О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н И  Е № 235

 

гр. Пловдив, 20.02.2020 г.

           

  ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ

                                                           ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА

 

сложи за разглеждане  ВЧНД № 232/2020 год. по описа на ПОС, докладвано от Председателя и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Обжалвано е определение на РС-Първомай, постановено на 05.12.2019г. по ЧНД № 231/2019г., с което е потвърдено Постановлението на РП-Първомай за прекратяване на наказателното производство по д.п.№133/2009г. по описа на РУ на МВР -гр. Първомай.

Недоволна от определението е останала  пострадалата Е.Я.Д., която го обжалва с оплаквания неправилност и несправедливост на атакувания съдебен акт и на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

   Пловдивският окръжен съд, след като провери обосноваността и законосъобразността на постановеното определение и във връзка с направените оплаквания, прие за установено следното :

    Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което се явява допустима, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

  С постановление от 04.09.2019г. Районна прокуратура - Първомай е прекратила наказателното производство по дозн. № 133/09г. по описа на РУ -Първомай, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195, ал.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, като е прието, че е изтекъл предвидения в чл.80, ал.1, т.3 от НК давностен срок за наказателно преследване.   

 За да потвърди атакуваното постановление, първоинстанционният съд е възприел изводите на прокурора, че са налице изискванията на чл.24, ал.1, т.3 от НПК за прекратяване на образуваното наказателно производство. Изложените съображения на районния съд се споделят и от настоящата инстанция.

 Безспорно е установено, че от образуване на досъдебното производство -06.07.2009г. до постановяване на атакуваното прокурорско постановление от 04.09.2019г., е било предприето едно единствено процесуално следствено действие, а именно разпита на пострадалата Д. от 20.07.2019г. В рамките на изминалия повече от десет години период не е предприето каквото и да е действие за преследване, насочено спрямо конкретно лице. В този смисъл, несъмнено е, че не е предприето действие, което да прекъсне давността за наказателно преследване. В случая, досъдебното производство е било образувано за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 от НК, извършено за времето от 13.04.2009г. до 24.04.2009г. Безспорно , давността за наказателно преследване за това деяние е 10 години по смисъла на чл.80, ал.1, т.3 от НК и в случая тази давност не е прекъсвана с действие на надлежните органи за преследване спрямо определено лице. Поради това доводите на прокурора и първостепенния съд за изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване, се явяват правилни.

Настоящата инстанция, намира, че районният съд подробно е обсъдил развитието на наказателното производство и липсата на действия, с които да е била прекъсната давността. Налице е произнасяне на прокурора с постановление от 08.09.2009г.  за спиране на наказателното производство до издирване на извършителя на деянието, но това действие на прокурора не е от тези по смисъла на чл.81, ал.2 от НК, тъй като не представлява действие по преследване. В този смисъл, настоящият състав не споделя извода на първата инстанция, че от този момент/08.09.2009г./ следва да се зачита давностния срок. Касае се за продължавано престъпление и съгласно чл.80, ал.3 от НК давността започва от момента на прекратяването, в случая от 24.04.2009г., когато е престъплението е довършено. По съществото си обаче, изводите на прокурора и районния съд, за изтекла погасителна давност, се явяват правилни и законосъобразни.

В жалбите пред първата и пред въззивната инстанция, пострадалата Д. навежда оплаквания срещу бездействието на разследващите и липсата на предприети адекватни действия за установяване на престъпното посегателство срещу нейно имущество, както и извършителя на деянието. Жалбоподателката е следвало да се възползва от възможността на по-ранен етап от разследването да обжалва постановлението за спиране от 08.09.2009г., като изложи твърденията си за евентуални извършители, но не го е сторила. В настоящото производство обаче съдът, не би могъл да ревизира и контролира тези действия на разследващите, при наличието към момента на предпоставки за прекратяване на наказателното производство, поради изтекла давност за преследване.   

    С оглед всички изложени по-горе съображения настоящият състав, намира атакуваното определение на Първомайския районен съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

               Мотивиран от горното

 

                                О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 105  от 05.12.2019г., постановено по ЧНД № 231/2019г. по описа на Първомайския районен съд

            Определението е окончателно и  не подлежи на обжалване.

                                                  

                                            

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                     2.