от нейна страна, авансово, на договорена с него
сума за обекта, като въпреки че бил започнал СМР през м. април 2020 г., първият превод на
част от цената бил едва през месец юни 2020 г. Сочи също, че след това останалите два
банкови превода били извършени след многократни покани от негова страна, тъй като бил
вложил свои средства и искал да му бъдат възстановени. Ответника твърди, че ищцата явно
била приела извършената работа, след като била извършила плащания, а след третия превод
престанала да се интересува от извършване на СМР и повече от две години не се била
прибирала в Република България, като по този начин сама се била отказала от продължаване
на довършителните работи по обекта. Излага, че предявените осъдителни искове, при
условията на евентуалност, а именно за връщане на сумата от 5833.59 лв., поради това, че е
получена на неосъществено основание, че е получена без основание, и че ответникът се е
обогатил без основание за сметка на ищцата, също се явяват неоснователни и недоказани.
3
Моли съда да постановите решение, с което да отхвърлите предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 265, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, както да им бъдат присъдени и сторените деловодни разноски.
В проведените по делото съдебни заседания, ответникът, редовно призован се явава
лично и с упълномощен представител – адв. Снежана Тошева от ШАК, като молят съда да
отхвърли предявените искове, излагайки конкретни мотиви в тази насока. С депозирани
писмени бележки от пълномощника на ответника, излагат подробни съображения в
подкрепа на исканията си.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено заверено копие от собственоръчно написана оферта, от
която става ясно, че има две оферти - ограда 1 и ограда 2. В оферта за ограда 1 е посочена
обща стойност 13 970 лв., от които: ограда - 51кв. м. х 2 м = 102 кв. м. на стойност 8 080 лв.;
камък за 2 400 лева; армировка - 600 лв.; цимент - 1650 лв.; арматура - 740 лв. и
куфражиране - 500 лева. В оферта за ограда 2 е посочена обща стойност 12 500 лв., от които:
материали – 8 000 лв. и труд – 4 500 лв.
По делото са представени и 3 бр. заверени копия на Платежно нареждане за кредитен
превод. Съгласно приложеното на л. 9 Платежно нареждане за кредитен превод от
10.06.2020 г. ищцата М. С. е превела на ответника В. Вълев сумата в размер на 6 600 лв., с
посочено основание на превода - за закупуване на материали за изграждане на ограда в с.
Мадара. Според приложеното на л. 7 Платежно нареждане за кредитен превод от 27.07.2020
г. ищцата М. С. С. е превела на ответника В. Д. Вълев сумата в размер на 2 500 лв., с
посочено основание на превода - за закупуване на материали за изграждане на ограда в с.
Мадара. Съгласно приложеното на л. 7 Платежно нареждане за кредитен превод от
10.08.2020 г. ищцата М. С. е превела на ответника В. Вълев сумата в размер на 4 800 лв., с
посочено основание на превода - за закупуване на материали за изграждане на ограда в с.
Мадара. Т. е. общата стойност на трите банкови превода възлиза в размер на 13 900 лв.
От заключението на първоначално назначената по делото по искане на ищцата
съдебно-техническа експертиза се установява, че при извършения оглед на място в обекта,
предмет на договора, че оградата е незавършена, като пазарната стойност на извършените
СМР, на вложени и доставени материали към средата на 2020 г. възлиза в общ размер на 8
130.16 лева. Освен това вещото лице посочва, че около процесната ограда има доставен и
неизползван камък около 5 куб. м. пазарната стойност на който възлиза на 375 лв. съгласно
офертни цени, съответно на 204 лв. съгласно СЕК от 2020 г.
От заключението на назначената по делото по искане на ответника повторна
съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на извършените СМР,
вложени и доставени материали на обект „Ограда на поземлен имот в с. Мадара, абщ.
Шумен, ул. *** № 16“ към средата на 2020 г. с включена печалба за строителя възлиза в
размер на 8 126.40 лв. без ДДС, както и че оградата не е завършена, а общо са изпълнени
21.33 куб. м. Вещото лице също така заключава, че пазарната стойност на доставения
материал - камък за процесната ограда е в размер на 667.98 лв. по цени на СЕК.
Разпитан по искане на ищцата в хода на съдебното производство е свидетелят Стоян
Симов Стоянов, брат на ищцата, а ответникът е негов племенник. Свидетелят излага в
разпита си пред съда заявява, че точно през месец май или юни 2020 г., ищцата М. С. С. се
върнала от чужбина и харесала оградата на ответника, като се уговорила с него да извърши
ремонт на оградата на нейната къща, намираща се в с. Мадара, ул. ***. В разпита си
посочва, че ответникът пратил оферта по интернет на ищцата за около 14 000 лева, сестра
му се съгласила и двамата се договорили да започне да прави оградата. Свидетелят сочи
също, че ответника първо през месец май или месец юни направил изкопната работа с едно
багерче, залял основите на оградата и започнал изграждането на оградата, но в един момент
4
към края на юли месец 2020 г. спрял работа, като тогава било направеното 1/3 от оградата.
Тогава разговарял с ответника и последният му отговорил, че ищцата трябвало да му прати
пари, поради което разговарял със сестра си, но тя му отговорила, че почти му е пратила
парите за това, което са се уговорили с ответника. Сочи, че когато се прибрала сестра му от
чужбина му показала, че е пратила на ответника парите, но той не си е свършил работата. От
края на месец юли 2020 г. от ответника не бил работено нищо по оградата и последният се
криел от сестра му, като отхвърлял повикването й по телефона, както и че веднъж се
срещнали, но той я обидил и тогава сестра му решила да заведе дело. Свидетеля заявя също,
че има натрупани между 3 и 5 кубика камъни, които са буренясали. Съдът дава вяра на тези
гласни доказателства, тъй като показанията на свидетеля са ясни, конкретни и вътрешно
непротиворечиви, а от друга страна същите кореспондират и с останалите, събрани по
делото доказателства.
В допълнителния си разпит свидетелят Стоян Симов Стоянов заявява следното:
„Сестра ми М. С. ми беше казала за сумата за изграждане на оградата, която беше около
14 000 лв. Такава е била уговорката. Не съм я виждал лично офертата на В.. Тя ми каза, че са
се разбрали. Ние отидохме и видяхме неговата ограда. Каза ми, че са се разбрали да й
изработи такава ограда за 14 000 лв., с материали и труд….. Каза, че му е привела сума в
размер на 14 000 лв. В. й казал, че ако не изпрати пари, няма да продължи работата….
Когато минавах всеки ден покрай къщата на сестра ми, имаше работници до месец юли,
месец август, докато не спряха. Освен да копае багерчето, работници не съм виждал да
копаят на ръка.“.
Разпитан по искане на ответника в хода на съдебното производство е свидетелят
Станю Станев. Свидетелят излага в разпита си пред съда, че познава ответника В. В., а
ищцата М. С. не я познава, понеже ответника му възлагал работа. В разпита си заявява
следното: „Аз участвах при изграждане на ограда в имот, находящ се в с. Мадара, ул.
„Добружда“ № 16. Това беше през 2021 г., но за месец нямам спомен, беше отдавна. … В. ни
нае за оградата. ... Ние се занимаваме с изграждане на огради. Аз съм каменоделец и
каменен майстор. Когато ние правихме тази ограда, бяхме двама майстори и трима общи
работници. Оградата беше 48 м. – 49 м. дължина. Ние изградихме ограда на височината до 1
м. Оградата я започнахме с две лица, със ширина от 50 см. до 60 см. С В. се споразумяхме на
квадратура. Първата уговорка ни беше, когато се спазарихме за 260 лв. за квадрат. В тази
цена влиза основата с всичко, но не можахме да се спазарим. После се спаразихме за 130 лв.
за лице. Плати ни отделно основата, като първо изрязахме корени. После изкопахме
основата, даже имаше и трактор, който ни помагаше, след което я изляхме, армирахме, но
беше малко 2 000 лв. за основата. За лепенето и изграждането на камъка се разбрахме на 260
лв. за квадрат. Ние получихме 6 000 лв. за изграждането на камъка. С другия майстор и
общите работници получихме общо 8 000 лв., от които 2 000 лв. за основата и 6 000 лв. за
изграждане на камъка. Другите работници са към нас и ние им плащахме. Материалите ги
закупуваше В.. По принцип камъните се продават на кубик. Цената в този период беше от 80
лв. до 120 лв. за кубик. Имам предвид 80 лв. за камък, който не е образуван с лице, който е
издялан и е направен на две. При три лица вече там минава цената на бройка, като една
бройка е 25 лв. Дялан камък е за 120 лв. за кубик. С В. договорихме цените устно, той ни
плати на ръка. Не сме издавали разписка за получените суми. Не сме декларирали
получените суми.“.
Разпитан в хода на съдебното производство свидетелят Иван Добрев Иванов излага,
че с ответника се познават от седем, осем години покрай работата. В разпита си заявява
следното: „В. ни възложи изграждане на ограда през 2020 г. в с. Мадара. Тя е каменна
ограда. Направихме я със Станю Маринов. Имаше с нас и други момчета. Тогава аз работих
в строителството. Тази ограда беше каменна, беше дълга 49 м. и широка 60 м. Тя е
двулицева и висока 1 м. Имахме уговорка оградата да стане 2 м. Заплащането се
извършваше от В., той пазареше материалите. Разбрахме се за заплащането на пазарлък. Със
5
Станю се разбрахме за оградата за 6 000 лв., като се разбрахме за 2 000 лв. за изкопаване на
основата, заливането и поставяне на арматурата. На ръка копахме основата. Имаше и вадене
на корени, там беше ужас. Имаше корени, дървета, много работи. Премахвахме и дървета.
До 1 м. сме довършили оградата, чакахме две седмици за пари. Спряхме, защото момичето
нямало пари. В. ни плати на ръка, без писмен договор, нито граждански, нити трудов
договор.“.
Според съдебната практика /Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г.
на ВКС, IV г. о. и Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. дело № 856/2009 г. на ВКС, IV г. о.
/, ограничението на чл. 163, ал. 1, т. 3 от ГПК за свидетелски показания, на което се позовава
процесуалният представител на ищцата, не е приложимо, когато спорът не е за наличието на
съществуващо договорно правоотношение, а за смисъла на постигнатите договорености,
като при наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора
няма забрана за установяването им със свидетелски показания за изясняване на
действителната обща воля на страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД, договора за изработка се счита за сключен с
постигането на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни: за
изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя – да
приеме изработеното и да го заплати. Съгласно разпоредбите на чл. 258 от ЗЗД и чл. 261, ал.
1 от ЗЗД, изпълнителят се задължава да изпълни възложената му работа съгласно поръчката
на възложителя, в срок и качествено – така, че да бъде годна за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение. Съгласно правната доктрина изпълнителят по
договора за изработка не дължи труд, а конкретен уговорен резултат, поради което, ако
отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна
за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали
договора /чл. 265, ал. 2 от ЗЗД/.
За да възникне претендираното спорно материално право следва в обективната
действителност да са се осъществили следните юридически факти, а именно: 1. да е налице
действително облигационно правоотношение по договор за изработка; 2. възложителят да е
изправна страна, т. е. е заплатил на изпълнителя уговореното възнаграждение; 3. договорът
да е бил надлежно развален, поради виновно неизпълнение на договорното задължение от
страна на ответника, т. е. недостатъците да са толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за договора
за изработка съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт - сключен
договор. Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален,
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ответника са породени две основни облигационни
задължения: да извърши уговорените СМР в срок и без отклонение и недостатъци, и да
предаде работата на възложителя, а за ищеца - да приеме извършената работа и да заплати
уговореното възнаграждение на изпълнителя. Законодателят не е предвидил форма за
действителност, поради което действително материално правоотношение по договор за
изработка може да бъде учредено и в устна форма - при постигнато съгласие между
страните по съществените негови клаузи. Следователно договорът за изработка се счита
сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието
съществени елементи – предмета на възложената работа и възнаграждението.
На първо място, съдът не приема за доказани договорките по явно сключения устен
договор за изработка. Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника е сключила договор
за изработка - изграждане на „Ограда на поземлен имот в с. Мадара, обл. Шумен, ул.
„Дружба“ № 16“, позовавайки се на оферта, без дата и подписи, без останалите необходими
6
реквизити за един договор /срок, цена, права и задължения на страните/, и в която не е
посочен обекта, в който евентуално ще се извършват СМР, както и лицето, което е поело
ангажимента и се е съгласило за извършване на въпросните СМР на тези цени. В
представената по делото оферта, която не е подписан документ, доколкото няма посочени
дата и страни, липсват и подписи, в пункт ограда 1 /която ищцата твърди, че не е изпълнена
от ответника/, има посочени само материали, без да е включен труда, а безспорно е, че в
имота на ищцата има изградена ограда, поради което само за материали, съгласно тази
оферирана цена - дължимата сума е 13 970 лв.
Отделно от това следва да се посочи, че в договорните отношения има свобода на
договаряне, поради което и в разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД е записано, че страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, с оглед на което само цената за
материалите без труда, така както е описана по представената оферта, е на стойност 13 970
лв.
От делото са представени и 3 бр. заверени копия на Платежно нареждане за кредитен
превод. Съгласно приложеното на л. 9 Платежно нареждане за кредитен превод от
10.06.2020 г. ищцата М. С. е превела на ответника В. Вълев сумата в размер на 6 600 лв., с
посочено основание на превода - „за закупуване на материали за изграждане на ограда в с.
Мадара“. Според приложеното на л. 7 Платежно нареждане за кредитен превод от
27.07.2020 г. ищцата М. С. С. е превела на ответника В. Д. Вълев сумата в размер на 2 500
лв., с посочено основание на превода – „за закупуване на материали за изграждане на ограда
в с. Мадара“. Съгласно приложеното на л. 7 Платежно нареждане за кредитен превод от
10.08.2020 г. ищцата М. С. е превела на ответника В. Вълев сумата в размер на 4 800 лв., с
посочено основание на превода – „за закупуване на материали за изграждане на ограда в с.
Мадара“. Т. е. общата стойност на трите банкови превода възлиза в размер на 13 900 лв.,
като основанието посоченото в цитираните платежни нареждания е: „за закупуване на
материали за изграждане на ограда в с. Мадара“.
В показанията на свидетеля Стоян Симов Стоянов, разпитан по искане на ищцата, не
се съдържа конкретика относно постигнати договорки между страните за извършване на
СМР, освен това посоченият свидетел е брат на ищцата, което води до предположение за
заинтересованост при възпроизвеждане на релевантни обстоятелства. От друга страна,
според показанията на свидетелите Станю Станев и Иван Иванов, които са физически
изпълнители на оградата, наети от ответника, се установи действително какви дейности са
извършвали и само за труда колко им е било заплатено от страна на ответника за въпросния
обект, като се акцентира върху факта, че са получили заедно с общите работници общо
сумата от 6 000 лв., от които 2 000 лв. за основата и 6 000 лв. за изграждането на камъка.
Т. е. между от събраните доказателства не се установява по никакъв начин
постигнатите между страните договорки относно вида и количествата СМР, цена на същите,
срок на изпълнение, размер на уговореното възнаграждение. Доколкото не се доказват
всички елементи от договора и конкретни уговорки, то не може да се извърши преценка
налице ли е изпълнение, респ. неизпълнение на процесния договор.
Недоказано по делото остана и твърдението на ищцата в исковата молба, че
ответникът е виновен за прекратяването на договора за изработка. Независимо от
изложеното в исковата молба, че договорът е бил прекратен още на 20.07.2020 г., и то по
вина на ответника, между страните не е разменяна никаква писмена кореспонденция, която
пряко или индиректно да доведе до извод за прекратяване на договора, ищцата не е
направила възражения относно извършената работа и не е изпратила покана с даване на
срок за изпълнение на договорените СМР. Още повече, след посочената дата ищцата е
извършила два от преводите – на 27.07.2020 г. – 2500 лв. и на 10.08.2020 г. – 4 800 лв. От
всичко посочено, съдът приема, че по делото не е доказано, че договорът е развален, поради
липса на волеизявление на която и да е от страните в тази насока.
Съобразно гореизложеното, съдът намира, че предявеният главен иск с правно
7
основание чл. 265, ал. 1 т. 3 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Поради отхвърляне на главния иск, възниква необходимост съдът да се произнесе по
евентуално предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. второ от ЗЗД, чл. 55,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от ГПК.
Неоснователното обогатяване може да се дефинира като правоотношение, възникнало
от разместване на имуществени блага, като това обогатяване не е с основание.
Относно претенцията с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за
неоснователно обогатяване при начална липса на основание, същата отново е
неоснователна. В Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на ПВС относно първия фактически
състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е посочено, че същият изисква
предаване/получаване на нещо, когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. В случая
и от самата искова молба на ищцата това се опровергава, доколкото същата сама твърди, че
е възложила на ответника изработването на ограда в нейния имот в с. Мадара, т. к. превода
на сумите е бил по постигната договорка /правоотношение. Т. е. безспорно доказана е
волята на ищцата да встъпи в договорка с ответника и същият се е съгласил да извърши
строеж на ограда, като спорна е цената и всички СМР, които ответника се е съгласил да
изработи.
Действително доказа се превеждането на суми, но доколкото същото превеждане е
във връзка със съществувало облигационно правоотношение между страните не може да
бъде извършена преценка за наличие на неоснователно разместване на имуществени блага.
Фактически ищцата се позовава на неоснователно обогатяване при отпаднало основание.
Доколкото по-горе се установи, че сключения между страните договор за изработка не е
развален, то не е налице на отпадане на основанието за имуществено разместване в
отношенията между страните.
Касателно последната предявена, при условията на евентуалност, претенция по чл. 59
от ЗЗД, с която ищецът твърди, че ответникът се е обогатил без основание за негова сметка,
същата отново се явява неоснователна и недоказана. За да бъде уважен искът по чл. 59, ал. 1
от ЗЗД, ищецът следва да докаже: наличност на обедняване за него и обогатяването на
ответника, липсата на основание за имущественото разместване, и обеднелият да не
разполага с друга възможност за правна защита. В случая е налице основание за
имущественото разместване, т. нар. договор за изработка - безспорно е изграждането на
ограда в поземления имот, т. е. обедняването за ищеца е законосъобразно, а от друга страна
ответникът не се е обогатил, тъй като той е разходвал дадените средства, за да изгради
наличната ограда.
По изложените съображения, съдът намира, че евентуално предявените искове с
правно основание чл. 55, ал. 1 предл. второ от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл.
59, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разпределението на разноските по делото:
И двете страни правят искане за присъждане на направените по делото разноски, като
представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид изхода на делото и съобразно представените доказателства, ищцата на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените
разноски по делото в общ размер на 900 лв., от които 400 лв. – възнаграждение за вещо лице
и 500 лв. –адвокатско възнаграждение в хода на настоящото производство, съгласно
представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Мадара, обл. Шумен, ул. *** № 16, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 68б, ет. 1, ап.
20 чрез адв. Светлозар Петков от ШАК срещу В. Д. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с. Мадара, обл. Шумен, ул. „Стара планина“ № 6, иск по чл. 265, ал. 1, т. 3 от ЗЗД , за
заплащане на сумата 5 833.59 лв. /пет хиляди осемстотин тридесет и три лева и петдесет и
девет стотинки/, представляваща надплатена сума по Договор за изработка за изработка на
ограда, извършени в имот в с. Мадара, обл. Шумен, ул. *** № 16, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Мадара, обл. Шумен, ул. *** № 16, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 68б, ет. 1, ап.
20 чрез адв. Светлозар Петков от ШАК срещу В. Д. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с. Мадара, обл. Шумен, ул. „Стара планина“ № 6, иск по чл. 55, ал. 1 предл. второ от ЗЗД,
за заплащане на сумата 5 833.59 лв. /пет хиляди осемстотин тридесет и три лева и петдесет и
девет стотинки/, представляваща платена на неосъществено основание, поради разваляне на
Договор за изработка за изработка на ограда, извършени в имот в с. Мадара, обл. Шумен, ул.
*** № 16, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Мадара, обл. Шумен, ул. *** № 16, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 68б, ет. 1, ап.
20 чрез адв. Светлозар Петков от ШАК срещу В. Д. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с. Мадара, обл. Шумен, ул. „Стара планина“ № 6, иск по чл. 55, ал. 1 , предл. първо от
ЗЗД, за заплащане на сумата 5 833.59 лв. /пет хиляди осемстотин тридесет и три лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща получена без основание, поради разваляне на
Договор за изработка за изработка на ограда, извършени в имот в с. Мадара, обл. Шумен, ул.
*** № 16, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Мадара, обл. Шумен, ул. *** № 16, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 68б, ет. 1, ап.
20 чрез адв. Светлозар Петков от ШАК срещу В. Д. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с. Мадара, обл. Шумен, ул. „Стара планина“ № 6, иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане
на сумата 5 833.59 лв. /пет хиляди осемстотин тридесет и три лева и петдесет и девет
стотинки/, с която ответника се е обогатил без основание по Договор за изработка за
изработка на ограда, извършени в имот в с. Мадара, обл. Шумен, ул. *** № 16, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН ********** да заплати на В. Д. В., ЕГН **********
сумата 900 /деветстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и
депозит за вещото лице, съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на обявяването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9