Решение по дело №2062/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 и сл. от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на „А.И. М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „*** I” № ***, офис 2, представлявано от управителя Р.К.К. против Заповед № ДК-11-ВН-08/08.08.2022г. на Началника на Регионална дирекция за национален контрол /РДНСК/ – Варна, с която на основание чл.156, ал. 5 от ЗУТ е отменено, като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 152/20.07.2022г., издадено за строеж: „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ XIV-977 /с идентификатор 10135.1506.977/, кв. 130, по плана на 7-ми м.р., с административен адрес ул. „А. Д.“ № 24, гр. Варна. Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна, издадена при неправилно приложение на закона. Твърди, че ПУП-ПРЗ и РУП за имота са одобрени през 2018г., при действието на предходната редакция на чл. 38, ал. 2 от ЗУТ, съгласно, която обекти за стопанска и обслужваща дейност в новоизграждаща се жилищна сграда, каквато е проектираната, могат да се разполагат в подземния, полуподземия и първия етаж. Сочи, че правилно в проекта на сградата на втори етаж са разположени жилищата. Позовавайки се на чл. 113, ал. 4 от ЗУТ твърди, че проекта на сградата не е изготвен в нарушение на нито един от предвидените с РУП задължителни елементи, тъй като с проекта не се променят предвидените с РУП брой етажи, както и характера и начина на застрояване. На следващо място се излагат доводи за това, че в РУП не са котирани височината на етажите в сградата, нито разположението им спрямо терена. Твърди, че видно от проекта всички височини на сградата, както към улицата, така и към дворното пространство са определени в абсолютни и относителни мерки от котите на средното ниво на прилежащия терен до котите на горните повърхности на корнизите. Във височината на сградата не е включена височината на подпокривните пространства, оставащи зад равнините проведени под 45 градуса спрямо хоризонта от линиите на пресичане на повърхности на корнизите. Сочи, че с одобрените проекти са спазени изискванията на чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, като определените височини са в съответствие с РУП. На последно място твърди, че отворът не представлява съществено изменение по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ и може да се допусне по реда на чл. 154, ал. 3 от ЗУТ със заповед на проектанта в заповедната книга на строежа. Излага доводи, че тъй като издаденото разрешение е на база технически проекти се налага в процеса на строителството да се допълва с необходимите работни чертежи и детайли за установяване на проектните решения, в степен позволяваща всички видове строително-монтажни работи /СМР/. С оглед, на което твърди, че не е налице визираното в заповедта несъответствие между отделните части на проекта. В заключение се твърди, че неправилно в оспорената заповед като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 142, ал, 5, т. 1 и т. 4 и чл. 145, ал. 2 от ЗУТ, тъй като тези норми касаят задълженията на главния архитект и на консултанта при проверка на проекта, а не изискванията за проектиране. По изложените съображения моли заповедта да се отмени като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. В писмени бележки са развити подробни доводи за основателност на жалбата и отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна – Началника на ДНСК - София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа депозираното становище. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. Представя писмени бележки с развити подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна – Главен архитект на Община Варна, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. С депозирана писмена молба чрез процесуален представител сочи, че жалбата е основателна, а оспорената заповед постановена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Заинтересованите страни – „А.“ ЕООД, Д.И.Б., Й.Г. Б., С.А.М., Ц.Й.К., Р.И.К., М.П.А. – Д., Н.Г.М. – К., М.К., Д.А.М., Е.М.Х., „А.И. “ ЕООД, „Н. “ ООД редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

В Община Варна е подадено заявление с рег. № АУ0407042ВН от 18.05.2022г., с искане за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти за строеж „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ XIV-977 /с идентификатор 10135.1506.977/, кв. 130, по плана на 7-ми м.р., с административен адрес: ул. „А. Д.“ № 24, гр. Варна. Към заявлението са приложени документи за собственост, комплексен доклад, инвестиционни и технически проекти и други.

Въз основа на така подаденото заявление е издадено Разрешение за строеж № 152/20.07.2022г. от Главния архитект на Община Варна /л. 17 от адм. преписка/. Разрешението е издадено на името на „А.“ ЕООД, Д.И.Б., Й.Г. Б., С.А.М., Ц.Й.К., Р.И.К., М.П.А. – Д., Н.Г.М. – К., М.К., Д.А.М., Е.М.Х., „А.И. “ ЕООД, „Н. “ ООД и „А.И. “ ЕООД.

Разрешението за строеж е изпратено в РДНСК Варна с писмо вх. № РС-ВН-1443-03-042/25.07.2022г. /л. 16 от преписката/.

За извършената проверка по чл. 156 от ЗУТ от служители на РДНСК Варна, е съставен Констативен протокол от 03.08.2022г. /14-15 от преписката/. В заключение в протокола е подчертано, че инвестиционните проекти са одобрени в несъответствие с разпоредбите на ЗУТ. Инвестиционните проекти са съгласувани в несъответствие с предвижданията на ПУП. Оценката за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 4, отразена в комплексния доклад съставен от консултанта, е извършена в несъответствие с разпоредбите на ЗУТ и на последно място е посочено, че РС е издадено незаконосъобразно, съгласно разпоредбите на ЗУТ.

Със заповед № ДК-11-ВН-08/08.08.2022г. на Началника на РДНСК Варна /л. 6-8 от преписката/, е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 152/20.07.2022г. В мотивите на заповедта е прието, че в издаденото разрешение за строеж е налице противоречие между ПУП-ПРЗ и РУП, и одобрения инвестиционен проект, а именно: на втори етаж са разположени 5 броя апартаменти, в отклонение на предвижданията на ПУП-ПРЗ и РУП за имота относно функционалното предназначение на етажа, а именно: „магазини и гаражи“ /М/Г/. Освен това е констатирано, че са нарушени предвижданията на ПУП-ПРЗ и РУП, тъй като височината на сградата по проект откъм дъното на имота е надвишена с 95см. над определена височина по ПУП-ПРЗ и РУП. С оглед на изложеното е прието, че инвестиционният проект е изготвен в нарушение на действащия ПУП-ПРЗ и РУП за имота и е съгласуван и одобрен от гл. архитект на Община Варна, в нарушение на вменените му по чл.145, ал. 2 от ЗУТ, задължения да извърши проверка на съответствието му с предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ и РУП за имота. Освен изложеното административният орган е приел, че е налице несъответствие между част „Архитектура“ и част „Конструкции“, като видно от съгласувания и одобрен инвестиционен проект по част „Архитектура“ са предвидени по скатните покриви да се изградят покривни прозорци /табакери/. Посочено е, че видно от кофражните планове по част „Конструктивна“, част от отворите за монтиране на същите не са предвидени в плочите. В заключение се сочи, че установените при проверката нарушения не са взети предвид от „Варна Стройнадзор“ ЕООД, изготвило положителна оценка за съответствие на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите, като се посочва, че същата е изготвена в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 4 от ЗУТ. С оглед на всичко изложено административният орган е приел, че главният архитект на общината е издал незаконосъобразно разрешение за строеж, въз основа на незаконосъобразни одобрени инвестиционни проекти , изготвени в нарушение на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ, чл. 142, ал. 4, т. 1 и т. 4, и чл. 145, ал. 2 от ЗУТ и е отменил издаденото разрешение.

С писмо с.д. № 2030/09.02.2023г. /л. 106 от делото/ от Община Варна, Дирекция „АГУП“ са представени копия на строителните книжа по Разрешение за строеж № 152/20.07.2022г. на гл. архитект на Община Варна.

По искане на жалбоподателя по делото изслушана съдебно – техническа експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено се установява следното: във вертикално отношение техническия проект е в пълно съответствие с предвижданията на ПУП-РУП, съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗУТ като при определяне на вида на етажите, същите отговарят на изискванията на Параграф 5, т. 48, т. 49 8 т. 50 от ДР на ЗУТ. Вещото лице е установило при сравнителен анализ на част „Архитектурна“ с част „Конструктивна“, че част от отворите предвидени за „табакери“ в част „АС“ не са предвидени в част „СК“ и е извело извод, че не е налице съответствие и съгласуваност между проектите част „Архитектурна“ с част „Конструктивна“. Посочило е, че това не води до невъзможност за прилагане на проекта, т.к. „табакерите“ могат да бъдат изградени с работни чертежи по част СК на основание чл. 54 и чл. 55 от Наредба № 4/2011г. Вещото лице дава заключение, че осигуряването на отвори за „табакери“ в процеса на СМР, по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ не променя строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. Експертизата сочи, че това са несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 3 от ЗУТ. Посочено е, че несъответствието между част АС и част КС в одобрения технически проект на сградата може да бъде отстранено с изработването на работен проект по част „Конструктивна“ допълваща и конкретизираща решението на техническия проект по част АС. В съдебно заседание вещото лице прави следните уточнения: В приложение № 3, разрез 2-2 е дадена средна кота на прилежащ терен – 9,24, като сочи, че същата тази кота фигурира в техническия проект в син цвят на Приложение № 9. Височината на сградата към ул. „А. Д.“ в РУП е с абсолютна кота за външна горе корниза – 34,90, като експертът сочи, че със същата кота завършва и техническия проект. Вещото лице посочва, че РУП не определя етажите откъде започват и не определя тяхната височина. Експертът дава заключение, че е спазен силуета на сградата, както и са спазени силуетите във вътрешната част на двора. Разминаванията се дължат на различните потапяния на сградата. Абсолютните коти са задължителни при проектирането, когато обаче има допусната грешка при тахиметрията, която съпътства РУП, трябва да се извърши корекция в средното ниво. Вещото лице сочи, че отворите за „табакери“ попадат в чл. 55, т. 4 от Наредба №4. Експертът посочва, че отворите в плочата са детайл и това е отбелязано в т. 4. Заключението на вещото лице е оспорено от процесуалния представител на ответната страна, като в тази връзка не са направени никакви допълнителни доказателствени искания.

От ответника по делото са представени и разрешение за строеж № 165/16.09.2019г. на гл. архитект на Община Варна, виза за проектиране № 308/04.09.2019г., Заповед № 515/03.10.2019г. на гл. архитект на Община Варна, проект за нов ПУП-ПРЗ и РУП, протокол № 05/04.02.2020г. на ЕСУТ.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, което има правен интерес. Разгледана по същество е основателна.

Не е спорно между страните, че по отношение на имота има влязъл в сила ПУП-ПРЗ и РУП, одобрен със Заповед № Г-182/12.06.2018г. на Заместник-кмета на Община Варна /л. 20 от адм. преписка/.

Съгласно съдържанието на приложената по делото Заповед № РД-13-047/04.02.2022г. /л. 9 от преписката/ на Началника на ДНСК, видно от т. 2 от същата, на началниците на РДНСК е предоставено правомощие да издават заповеди за отмяна на разрешения за строеж по чл. 156, ал. 5 от ЗУТ.

Административният акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са възприетите от административния орган фактически и правни основания за издаването на заповедта, с оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 156, ал. 3 от ЗУТ и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на акта за отмяна на издадените строителни книжа.

Разрешението за строеж е постъпило за служебен контрол в РДНСК – Варна на 20.07.2022г., а заповедта, с която е контролирана неговата законосъобразност е издадена в рамките на срока по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ – 08.08.2022г. В хода на проведената административна процедура по чл. 156 от ЗУТ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до незаконосъобразност на крайния административен акт.

Нормата на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 органите на Дирекцията за национален строителен контрол извършват служебна проверка за законосъобразност на издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1.

Според чл. 156, ал. 5 от ЗУТ при констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, отразени в констативния протокол, съставен по ал. 4, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж или заповедта за допълване по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Анализът на нормата сочи, че задължителна предпоставка за отмяна на издадено разрешение за строеж е наличието на нарушение по чл. 156, ал. 2 и 3 от ЗУТ. Съгласно тези разпоредби органите на Дирекцията за национален строителен контрол проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план, и едновременно със служебната проверка по ал. 1 извършват и проверка на оценката за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1, 2, 3, 4, 7, 8 и 9, отразена в комплексния доклад, съставен от консултанта.

В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява, че в ситуационно отношение е налице съответствие на задължителните линии по РУП с тези по част „Архитектура“, като този извод на съда се подкрепя и от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната съдебно – техническа експертиза /Приложение №2 и Приложение №7 към СТЕ/. Вещото лице е дало заключение, че от обяснителната записка към техническия проект /л. 6` от делото/ се установява, че постигнатите устройствени показатели се вписват в одобрените по ПУП-ПЗ. Плътност на застрояването по проект -64,52 % при допустима 80%. Кинт. на застрояване по проект -5,0 при допустим 5,0. Озеленяване по проект -22% при допустим минимум 20%. Предвиденото застрояване по техническия проект част АС е в пълно съответствие с предвиденото свързано застрояване в УПИ XIV-977 на два калкана със съседните два УПИ от изток и запад в ПУП – ПРЗ.

Налице е съответствие между височината на сградата към ул. „А. Д.“ на юг – 25.66 метра по РУП и по технически проект. Това обстоятелство се потвърждава от заключението по СТЕ /Приложение №3, Вертикален разред 2-2 към СТЕ, Приложение №9 и Вертикален разрез 3-3 към СТЕ/. От заключението се установява също така, че е налице съответствие между височината на сградата към вътрешния двор – Н стреха 15.30 метра, считано от средната абсолютна кота 15.10 /Приложение №3, Вертикален разред 2-2 към СТЕ и техническия проект - Приложение №9 и Вертикален разрез 3-3 към СТЕ/. С оглед на изложеното съдът счита, че е спазено изискването на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ, а именно: разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот да е най-малко един път и половина от височината на сградата, разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване. При наклонен терен в зависимост от посоката на наклона спрямо по-благоприятната посока разстоянието се увеличава или се намалява с разликата между средните нива на прилежащия терен при двете сгради. С оглед на изложеното съдът приема, че неправилно в оспорената заповед се твърди, че към дъното на имота сградата по проект надвишава с 95 см. определената височина по ПУП-РУП.

От заключението на вещото лице се установява, че съгласно одобрения РУП /Приложение №3, разрез 2-2 към СТЕ/ между средната кота прилежащ терен ул. „А. Д.“ – 9.24 метра и средна кота двор – 15.10 метра е предвиден подземен етаж за паркинг, полуподземен етаж за магазини, първи етаж кота 15,10 метра – М/Г и шест жилищни етажа. Съгласно одобрения технически проект /Приложение № 9, разрез 3-3 към СТЕ/ между средната кота прилежащ терен ул. „А. Д.“ – 9,24 метра и средна кота двор – 15,10 метра е предвиден полуподземен етаж – паркинг – кота – 3,25 и първи етаж – кота - ±0,00 – магазини. На кота +3,40 проекта предвижда втори етаж с жилищна функция, който във вътрешната част на двора е 90 см. под него.

С оглед горното и като взе предвид разпоредбите на т. 48, 49 и т. 50 от параграф 5 на ДР на ЗУТ, съгласно които "Подземен етаж" е етажът, таванът на който е разположен под котата на средното ниво на прилежащия тротоар (на прилежащия терен към улицата) или до 0,3 м над тази кота; "Полуподземен етаж" е етажът, подът на който е разположен под котата на средното ниво на прилежащия тротоар (на прилежащия терен към улицата), а таванът - на повече от 0,3 м над тази кота и до 1,5 м над нея, а "Надземен етаж" е етажът, таванът, на който е разположен на повече от 1,50 м над котата на средното ниво на прилежащия терен (на прилежащия тротоар към улицата), настоящият съдебен състав счита, че предвиденият с одобреният технически проект полуподземен етаж – паркинг отговаря на изискванията на т. 49 от цитирания параграф. Предвиденият първи етаж отговаря на изискванията, предвидени в т. 50 на параграф 5 от ДР на ЗУТ.

Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗУТ работният устройствен план определя точно: 1. разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване; 2. необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне. Тоест РУП не определя от къде започват етажите и тяхната височина, а определя сградите в силует. Този извод на съда се подкрепя, както от заключението на вещото лице, така и от обясненията, дадени от арх. К., в съдебно заседание. От всичко изложено до тук следва, че във вертикално отношение техническия проект е в пълно съответствие с предвижданията на ПУП-РУП. Ето защо неправилно и незаконосъобразно е посочено в оспорената заповед, че е нарушена разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ.

Действително се установява от заключението на вещото лице, че част от покривните „табакери“ /Приложение №8 от СТЕ/, разпределени на кота +20,20 в част АС, не са предвидени в част СК. Налице е несъответствие и съгласуваност между проектите по част „Конструкция“ и част „Архитектура“ относно покривните „табакери“. Вещото лице дава заключение, че липсата на „табакери“ в част СК по наклонените скатни покриви в терасовидния етаж на сградата, предвидени в част АС не водят до невъзможност за прилагане на проекта. Същите е възможно да бъдат изградени с работни чертежи по част СК на основание чл. 54 и чл. 55 от Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Този извод на съда се подкрепя, както от прието по делото заключение на вещото лице, така и от събраните писмени доказателства. В т. 6 от забележката към чертеж „Кофражен план на плоча Л“ е отбелязано, че отворите за прозорци в наклонените плочи следва да се гледат от архитектурните чертежи. В чертеж „Долна армировка плоча Л“ също е посочено, че в частта на отворите армировката се изрязва“, това се потвърждава и от разпита на вещото лице в открито съдебно заседание.

В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ЗУТ е посочено, че при промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж се допускат само несъществени отклонения от одобрения проект, като в ал. 2 на с.р. са определени съществените отклонения, а в ал. 3 е посочено, че несъществени отклонения са всички извън ал. 2.

Нормата на чл. 54 от Наредба № 4/04.05.2001г. гласи, че част конструктивна на работния проект допълва и конкретизира решенията на техническия проект, респ. дава цялостно конструктивно решение, когато не е изработен технически проект или когато проектирането е еднофазно във фаза работен проект. Член 55, ал. 1, т. 4 от Наредбата сочи, че конструктивни детайли на архитектурните решения за облицовки, звукоизолация, акустични конструкции, топлоизолации, елементи на интериора и екстериора и други. Съгласно разясненията на вещото лице арх. Б.К. покривните „табакери“ представляват детайли.

С оглед изложеното съдът намира, че осигуряването на отвори за „табакери“ в процеса на СМР по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, не променя строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, т.е. те са несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 3 от ЗУТ.

Представените документи от ответната страна – проект на ПУП -ПРЗ и РУП, изработен през 2019г., ведно с документите приложени към него, не допринасят за изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Същите нямат отношение към предмета на делото. Отнасят се до проект на ПУП, който не е бил одобрен от ЕСУТ. Настоящият съдебен състав приема, че тези документи не обосновават тезата на ответната страна, че проектът е изграден в несъответствие с действащия към момента ПУП.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира оспорения административен акт за издаден в противоречие с материалния закон, предвид което същият следва да бъде отменен.

При този изход на спора, предвид направеното своевременно искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, за които са приложени доказателства по делото, в общ размер на 1750лв., от които 50лв. – държавна такса, 800лв. – депозит за вещо лице, 900лв. – адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „А.И. М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „***” № ***, офис 2, представлявано от управителя Р.К.К. против Заповед № ДК-11-ВН-08/08.08.2022г. на Началника на Регионална дирекция за национален контрол /РДНСК/ – Варна, с която на основание чл. 156, ал. 5 от ЗУТ е отменено, като незаконосъобразно, Разрешение за строеж № 152/20.07.2022 г., издадено за строеж: „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ XIV-977 /с идентификатор 10135.1506.977/, кв. 130, по плана на 7-ми м.р., с административен адрес: ул. „А. Д.“ № 24, гр. Варна.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол – София да заплати „А.И. М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „***” №***, офис 2, представлявано от управителя Р.К.К. сумата от 1750лв. /хиляда седемстотин и петдесет лева/, представляваща направените разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: