№ 1429
гр. Варна, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110203209 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. Й.
Д. против Наказателно Постановление № 22-0445-000526/ 23.06.2022г. на ВПД
Началника на група при ОД-МВР-Варна, РУ Аксаково с което на Г. Й. Д. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
В жалбата въззивника моли наложеното му наказание да бъде отменено.
В съдебно заседание не се явява процесуален представител, кизпращат се
писмени бележки. По същество отново моли за отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен
процесуален представител, който да ангажира становище по жалбата. Изпращат се
писмени бележки.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.03.2022г. въз.Д. управлявал л.а.Фиат Скудо с рег. № В 6077СА
собственост на лицето Ч. Чернев. МПС не било регистрирано по надлежен ред. На
06.01.2022г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание
чл.143 ал.15 от ЗДП.
С постановление от 23.03.2022г. прокурор при ВРП постановил отказ да
1
образува наказателно производство. В постановлението било посочено, че след като
към датата на деянието Демиров е управлявал автомобила с поставени на него
регистрационни табели и липсват данни той да е бил уведомен за прекратената
регистрация на МПС, то липсва субективният елемент на престъплението по чл.345
ал.2 от НК.
Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което наказващият орган приел описаната в него
фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.140 ал.1 от
ЗДП. За него на жалбоподателя на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено
наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление издадено от компетентен органв шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Вмененото във вина на въз. Н. нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не е
допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено е направено с достатъчна пълнота и
конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до
въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява,
2
че въз. Д. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация.
Разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДП сочи, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В конкретния случай
МПС е било закупено от жалб. Д. на името на лицето Сл. Илиев на дата 04.11.2021г.,
като в последствие било управлявано единствено от жалбоподателя.
С оглед на това към 08.03.2022г. превозното средство не е било регистрирано по
смисъла на чл.140 ал.1 от ЗДП. Поради това съдът намира, че нарушението безспорно е
било извършено. Съдът не споделя възраженията на въззивника, че не е извършил
виновно нарушението. Същият, като водач и собственик на МПС е бил длъжен да
изпълни задължението си за неговото регистриране в законоустановения срок, като в
ЗДП изрично е разписана процедурата, която се предприема при неизпълнение на това
задължение, а именно служебно прекратяване на регистрацията на превозното
средство.
Поради това съдът намира, че нарушението е осъществено и от субективна страна
и възраженията в тази насока са неоснователни.
Правилно е била приложена и санкционната норма- чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, тъй
като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС , който управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Нарушението, което въз.Д. е извършил не се
отличава по своята степен на обществена опасност от останалите нарушения от този
вид, за да се приеме, че същата е явно незначителна. Поради това съдът намира, че не
следва да прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на въз. Д.
административно наказание „Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, тъй като това са предвидените в закона санкции
за допуснатото нарушение. И двете наказания са определени в законоустановените
минимални размери и срок, като за съда е налице законова забрана да ги намали. Тези
наказания са съответни на извършеното нарушение и в цялост ще изпълнят целите на
ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
3
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22-0445-000526/ 23.06.2022г.
на ВПД Началника на група при ОД-МВР-Варна, РУ Аксаково с което на Г. Й. Д. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Г. Й. Д. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4