Решение по дело №470/2020 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 28.10.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД №470 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 11 - 0001348/27.05.2020 г. на инж. М.Л.М., Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.415, ал.1 от КТ на „О.С.“ ЕООД, ЕИК ….., гр. С., представлявано от  Ж. П.П., ЕГН ********** - управител, в качеството му на работодател e наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), за това, че с протокол на Дирекция „Инспекция по труда" Ловеч изх. № ПР1937409 от 13.01.2020 г. на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда (КТ) на „О.С." ЕООД с ЕИК …., град С. са дадени задължителни предписания № 2 и № 4, с които дружеството е задължено в срок до 30.01.2020 г. да изплати обезщетения за неизползван платен годишен отпуск на П.М.Ц. с ЕГН ********** в размер на 30 дни, при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 355/27.02.2018 г., извършено със Заповед № 364/30.08.2019 г., считано от 01.09.2019 г. и на Р.Х.Х. с ЕГН ********** в размер на 26 дни, при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 374 от 18.04.2018 г., извършено със Заповед № 365/30.08.2019 г., считано от 01.09.2019 г. Горецитираният протокол е получен на 14.01.2020 г. от Б.П. Б. -управител. Предписанията са със задължителен срок за изпълнение 30.01.2020 г. и са влезли в законна сила на 29.01.2020 г. С призовка по административно производство № 11-С-16-22/22.02.2020 г., дружеството е призовано да представи в Д ИТ Ловеч документи, удостоверяващи изпълнение на предписанията от протокол № ПР1937409/13.01.2020 г. На 13.03.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда" Ловеч е извършена проверка на представената документация от Б.П. Б. - пълномощник. При проверката не са представени доказателства за изпълнение на предписания № 2 и № 4 от протокол № ПР1937409/13.01.2020 г. и не са представени по никакъв друг начин документи, удостоверяващи изплащане на обезщетения за неизползване на платен годишен отпуск на П.Ц. за 30 дни и на Р.Х. за 26 дни. В резултат на гореизложеното е установено, че „О.С." ЕООД, град С. с ЕИК …… в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като към 31.01.2020 г. не е изпълнило задължителни предписания № 2 и № 4, дадени с протокол № ПР1937409 от 13.01.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда" Ловеч, в указания срок до 30.01.2020 г., касаещи дружеството изплати обезщетения за неизползван платен годишен отпуск на П.М.Ц. с ЕГН ********** в размер на 30 дни при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №355/27.02.202018 г., извършено със Заповед №364/30.08.2019 г., считано от 01.09.2019 г. и на Р.Х.Х. с ЕГН ********** в размер на 26 дни, при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 374 от 18.04.2018 г., извършено със Заповед № 365/30.08.2019 г., считано от 01.09.2019 г.

            Посочено е, че с това е нарушен чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, както и че към преписката са приложени: Протокол № ПР1937409/13.01.2020 г.; призовка № ИЗХ20012013/02.03.2020 г. и известие за доставяне - 2 бр.; протокол за оглед № 11-С-16-22/13.03.2020 г.; пълномощно рег. № 2264 - 2265 от 31.01.2020 г.; уведомително писмо № ВХ20022395/13.03.2020 г.; разчетно - платежна ведомост за м. май, юни и юли 2019 г.; фишове за май,юни и юли 2019 г.; заповеди № 056/02.05.2019 г., № 075/20.06.2019 г., № 0058/28.05.2018 г., № 0079/28.06.2018 г.; становище № ВХ20010949/03.02.2020 г. и плик; покана № ИЗХ20014662/13.03.2020 г. и разписка; писмени пояснения от 07.02.2020 г. - 2 бр.; справка от търговски регистър - 2 бр.; заповед № 364/30.08.2019 г.; заповед № 365/30.08.2019 г; протокол № ДОК20003153/10.04.2020 г.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „О.С.“ ЕООД, представлявано от Ж. П., който го обжалва в срок чрез адв. В. П. от ГАК и моли да бъде отменено. Твърди, че от събраните в преписката доказателства, послужили като основание за издаване на НП се установявало, че описаното в НП нарушение, изразяващо се в това, че дружеството не е изпълнило задължително предписание на наказващия орган за изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на бивши работници било невярно.  

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. По делото адв. П. е представила писмено становище, с което е направила искане да се даде ход на делото в нейно отсъствие, и се приключи последното. По същество е изложила, че моли да се отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, тъй като при издаването му АНО бил нарушил принципа, че никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също нещо. Излага, че в случая било издадено едно предписание а жалбоподателят бил наказан три пъти за нарушение на едно предписание. Сочи, че по съществото на спора се било установило, че и двамата служители да ползвали платения годишен отпуск, който им се полага, пропорционално на прослуженото време – т.е. обезщетение не им се дължи. Излага, че не било вярно, че предписание е влязло в сила, защото жалбоподателят не го бил оспорил по съдебен ред, и че го бил оспорил, като на АНО ако не му била ясна волята на наказаното лице е следвало да му укаже, да изправи нередовностите по оспорването. Излага, че било видно и от фишовете, върху които стояли подписите на двамата работници, че същите са получили възнаграждение за платен годишен отпуск, като никой от тях не бил предявил иск – граждански срещу работодателя за обезщетение, като същите били уведомени срещу подпис за размера на полагащия им се платен годишен отпуск. Излага, че тези факти не били оспорени от АНО, и че твърдението, че нямало документ, с който работникът да поиска да ползва отпуск не било вярно, тъй като този документ не бил абсолютна предпоставка за разрешаването на ползването на отпуск, а по – скоро бил в полза на работодателят.

Ответникът - Д "ИТ" гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от Директора на ДИТ  инж. М., който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди НП като правилно и законосъобразно. В даденият му от съда срок е депозирал писмени бележки, в който е посочил подробни аргументи за отмяна на обжалваното НП.

            От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П.Н.Н., И.Д.Б., П. Владимирова Ц., П.М.Ц., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят и становището на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 10.04.2020 година бил съставен Акт № 11-0001348 за установяване на административно нарушение от св. П.Н.Н., в присъствието на св. И.Д.Б. и св. П. В. Ц., срещу „О.С.“ ЕООД, ЕИК ….., гр. С., представлявано от  Ж. П.П., ЕГН ********** - управител, в качеството му на работодател, за това, че с протокол на Дирекция „Инспекция по труда" Ловеч изх. № ПР1937409 от 13.01.2020 г. на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда (КТ) на „О.С." ЕООД с ЕИК ….., град С. са дадени задължителни предписания № 2 и № 4, с които дружеството е задължено в срок до 30.01.2020 г. да изплати обезщетения за неизползван платен годишен отпуск на П.М.Ц. с ЕГН ********** в размер на 30 дни, при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 355/27.02.2018 г., извършено със Заповед № 364/30.08.2019 г., считано от 01.09.2019 г. и на Р.Х.Х. с ЕГН ********** в размер на 26 дни, при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 374 от 18.04.2018 г., извършено със Заповед № 365/30.08.2019 г., считано от 01.09.2019 г. Горецитираният протокол е получен на 14.01.2020 г. от Б.П. Б. -управител. Предписанията са със задължителен срок за изпълнение 30.01.2020 г. и са влезли в законна сила на 29.01.2020 г. С призовка по административно производство № 11-С-16-22/22.02.2020 г., дружеството е призовано да представи в Д ИТ Ловеч документи, удостоверяващи изпълнение на предписанията от протокол № ПР1937409/13.01.2020 г. На 13.03.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда" Ловеч е извършена проверка на представената документация от Б.П. Б. - пълномощник. При проверката не са представени доказателства за изпълнение на предписания № 2 и № 4 от протокол № ПР1937409/13.01.2020 г. и не са представени по никакъв друг начин документи, удостоверяващи изплащане на обезщетения за неизползване на платен годишен отпуск на П.Ц. за 30 дни и на Р.Х. за 26 дни. В резултат на гореизложеното е установено, че „О.С." ЕООД, град С. с ЕИК ….. в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като към 31.01.2020 г. не е изпълнило задължителни предписания № 2 и № 4, дадени с протокол № ПР1937409 от 13.01.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда" Ловеч, в указания срок до 30.01.2020 г., касаещи дружеството изплати обезщетения за неизползван платен годишен отпуск на П.М.Ц. с ЕГН ********** в размер на 30 дни при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №355/27.02.202018 г., извършено със Заповед №364/30.08.2019 г., считано от 01.09.2019 г. и на Р.Х.Х. с ЕГН ********** в размер на 26 дни, при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 374 от 18.04.2018 г., извършено със Заповед № 365/30.08.2019 г., считано от 01.09.2019 г., с което е нарушил чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. С АУАН е направен следния опис на писмените материали: Протокол № ПР1937409 от 13.01.2020 г.; призовка № ИЗХ20012013/02.03.2020 г. и известие за доставяне - 2 бр.; протокол за оглед № 11-С-16-22/13.03.2020 г.; пълномощно рег. № 2264 - 2265 от 31.01.2020 г.; уведомително писмо № ВХ20022395/13.03.2020 г.; разчетно - платежна ведомост за м. май, юни и юли 2019 г.; фишове за май, юни и юли 2019 г.; заповеди № 056/02.05.2019 г., № 075/20.06.2019 г., № 0058/28.05.2018 г., № 0079/28.06.2018 г.; становище № ВХ20010949/03.02.2020 г. и плик; покана № ИЗХ20014662/13.03.2020 г. и разписка; писмени пояснения от 07.02.2020 г. - 2 бр.; справка от търговски регистър - 2 бр.; заповед № 364/30.08.2019 г.; заповед № 365/30.08.2019 г; протокол № ДОК20003153/10.04.2020 г. В акта е вписано в графа възражения „Имам възражение“. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

            По искане на жалбоподателят е изискана справка от деловодството на РС Ловеч от която се установява, че по описа на РС Ловеч за 2020 г. освен процесното НП са образувани още две НАХД, а именно НАХД №471/2020 г. със страни жалбоподателят „О.С." ЕООД, град С. с ЕИК ……и ответник ДИТ гр. Ловеч и НАХД №472/2020 г. със страни жалбоподателят „О.С." ЕООД, град С. с ЕИК ….. и ответник ДИТ гр. Ловеч, като и двете са на нарушения на чл.415, ал.1 от КТ касаещи неизпълнение на задължителни предписания дадени с  протокол № ПР1937409/13.01.2020 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщените към материалите по делото Заповед № З-0035/29.01.02.2014 г., длъжностна характеристика за длъжността „Главен инспектор“ в Д „ИТ“ със седалище Ловеч и служебна карта №1011043. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. Изрично в АУАН и НП е посочено, че дружеството е следвало да изпълни задължителни предписания № 2 и № 4, дадени му с протокол на Дирекция „Инспекция по труда" Ловеч с изх. № ПР1937409 от 13.01.2020 г. на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда в срок до 30.01.2020 г., но не го е сторило – т. е. посочени са както крайният срок за извършване на дължимото действие, така и моментът, към който деянието е довършено, а именно първият ден след изтичане на срока. В този смисъл съдът счита, че в двата процесуални документа по достатъчно описателен начин са посочени както мястото на извършване на нарушението, така и датата на осъществяването му. Посочени са и всички други съставомерни признаци на вмененото нарушение – с какъв акт е дадено предписанието, в какво се е изразявало то и в какво се е изразявало неизпълнението му.

Съдът счита, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По същество следва да се посочи следното.

Няма спор, че на 13.01.2020 г. компетентни длъжностни лица от Дирекция "ИТ" - Ловеч, съставили Протокол с изх. №ПР1937409/13.01.2020 г., като в т.2 и т.4 от който изрично предписали в срок до 30.01.2020 г. дружеството да изплати обезщетения за неизползван платен годишен отпуск на П.М.Ц. с ЕГН ********** в размер на 30 дни, при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 355/27.02.2018 г., извършено със Заповед № 364/30.08.2019 г., считано от 01.09.2019 г. и на Р.Х.Х. с ЕГН ********** в размер на 26 дни, при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 374 от 18.04.2018 г., извършено със Заповед № 365/30.08.2019 г., считано от 01.09.2019 г.

Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Следователно задължителното предписание е индивидуален административен акта, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото не се събраха данни, че същото е било оспорено от адресата си и е било отменено с влязъл в сила акт, поради което не подлежи на изпълнение на общо основание. От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че  Протокол с изх. №ПР1937409/13.01.2020 г. е бил връчен лично на управителя на дружеството Б. П. Б. на 14.01.2020 г. в ДИТ Ловеч, и е влязъл в законна сила на 29.01.2020 г. Възражения, че Предписанието е било оспорено от страна на жалбоподателят се изтъкват едва с писмената молба на процесуалният представител на жалбоподателят представена за последното проведено по делото съдебно заседание, с която е направено искане да се приключи съдебното следствие и се даде ход на делото по същество, но не са представени, каквито и да било писмени доказателства от които да се установява, че цитирания по – горе протокол е бил оспорен по какъвто и да е било начин, а това безспорно, в случая е задължение на жалбоподателят. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на  чл.415, ал.1 от КТ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административнонаказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство, поради което и направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни. В процесния случай неизпълнението на даденото задължително предписание се изразява в това, че жалбоподателят в качеството си на работодател не е изплатил обезщетения за неизползван платен годишен отпуск на П.М.Ц. с ЕГН ********** в размер на 30 дни, при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 355/27.02.2018 г., извършено със Заповед № 364/30.08.2019 г., считано от 01.09.2019 г. и на Р.Х.Х. с ЕГН ********** в размер на 26 дни, при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 374 от 18.04.2018 г., извършено със Заповед № 365/30.08.2019 г., считано от 01.09.2019 г. Тези констатации не са оспорени от наказаното дружество с жалба против самото издадено Предписание, затова и в хода на съдебното производство не могат да се правят възражения във връзка със законосъобразността на самото предписание. Адресатът, който съвпада със санкционираното лице, не може да предявява възражения в административно наказателното производство по ЗАНН, които се основават на допусната от проверяващите органи незаконосъобразност на задължителните предписания. Задължителните предписания, дадени от контролните органи за спазване на трудовото законодателство по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ могат да се оспорят от работодателя по реда на чл.415 от КТ. По делото липсват доказателство това предписание да е оспорено от търговското дружество. Следователно същото като неоспорено по съответния ред подлежи на изпълнение, и в този смисъл дори и да е неправилно, то подлежи на изпълнение, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни. Именно поради това съдът не навлиза в детайли и не изследва в пълнота обстоятелствата по самото предписание. Доколкото в конкретния случай безспорно се доказват и двете предпоставки, то съдът счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на дружеството по посочената разпоредба. В този смисъл съдът намира за основателно становището на ответника отразено в представените по делото писмени бележки, че от представените по делото писмени доказателства, в частност копие на пощенски плик с клеймо от 30.01.2020 г., становище с вх. №вх20010949/03.02.2020 г., ведно с представени като доказателства със същото писмени доказателства, не се установява същите да имат характер на жалба против  Протокол с изх. №ПР1937409/13.01.2020 г. Видно от последните, приети и вложени като доказателства по делото, соченият за жалба против предписанието документ носи името „Становище“, като според текста му с него се представят доказателства в ДИТ Ловеч. На следващо място в него не е посочен реда, по който се обжалват задължителните предписание – дали по административен ред пред по – горестоящия орган или по съдебен ред пред Административен съд, а освен това видно от съдържанието му липсват задължителните реквизити на жалба определени в чл.85, ал.1 и чл.150, ал.1 от АПК. Не на последно място видно от представените писмени доказателства се установява, че цитираното по – горе „становище“ е депозирано след изтичане на регламентирания в закона 14 дневен ред, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.88, ал.1, т.2 от АПК е било оставено без разглеждане.

При така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по нарушение по  чл. 415, ал. 1 от КТ.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, досежно това, че в случая, доколкото с един протокол са дадени 4 предписания, то е следвало да се наложи само едно наказание, без значение дали не е изпълнено само едно или всички.

Съдът счита, че всяка една точка от протокола представлява отделно предписание (отделно властническо изявление създаващо отделно задължение за адресата с отделен срок за изпълнение, отделно лице, различна сума и т. н.), неизпълнението, на което, е скрепено с отделна санкция. Фактът, че всички предписания са обективирани в един материален носител (един протокол) не влияе на тяхната правна същност и не променя горния извод. В този смисъл е господстващата съдебна практика в цялата страна, като например: Решение № 550 от 11.03.2013 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1847/2012 г.; Решение № 46 от 16.01.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № ЗЗЗЗ/2017 г.; Решение № 1477 от 11.03.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 9750/2014 г.; Решение № 379 от 13.10.2015 г. на АдмС - Добрич по к. н. а. х. д. № 493/2015 г; Решение № 99 от 23.01.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3332/2017 г., Решение № 959/15.05.2018 г. по к. н. а. х. д. № 916/2018 г. на АдмС-Бургас, Решение № 1517/25.07.2018 г. по к. н. а. х. д. № 1236/2018 г. на АдмС-Бургас, Решение № 1370/06.07.2018 г. по к. н. а. х. д. № 1048/2018 на АдмС-Бургас и Решение № 1177/15.06.2018 г. по к. н. а. х. д. № 999/2018 г. на АдмС-Бургаси много други.

Във връзка с горното следва да се посочи, че са ирелевантни възраженията на жалбоподателя, свързани с това, че никое от двете лица не е предявил граждански иск срещу жалбоподателят за обезщетение. В случая отговорността на дружеството не е ангажирана за това, че не е изплатило обезщетенията, а за това, че не е изпълнило предписанията (нарушение по  чл. 415, ал. 1 КТ), което е съвсем отделно и самостоятелно нарушение, с отделни съставомерни признаци и отделна санкция.

С оглед всичко казано по-горе съдът намира, че в случая правилно АНО е приел, че има извършено административно нарушение, като правилно е квалифицирал фактите.

Съдът счита, че правилно в случая АНО не е приложил и разпоредбата на чл. 415в КТ, която предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв., тъй като видно от събраните по делото доказателства, не са били налице всички изисквания на чл. 415в КТ, както към момента на издаване на процесното НП така и към настоящия момент.  

С оглед на изложеното съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.

При този изход на процеса, съдът намира, че следва да се остави без уважение искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените по делото съдебно деловодни разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение. 

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

  

Р Е Ш И: 

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11 - 0001348/27.05.2020 г. на инж. М.Л.М., Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Ловеч, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.415, ал.1 от КТ на „О.С.“ ЕООД, ЕИК …… гр. С., представлявано от  Ж. П.П., ЕГН ********** - управител, в качеството му на работодател e наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените по делото съдебно деловодни разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение. 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: