№ 39
гр. Монтана, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221630200081 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2100084/ 11.01.2022г. на Директора
на Дирекция „ИТ” – Монтана на „К.Б.” КД със седалище и адрес на
управление град С., представлявано от управителя В.В. и прокуриста
М.Л.К. е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2 000.00 (две хиляди) лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с
чл.414 ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административно наказания, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа, че АУАН е
съставен в негово отсъствие, поради което е нарушено правото му на защита.
На следващо място твърди, че нарушението, което му е вменено е
несъставомерно, а издаденото НП е издадено при липса на компетентност.
Заявява подробни доводи и съображения в жалбата. По същество не се явява
представител.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита и претендира заплащане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.
При извършена проверка по документи на 24.11.2021г.
административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е
подробно описано както АУАН, така и в атакуваното Наказателно
постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.143, ал.2 КТ вр. с
чл.9а, ал.3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Актът е съставен на 14.12.2021г. Административнонаказващия
орган е изпратил Покана за съставяне на АУАН с изх. №
21079614/24.11.2021г., като е поканил управителя да се яви за съставяне на
АУАН в Дирекция ИТ гр.Монтана на 13.12.2021г. в 11.00 часа. На същата
дата се е явяло лицето Й.Д.Д., представител на дружеството жалбоподател. С
оглед факта, че същият не представя пълномощно, с което да е изрично
упълномощен да получава актове за административни нарушения, не се явява
и представител на дружеството, като не се сочат и уважителни причини за
неявяването. Поради, което и административно наказващия орган е приложил
разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ. АУАН е получен лично от представител
на дружеството на 16.12.2021 г. в 12,50 часа /видно от известието за
доставяне/ на л.31 от делото.
В срокът по чл.44 от ЗАНН са подадени писмени възражения по така
съставения АУАН и са приложени доказателства. Не е нарушено по никакъв
начин правото на защита на наказаното дружество, тъй като с подаването на
2
възражения против акта и прилагане на писмени доказателства, дружеството е
организирало своята защита, разбрало е какво нарушение е извършено и се е
възползвало от предвидените в ЗАНН способи за защита.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че при извършена проверка по документи на 24.11.2021 г. по
спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата
страна във филиал 2400, находящ се в гр.М., бул.Т.М. №139, обект на К.Б.
КД гр.С., обект на жалбоподателя, се констатирало, че дружеството в
качеството си на работодател е допуснало сборът от работните часове по
график, за периода за който е установено сумирано изчисляване на работното
време, с период на отчитане – двумесечен, да е по-голям от нормата за
продължителност на работното време, определена по чл.9б от НРВПО и
заетото лице Е.И.Г. да положи 30 часа извънреден труд, извън случаите на
чл.144, ал.1 от КТ.
Съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ извънредният труд, който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време, а съобразно ал.2 на същия текст
извънредният труд е забранен. Изключенията са уредени в разпоредбата на
чл.144 КТ. С оглед изискването на чл.9а, ал.3 от НРВПО, поименните
графици се изготвят така, че сборът от работните часове по график на
работника или служителя за периода, за който е установено сумирано
изчисляване, трябва да е равен на нормата на продължителност на работното
време, определен по чл.9б от наредбата. Установяването на работен график за
целия период на сумирано изчисляване и зададената норма за
продължителност на работното време, изчислена по НРВПО, имат за цел да
не се допуска полагането на извънреден труд и неговото предварително
залагане в графика. Графикът е прогнозен и планов документ за часовете
положен труд от работника или служителя през установения период на
отчитане и като такъв той подлежи на корекция по време на съблюдаването
му. Това е предвидено и в разпоредбата на чл.9а, ал.2 НРВПО. Работодателят
е задължен да осигури организация на работния процес по начин, по който да
не допуска предварително планиране на извънреден труд за работниците и
служителите.
3
В този смисъл твърдението на жалбоподателя, че няма извършено
нарушение на разпоредбата на чл.143, ал.2 КТ вр. с чл.9а, ал.3 НРВПО е
несъстоятелно.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената
санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в
законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е
определил размер на имуществената санкция от 2 000.00 лева, явяващ се
към минималния установен в закона, предвид цялостните параметри,
несъмнено отчитайки индивидуализиращите отговорността обстоятелства,
като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или
липсата на основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Тежестта на нарушението в
случая е по- висока, понеже се касае за бездействие от страна на
работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото
законодателство, свързано с конституционно закрепеното право на работника
или служителя за престиране на труд, а не на здравословните и безопасни
условия на труд, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови
и социални права на работниците и служителите.
В случаят се касае за едно формално нарушение, тоест за
осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването
на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени
субекти, поради което и не може да се приема в случая, че се касае за
маловажно нарушение.
От приложените към делото документи, ведомости за начислени и
изплатени трудови възнаграждения за м.08.2021г. във връзка с установено
сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане двумесечен, а
именно м.07. и м.08.2021г., дружеството като работодател е допуснало сборът
от работните часове по график за периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, да е по-голямо от нормата продължителност
на работно време и работни часове, определена с чл.9б от НРВПО и
респективно заетото лице Е.И.Г. в края на отчетния период да положи 30 часа
извънреден труд, извън допустимите изключения по чл.144, ал.1 КТ.
Горните обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните
свидетели, участвали в проверката по документи и установили нарушението,
свид.З.А., М.Т. и П.А., чийто показания съдът кредитира, тъй като същите са
4
непосредствени участници и предават личните си впечатления и
кореспондират с останалите доказателства.
Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния
държавен контролен орган или от оправомощени от него длъжностни
лица съобразно - ведомствената принадлежност на актосъставителите
съгласно чл.416, ал.5 от КТ.
В случая процесното е издадено от компетентен орган, Директора на Д
„ИТ” гр.Монтана, оправомощен със заповед на Изпълнителния Директор,
както и по силата на Устройствения правилник на ИА ГИТ.
На следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не
се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и
осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на
административно нарушение по чл.143, ал.2 от КТ вр. с чл.9а, ал.3 НРВПО.
Извършеното нарушение на разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ вр. с
чл.9а, ал.3 НРВПО е доказано по безспорен и категоричен начин,
извършено е виновно от соченото за нарушител дружество и е обявено
за наказуемо с административно наказание „имуществена санкция” по
реда и условията на чл.414 ал.1 от КТ.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното
наказателно постановление изцяло, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 д от ЗАНН
жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 т.5 вр. с ал.9
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2100084/
11.01.2022г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „К.Б.” КД
със седалище и адрес на управление град С., представлявано от управителя
В.В. и прокуриста М.Л.К., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева на основание
чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ изцяло, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „К.Б.” КД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град С., представлявано от управителя В.В. и прокуриста М.Л.К.
да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ” – гр.Монтана на основание чл.63д от ЗАНН
направените по водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 12 от
АПК, на основанията предвидени в НПК, пред АС-гр.Монтана в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6