РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Монтана, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500363 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260156 от 15.04.2021 г. по гр.дело № 1197/19 г. Районен съд- Лом е
осъдил КЗ ЗК „Л.И. ” АД, гр. *, ЕИК: *да заплати на Б. Д. сумата 5 000.00 лв. (пет хиляди
лева и 00 ст.), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди
– болки и страдания, ведно със законната лихва от 20.01.2017 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил иска над този размер до предявения такъв 10 000лв.като
НЕОСНОВАТЕЛЕН .
Така постановеното решение е обжалвано от ищеца в частта ,с която исковата
претенция е отхвърлена над сумата 5 000 лв. с оплакване за необоснованост и
незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение е прекомерно
занижено с оглед на действително претърпените болки и страдания,като
първоинстанционният съд не е отчел и настъпилите след ПТП здравословни и
психологически проблеми.Предвид ореизложеното моли съда да отмени решението в
атакуваната част, като уважи изцяло исковата претенция,ведно със законните последици.
Въззиваемата страна КЗ ЗК „Л.И. ” АД, гр. *чрез своя представител взема становище
за неоснователност на жалбата. Поддържа,че първоинстанционният съд правилно е
приложил разпоредбата на 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД,като присъденото обезщетение е съразмерно
с претърпените болки и страдания . Предвид гореизложеното моли съда да потвърди
решението,като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА .
1
За да постанови атакуваното решение, съдът е приел ,че са изпълнени
изискванията на чл.432 от КЗ,т.е. между виновния водач Я.Т. и застрахователното
дружество е налице сключен и действащ към момента на ПТП действителен
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” ,което е достатъчно
условие за ангажиране отговорността на ответника по застрахователната полица за
причинените на трети лица вреди. Приел е също така,че са налице условията на чл.45 ЗЗД/
виновно поведение на застрахования, причинени вреди и причинно-следствена връзка
между тях/ .При определяне размера на дължимото обезщетение съдът, обосновавайки се на
събраните доказателства / извършената съдебно-медицинска експертиза и показанията на св.
Димитров /, е приел, че с оглед интензитета на причинените болки и страдания, както и
факта,че и към настоящия момент е налице дискомфорт у пострадалата ,сумата от 5 000 лв.
е напълно справедлива, поради което е и уважил иска в този размер .
Настоящата инстанция споделя изцяло правните доводи на първоинстанционния
съд по следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена всестранно от РС-Лом,не се оспорва от
страните, поради което и настоящата инстанция намира,че същата не следва да бъде
приповтаряна.
В жалбата се твърди,че действителните увреждания ,както физически, така и
психически , са много по - тежки от тези, приети от РС.
От назначената съдебно-медицинска експертиза се установява,че ищцата е
получила вследствие инцидента следните увреждания : травма в областта на главата с
разкъсно-контузна рана в тилната област с оток на меките тъкани около нея на брадичката;
натъртване в областта на лявото рамо; травма в областта на левия долен крайник с разкъсно-
контузна рана в областта на глезена. Посочените увреждания са причинили временно
разстройство на здравето - неопасно за живота, като пострадалата е изпитала болки и страдания.
Оздравителния период е 15-20 дни, а по делото няма данни пострадалата да е изпадала в пълно
безсъзнание с опасност за живота си .По отношение на твърденията в исковата молба, а и
понастоящем в жалбата, вещото лице е пояснило,че няма данни за консултации със
специалист-невролог, както и за извършвани изследвания за увреждане на мозъка
/компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс/, освен това няма медицински
данни и за разстройство на здравето, временно опасно за живота и за увреждане на
крайниците, предполагащо продължително използване на чужда помощ. Експертът е
категоричен, че установените 2 години по-късно /през 2018 г./ „заболявания на централната
нервна система“, „нестабилност на сенсибилизираните проби на Ромберг и „хетероденсна
лезия с размер до 13 мм. в дясно малкомозъчна хемисфера“ не могат да бъдат категорично
свързани с инцидента от 04.09.2016 г.
По делото липсват доказателства, които по какъвто и да е начин поставят под
съмнение този експертен извод.Нещо повече, от представената по делото Епикриза от
отделение по анестезия и интензивно лечение се установяват точно тези увреждания, като
ищцата е била в болницата само един ден и е изписана по нейно собствено желание с
подобрение.
Показанията на разпитаният свидетел по никакъв начин не въвеждат съмнение в
експертизата.Нещо повече, възниква съмнения и в тяхната обективност и достоверност.На
първо място, същият е брат на ищцата.На второ ,неговите показания остават изолирани от
останалия доказателствен материал.
По делото е назначена и съдебно-психологическа експертиза, която установява по
несъмнен начин,че вследствие катастрофата ищцата е получила посттравматичен
стрес,депресивно състояние и високи нива на личностова и ситуативна тревожност.В
случая обаче не може да се разграничи доколко този стрес се дължи на личните
преживявания или на смъртта на лицето, с което е живяла на съпружески начала и починало
2
при катастрофата/за което й е изплатено обезщетение в размер на 90 000 лв./
Анализирайки доказателствата по делото, се налага извода,че претърпените
неимуществени вреди действително следва да бъдат обезщетени.
Предвид гореизложените съображения съдът намира,че с оглед претърпените
болки, страдания и неудобства / описани подробно от РС и възприети от настоящата
инстанция, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите в тази
част/ , както и съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД сумата 5 000 лв. е справедливо
определена и отговаря на нанесените неимуществени вреди ,а искът в останалата част е
неоснователен,поради което и правилно е отхвърлен като такъв.
Предвид гореизложените съображения съдът намира , че атакуваното решение в
обжалваната част е правилно и и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260156 от 15.04.2021 г. на Районен съд-гр.Лом
,постановено по гр.дело № 1197/19 г. в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3